Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 24.07.2020 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 24.06. 2020 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1070
по описа за 2020 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 69/14.01.2020г.,
постановено по гр.д. №2534/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с
което е осъден „ЕВН Б. Е.” ЕАД да
заплати на „В. и к.“ ЕООД сумата от 1559.18 лева за главница, която без
основание е получило на 08.10.2015 г. по фактура №**********/30.09.2015 г. за
цена за пренос по електроразпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Капитан Петко войвода“, ИТН 2939033, за отчетен период
28.08.2015-30.09.2015 г., и законна лихва върху главницата от 14.05.2019 г. до
изплащането й, както и сумата от 701.53 лева за разноски по делото, съразмерно
с уважената част от иска.
С въззивната жалба „ЕВН Б. Е.” ЕАД обжалва изцяло решението.
Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на същото. В случай, че жалбата бъде уважена въззивникът моли да бъдат
присъдени направените разноски, съобразно представения списък. В случай, че
бъде отхвърлена въззивната жалба, прави възражение срещу присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер, по – голям от еднократния предвиден в
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В законоустановения срок е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият „В. и к.“ ЕООД взема
становище, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази връзка.
Направено е искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира
разноските пред настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД.
Ищецът
„В. и к.“ ЕООД моли
съда да постанови решение, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД да
осъди ответника „ЕВН Б. Е.” ЕАД да заплати
сумата от 1559.18 лева за главница /след допуснато увеличение на предявения
иск/, която получил без основание за такса пренос по ел. разпределителната
мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена станция „Капитан Петко
Войвода", ИТН 2939033, за периода от 28.08.2015 г. до 30.09.2015 г.,
представляваща разлика между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско
напрежение и ниво средно напрежение, по фактура № **********/30.09.2015 г., от
общо платена по същата цена за пренос в размер на 2096.52 лева, и законна лихва
върху главницата от 14.05.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото
разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 ГПК ответникът подава подробен писмен отговор, в който оспорва
основателността на предявения иск и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Безспорно е
установено, че ищецът и ответникът са страни по договор за продажба на ел.
енергия, като ищецът е потребител на електрическа енергия на няколко обекта, в
т.ч. и на обект Помпена
станция „Капитан Петко Войвода", ИТН № 2939033.
Безспорно е
установено, че процесният обект на ищеца с ИТН 2939033 – помпена станция „Капитан Петко Войвода" е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение Юг” ЕАД на
ниво ниско напрежение, като на 14.01.2016 г. е променено меренето на ниво
средно напрежение, видно от констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване от 14.01.2016 г.
Видно от
Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „ОРЕШНИК", характеристика на ДМА - Трафопост
„Орешник", акт обр.16 за Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ и разрешение за ползване №
261/09.08.1995г, се установява, че ищецът е собственик на Електропровод
„Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите са
собственост на дружеството от 29.12.1995г„ когато са включени в капитала на
дружеството. За тези обекти е подписан Акт обр.16 и е издадено Разрешение за
ползване № 261/09.09.1995г.
По делото е представена и кореспонденцията между страните
във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по смяна на
нивото на мерене, съгласно която „ЕВН Б.
Е.” ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява
„ВиК“ ЕООД Стара Загора, че съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР
тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява
в подстанцията и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи,
ЕВН ЕР вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от
влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН Б.
Е.” ЕАД все още не е получило от ищеца документи,
удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на писмото, ищецът е изпратил писмо с
изх.№1784/23.10.2008г. относно идентифициране на обекти, присъединени със
собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се
осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от Подстанция
Тополовград – извод „Венеция”, като са посочени документите за собственост,
обсъдени по-горе. С писмо до „ЕВН Б. Е.” ЕАД с
изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле мерене от
ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция
гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ № 2939033 ВиК с.
Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват от ел. провод
20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо
изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за
собственост. С писмо изх.№01/09.01.2009г. „ЕВН Б. Е.” ЕАД отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 kV
извод „Венеция” и сочи, че след представянето им ще даде становище за промяна
на мястото на мерене от ниско напрежение на средно напрежение.
Видно от заключението на изслушаната по делото комплексна
съдебно технико - икономическа експертиза, през периода 28.08.2015 г. –
30.09.2015 г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия за обект помпена
станция „Капитан Петко Войвода” ИТ № 2939033 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в закрито разпределително устройство /ЗРУ/ 20kV/400V. Експертизата сочи, че ако се приеме, че
електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград", е
бил собственост на ищеца през процесния период, границата на собствеността му
са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ на подстанция
„Тополовград" на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване
на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия.
От заключението на изслушаната по делото комплексна съдебно
технико - икономическа експертиза, в икономическата й част е видно, че
разликата в цените на отчетените в процесния обект количества ел.енергия за
доставка на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение е 1 559,18 лева без ДДС по процесната
фактура за процесния период.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивникът „ЕВН Б. Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на чл.92, т.2
ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г.
Общите условия на „ЕВН Б. Е.” ЕАД на договорите за продажба на електрическа
енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните Общи условия
влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния
снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените норми съдът
приема, че Общите условия са задължителни за потребителите на ел.енергия,
какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за
енергетиката, Наредба № 6
от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи
(отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест по предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че е заплатил
процесната сума, представляваща разлика между платена от него такса "ниско
напрежение" и такса "средно напрежение", каквото според него е
дължима при положение, че собственият му трафопост извършва преобразуването от
средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя изразеното в решение №
227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т. о., становище относно
значението на точката за присъединяване и мястото на правомерно поставяне на
СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната
мрежа и пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релевантният
по делото въпрос е, дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху
електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и
чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил свързан към
страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала нормативна уредба,
която да определя задължителни места на измерване на доставяната електрическа
енергия.
Впоследствие, съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така, в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В настоящия случай от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установява, че граница на
собствеността са изводите на електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция
„Тополовград“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в
подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и
напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на
електропровод „Венеция" в подстанция „Тополовград" чрез обособяване
на отделно поле „мерене" или в съществуваща килия. Поради това, въззивният
съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта ниско напрежение е било
неправилно разположено. Следователно, количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от нормативно установените, не може да
обуслови начисляване на цена за пренос.
При това положение съдът
намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване е неправомерно,
несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество
ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване цена за "достъп
ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа" в приложената фактура, на практика ответникът е получил нещо без
основание и се е обогатил за сметка обедняването на ищеца. „ЕВН Б. Е.” ЕАД е
формирал дължимата от „В. и к.“ ЕООД цена за консумираната от него ел. енергия
въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на установеното от
закона. Поради това, за ответното дружество не е налице основание за получаване
на такси за посочените услуги, поради което платената сума е недължима и на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „ЕВН Б. Е.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В. и к.“ ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /преди изменението с
бр. 45 от 15.05.2020 г./ за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1000
до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и
съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното
производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 339, 14
лв. х 20 % ДДС = 406, 96 лв. В настоящия
случай въззиваемият „В. и к.“ ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв. Поради това настоящата
съдебна инстанция намира, че заплатеното от „В. и к.“ ЕООД адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът „ЕВН Б. Е.” ЕАД следва да заплати на „В. и к.“ ЕООД направените пред настоящата съдебна
инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/14.01.2020г., постановено по гр.д. №
2534/2019г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА „ЕВН Б. Е.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Х. Г. Д.” № ** да заплати
на „В. и к.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С З., ул. „Х.
Б.” № **направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. по банкова сметка *** “Централна Кооперативна банка” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
Решението е окончателно не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.