Решение по дело №12113/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                         /03.07.2019г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Районен съд - Варна, 10-и състав, на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  ***

 

               при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията ***гражданско дело № 12113 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството е по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 92 ЗЗД.

               Образувано е по предявен от „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, срещу И.Б.С., ЕГН **********, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1550,00 лв., представляваща неустойка по договор за предоставяне на парични средства във връзка със започване на работа в чужбина, сключен на 22.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

        Твърди се в исковата молба следното: Ищцовото дружество се намира в облигационни правоотношения с ответника по силата на сключени два броя договори от 22.01.2018г., съответно за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина. По силата на договор за отпускане на парични средства, наименован просто Договор от 22.01.2018г. ищцовото дружество е отпуснало на ответника сумата от 775,00 лв., която съгласно условията по договора е заплатена срещу запис на заповед. Сумата е отпусната в изпълнение на втория договор за покриване на разходите на ответника в периода на обучението му, предхождащ периода на отпътуването му за ***. Срещу така отпуснатата сума и след обучението ответникът е следвало да работи поне една година за осигурения от ищеца работодател. Съгласно чл. 3 от Договора ответникът дължи дадената му сума в двоен размер, с оглед неизпълнението на договора.

                В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника, в която е обективирано следното: Уговореното между страните, че ако ответникът не започне работа при работодателя, намерен от ищеца, дължи дадената му сума от 775,00 лв. в двоен размер всъщност е уговорена неустойка. Санкционна клауза. Но страната не може да бъде отговорна в случай, че не се съобрази с невалидно облигационно задължение. Така уговорено, то нарушава чл. 48, ал. 2 КРБ, утвърждаваща правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа. Предварителният отказ от права е нищожен. В нито един от договорите не се описват дори длъжностните характеристики на трудовоправната връзка. Оспорва се автентичността на представения частен документ изходящ от немския работодател. Оспорва се, че сумата от 775,00 лв. е послужила за обучение на ответника и действителността на нейното получаване от последния.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

               От представения по делото договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 22.01.2018г. се установява, че страните И.Б.С. и „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, са се споразумели, че ищцовото дружество се задължава да насочи и подпомага ответника за започване на работа и сключване на трудов договор в ***. Уговорено е още, че разходите за всички курсове за придобиване на свидетелство за управление на МПС, категория „C“ и „CE”, както и за обучението по немски език и настаняване в хотел по избор в гр. Варна, са за сметка на посредника – ищец. Установява се, че в договора е включена и клауза в следния смисъл: „в случай че възложителят не отпътува за *** в указания срок и неоснователно откаже да сключи договор, за който посредникът е посредничил, възложителят дължи двойния размер на платените за него суми (разходи). Този размер се дължи и ако възложителят замине за ***, но неоснователно преустанови работата си, преди изтичане на срока, уговорен с работодателя.

               Видно от представения договор – кандидат 258 от 22.01.2018г. се установява, че страните се уговорили ищцовото дружество да отпусне на ответника сумата от 1550,00 лв., необходима за покриване на разходите на С. по време на обучението му. Установява се, че сумата е уредено да бъде отпусната на две равни вноски от по 775,00 лв. Ответникът се задължил след приключване на обучението си да замине за *** в рамките на 10 дни и да работи за работодателя си не по - малко от една година. Уговорена е неустойка в двоен размер на заплатеното на ответника за обучение, ако последният не изпълни своя договор. Уредено е между страните, че за всяко плащане от 775,00 лв. ще се издава запис на заповед, удостоверяващ получаването на сумата.

               Видно от приложения по делото запис на заповед, подписан от издателя си – И.С., последният се е задължил да плати на ищеца сумата от 775,00 лв. Видно от РКО, сумата от 775,00 лв. е била получена от И.С. на 23.02.2018г., като посоченото основание е „заплащане на сума по договор 258 – 22.01.2018г.“

               По делото е представено потвърждение за назначаване на И.С. при работодател в ***.

               От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

               Съгласно чл. 92, ал. 1, пр. I от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В своя доклад съдът е разпределил доказателствената тежест в настоящия случай, като в тежест на ищеца бе да установи фактите, от които е възникнало вземането му – облигационната връзка и собствената си изправност по договора. В тежест на ответника бе да докаже, че се явява изправна страна по главното договорно задължение.

               От приетата по делото фактическа обстановка се установи, че между страните са възникнали действителни облигационни правоотношения по силата на сключените между тях Договор за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина и Договор – кандидат 258 от 22.01.2018г. В изпълнение на поетите със същите задължения, „Т.Т.“ ООД е заплатил на И.Б.С. сумата от 775,00 лв.. Това заплащане се установи от представения по делото РКО, подписан от ответника, който не успя да докаже, че положеният подпис не е негов, независимо от откритата процедура по реда на чл. 193 ГПК.

                С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът е успял да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответника, както и изправността си по тази връзка. Ответникът обаче не успя да установи, че е изпълнил своите задължения, поети със сключване на двата договора.

         Поемането на задължение за полагане на труд при работодател за определен срок по трудово или нетрудово правоотношение не нарушава правото на труд и свободен избор на професия и място на работа, провъзгласени в чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на РБ, а напротив, съставлява упражняване на това право и личен избор.

         Уговорената между страните неустойка не е нищожна предвид характера на задължението, за неизпълнение на което се претендира. В случая за неизпълнение на задължението по чл. 2, пр. 3 от Договор – кандидат 258 страните, съгласно чл. 3 от същия, валидно уговорили, че ответникът дължи на посредника двойния размер на получената сума. Това съглашение има характер на неустойка, доколкото й е предадена обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции от страните по договора и е израз на признатата им в чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето. Клаузата за неустойка не е нищожна и поради накърняване на добрите нрави, преценена съобразно критериите по т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСTK.

           Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, доколкото двойният размер на заплатената на ответника сума от 775,00 лв. се явява 1550,00 лв.

                По разноските:

                Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, а именно сума в размер на 662,00 лв.

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Б.С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, сумата от 1550,00 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща неустойка, уредена в чл. 3 на сключен между страните Договор за предоставяне на парични средства във връзка със започване на работа в чужбина от 22.01.2018г. (Договор – кандидат 258), ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 10.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. номер 6632 по описа на ВРС за 2018г.

 

                ОСЪЖДА И.Б.С., ЕГН **********, да заплати на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, сумата от 662,00 лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

 

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................