Р Е Ш Е Н И
Е №260293
гр. Пловдив, 08.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито съдебно заседание на осемнадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя
Мутафчиева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 12388 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа искова молба от
Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
парк София, сграда 6 против К.Г.П. ЕГН:**********,
с посочен адрес: ***, с която са предявени обективно съединени установителни искове по чл.422 ГПК във вр.
чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 166.15 лв. (сто шестдесет и шест лева и
петнадесет стотинки), представляваща неизпълнени задължения по Договор за мобилни услуги № ********* и
Договор за лизинг от 19.08.2016 г. и
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № *********
17.10.2016 г., за която сума са издадени
фактура № **********/05.11.2016 г. на стойност 52,89 лв. – лизингова
вноска, такси и услуги, фактура №
**********/05.12.2016 г. на стойност 22,98 лв. – лизингова вноска и абонаментна
такса и фактура № **********/05.02.2017 г. на стойност 52,47 лв. – неустойка и
37,81 лв.- лизингови вноски, ведно със законна лихва върху главниците, считано
от 26.11.2018 г. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
18728/2018 г. по описа на ПРС.
Претендират се разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът сочи, че е сключил с ответника Договор за мобилни услуги № ********
и Договор за лизинг от 19.08.2016 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен
мобилен телефонен номер **********и мобилно устройство Telenor М200 Black.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 45,77 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни вноски в размер на 1,99 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да
се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги. На 17.10.2016 г. е
подписано между страните и Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ******* от 17.10.2016
г., съгласно което за мобилен номер **********влиза
в сила нов абонаментен план. Към периода на издаване на процесните фактури
спрямо ползваните от ответника мобилни
номера и мобилни устройства се прилагат следните условия, а именно: за номер **********-
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № 6********** от 19.08.2016 г.,
изменен с Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ***********
от 17.10.2016 г. - мобилно устройство Telenor М200 Black - условията,
договорени в Договор за лизинг от 19.08.2016 г.
Ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр.
фактури, издадени в периода м. ноември 2016 г. - м. февруари 2017 г.: фактура №
**********/05.11.2016 г., фактура № **********/05.12.2016 г. и фактура №
**********/05.02.2017 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента.
Фактура № **********/05.11.2016 г. е издадена за отчетния период
05/10/2016- 04/11/2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения
период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 23,11 лв.,
еднократна такса 8,33 лв., както и ползвани услуги 14,97 лв. (мобилен интернет
14,97 лв.), които са в общ размер на 46,41 лв. без ДДС - 55,69 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство Telenor М200 Black - 1,99 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума, начислена във фактурата
е 57,68 лв., като след приспадане на 4,78 лв., съставляващо надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период, претендиралата сума по
фактурата е 52,89 лв.
Фактура № **********/05.12.2016 г. е издадена за отчетния период
05/11/2016- 04/12/2016 г. и включва следните задължения па клиента за посочения
период за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 17,49 лв. без ДДС
- 20,99 лв. с вкл. ДДС. лизингова вноска за мобилно устройство Telenor М200
Black - 1,99 лв. е вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по
фактурата е 22,98 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени
между „Теленор България“ ЕАД и К.Г.П. по негова вина, поради изпадането му в
забава, на потребителя е издадена Фактура № **********/05.02.2017 г„ която
включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите за мобилни услуги чрез процесния номер **********в общ размер на
384.16 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за мобилно устройство Telenor М200 Black в общ
размер на 37.81 лв. с вкл. ДДС.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за мобилен
номер **********се сочи, че са уредени в раздел III, т. 4 от Допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********** от 17.10.2016
г.Съгласно посочената клауза, в случай на предсрочно (за мобилен номер **********-
преди 17.10.2018 г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до
края на първоначално предвидения срок на действието му.
Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер
**********е в размер на 384.16 лв., което вземане в настоящото производство се
претендира частично. Претендираната неустойка за номера е в размер на 52,47лв.
От своя страна, обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за
договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е
неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по
свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство Telenor М200 Black
чието ползване е предоставено с Договор за лизинг от 19.08.2016 г., предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 37,81 лв. с вкл. ДДС,
равняващ се на деветнадесет неначислени лизингови вноски по 1,99 лв. всяка.
