РЕШЕНИЕ
№ 1025
Хасково, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на седми
февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА
и с участието на прокурора ЦВЕТОСЛАВ ЛАЗАРОВ ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА канд № 20237260701382 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Директора на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, подадена чрез пълномощника му
гл.юрисконсулт М. К., против Решение №265 от 20.10.2023 г., постановено по АНД
№470/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че преценката на
районния съд, обусловила отмяната на наказателното постановление, била
неправилна и необоснована. Сочи се, че според съдебния състав, обстоятелството,
че вместо в една декларация, подлежащите на деклариране обстоятелства и дължим
данък били декларирани в две отделни декларации, по образец и в срок, не водело
до извода за допуснато административно нарушение по чл.246, ал.1 от ЗКПО, а
освен това можело да бъде направен обоснован извод за невиновно поведение на
представляващия дружеството-жалбоподател. Тези изводи на съда се считали от
касатора за неправилни, а извършеното административно нарушение се считало за
установено и доказано по безспорен начин. Твърди се, че в конкретния случай
била осъществена хипотезата на предложение трето на чл.261, ал.1 от ЗКПО, а
именно непосочване на данни от страна на дружеството нарушител, по отношение на
дължимия данък върху извършваната хазартна дейност от игри с игрални автомати и
игри в игрално казино. От представената Декларация за данъка върху хазартната
дейност по чл.246 от ЗКПО №26000223003465/11.01.2022 г. ставало видно, че
лицето било декларирало данък в размер на 7 500 лв. за четвърто тримесечие за
2021 г., като е следвало да декларира данък в размер на 15 000 лв. С подаването
на декларацията бил осъществен съставът на чл.261, ал.1 от ЗКПО и извършено
нарушение на същата разпоредба, във връзка с чл.246, ал.1 от ЗКПО, във връзка с
чл.242, ал.1 от ЗКПО, тъй като нарушителят не бил посочил данни за дължимия
данък върху извършваната хазартна дейност от игри с игрални автомати и игри в
игрално казино, което е довело до определяне на дължимия данък в по-малък
размер. На 19.12.2022 г. била изпратена покана по чл.103 от ДОПК
№П-16002622114503-177-001/19.12.2022 г., във връзка с извършване на проверка,
по която е констатирано несъответствие в гореописаната декларация от
компетентен орган по приходите и било указано на задълженото лице, че следва да
подаде коригираща декларация по чл.246 от ЗКПО, в която да посочи задължения в
размер на 15 000 лв. данък върху хазартна дейност от игри с игрални автомати за
два обекта. Видно от изведена справка от информационния масив на НАП се
констатирало, че коректна декларация за четвърто тримесечие на 2021 г. била
подадена на 21.12.2022 г. Както било видно от представените пред
първоинстанционния съд доказателства, подаването на две декларации за данъка
върху хазартната дейност по чл.246 от ЗКПО за конкретното тримесечие на 2021 г.
било довело до автоматично анулиране на първата подадена декларация от информационната
система на НАП. В системата като подадена за четвърто тримесечие на 2021 г.
оставала единствено една декларация с деклариран данък върху хазартната дейност
в размер на 7500 лв. Изхождайки от разпоредбата на чл.246 от ЗКПО следвало, че
декларирането на дължимия данък се извършва с подаването на една декларация,
независимо от броя на обектите, които стопанисва лицето. При подаване на
няколко декларации, информационната система анулирала по-рано подадените от тях
и същите не можели да се считат за подадени. Това било така, защото след
подаване на декларацията, но преди изтичане на законоустановения срок за
подаването й, както било в случая, подателят имал право да прави промени,
свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените
задължения. Промени в подадена декларация се извършвали с нова декларация.
Предвид законовата възможност за подаване на коригираща декларация за периода,
по-рано подадената декларация следвало да бъде анулирана, за да не генерира
допълнителни задължения за лицето. С оглед на това обстоятелство, в
представените от жалбоподателя копия на съобщения за подадени данни не се
съдържала информация относно резултата от тяхната обработка, а само и
единствено относно факта, че същите са приети. Твърди се, че в разрез с
процесуалноправните норми съдебният състав кредитирал единствено твърденията на
жалбоподателя и приложените от него доказателства, а това порочно прилагане на
закона опорочавало изцяло проведеното съдебно производство и влечало
незаконосъобразност на обжалваното решение. Сочи се, че наведените в съдебното
решение доводи за невиновно поведение на представляващия
дружеството-жалбоподател били неотносими към правния спор, тъй като в случая
субект на административнонаказателната отговорност било юридическото лице, а не
неговият представляващ, а отговорността на юридическото лице била обективна и
безвиновна. Изискванията към търговците, каквото било и санкционираното
дружество, били завишени, що се касае до спазване на законодателството,
регулиращо осъществяваната от тях търговска дейност. Излагат се и съображения,
че наложената санкция била определена в минималния предвиден в чл.261, ал.1 от ЗКПО размер, при съобразяване на смекчаващите отговорността обстоятелства. Сочи
се, че самото внасяне на данъка в срок, в по-висок размер от декларирания,
имало значение единствено за определяне размера на административната санкция,
но не водело до извод за несъставомерност на процесното административно
нарушение, както неправилно бил приел първоинстанционният съд.
Претендира се обжалваното решение да бъде
отменено, като се потвърди изцяло наказателното постановление. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът, „Изпау – 2008“ ЕООД, [населено
място], в депозиран чрез пълномощника си адв.К. Г. отговор на касационната
жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да
бъде потвърдено. Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
обжалваното решение за постановено в съответствие с процесуалните правила и
материалния закон, и пледира същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.
С проверяваното решение Районен съд – Хасково е
отменил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №700141-[рег.
номер]/19.04.2023 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП Пловдив, с което на „Изпау – 2008“ ЕООД, [населено място], на основание
чл.261, ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение разпоредбата на чл.261,
ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл.246, ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл.242, ал.1 от ЗКПО.
За да достигне до този резултат районният съд е
приел за установено от фактическа страна, че в периода от 01.03.2021 г. до
30.06.2022 г. е била извършена проверка във връзка с подадени от името на
„Изпау – 2008“ ЕООД Декларации за данък върху хазартната дейност по чл.246 от ЗКПО. В хода на проверката било установено, че дружеството било с декларирана
дейност – организиране на хазартни игри, с код по НКИД: 92.00 и за
осъществяване на дейността му били вписани два обекта за игри с игрални
автомати в землището на [населено място], [община], [област] – в [рег. номер],
м.„Кереч дере“ и в [ПИ], местност „Орта бунар“. Въпреки че всеки от обектите
бил с по 15 игрални автомата (15 места), като данъчнозадължено лице по чл.243,
ал.1 от ЗКПО (организатор на хазартни игри), от името на дружеството, в
подадената от него в ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, Декларация за данъка
върху хазартната дейност по чл.246 от ЗКПО за четвъртото тримесечие на 2021 г.
с вх.№26000223003465/11.01.2022 г. и видима от проверяващите в системата на
НАП, дължимия данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри
в игрално казино, съгласно чл.242, ал.1 от ЗКПО, бил в размер на 7 500 лв.,
вместо следващия се в размер на 15 000 лева. Това според контролните органи
довело до определяне на данъка в по-малък размер с 7 500 лв. Констатациите от
извършената проверка били обективирани в Протокол №П-16002622114503-073-001/20.01.2023
г. След достигнат извод за извършено нарушение по чл.261, ал.1, вр. чл.246,
ал.1, вр. чл.242, ал.1 от ЗКПО, срещу дружеството бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №[рег. номер]/15.03.2023 г.,
въз основа на който било издадено процесното наказателно постановление.
Съдът е цитирал разпоредбите на чл.242, ал.1,
чл.246, ал.1 и чл.261, ал.1 от ЗКПО, и е достигнал до извода, че деянието, за
което е наложена имуществената санкция на „Изпау – 2008“ ЕООД, е обявено от
закона за наказуемо. Преценил е, че обжалваното Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемите форма и ред за
издаването му, и по съдържание отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Изложил е съображения, че от материалноправна
страна не е осъществен фактическият състав на административното нарушение, за
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството.
Според мотивите на въззивния съд, изводът, че като данъчнозадължено лице „Изпау
– 2008“ ЕООД не е посочило в подадената от него Декларация с
вх.№26000223003465/11.01.2022 г. дължим данък в размер на 7 500 лв., което е
довело до определяне на данък в по-малък размер с 7 500 лв., се разколебавал от
приложените към административнонаказателната преписка доказателства, от които
се установявало, че дружество е изпълнило своите задължения за подаване на
данъчна декларация по образец в срок до 15-о число на месеца, следващ
тримесечието. Съдът е приел, че това си задължение дружеството е сторило чрез
две декларации, последователно подадени, в рамките на един и същи ден и час, а
именно: Декларация с изх.№26000223003463/11.01.2022 г., подадена на 11.01.2022
г. в 09:04:42 ч. и Декларация с изх.№26000223003465/11.01.2022 г., подадена на
11.01.2022 г. в 09:09:38 ч., с всяка от които дружеството отразило дължим данък
върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино на
стойност 7 500 лв. Установил е, че в платежни нареждания изрично били посочени,
отделно във всяко, за коя именно игрална зала е заплатен данъка от по 7 500 лв.
по съответната данъчна декларация, подадена от дружеството – игрална зала
„Кереч дере“ и игрална зала „Орта бунар“. Видно било също, че декларациите са
подадени по електронен път, чрез електронната система на НАП, чрез която след
подаването им системата е генерирала и изпратила до деклариращото лице
съобщения, че всяка от подадените декларации е приета. Съдът е установил, че
данъкът в общ размер на 15 000 лева е бил заплатен от задълженото лице по
сметка на НАП в срок, т.е. дължимият от дружеството, като данъчнозадължено по
чл.243, ал.1 от ЗКПО лице, данък за четвъртото тримесечие на 2021 г. бил
деклариран и заплатен. Въз основа на тези установявания съдът е приел, че не е
налице осъществяване на признаците от обективна страна на състава на
административното нарушение, за което е санкционирано „Изпау – 2008“
ЕООД.
Настоящата инстанция намира, че решението на
районния съд е постановено при изяснена фактическа обстановка, но въз основа на
коректно установените факти съдът е направил неправилни правни изводи за липса
на извършено от обективна страна административно нарушение.
Съгласно чл.242, ал.1 от ЗКПО, хазартната
дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино се облага с данък
върху хазартната дейност, който е окончателен, а според чл.243 от същия закон,
данъчно задължени лица по този раздел са организаторите на хазартни игри по
чл.242, ал.1.
В чл.246, ал.1 от ЗКПО е регламентирано, че
данъчно задължените лица декларират данъка по този раздел с подаване на данъчна
декларация по образец в срок до 15-о число на месеца, следващ тримесечието.
Според ал.2, данъчната декларация по ал.1 се подава в териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на лицето.
В процесния случай няма спор, че „Изпау – 2008“
ЕООД, [населено място], е данъчно задължено лице, като организатор на хазартни
игри, което съгласно цитираната разпоредба на чл.246, ал.1 от ЗКПО е задължено
да подаде една данъчна декларация, по образец, в срок до 15-о
число на месеца, следващ тримесечието, което за четвъртото тримесечие на 2021
г. е в срок до 15.01.2022 г.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че от името на „Изпау – 2008“ ЕООД е била подадена
по електронен път Декларация по чл.264 от ЗКПО, за която от системата на НАП е
генерирано Съобщение, че е приета с вх.№26000223003463/11.01.2022; 11.01.2022
г.; 09:04:42 ч. и впоследствие Декларация по чл.264 от ЗКПО, за която от
системата на НАП е генерирано Съобщение, че е приета с
вх.№26000223003465/11.01.2022 г; 11.01.2022 г.; 09:09:38 ч., но видима от
проверяващите в системата на НАП е само втората подадена декларация, в която в
Част IV – Деклариране на данъчната основа и данъка в колона 6 е изчислен данък
7 500 лв.
Това фактическо установяване, обективирано в
кредитираните от съда показания на свидетеля М. Г. И., намира своето обяснение
в общите разпоредби за подаване и приемане на декларации, регламентирани в
Глава тринадесета от ДОПК.
Според чл.99, ал.1 и ал.2 от ДОПК, декларацията
и другите подлежащи на подаване документи или данни се подават в компетентната
териториална дирекция, освен ако с нормативен акт е предвидено друго, като
декларацията може да се подаде в писмена форма чрез попълване на утвърдените
образци на хартиен носител, на технически носител по утвърден формат на записа
и по електронен път. В чл.102 от ДОПК е регламентирано подаването и приемането
на документи по електронен път, като в ал.2 е посочено, че при приемането на
декларации, подадени по електронен път, се извършва автоматично издаване на
входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение, а в
ал.3 – че декларации, документи или данни, които не съдържат единен граждански
номер на осигурено лице, периода, за който се отнася информацията, или не
отговарят на изискванията за формат на записа и попълване на съответния вид
документ, не се приемат и на подателя се изпраща съобщение за отказ в тридневен
срок от получаването им. Според чл.103, ал.1 от ДОПК, при установяване на
несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за
попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните,
получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията
на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или
информация, извън случаите по чл.101, ал.4 и чл.102, ал.4, подателят се поканва
да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
Съгласно разпоредбата на чл.104, ал.1 от ДОПК,
след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок
за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните
данни и обстоятелства, основата и определените задължения, като според ал.2 на
същата норма, промени в подадена декларация се извършват с нова декларация.
Изхождайки от регламентирания ред за подаване на
данъчни декларации по електронен път, следва извод, че автоматично издаване на
входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение, не
означава приемане на отговарящи на изискванията декларации, а подаването на
нова декларация след подаването на такава и преди изтичане на законоустановения
срок за подаване, има характер на коригираща декларация, с която се правят
промени в декларираните данни, включително основата и определените данъчни
задължения.
Въззивният съд неправилно е формирал изводите си
за липса на извършено административно нарушение въз основа на представените по
делото Декларации, съдържащи саморъчно вписани дати 11.01.2022 г., подписи на
представляващия и печат на дружеството, тъй като това в действителност не са
Декларациите, видими в системата на НАП като подадени по електронен път.
Очевидно е, че в двете декларации са вписани (в Част IV, колона 2) различни
номера и дати на удостоверения за издаден лиценз за организиране на хазартни
игри, въз основа на което се декларират броят на игралното оборудване за
тримесечието, като в първата от тях (в Част II, т.2) саморъчно е вписан текст „игрална
зала „Кереч дере“, а във втората, на същото място, саморъчно е вписан текст
„игр.зала „Орта бунар“. Декларацията е следвало да се попълни по утвърдения
образец, в който за всеки обект поотделно (в отделните редове на колона 1 към
Част IV) се посочи вида на игралното оборудване, съответно номера на
удостоверението за лиценз за всеки от тях. Подавайки по електронен път
последователно две Декларации, с изчислен данък за четвъртото тримесечие на
2021 г. от по 7 500 лв., на практика дружеството е подало само последната от
тях, тази с вх.№26000223003465/11.01.2022 г., която е била видима от
проверяващите в системата на НАП. По този начин от обективна страна в
подадената декларация са посочени невярно данни и обстоятелства, водещи до
определяне на дължимия данък в по-малък размер, тъй като дължимият от
дружеството размер на данъка е 15 000 лв., а не посоченият в декларацията за
един обект 7 500 лв. С това от обективна страна е осъществен съставът на
чл.261, ал.1 от ЗКПО. Разпоредбата предвижда данъчно задължено лице, което не
подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно
посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в
по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или
освобождаване от данък, да се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до
3000 лв.
Не се споделят от настоящия съдебен състав
изводите на въззивния съд за липса на допуснато административно нарушение
поради това, че вместо в една декларация подлежащите на деклариране обстоятелства
са били декларирани в две отделни декларации по образец и в срок.
