Решение по дело №412/2019 на Окръжен съд - Русе

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N346

                                 

гр.Русе, 15.10.2019 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

                                 ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

     ЗОРНИЦА Т., мл. съдия

 

                               

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N412 по описа за  2019   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от К.К.А. и С.Н.Д. против решение №448/18.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 7017/2018 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от М.С.Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр.чл.56 от с.з. вр.чл.111 от с.з. Твърди се, че решението е неправилно  поради допуснати съществени процесуални нарушения ш и неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендират отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли, както и да им се присъдят направените разноски за производството.

Ответницата по жалбата М.С.Д. не е подала отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител заявява, че жалбата е неоснователна и иска да се потвърди решението.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирани лица- ответниците, имащи право на жалба и интерес от обжалване, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по предявеният от М.  С.Д. реванцикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС във вр.чл.56 вр.чл.111 от с.з.- за защита на вещното й право на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр.М.

От събраните по делото доказателства е установено, че с нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот – вх.рег.№ 13551/14.10.2015 г., акт № 140, т.35, дело №7053 на СВ-Русе М.С.Д. прехвърлила на К.К.А. правото на собственост върху собствения си недвижим имот: ПИ №0.1773, находящ се в гр.М., обл.Русе с площ от 1146 кв.м., за който е отреден УПИ V с площ от 1142 кв.м., заедно с построената в него масивна жилищна сграда- еднофамилна, със застроена площ 88 кв.м., с гараж от 16 кв.м. и стопанска постройка- навес за складови нужди с площ 15 кв.м. като прехвърлителката си запазила вещното право на ползване върху целия имот безвъзмездно, докато е жива.

С покана, връчена чрез телепоща на 06.07.2018 г., М.Д.  поканила К.А. и С.Н. да й предадат владението на имота. 

 В отговор на поканата К.А. е посочил, че като собственик не се отказал от правото си на ползване върху него, че имота е единствен негов жилищен имот, в който живее и ще живее със семейството си.

Установено е, че от м. декември 2017 г. М.Д. не живее в процесния имот. Жалбоподателите са посочили, че не вече не живеят постоянно в имота като са признали, че имат ключове от него и не са ги върнали на М.Д., както и че в имота имат оранжерии и лични вещи.

С показанията на св.П., св.К. и св.А. е установено, че ответницата по жалбата е напуснала имота през 2017 г., че същият се обитавал от жалбоподателите, които след закупуване на имот в с.С. се преместили да живеят там. Св.П. установява също, че в процесния недвижим имот жалбоподателите имат оранжерии, отглеждат животни, имат и други лични вещи, както и че го посещават ежедневно.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск по съображения, че ответницата по жалбата е носител на ограничено вещно право на ползване и като такава има право на петиторна защита вкл. и срещу собственика на имота, че същата е отправила покана до жалбоподателите да го напуснат, но същите не са го освободили и предали владението върху него.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разгреждането на спора не са допуснати съществени процесуални нарушеения, правилно са установени релевантните за спора факти въз основа на анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Съгласно разпоредбата на  чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено. Ограниченото вещно право на ползване като абсолютно субективно материално право е противопоставимо на всеки, вкл. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Аналогично е положението, когато собственикът на недвижим имот се разпорежда със собствеността по силата на надлежно сключена разпоредителна сделка в полза на трето лице, но запазва правото си на ползване за себе си.

Запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик/ съгласил се да сключи сделката при тези условия/ поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.

Защитата на ограниченото вещно право с ревандикационен иск поставя безусловното установяване, че ищецът е титуляр на вещното право, чиято защита се търси по делото, че  фактическата власт по отношение на вещта, обект на ограниченото вещно право и неговото съдържанието на ограничено вещно право/, в това по  чл. 56, ал. 1 ЗС, се упражнява от ответниците и тази фактическа власт и упражняване съдържанието на вещното право е без наличие на правно основание за това.

В настоящият случай в процеса са установени посочените по- горе предпоставки.

Ответницата по жалбата и ищца по иска е установила, че е титуляр на ограниченото вещно право на ползване върху недвижимия имот- предмет на иска. С договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 140/14.10.2015 г. на СВ-Русе същата е прехвърлила правото на собственост върху имота на жалбоподателя, но си е запазила вещното право на ползване и обитаване пожизнено. Това нейно право е противопоставимо на всички, вкл. и на собственика на имота, който се е съгласил да сключи договора при тези условия и е длъжен да се съобразява с това.

Установено е също, че ответницата по жалбата е напуснала имота през м. декември 2017 г. и до момента не се е върнала в него. Напускането си същата е обяснила с несъгласието си в имота на живеят ответниците, поради което ги е поканила да напуснат недвижимия имот. Липсват доказателства, които да установяват, че след поканата ответниците са преустановили фактическата си власт върху имота. Напротив, с показанията на свидетелите, както и с признанията им относно неизгодни за тях факти, е  установено, че имат ключ, който не са върнали на ответницата по жалбата, пче посещават имота ежедневно, тъй като в къщата държат лични вещи, а в двора имат оранжерии и отглеждат животни. Тези факти сочат, че жалбоподателите упражняват фактическа власт върху процесния имот, без да установяват наличие на правно основание за това.

В процеса са установени елементите от фактическия състав на чл.108 от ЗС във вр.чл.56 от с.з. и правилно предявеният иск е уважен.

Обстоятелството, че ответницата по жалбата сама е напуснала имота и не била смущавана от жалбоподателите да го ползва са ирелеватни.

Фактът, че жалбоподателите са живеели трайно в имота, както и че до момента не са го освободили е достатъчен, за да бъде уважен предявеният иск, поради което доводите в жалбата се явяват неоснователни.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за настоящото производство са в тежест на жалбоподателите. В полза на ответницата по жалбата обаче не следва да се присъждат разноски, тъй като същата не е направила искане за това.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №448/18.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 7017/2018 г. на Русенския районен съд.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: