№ 4418
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100500556 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата Ю. Н. Д. срещу решение № 18446 от 14.10.2024 г., постановено по гр.
дело № 60930/2023 г. по описа на СРС, 163 състав, в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2260,82 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 07.11.2023г. до изплащане на
вземането, за сумата от 294,03 лв., мораторна лихва за забава върху главницата за периода
15.09.2022 г. - 25.10.2023 г., както и за сумата от 12,96 лв., представляваща такса за услугата
дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к.
****, с аб. № 156996.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивницата
поддържа, че не е абонат на ищцовото дружество и не ползва топлинна енергия, доставяна
1
от него, още от 2003 г. Оспорва да е сключвала договор с ищеца, както и да не е осигурявала
достъп до жилището за отчет на уредите, като поддържа, че в протоколите не е положен
подпис от представител на ЕС, който да удостоверява непредоставения достъп до имота. Ето
защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на
предявените искове в цялост.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Нелбо“ АД не изразява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично
неправилно в обжалваната част поради следните съображения:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните
вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства
(писмо от Столична община – район „Люлин“, молба за откриване на партида, списък на
2
етажните собственици към протокол от ОС) се установява, че през процесния период
собственик на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр.
София, ж.к. ****, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца 156996, е Ю. Н. Д., която
го е купила от общината по договор за покупко-продажба от 17.07.1991 г. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на
топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, ответницата се явява потребител, респ. клиент на
топлинна енергия за битови нужди в имота като негов собственик през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответницата е
упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между нея и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Нелбо” АД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през
3
исковия период в имота на ответницата не е имало отоплителни тела – всички радиатори са
били демонтирани. Изложеното се установява и от представените по делото актове за
изключване на отопление и топла вода от 31.05.2002 г. и от 09.09.2003 г. и контролен лист от
„Софийска вода“ от 10.02.2016 г., от които е видно, че още през 2003 г. щранговете за топла
вода в кухнята и банята в жилището на ответницата са пломбирани и затапени и е
отбелязано, че за имота не следва да се начислява топла вода (0 куб.м. на база на месец),
както и са демонтирани радиаторите в имота и коригираният отопляем обем на жилището за
следващите месеци е 0 куб.м. Видно от приетия талон за отчет на уредите за дялово
разпределение за сезон 2022 – 2023 г. (л. 71 от делото на СРС), служителите на дружеството,
извършващо дялово разпределение в сградата – „Нелбо“ АД, са отбелязали, че Ю. Н. Д. не
ползва услугите на „Топлофикация София“ ЕАД в периода след процесния отоплителен
сезон.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В настоящия случай се установява, че за процесния период от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. не
е бил осигурен достъп от ответницата за отчет на уредите за дялово разпределение в
жилището – видно от приложените констативни протоколи от 15.05.2022 г. и от 25.05.2022 г.,
подписани от служител на „Нелбо“ АД (Снежана Иванова Младенова, която е била
служител на третото лице-помагач към посочените дати, съобразно писмото по делото от
17.06.2024 г., приложените трудов договор и заповед за прекратяване на трудово
правоотношение, както и показанията на лицето, разпитано като свидетел) и упълномощен
представител на ЕС, поради което за имота е начислена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на база от 140 л. на обитател за денонощие – на основание чл. 69, ал. 2, т. 2
и ал. 3, т. 2, б. „б“ от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2002 г. за топлоснабдяването. Същата е на
стойност 2128,18 лв., като предвид демонтираните отоплителни тела в жилището е
начислена енергия за отопление само от сградната инсталация и от щранг-лирата – на
стойност 132,63 лв. (видно от изравнителната сметка на л. 91 от делото на СРС) или общо
дължимата от ответницата сума, съобразно изчисленията на „Нелбо“ АД и заключението на
4
СТЕ, е 2260,81 лв.
Настоящият въззивен състав намира, че в случая не е налице основание за заплащане на
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за имота на Ю. Н. Д. през процесния
период. Възможността за служебно начисляване на сумите за топлинна енергия
представлява изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в чл. 141 ЗЕ
принцип за заплащане на реално доставената и потребена топлинна енергия, определена въз
основа на отчетените единици от средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището, както и на реално изразходваните количества гореща вода,
определени по данните, отчетени от водомерите. Това изключение следва от разпоредбите
на чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, приложима към
релевантния период, според която на клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61,
ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо
водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2, т.е. при норма за разход на
потребление на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие. Следователно, при
неосигурен достъп до имота, е предвиден нормативно установен механизъм, който изключва
принципа на реално потребление и който е приложим при наличието на законовите
предпоставките за това, но според настоящия съдебен състав той следва да е приложим само
при наличие на данни за отоплителни тела в имота – радиатори и/или водомери,
посредством които се отчита потребяваната в имота топлинна енергия и отчетът на които е
бил възпрепятстван поради неправомерното бездействие на потребителя.
В случая несъмнено се установява, че в жилището на ответницата не е имало отоплителни
тела през процесния период – още през 2003 г. всички радиатори са били демонтирани и
всички водомери са били затапени. Следователно, през периода м. 05.2021 г. – м. 04.2022 г.
Ю. Н. Д. не е имала техническа възможност да потребява топлинна енергия за отопление
(извън отдаваната от сградната инсталация и щранг-лирата в банята) и за битово горещо
водоснабдяване, поради което, макар и същата да не е изпълнила задължението си да
осигури достъп за отчитане на средствата за дялово разпределение в имота съобразно
клаузата на чл. 12, т. 3 от ОУ и чл. 70, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването, не е налице
основание за начисляване на топлинна енергия за БГВ на база. Изложеното се потвърждава
от приложения талон за отчет на уредите за следващия отоплителен сезон 2022 г. – 2023 г., в
който е отразено, че абонатът не използва услугите на „Топлофикация София“ ЕАД и в
имота не са налични уреди, които да бъдат отчитани, т.е. несъмнено и през предходния
отоплителен период ответницата не е консумирала топлинна енергия за топла вода и не
дължи претендираната за служебно начислено количество енергия за БГВ сума в размер на
2128,18 лв.
С оглед на изложеното, по делото се установява, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за стойността на топлинна енергия, отдадена единствено от сградната инсталация и от
щранг-лирата в имота – сумата от 132,63 лв., за която предявеният иск за главница се явява
основателен, а за разликата до пълния предявен размер следва да се отхвърли. Към
5
посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 12,96 лв. (съобразно приложените писмени
доказателства – л. 34 от делото), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
процесния период, са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като лихва за забава на основание чл. 33, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3
от Общите условия от 2016 г. започва да се начислява едва след изтичане на 45-дневен срок
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от търговеца. В случая падежът на задължението за заплащане стойността на топлинна
енергия е изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на
изравнителните сметки след края на отоплителния сезон, като по общите правила на
договорната свобода страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с
договора, респ. с общите условия към него. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед на което и след настъпване
на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва (арг.
чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Ето защо в случая ответницата е изпаднала в забава относно задълженията си за цената на
потребената топлинна енергия с изтичане на 45 дни след издаване на общата фактура за
отчетния период на 31.07.2022 г., т.е. от 15.09.2022 г. и до посочената крайна дата 25.10.2023
г. е дължимо мораторно обезщетение върху установения главен дълг, което настоящата
въззивна инстанция изчислява на сумата от 17,26 лв. Следователно, акцесорният иск за
лихва върху топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 17,26 лв., а за разликата до
пълния предявен размер следва да се отхвърли.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете са
уважени за по-големи от посочените от въззивния съд суми, като в тази част претенциите
следва да бъдат отхвърлени, а в останалата част решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от
него разноски в двете инстанции съобразно уважената част от исковете, респ.
неоснователната част от въззивната жалба, както следва: сумата от 37,57 лв., разноски в
първоинстанционното производство (т.е. решението на СРС следва да бъде отменено и в
частта, с която са присъдени разноски на ищеца над тази сума), както и сумата от 6,34 лв.,
6
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените от нея в
първоинстанционното производство разноски съобразно отхвърлената част от исковете за
сумата от 562,17 лв., адвокатско възнаграждение (т.е. след приспадане на присъдената от
СРС сума за разноски от 3,57 лв. на страната следва да се присъди сумата от още 558,60 лв.).
Въззивницата не е направила искане за разноски във въззивното производство, поради което
съдът не дължи присъждането им.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 18446 от 14.10.2024 г., постановено по гр. дело № 60930/2023 г. по описа
на СРС, 163 състав, в частта, с която по предявените осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Ю. Н. Д., ЕГН **********, е осъдена да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, разликата над сумата от
132,63 лв. до пълния предявен размер от 2260,82 лв. (т.е. сумата от 2128,19 лв.),
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. -
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
07.11.2023г. до изплащане на вземането, разликата над сумата от 17,26 лв. до пълния
присъден размер от 294,03 лв. (т.е. сумата от 276,77 лв.), мораторна лихва за забава върху
главницата за периода 15.09.2022 г. - 25.10.2023 г., както и разликата над сумата от 37,57
лв. до пълния присъден размер от 592,40 лв. (т.е. сумата от 554,83 лв.), разноски за
първоинстанционното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Ю.
Н. Д., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата над сумата от 132,63 лв. до пълния предявен размер
от 2260,82 лв. (т.е. за сумата от 2128,19 лв.), представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., както и за разликата над сумата
от 17,26 лв. до пълния присъден размер от 294,03 лв. (т.е. за сумата от 276,77 лв.),
мораторна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2022 г. - 25.10.2023 г., като
сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. ****, с аб.
№ 156996.
ПОТВЪРЖДАВА Решение 18446 от 14.10.2024 г., постановено по гр. дело № 60930/2023 г.
по описа на СРС, 163 състав, в частта, с която по предявените осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Ю. Н. Д., ЕГН **********, е
осъдена да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 132,63
лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. -
30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
7
07.11.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 17,26 лв., мораторна лихва за забава
върху главницата за периода 15.09.2022 г. - 25.10.2023 г., сумата от 12,96 лв., представляваща
такса за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 07.11.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата, като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес
гр. София, ж.к. ****, с аб. № 156, както и сумата от 37,57 лв., разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, да заплати на Ю. Н. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата още 558,60 лв., разноски
в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Ю. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6,34 лв., разноски
във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на въззиваемия
„Топлофикация София“ ЕАД – „Нелбо“ АД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8