Обстоятелството, че дружеството е заплатило пълния размер на дължимия данък от
15 000 лв. също не опровергава извода, че посочените в Декларация с
вх.№26000223003465/11.01.2022 г. данни, а именно дължим данък в размер на 7 500
лв., води до определяне на дължимия данък в по-малък размер от действителния.
Споделя се възражението, наведено в касационната
жалба, че доколкото в случая субект на административнонаказателната отговорност
е юридическото лице, чиято административнонаказателна отговорност е обективна и
безвиновна, то без значение за спора са изложените в проверяваното решение
изводи за невиновно поведение от страна на представляващия дружеството.
Субективните причини, поради което е избран този подход при подаване на
Декларацията по чл.246 от ЗКПО за данък върху хазартната дейност от игри с
игрални автомати и игри в игрално казино – чрез отделни декларации за отделните
обекти, вместо подаване на една декларация съгласно чл.246, ал.1 от ЗКПО – в
случая е без значение, при безспорно установено от обективна страна
административно нарушение, наказуемо по чл.261, ал.1 от ЗКПО.
От събраните по делото доказателства се
установява по безспорен начин, че санкционираното дружество е извършило вмененото
му административно нарушение, тъй като в качеството си на данъчно задължено
лице по ЗКПО е подало за четвъртото тримесечие на 2021 г. декларация за данъка
върху хазартната дейност по чл.246 от ЗКПО в отклонение на изискването за вярно
деклариране на обстоятелствата от значение за коректното определяне на
окончателния данък върху хазартната дейност по чл.242, ал.1 от ЗКПО от игри с
игрални автомати и игри в игрално казино. Административнонаказващият орган
правилно и в съответствие с разпоредбите на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН е
наложил на дружеството имуществена санкция в минималния размер от 500 лв.,
предвиден в приложимата санкционна разпоредба. В случая не се установяват и
доказателства за смекчаващи отговорността на санкционираното лице обстоятелства,
за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН. За нарушението, за което е наложена имуществената санкция на
дружеството-касатор, законът не отчита вредоносния резултат, поради което
самото невярно посочване в декларацията на данни, водещи до определяне на
дължимия данък в по-малък размер, е въздигнато от законодателя в
административно нарушение. Засегнатият кръг на обществени отношения, регулирани
от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с определянето на дължимия
размер на данъка, е изведен като специален и под особена закрила, като
фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат,
са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите
административни нарушения. Самото деяние в случая накърнява реда и правната
сигурност на данъчното документиране, като затруднява дейността на органите по
приходите и създава усложнения в отношенията между данъчните субекти и
данъчните органи. При това положение съдът приема, че дружеството е нарушило
обществени отношения, които се отличават с по-висока степен на обществена
опасност, като не са представени доказателства неизпълнението на задължението
за вярно деклариране да се дължи на обективни извинителни причини.
Като е отменил Наказателното постановление,
Районен съд – Хасково е приложил неправилно закона, което е основание за
касиране на решението му.
Доколкото се установява от представените по
делото доказателства, че е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване
на обжалваното НП, които са издадени от компетентни органи, при спазване на
процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити, доказано е
извършването на административното нарушение и наложената на извършителя
имуществена санкция е индивидуализирана съобразно установения в закона минимум,
Наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, основателно по чл.63д,
ал.1 и ал.4 от ЗАНН е своевременно заявеното от процесуалния представител на
касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това
касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на Териториална дирекция
на НАП – Пловдив юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.27е от
Наредбата за заплащане на правна помощ, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ, в размер на 80 лв. за касационната инстанция и 80 лв. за
въззивната инстанция.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №265 от 20.10.2023 г.,
постановено по АНД №470/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково, вместо което
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№700141-[рег. номер]/19.04.2023 г., издадено от Директора на дирекция
„Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА „Изпау – 2008” ЕООД, [ЕИК], със седалище
и адрес на управление [населено място], [улица], да заплати на Национална
агенция за приходите, Териториална дирекция – Пловдив, сумата в размер на 160
(сто и шестдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за
въззивна и касационна инстанция.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |