РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20215300501488 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на И. Л. Т., ЕГН: **********,
подадена чрез пълномощника по делото адвокат Ц.Б., против Решение №
260721 от 08.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 11523 по описа за 2019 г. на
ПРС, VI гр.с., в частта му, с която се допуска съдебна делба по отношение на
следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.511.900.1.17 по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-
48/03.05.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София, с адрес на
имота: гр. П., ул. ***, разположен на 6-ти етаж в сграда с идентификатор №
56784.511.900.1, разположена в поземлен имот с идентификатор №
56784.511.900, предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент,
брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 68.43 кв.м.,
прилежащи части: избено помещение № 17 - 3.00 кв.м; 2.156% идеални части
от общите части на сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 56784.511.900.1.16 и 56784.511.900.1.18, под обекта:
56784.511.900.1.14, над обекта: няма, която да се извърши между И. Л. Т. с
ЕГН: **********, А. Т. с ЕГН:**********, представляван от неговата майка и
1
законен представител Н. И. Д. с ЕГН:********** и Д. И. Т. с ЕГН:**********
при квоти от правото на собственост: 1/6 ид.ч. - за И. Л. Т., 1/6 ид. - за А. Т.,
представляван от неговата майка и законен представител Н. И. Д., 4/6 ид.ч - за
Д. И. Т..
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваната част на решението, с която е допусната делбата
на гореописания недвижим имот. Оспорва се включването на имота в
делбената маса по молба на насрещната страна, както и се твърди, че тази
страна е прехвърлила собствеността си от имота. Така се навежда, че са
налице нови обстоятелства, узнати от жалбоподателя по повод покана с
телепоща и отговор на същата, за прехвърляне собствеността върху имота на
10.03.2020г. Поддържа се, че последното представлява новооткрито
обстоятелство, което е останало неустановено по делото. По изложените
съображения се настоява за допуснато от първостепенния съд нарушение на
съдопроизводствените правила с включването на горния имот в
производството за съдебна делба. Възразява се, че районният съд е
постановил решението си без да изследва всички доказателства, в същият
липсвали подробни мотиви, както и че са изложени такива, които са
противоречиви. Искането към съда е да уважи жалбата и да отмени
обжалвания съдебен акт, както и да присъди направените по делото съдебни
и деловодни разноски. Прилага писмени доказателства: Телепоща от
25.02.2021г.; Отговор от 10.03.2021 г.; Справка от Агенция по вписванията от
19.03.2021; Нотариален акт № 1, том 16, н.д.№ 3152/2020 г. на АВ при ПРС.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.
Т. с ЕГН:**********, представляван от неговата майка и законен
представител Н. И. Д. с ЕГН:**********, чрез пълномощника по делото
адвокат Н.П., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Посочва се, че с
определение от 13.07.2020 г. първостепенният съд е конституирал като страна
по делото Д. И. Т., както и че на 10.03.2020 г. последната е дарила на внучка
си Н. Т. своите 4/6 ид.ч. от недвижимия имот. Поддържа се за приложима
разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК, а така и че Д. И. Т. като прехвърлител на
спорното право е продължила да бъде главна страна в процеса. Излагат се
доводи за законосъобразността и правилността на обжалваната част на
решението. По отношение на представените с жалбата доказателства взема
становище, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.2 ГПК. Моли да се остави
без уважение жалбата и да се потвърди обжалваното решение, както и да се
присъдят разноските пред въззивната инстанция.
Препис от въззивната жалба и приложенията към нея е връчен на Д. И.
Т. с ЕГН:**********, която в срок не е депозирала отговор.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа въззивната жалба, претендира присъждането на разноските за
2
държавна такса и адвокатски хонорар.
Процесуалният представител на въззиваемата страна А. Т., пледира за
оставяне на жалбата без уважение, претендира присъждането на разноските
по делото.
Въззиваемата страна Д. И. Т. не се явява и не се представлява в съдебно
заседание.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира
следното:
Въззивната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен
интерес от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на
случаите, когато се касае за нарушение на императивна материалноправна
норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция
и без да е било изрично направено оплакване за това с въззивната жалба
съгласно разрешението в т.1 от ТР 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Производството по настоящето дело е делбено във фазата по
допускането на делбата.
Пред първоинстанционния съд е подадена искова молба на осн.чл.34 от
ЗС от И. Л. Т. против А. Т., представляван от майка си и законен представител
Н.Д., за допускане до делба между страните на Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 56784.511.104.1.2, попадащ в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.511.104, с предназначение – жилище,
апартамент № 2, на ет.1, с площ от 59.90 кв.м., при описани в исковата молба
съседи, ведно с избено помещение № 2, с площ от 3.41 кв.м., както и
прилежащите 1.83 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на
строеж, който имот е с административен адрес гр. П., ул. ***, при квоти 1/6
ид.ч. за ищеца и 5/6 ид.ч. за ответника.
По реда на чл.341, ал.2 ГПК, с подадения отговор на исковата молба с
вх.№ 13483 от 21.02.2020 г., А. Т., представляван от майка си и законен
представител Н.Д., е поискал включването в делбената маса на
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.900.1.17 по КККР
на гр. Пловдив, с адрес на имота: гр. П., ул. ***, разположен в сграда с
идентификатор № 56784.511.900.1, намираща се в ПИ с идентификатор №
56784.511.900, предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент,
брой на нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 68.43 кв.м.,
прилежащи части: избено помещение № 17 - 3.00 кв.м; 2.156% идеални части
3
от общите части на сградата, при посочени съседи. Посочил е, че
съсобственици на имота са И.Т. с квота от 1/6 ид.ч., А. Т. с квота от 1/6 ид.ч. и
Д. И. Т. с квота от 4/6 ид.ч. Искането е поддържано със становище от
09.06.2020 г.
С протоколно определение от 13.07.2020 г. съдът е включил в делбената
маса Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.900.1.17 по
КККР на гр.Пловдив, с адрес гр. П., ул. ***, със ЗП 68.43 кв.м., заедно с
избено помещение № 17, с площ 3 кв.м., заедно с 2.156 % ид.ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и е
конституирал Д. И. Т. като страна в производството.
С постановеното по делото решение са допуснати до делба и двата
имота.
Решение не е обжалвано в частта, с която е допуснат до делба
посоченият в исковата молба имот със съсобственици И.Т. с квота от 1/6
ид.ч. и А. Т. с квота 5/6 ид.ч. за, и в тази част е влязло в сила.
Решението се обжалва в частта, с която е допуснат до делба имотът,
заявен по реда на чл.341, ал.2 ГПК, при квоти 1/6 ид.ч. - за И. Л. Т., 1/6 ид. - за
А. Т., представляван от неговата майка и законен представител Н. И. Д., 4/6
ид.ч - за Д. И. Т..
Настоящият въззивен състав на ПОС след като взе предвид оплакванията
във въззивната жалба и становищата на въззиваемата страна, както и след
преценка на приложените по делото и относими към предмета на спора
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна по делото се установява и не се спори, че
процесният недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.511.900.1.17 по КККР на гр.Пловдив, с адрес гр. П., ул. ***, със ЗП
68.43 кв.м., заедно с избено помещение № 17, с площ 3 кв.м., заедно с 2.156 %
ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, е
придобит с Договор за покупко - продажба на жилище, сключен по реда на
чл.117 ЗТСУ от 21.11.1984 г. от Л. П. Т. и Д. И. Т.. Според приложеното
Удостоверение за наследници изх.№ И-1993/13.05.2019 г., Л. П. Т. е починал
на 24.12.2016 г. като е оставил наследници - съпруга Д. И. Т. и синове П. Л. Т.
и И. Л. Т.. С оглед на изложеното Д. И. Т. се е легитимирала като
съсобственик на имота при квота 4/6 ид.ч., а П. Л. Т. и И. Л. Т. като
съсобственици при квота за всеки от тях 1/6 ид.ч.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот акт № *, том I рег.№
3415, дело № ***г. на Нотариус с рег.№ 228 от НК, П. Л. Т. е дарил на сина си
А. Т. притежаваната от него квота от 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот.
Във въззивната инстанция се приеха писмени доказателства, според
4
които Д. И. Т. е прехвърлила притежаваните от нея 4/6 ид.ч. от процесния
самостоятелен обект на своята внучка Н. Т., действаща чрез майка си и
законен представител Н.Д.. Страните не спорят относно това обстоятелство и
същото безспорно се доказва от нотариален акт за дарение на недвижим имот
акт 10, том I рег.№ 812, дело № 10/10.03.2020г. на Нотариус с рег.№ 228 от
НК.
Оплакванията на въззивника се заключават в оспорване на
допустимостта на обжалваната част на решението с довода, че по силата на
договора за дарение от 10.03.2020 г. имотът се притежава в съсобственост с
трето лице, което не е било конституирано в производство по делото. Така по
същество се възразява за нарушаване на изискването за съвместна
процесуална легитимация на съделителите в производството по делба.
Защитната теза на въззиваемата страна е за приложеното на
разпоредбата на чл.226, ал.1 от ГПК, при което Д. И. Т. като прехвърлител на
спорното право е действала като процесуален субституент на приобретателя
Н. Т., при което производството е продължило между първоначалните страни.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната част, като не се споделят доводите на
въззивника за недопустимост.
Спорният недвижим имот е включен в делбената маса по искане на
съделителя А. Т., представляван от майка си и законен представител Н.Д.,
като искането е заявено по реда на чл.341, ал.2 ГПК с подадения отговор на
исковата молба с вх.№ 13483 от 21.02.2020 г. Така и искането е направено от
съделителя преди сключването на договора за дарение от 10.03.2020 г., по
силата на който Н. Т., действаща чрез майка си и законен представител Н.Д.,
е придобила от баба си Д. И. Т. притежаваната от нея квота от съсобствения
имот.
В практиката на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 341, ал.2 ГПК
регламентира специфичен способ за обективно съединяване на искове в
делбения процес с включване в делбената маса на нови недвижими имоти,
съсобствени между страните по делото. В хипотеза, когато изхожда от
ответник по иска, молбата по чл. 341 ал.2 ГПК е аналогична на такава за
предявяване на насрещен иск, а когато е депозирана от ищеца е за допълване
на исковата молба (така: Определение № 102 от 02.06.2017 г. по ч.гр.д.№
1306/2017 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и
Решение № 173 от 05.12.2013 г. по гр.д.№ 3403/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.). Така и
се приема, че молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК е средство за последващо
обективно съединяване на искове по отношение на всеки от имотите,
визирани в такава молба, поради което искът за делба следва да се счита
предявен от деня на нейното подаване. Това е моментът, в който се поставя
началото на „течението на производството” по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК
5
спрямо последващо включените в делбата вещи. ( така решение №
378/03.09.2019 г. постановено по гр.д.№ 872 по описа за 2018 г. на ВКС, II о. )
С оглед на изложеното следва да се приема, че Н. Т., действаща чрез
майка си и законен представител Н.Д., е придобила собствеността на 4/6 ид.ч.
от процесния имот, включен в делбената маса по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК,
след инициирането на делбеното производство по отношение на спорния
недвижим имот. Следователно е налице прехвърляне на спорното право в
течение на производството по смисъла на чл. 226, ал. 1 ГПК, която разпоредба
намира приложение в настоящото делбено производство съгласно
постановките на т. 3 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г., ОСГК
на ВКС като делото следва своя ход между първоначалните страни.
Следователно не се установява сочената от жалбоподателя недопустимост на
решението.
По същество въззивният съд не установя нарушения на материалния
закон и на съдопроизводствените правила, които да обосноват отмяната на
решението.
Настоящият съдебен състав на ПОС намира за необходимо обаче да
отбележи, че с включването в делбената маса на недвижимия имот, заявен по
реда на чл.341, ал. 2 ГПК, не би се постигнала целта на уредбата в чл.341, ал.2
ГПК, а така районният съд безсмислено е усложнил делбеното производство.
Целта на обективното съединяване на искове по реда на чл.341, ал. 2 ГПК е
чрез разширяване на предмета на делото да се прекрати съсобствеността на
имотите по някой от предвидените в ГПК способи, така че всеки съделител да
получи дял в натура. Това е така, тъй като включването на имоти в делбената
маса по реда на чл.341, ал.2 ГПК пряко рефлектира пряко към способа, по
който ще се извърши делбата във втората фаза. В случая с оглед
съсобственоста на имота, предмет на молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК с трето
лице, целта на разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК за увеличаване броя на
делбените имоти и осигуряване по-голяма възможност за получаване на дял в
натура не може да бъде постигната, а това безсмислено води до
усложняването на делбата. По същество обаче изложеното не обосновава
отмяната на обжалваната част на решението.
Ето защо като краен резултат, първоинстанционното решение ще бъде
потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба ще се остави без
уважение.
С оглед изхода на делото, основателно е искането на въззиваемата
страна А. Т., представляван от майка си и законен представител Н.Д. за
присъждането на разноските в производството, направата на които се
удостоверява в размер на 600 лева от представения договор за правна защита
и съдействие, посочени в списъка на разноските.
6
По тези съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260721 от 08.03.2021 г., постановено по
гр.д.№ 11523 по описа за 2019 г. на ПРС, VI гр.с., в частта му, с която се
допуска съдебна делба по отношение на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.511.900.1.17 по
КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.05.2009 г. на
изпълнителния директор на АГКК гр. София, с адрес на имота: гр. П., ул. ***,
разположен на 6-ти етаж в сграда с идентификатор № 56784.511.900.1,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 56784.511.900,
предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой на нива
на обекта: 1, посочена в документа площ: 68.43 кв.м., прилежащи части:
избено помещение № 17 - 3.00 кв.м; 2.156% идеални части от общите части на
сградата; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
56784.511.900.1.16 и 56784.511.900.1.18, под обекта: 56784.511.900.1.14, над
обекта: няма, която да се извърши между И. Л. Т. с ЕГН: **********, А. Т. с
ЕГН:**********, представляван от неговата майка и законен представител Н.
И. Д. с ЕГН:********** и Д. И. Т. с ЕГН:********** при квоти от правото на
собственост: 1/6 ид.ч. - за И. Л. Т., 1/6 ид. - за А. Т., представляван от неговата
майка и законен представител Н. И. Д., 4/6 ид.ч - за Д. И. Т..
Решение № 260721 от 08.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 11523 по
описа за 2019 г. на ПРС, VI гр.с., в останалата необжалвана част е влязло в
сила.
ОСЪЖДА И. Л. Т., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. *** да заплати на
А. Т., ЕГН **********, представляван от неговата майка и законен
представител Н. И. Д., ЕГН ********** от гр. Г. О., ул. ***, сумата от 600 лв.
(шестстотин лева) - разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните - при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8