Претендираната сума по фактурата е в общ размер 90, 28 лв. На основание
подробно изложените съображения се моли
исковете да се уважат, като основателни и доказани. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът чрез особения представител е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва претендираните
неустойки, като твърди, че не са налице предпоставките за начисляване
предвидени в общите условия. Оспорва претендираните неустойки като нищожни
поради противоречие с добрите нрави.
Не се спори, че между страните са съществували облигационни правоотношения,
по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни
услуги срещу заплащането на уговорената цена съобразно тарифния план. Посочва
се, че в приложените договор за мобилни услуги №*********** и Договор за лизинг
от 19.08.2016 г. е посочено, че в случай на прекратяване на договора по вина
или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на срока
на договора. Твърд си, че процесната
уговорка за заплащане на неустойка следва да бъде квалифицирана като такава на
основание чл. 143, т. 5 ЗЗП - неравноправна и в следствие нищожна. В случая
абонатът безспорно притежава качеството на потребител по смисъла на § 13, т, 1
от ДР на ЗЗП. Разпоредбата чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна
клауза" в договор, сключен с потребител, като това е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на една клауза като
неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да е
предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да
влияе върху съдържанието й; същата да не отговаря на изискванията за
добросъвестност - честно, почтено поведение на всеки участник в гражданския
оборот при сключване и изпълнение на сделки за потребление; уговорката да води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя - съществено несъответствие в насрещните престации на
страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност, В случая процесният
договор е сключен при предварително определени условия от едната страна по
правоотношението - доставчикът на мобилни услуги. Видно е, че представените
договори за мобилни услуги са бланкови, поради което не са били предмет на
предварително договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да
е била индивидуално договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани
доказателства от ищцовата страна. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
ал. 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е
имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор
при общи условия. В случая с оглед начина на попълване на договора и
обстоятелството, че полетата се попълват от представител на мобилния оператор,
се налага изводът, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие
по отношение на клаузата за неустойка. Поради това считам, че уговорката за
дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при
прекратяването му по вина на потребителя обуславя необосновано висока
неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната
престация по договора. Тя излиза извън допустимите законови рамки, защото
кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
Аналогични са изводите относно претендираната парична сума отразена в този
документ по отношение на лизинговата вноска.
Предвид нищожността на посочената клауза, то в конкретния случай се сочи, че не е налице валидно неустоечно
съглашение и съобразно разпоредбите на чл. 146, ал. 1, вр. ал. 5 ЗЗП в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази
клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка в какъвто и да било
размер. С оглед изначалната нищожност на клаузата за дължимост на неустойката,
не са налице основания за нейното намаляване чрез присъждане на трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти.
Ето защо, моли съда да отхвърли исковете за заплащане на неустойки в общ
размер на 90,28 лв.
Освен горното се посочва, че ищецът не представя доказателства кога са били
прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната,
която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата страна.
Твърди се, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е
елемент от право по раждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй
като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното
правоотношение. В тази връзка не може да бъде споделено становището на ищеца,
че за прекратяването на договора законът не изисква форма за валидност и такава
за доказване. Напротив, доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че
надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила
на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление
в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите
до края на договора абонаментни такси, установяването на факта на получаване на
писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на
основанието, но и за размера на иска. В случая по делото не се твърди, а и няма
приложени доказателства операторът да е отправял до абоната писмено
предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори и да
се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора, то
това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата от ответника и
далеч след съставянето на процесната фактура, с която е начислена неустойката.
От това следва, че към момента на съставяне на фактура № **********/05.02.2017
г. не са били налице предпоставките за дължимост на вземанията.
Също така се сочи, че в случая
операторът претендира и сумата за предоставени услуги, а когато кредиторът
предпочете прякото изпълнение на задължение, той не може да иска и договорената
между страните компенсаторна неустойка за неизпълнение, нито прякото изпълнение,
заедно с действителните си вреди от неизпълнението защото по този начин би
получил дължимото два пъти - като неизпълнение и като равностойност на
неизпълнението - Решение №159 от 22.02.2016 година на ВКС по т. д. №*********
година, II т.о.. Считам, че от това следва, че сумата за неустойка би била
призната за недължима, в случай, че бъде признато, че ответникът дължи суми за
предоставени услуги - пряко изпълнение на самото задължение.
