№………./……...12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 1597 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 259 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба „Електроразпределение Север“ АД срещу решение № 3484/26.07.2019
г., постановено по гр.дело № 11718/2018 г. по описа на РС – Варна, с което жалбоподателят
е осъден да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД
сумата от 1988.30 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение за щети настъпили вследствие на бездействието на служители на
ответното дружество, ведно със законната лихва, на основание чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.) във вр. с чл. 49 ЗЗД във вр.
с чл. 45 ЗЗД; сумата от 606.15 лева –
обезщетение за забава за периода от 30.07.2015 г. до 30.07.2018 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и сторените съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В
жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради необоснованост,
нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила. Според
жалбоподателя фактическият състав на чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД е останал
недоказан. Излага подробен анализ на събраните по делото доказателства и
обосновава извод за неправилно установени по делото фактически обстоятелства, в
частност липса на доказателства късо съединение по електроразпределителната
мрежа да е причинило пожара на 29.10.2014 г. Отделно от това сочи, че
застрахованото лице Р.Ц. не е изпълнил задължението си, произтичащо от ОУДПЕЕЕМ
да уведоми писмено „Електроразпределение Север“ АД в тридневен срок от
настъпване на аварията. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на
иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока
по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който оспорва
жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че
единствената причина за възникване на пожара е електрическо късо съединение,
след откъсване на фазов проводник от старото захранване на процесния имот. Иска
потвърждаване на съдебния акт и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В
открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата
поизложените в същата съображения. Процесуалният представител на третото лице
помагач „ЗАД Алианц България“ АД пледира за отмяна на
съдебното решение в обжалваната част.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа
по същество.
Производството
пред РС Варна е образувано по искова молба, подадена от „Дженерали
Застраховане“ АД, с която са предявени иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ
(отм.) във вр. с чл. 50 ЗЗД и, в условията на
евентуалност, иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД.
Съдебното
решение в частта, с която е отхвърлен главният иск, не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Ищецът
„Дженерали Застраховане“ АД твърди в исковата молба,
че между него и Р.К.Ц.е сключен договор за имуществена застраховка на недвижим
имот, находящ се в с. Върбовка, общ. Павликени, ул. „Първа“ № 33, с период на
покритие от 16.05.2014 г. до 15.05.2015 г. Посочва, че на 29.10.2014 г. в имота
е възникнал пожар, в резултат на късо съединение предизвикано от скъсан уличен
ел. кабел, който е влязъл в контакт с
улуците на процесната къща, което довело до запалване на дървената част от покривната
конструкция. След като бил уведомен за събитието ищецът образувал ликвидационна
преписка по щета 237185/30.10.2014 г., извършил оглед и опис на увреденото
имущество, определил и на 24.11.2014 г. изплатил на правоимащото
лице обезщетение в размер на 1988.30 лева. Твърди, че е налице бездействие от
страна на ответника и неговите служители /лицата, на които е била възложена
съответната работа/, изразяващо се в неизпълнение на задължението им за
поддръжка и профилактика, ремонт и/или реконструкция на електрическите
съоръжения, като част от електропреносната мрежа,
собственост на ответника. Отправя искане до съда за осъждане на ответното
дружество да му заплати 1988.30 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение и сумата от 606.15 лева – обезщетение за забава за
периода от 30.07.2015 г. до 30.07.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В подадения
писмен отговор ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
наличието на договор за имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице Р.К.Ц.,
който да покрива риска пожар. Оспорва елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Оспорва настъпване на повреда или авария и описания в
исковата молба механизъм на възникване на пожара и настъпване на вредите. Възразява,
че увреденото лице не е изпълнило задължението си да уведоми мрежовия оператор
за настъпилите вреди. Оспорва и размера на предявения иск. Моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Третото
лице – помагач „ЗАД Алианц България“ АД оспорва
предявения иск, като поддържа становището на ответника. Поддържа, че със
сключения между „ЗАД Алианц България“ АД и ответното
дружество договор за застраховка е уговорено самоучастие в размер на 2000 лева.
Съдът, след като се
запозна с възраженията и доводите на страните и след преценка на събраните по
делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа и от правна страна:
Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение правилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1,
изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, в които
служебно е длъжен да приложи императивни правни норми.
Оплакванията във
въззивната жалба отнасящи се до необоснованост на първоинстанционното решение
са неоснователни.
От показанията на
разпитаните свидетели се установява, че преди години захранването на имота било
преместено от стълба, находящ се югоизточно от къщата на съседния,
североизточен стълб, като старото захранване не било прекъснато от стълба, а от
чашките, находящи се на фасадата на къщата. Този факт
не е оспорен от жалбоподателя, съответно не е проведено насрещно доказване,
поради което въззивният съд приема същия за безспорно доказан.
От приетата по делото повторна
пожаротехническа и електротехническа експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че застрахователното събитие е настъпило
след откъсване на фазов проводник от старото захранване на процесния имот,
който е влязъл в контакт с водосточна тръба, свързана към електрическия стълб в
югоизточния ъгъл на сградата. При този контакт е възникнало едномоментно
двуогнищно топлинно натоварване по механизма късо
съединение: в едната точка, съвпадаща с мястото на съприкосновение на
откъснатия проводник и водсточната тръба, късото съединение
довело до електротермично разрушение на метала; в
другата точка, находяща се в северозападния ъгъл на къщата, в условията на
предварително занулен метален обект, свързан с улуците, е възникнало огнището
на пожара, причинил процесните увреждания.
В съдебно заседание,
вещите лица поддържат, че при преместване на захранването към десния стълб
старото захранване е прекъснато чрез отрязване на кабела, който влиза в къщата
откъм конзолата на фасадата, като от стълба до конзолата кабелите не са отстранени.
С времето чашките на конзолата са корозирали и тази на трета фаза се е
откъснала от конзолата, паднала е и се е докоснала до тръбата, свързана към
стълба. Отхвърлена е версията за нагряване на улуците на къщата, което да е
довело до възникване на пожара. Поддържат, че е имало второ късо съединение в
западната част на покрива, където е възникнал пожарът, и където е имало
предварително зануляване на улуците, като поясняват, че ако такова зануляване не
е имало, не би възникнало късото съединение. Изрично посочват, че второто
огнище не би възникнало, ако не е имало късо съединение в югоизточната страна
на имота и че ако кабелът на старото захранване беше прекъснат от електрическия
стълб, не би могло да възникне процесното късо съединение. Изключват пожарът да
е причинен от коминните тела или бойлера в имота, тъй
като липсват каквито и да било обективни находки, от които да може да се
достигне до подобно заключение.
Според повторната експертиза
и според вещото лице инж. Върбанов, в информационната система на електропреносното дружество няма подадени сигнали от Р.Ц.
за пожар в процесния имот и няма отразено искане за спиране на напрежението от
пожарната, както и липсват данни за прекъсване на електрическото захранване в
района в оперативните диспечерски дневници за периода от 29.10.2014 г. до
31.10.2014 г.
Същевременно, според
вещите лица при възникване на късо съединение високомощните
предпазители в трафопоста се разтопяват и прекъсват електроподаването
към мястото на късото съединение. Вещото лице инж. Николай Върбанов също сочи,
че при късо съединение следва да се задейства защитата в трафопоста, при което
монтираните в него предпазители, незабавно изключват /изгарят/. Категорично е и
становището, че не е възможно да се гаси пожар при включено захранващо
напрежение, като екипът на пожарната следва да извърши проверка и изключване на
захранването.
Следователно, от една
страна, гасенето на пожара е станало при прекъснато ел. захранване, а от друга
страна, в оперативния дневник на ответното дружество вещите лица не са
установили запис за това прекъсване.
Следва да се има предвид,
че на вещите лица е била поставена задача да проверят дали са регистрирани в
периода 29.10.2014 – 31.10.2014 г. сигнал/и от Р.Ц. за авария или пожар в имота
му в с. Върбовка. По делото са приложени извадки единствено от оперативния
дневник, в който съгласно чл. 122, ал. 1 от Наредба №
РД-16-57 от 28.01.2008 г. за дейността на операторите на електроенергийната
система и на разпределителните мрежи, както и на оперативния дежурен персонал
от електроенергийните обекти и електрическите уредби на потребителите се
записват в хронологичен ред оперативните превключвания (разпоредени
или телемеханични); промените в нормалния режим на работа на ЕЕС; разрешението
за допускане на работни групи за работа по съоръженията, които са на оперативно
подчинение на съответния диспечер, номера на заявката и наряда с фамилията и
длъжността на лицето, получило разрешение за допускане до работа, изключена
мощност; дадените или получените разпореждания и информации, както и фамилията
на лицето, дало или получило разпореждане или информация.
Не е представен по делото
и не е извършвана проверка от вещите лица на дневника за действието на
релейните защити и автоматиките – чл. 121, т. 3 и чл. 125 от Наредба № РД-16-57.
При възникването на повреди именно релейната защита трябва да открие повредения
участък и да го изключи от системата, като въздейства на специални високоволтови силови прекъсвачи, предназначени да прекъснат токовете на
повредата (тока на късото съединение).
Затова съдът приема, че
ответното дружество, което носи тежестта да докаже възражението си за липса на аварийно прекъсване на
електрическото захранване в съответния трафопост в резултат на късо съединение,
не е установило този факт по несъмнен начин чрез пълно главно доказване.
В заключение, въззивният съд споделя
извода на ВРС, че заключението на повторната експертиза следва да бъде
кредитирано досежно механизма на възникване на процесното застрахователно
събитие.
От събраните по делото доказателства
се установява, че след преместването на захранването на процесния имот не са
били предприети необходимите мерки за обезопасяване на проводниците. Вместо да
бъдат прекъснати от електрическия стълб, същите са отрязани от конзолата,
намираща се на фасадата на къщата, макар вече да са били неизползваеми. По този
начин са създадени предпоставки за възникването на процесното застрахователно
събитие.
Налага се извода, че ответното
дружество не е изпълнило задължението си да осигурява поддръжката на
електроразпределителната мрежа, обектите и съоръженията и на спомагателните
мрежи в съответствие с техническите изисквания, така както е предвидено с
разпоредбата на чл. 89, т. 4 от Закона за енергетиката.
Увреждането на имота, настъпило
вследствие скъсването на кабела и възникналото късо съединение, се намира в
причинно-следствена връзка с бездействието на служителите на ответното
дружество, които следва да поддържат електроразпределителната мрежа в
изправност, което е основание за ангажиране отговорността на
„Електроразпределение Север“ АД по чл. 49 във вр. с
чл. 45 ЗЗД. Суброгационният иск на застрахователното
дружество изплатило застрахователно обезщетение, срещу лицето, което виновно е
причинило увреждането, е основателен.
Обстоятелството, че увреденото лице не
е изпълнило задължението си да уведоми мрежовия оператор за настъпилите вреди
не води до освобождаване от отговорност на ответното дружество.
Поради съвпадане на правните изводи на
двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. Въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на основание чл.
272 от ГПК.
Въззиваемата страна е направила искане за
присъждане на разноски в производството пред ВОС, включващи юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3484/26.07.2019 г.,
постановено по гр.дело № 11718/2018 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс -
Е, ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68, сумата
от 300.00 лева /триста лева/,
представляваща съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ответника „Електроразпределение Север“ АД
– „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 59.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.