На следващо място, за да установи вземането си ищецът е предоставил по
делото като приложение към исковата му молба данъчни фактури. На тези писмени
доказателства ищецът се позовава за доказване вземанията си спрямо
ответника,съобразно и константната съдебна практика, притежават единствено
формална доказателствена сила и с оглед критериите на чл.180 от ГПК,
удостоверяват единствено фактите, че са издадени от „Теленор
България"-ЕАД- София и че лицето, което е посочено като съставител на тези
документи е техен автор. Оспорва
доказателствената стойност на представените фактури. Сочи, че за да бъде уважен
искът в частта му за дължимите по цитираните договори суми за потребена и
незаплатена далекосъобщителна услуга, в тежест на ищеца е да проведе пълно
доказване, относно фактите обосноваващи неговата претенция. Оспорват се и
начислените месечни такси, посочени във фактурите, като се сочи, че не
става ясно за какви абонаментни такси, пакетни минути и/или друго са начислени.
Поради изложените съображения ответникът счита, че ищецът не доказва
възникването и размерът на претендираното вземане за неплатени месечни
абонаментни такси и използвани далекосъобщителни услуги, поради което моли съда
да отхвърли установителния иск.
На последно място оспорва дължимостта на предсрочно изискуем остатък от
лизингови вноски за мобилно устройство Telenor М200 Black, тъй като ищецът не е
прекратил по реда, предвиден в чл.12 Договор за лизинг от 19.08.2016г. за
мобилно устройство цитирано по-горе и този по чл.87 ЗЗД и тяхната предсрочна
изискуемост не е настъпила.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За да се уважи предявеният иск дружеството – ищец следва да установи
вземанията си на претендираното основание и в претендирания размер, а
ответникът да докаже възраженията си за наличието на предпоставки за отпадане
на отговорността.
По делото е прието ч.гр.д. № 18728 по описа за 2018 г. на ПРС, от което се
установява, че вземането, предмет на производството съответства на вземането по
издадената заповед за изпълнение, както по основание, така и по размер. Препис
от заповедта е връчен при условията на чл. 47 ГПК, като в указания срок са
предявени исковете, предмет на настоящото производство. От изложеното следва,
че предявените искове е допустими и следва да се преценят събраните по делото
доказателства, касаещи основателност или неоснователност на същите.
На 19.08.2016 г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********за срок 24 месеца по план Старт 9,99 с тарифиране на интервали от 60
секунди със стандартен месечен абонамент
в размер на 9,99 лв. В предоставения пакет услуги са включени 120 национални минути
Ответникът е заявил, че е запознат и е
получил екземпляр и е съгласен да спазва Общите условия за взаимоотношенията с
потребителите на мобилни услуги на Оператора. Заявено е желанието договорът да
влезе в сила незабавно, ако Операторът е предоставил крайно устройство при
подписването му и/или такова устройство е описано в договора. В договора е
посочено следното мобилно устройство: TELENOR M 200 BLACK. Предвидена е неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя в размер на
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
сим карта/номер до края на срока. Предвидено е, че срокът на договора влиза в
сила на 19.08.2016 г. и изтича на 19.08.2018 г. , като ищецът е посочил, че е
прекратил договора, поради и което претендира част от неустойка при предсрочно
прекратяване в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на срока на договора.
На 17.10.2016 г. договора за мобилни услуги от 19.08.2016 г. е подписано
допълнително споразумение, по силата на което е изменен абонаментния план и е
предоставен Стандарт 20,99 с допълнителни 2000 МВ, включени са национални
минути – 1000 на месец, мобилен интернет 1000 МВ на месец, допълнителен мобилен
интернет на максимално достижима скорост 2 000 МВ и пространство за
съхранение CAPTURE
25. Срокът
на сключения договор се продължава до 17.10.2018 г. Към допълнителното споразумение е подписана и
ценова листа за абонаментни планове за частни лица.
На същата дата 19.08.2016 г. между Теленор
България ЕАД, като лизингодател, и ответника като лизингополучател е сключен Договор
за лизинг, по силата на който лизингодателят е предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка TELENOR M 200 BLACK, срещу заплащане на
обща лизингова цена от 45,77 лв., чрез
извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 1,99 лв. С
подписването на договора лизингополучателят е декларирал, че е получил, приема
безусловно и се задължава да спазва Общите условия на Договора за лизинг на устройството.
Уговорено е, че договорът се сключва за срок от 23 месеца, като влиза в сила на
датата на подписването му от страните.
Към датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срокът на договора е изтекъл, поради и което не следва да се
разглеждат възраженията, касаещи липса на обявена от заяветеля предсрочна
изискуемост на лизинговите вноски до края на договора.
Приети са като доказателства и Общи условия на договора за лизинг за
предоставяне на преносим компютър, 3 G Connect center, телефонен апарат или друго устройство, които са
действащия към датата на сключване на договорите и са подписани от ответника,
поради и което възраженията на особения представител в тази насока се явяват
неоснователни. В чл.12 от общите условия
е предвидено, че в случай на неизпълнение на задължение за плащане от страна на
лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви месечните вноски за
предсрочно изискуеми, както и всички други суми, посочени в договора за лизинг,
дължими и платими. В чл. 12, ал. 2 от общите условия е предвидена още една
хипотеза, при която вноските са предсрочно изискуеми, а именно – при
прекратяване на договора. В случая обаче ищецът се позовава на изискуемост на
вноските поради забава в плащане на дължими съгласно договора суми, като не
твърди договорът за лизинг да е прекратен.
Приети са като доказателство Общи
условия на Теленор България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни
телефонни услуги, които са действащи към датата на сключване на договора. Тези общи условия не са подписани от
ответника, но в сключения договор за предоставяне на мобилни услуги ответникът
изрично е декларирал, че е запознат и е получил екземпляр и е съгласен да
спазва Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни услуги на
Оператора. В разпоредбата на чл. 298 ТЗ не е предвидено като част от
фактическия състав за влизането им в сила подписването им от страните по
договора. В чл. 298, ал. 1, т.1 и т. 2 ТЗ търговецът може да установи отнапред
общи условия за сключваните от него сделки, като те стават задължителни за
другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и
не ги оспори незабавно. В настоящия случай е изпълнен първият фактически състав
за влизане в сила на общите условия в отношенията между страните по делото.
В приетите по делото фактури са посочени начислените суми.
Във фактура № ********** от 05.11.2016г. е
отразено, че се дължи сума в размер на 57 лв. за отчетен период от 05.10.2016
г. до 04.11.2016 г., като част от тази сума е сумата от 1,99 лв.- лизингова
вноска, а другата част е абонаментна такса за същия отчетен период, както и за
задължения за минал период.
Във фактура № ********** от 05.12.2016 г. са отразени задължения в общ
размер 79,98 лв.- лизингова вноска в размер на 1,99 лв. и задължения за
предходен период в размер от 57 лв., както и месечна абонаментна такса в размер
от 20,99 лв. за периода от 05.11.2016 г. до 04.12.2016 г.
Във фактура № ********** от 05.02.2017 г. са отразени задължения за
неустойка в размер на 384,16 лв. и сумата от 37,81 лв. сбор от неиздължени
лизингови вноски и сумата от 79,98 лв.-
задължения за предходен период.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че "Теленор България"
ЕАД се установява, че първите две фактури са осчетоводени в
счетоводството на ищцовото дружество, като вземане от клиенти срещу
предоставени услуги, а последната фактура от 05.02.2017 г. е издадена след като
ответникът е изпаднал в забава и последвалото предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги. В последната фактура са включени и задължения за
неустойка за предсрочно прекратяване. Тази фактура не е включена в дневника за
продажбите, тъй като е без ДДС. Вещото
лице установява, че дължимата сума по трите фактури е в общ размер от 166,15
лв. Установява се, че в първите две
фактури са начислени услуги за месечна абонаментна такса, еднократна такса и
мобилен интернет. Вещото лице посочва, че услугите са съобразени с приложимите
условия и ценова листа за абонаментни планове за частни лица от 17.10.2016 г.
Относно неустойката вещото лице установява, че размерът и основанието за
възникване на задължението за неустойка за мобилен номер **********са уредени в
раздел ІІІ, т. 4 от Допълнителното споразумение, което се установява и от съда.
Въз основа на така уговореното съгласно цитираната разпоредба неустойката
правилно е определена в размер от 384,16 лв., като в настоящото производство се
претендира сумата от 52,47 лв. Вещото лице е посочило по какъв начин е
изчислена неустойката, като дата на двустранно спиране в електронната база на
ищцовото дружество е посочена – 27.12.2016 г.
Общата стойност на неплатените лизингови вноски е установена от вещото
лице в размер от 47,76 лв., като същата включва 5 броя неплатени лизингови
вноски от по 1,99 лв. преди прекратяване на договора и 19 вноски след
прекратяване на договора. Доколкото към датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение сроковете, както на договора за лизинг, така
и на договора за мобилни услуги и допълнително споразумение към него са
изтекли, то съдът следва да вземе предвид това обстоятелство, поради и което не
следва да се обсъждат възраженията на особения представител на ответника за
липса на доказателства за обявена предсрочна изискуемост на вземанията по двата
договора.
Видно от представените договори, между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения, по силата на които операторът е предоставил на
абоната телефонен номер и апарат, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договорите, срещу задължението
за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни такси и вноски. Във
всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните планове, ценовите
условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Договорите откъм
съдържание отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
Приетата по делото експертиза
установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е
предоставил съответните услуги на ответника, който ги е ползвал за периода,
определен във фактурите. В счетоводството на оператора липсват данни да са били
погасени сумите по тях, а и принципно в тежест на абоната е да докаже, че е
изпълнил задълженията си по договорите да заплаща месечните такси и вноски.
Като не е представил писмени доказателства за погасяването на сумите, които са
установени по размер и с експертизата, следва да се приеме, че същите са още
дължими. Действително задълженията като конкретни суми са посочени в процесните
фактури, но основанието за плащане представляват не фактурите, а ползваните
услуги, които вещото лице констатира, че абонатът е потребил и оттук няма
значение дали фактурата е получена или подписана от клиента. След като той има
сключен договор, по който получава изпълнение, следва да дължи и насрещно
такова.
От така изложеното съдът счита, че се установява дължимостта на сумата от 113,68
лв., представляваща неизпълнени задължения по
Договор за мобилни услуги № ********** и Договор за лизинг от 19.08.2016
г. и Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № *************** от 17.10.2016 г., за
която сума са издадени фактура № **********/05.11.2016
г. на стойност 52,89 лв. – лизингова вноска, такси и услуги, фактура № **********/05.12.2016 г. на
стойност 22,98 лв. – лизингова вноска и абонаментна такса и фактура №
**********/05.02.2017 г. - 37,81 лв.- лизингови вноски. Съдът счита за
основателно и искането за присъждане на законна лихва.
По отношение обаче на
неустойката в размер от 52,47 лв. за
предсрочно прекратяване, съдът намира, че тя е нищожна поради накърняване на
добрите нрави и не поражда задължения за ответника. В случая неустойка е
начислена на в размер на стандартните месечни абонаменти до края на срока на договора.
Съобразно чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и обезщетителна,
като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на
поетите задължения. В конкретния случай уговореният размер на неустойката всъщност
е равен на цената на самата услуга за оставащия период от договора, като по
този начин се позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от
това, че след прекратяването той не предоставя услугата. Още повече, че
неустойката се начислява в размер на стандартната, а не на преференциалната
месечна такса, уговорена между страните, като по този начин се създават условия
за неоснователно обогатяване на оператора и се нарушава принципа за
справедливостта.
Съдът счита, че клаузата в подписания от страните договор, уреждаща
задължение за заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване в размер на
стандартните такси до края на срока на договора е нищожна поради накърняване на
добрите нрави и не поражда задължения за ответника.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза
за едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и
да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така
уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор за услуга, но само в рамките на присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като
преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г.
на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от
характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации:
мобилният оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на
мобилни услуги срещу абонаментна такса,
а потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и
нарушава принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен
оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на
сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните
вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него
срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр.
3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по
дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 193/09.05.2016г. по т.д. №
2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г.
на ВКС , I т.о. Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на
договорните клаузи предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на
закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията
и доказателства по делото. В този смисъл: Решение № 178 от 26.02.2015 по т. д.
№ 2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г., ІІ т. о., ВКС, т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по
тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Предвид така изложеното предявеният
иск за установяване на дължимост на сумата от 52,47 лв.- неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за услуги се явява неоснователен и недоказан и следва
да се отхвърли.
В заключение следва да се
приеме, че в полза на ищеца съществува частично съответното парично вземане, по
отношение на което вече е била издадена заповед за изпълнение, а именно до
размера на сумата от 113,68 лв.,
представляваща неизпълнени задължения по
Договор за мобилни услуги № ******** и Договор за лизинг от 19.08.2016
г. и Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ***** от 17.10.2016 г., за която сума са
издадени фактура № **********/05.11.2016
г. на стойност 52,89 лв. – лизингова вноска, такси и услуги, фактура № **********/05.12.2016 г. на
стойност 22,98 лв. – лизингова вноска и абонаментна такса и фактура №
**********/05.02.2017 г. - 37,81 лв.- лизингови вноски.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 и 3 ГПК в полза на всяка от страните по делото следва да се
присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от иска. Ответникът
се представлява от особен представител в полза на когото се дължи
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на заплатения депозит, като
други разноски не са направени и не се претендират.
Ищецът е представил доказателства и претендира
разноски, както следва: сумата от 385
лв.- разноски в заповедното производство, включващи сумата от 25 лв. държавна
такса и 360 лв.- адвокатско възнаграждение
Съразмерно на уважената част от исковата
претенция в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 263,41 лв. - разноски в заповедното
производство. Ищецът претендира разноски в общ размер от 685 лв. за исковото
производство. Съразмерно на уважената
част от исковите претенции в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 468,67 лв. за исковото производство. Общият размер на разноските,
които следва да се присъдят в полза на ищеца, съразмерно на уважената част от
исковата претенция е 732,08 лв.
По
изложените мотиви съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Г.П. ЕГН:**********, с
посочен адрес: *** дължи на Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр. София,
ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от общо 113,68 лв.,
представляваща неизпълнени задължения по
Договор за мобилни услуги № ******** и Договор за лизинг от 19.08.2016
г. и Допълнително споразумение към
договор за мобилни/фиксирани услуги № ******** от 17.10.2016 г., за която сума
са издадени фактура №
**********/05.11.2016 г. на стойност 52,89 лв. – лизингова вноска, такси и
услуги, фактура № **********/05.12.2016
г. на стойност 22,98 лв. – лизингова вноска и абонаментна такса и фактура №
**********/05.02.2017 г. - 37,81 лв.- лизингови вноски, ведно със
законна лихва върху сумите, считано от 26.11.2018 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №18728/2018 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ
предявения от Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ж.к. Младост №
4, Бизнес парк София, сграда 6 против К.Г.П. ЕГН:**********, с посочен адрес: ***
иск за установяване на дължимост на
сумата от 52,47 лв. – неустойка за
предсрочно прекратяване, начислена по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер + ********от 19.08.2016 г. и
Допълнително споразумение от 17.10.2016 г., ведно със законна лихва върху
сумата, считано от 26.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №18728/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА К.Г.П. ЕГН:**********, с
посочен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Теленор България ЕАД, ЕИК: *********, гр.
София, ж.к. Младост № 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата в общ размер от 732,08 лв. – разноски по съразмерност,
включващи сумата от 263,41 лв.- разноски
по ч.гр.д. № 18728 по описа за 2018 г. на ПРС и сумата от 468,67 лв.- разноски по гр.д. № 12388
по описа за 2019 г. на ПРС, V-ти гр.
с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