РЕШЕНИЕ
№ 525
гр. Стара Загора, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530100334 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.386, ал.1 от КЗ.
Ищецът ИВ. СП. СП. твърди в исковата си молба, че към 29.03.2021 г. ищецът бил
собственик на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ .. и номер на рама №
WAUHGAFC7EN039116. За описания по-горе лек автомобил била сключена имуществена
застраховка, обективирана в застрахователна полица „Каско Стандарт“ №
4704201100000950 по опис на ответника. Периодът на застрахователното покритие бил от
22.04.2020 г. до 21.04.2021 г. На 29.03.2021 г. в гр.Стара Загора, на паркинг по адреса на
местоживеене на застрахования - ул......, върху застрахованото имущество било установено
причинено увреждане, изразяващо се в надраскване и пробиване на предните два „фул лед
фара“. Последното представлявало и изрично покрит застрахователен риск по сключената
имуществена застраховка. В изпълнение на изискванията на кодекса на застраховане и
застрахователния договор и в предвидения в тях срок ищецът отправил писмена
застрахователна претенция към ответника под № 51-05040- 00432/21/29.03.2021 г. по опис
на последния, за което била образувана и преписка по щета № 4704202114296. При
извършения на място оглед от застрахователното дружество била установена нуждата от
цялостна подмяна на 1. Фар преден ляв лед и 2. Фар преден десен лед. Избраният от ищеца
метод на репариране на уврежданията бил „експертна оценка“, като била предоставена и
необходимата банкова сметка, по която да бъде извършено и плащането. Предоставени били
и всички други изискани документи, включително и служебна бележка от Второ РУ-Стара
Загора установяваща подадения сигнал за осъществените злоумишлени действия по
1
отношение на застрахованото имущество. Настъпването на застрахователно събитие по
покрит застрахователен риск не било оспорвано от страна на ответника, който на 12.04.2021
г. извършил плащане на застрахователно обезщетение в полза на застрахования в общ
размер на 2 827.39 лв., което обаче било недостатъчно да покрие действително
претърпените от застрахования вреди. Последните, установени съгласно проформа фактура
на „Автохит трейд“ ООД - официален представител на марка „Ауди“, били в общ размер на
11 258.36 лв., определени както следва: 1.цена за фар - преден ляв - 5629.18 лв. и 2. дена за
фар - преден десен - 5629.18 лв. Разликата между заплатеното застрахователно обезщетение
и действително претърпените от застрахования вреди била в размер на 8 430.97 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължал законната мораторна лихва
от датата на забава за изплащане на застрахователното обезщетение. Доколкото в
конкретния случай ответникът определил дължимата сума и я заплатил на ищеца на
12.04.2021 г., то именно от този момент той изпаднал в забава по отношение на останалата
дължима, но неизплатена сума. Размерът на тази претенция бил 674.48 лева. Ищецът моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер 8
430.97 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор за
имуществено застраховане, ведно с дължимата се законна лихва за забава от датата на
подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на вземането; да осъди
ответника да му заплати сумата в размер 674.48 лева, представляваща законната мораторна
лихва върху горепосочената главница за периода от 12.04.2021 г. до 24.01.2022 г. Моли да
му бъдат присъдени и направените разноски.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр. София оспорва изцяло предявените искове. Оспорва
твърденията за наличие на основания за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй
като в настоящата хипотеза искането за заплащане на застрахователно обезщетение в
претендирания размер не представлявало необходим и оправдан разход, а подобрение, което
не било покрит застрахователен риск. Оспорва стойността на причинените по отношение на
лек автомобил „Ауди” с peг. № .. вреди, като счита, че претендираното от ищеца
обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди. На базата на описа
на претенцията и Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт” експертите на
дружеството определили застрахователно обезщетение в общ размер на 2 827,39 лева, което
било изплатено по посочена от застрахования по застрахователната полица банкова
сметка. Оспорва исковата претенция за заплащане на разликата до твърдяната от страна на
ищеца стойност на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 1 от Раздел V „Обезщетяване
на МПС над седем години”, какъвто бил процесният автомобил, от Общите условия по
процесната застраховка обезщетение при частични щети се изчислявало на база на
експертна оценка, която по никакъв начин не била обвързана с реално направените от
собственика разходи за възстановяване на превозното средство, нито с избора на начин на
отстраняване на щетите. В т. 1.2. във връзка с т. 1.3 от същия раздел от Общите условия бил
посочен договореният между страните по застрахователния договор начин за определяне на
застрахователното обезщетение по отношение на труда за бояджийски операции,
2
включително и материалите за един детайл за превозни средства на възраст над 14 години,
поради което определеното от застрахователя обезщетение било съгласно договореностите
между страните по застрахователния договор. При сключването на застрахователния
договор било налице изрично волеизявление от страна на ищеца за „Изплащане на
застрахователно обезщетение в доверен сервиз”. От страна на ищеца при извършването на
оглед на уврежданията по процесния автомобил било налице изрично искане
застрахователното обезщетение да бъде изплатено по експертна оценка. Това обстоятелство
се установявало по безспорен начин от съдържащото се в застрахователната преписка
удостоверение за банкова сметка, в което от страна на ищеца собственоръчно изрично било
посочено, че моли за обезщетение по експертна оценка. С оглед на договорната свобода, а и
по изричното желание на ищеца, застрахователното обезщетение било определено по
избрания от него начин, а именно по експертна оценка. Ответникът оспорва необходимостта
от подмяна на претендираните от страна на ищеца елементи и детайли, като следвало да се
има предвид, че в настоящия случай детайлите не били за подмяна, а се касаело само за
ремонтни услуги, което следвало да бъде взето предвид. Оспорва наличието на
застрахователен интерес за ищеца като счита, че по време на процесния договор превозното
средство било продадено, поради което за ищеца не бил налице застрахователен интерес да
претендира заплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 413, ал. 1 от КЗ, ако по
време на действието на застрахователния договор застрахованото имущество е било
прехвърлено, приобретателят встъпвал в правата и задълженията на застрахования по
застрахователния договор. С прехвърлянето на процесното превозно средство за
прехвърлителя застрахователният интерес бил отпаднал. Оспорва исковата претенция за
присъждане на мораторна и законна лихва като с оглед на обстоятелството, че
застрахователното обезщетение било определено и заплатено по експертна оценка, каквото
било изричното волеизявление на ищеца, счита, че застрахователят не е изпаднал в забава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
По делото е представена застрахователна полица № 4704201100000950/22.04.2020 г.
за имуществена застраховка „Каско Стандарт” за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“,
с рег.№ .., собственост на ищеца, със срок на действие от 22.04.2020 г. до 21.04.2021 г.
Видно от служебна бележка от 02.04.2021 г. на Второ РУ – Стара Загора, на 29.03.2021 г. е
заведена преписка УРИ:824500-5744/2021 г. по описа на Второ РУ – Стара Загора, касаеща
причинена щета – 2 бр. надраскани и пробити предни фарове на автомобил „Ауди А6“ с рег.
№ ...
В ответното застрахователно дружество е подадено заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение и е заведена застрахователна претенция № 51-05040-
00432/21/29.03.2021 г., по която е образувана преписка по щета № 4704202114296. На
застрахования е определена сума за изплащане в размер на 2827,39 лв., изплатена с
платежно нареждане от 12.04.2021 г.
Съгласно чл.343, ал.1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да
3
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно
събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума. Разпоредбата на чл.386, ал.1 КЗ
предвижда, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума
(лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс. Според чл.386, ал.2
КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност.
Основният спорен въпрос по делото е как следва да бъде определен размерът на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие –
увреждането на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ ...
Съобразно трайната практика на ВКС при съдебно предявена претенция за заплащане
на застрахователно обезщетение съдът следва да определи обезщетението по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан от размерите по Наредба № 24/08.03.2006 г.,
която е приложима при извънсъдебно определяне на обезщетението от застрахователя, на
когото не са предоставени фактури за извършен ремонт в сервиз /в този смисъл са: решение
№ 52/08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г., І т.о., решение № 53/22.12.2011 г. по т.д.№ 896/2010
г., І т.о., ТК на ВКС и др./.
В решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821 / 2020 г. на ВКС, 2-ро търг.
отделение се сочи, че даденият в решения на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т.о., т.д. №
1586/2013 г., II т.о., т.д. № 1869/2014 г., II т.о., т.д. № 2140/2014 г., I т.о., т.д. № 2367/2015 г.,
I т.о. и мн. др. отговор е, че застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в
размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума,
съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на договора
е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на събитието, като при
погиване или кражба на МПС този размер е равен на действителната му стойност –
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. В първото от цитираните решения изрично е акцентирано, че при
изчисляване на размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Според ВКС даденият принципен отговор на поставения правен въпрос, макар и обоснован с
норми от отменения Кодекс за застраховането – чл.208, ал.3, вр. чл.203, ал.2 и ал.4, е важим
и при сега действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби – чл.386, ал.2, чл.400, ал.1,
касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно
4
обезщетение при застраховане срещу вреди.
Изхождайки от посочените принципни положения, съдът намира, че следва да бъде
възприета пазарната стойност на вредите, дадена в т.1.3 от заключението на назначената по
делото съдебна автотехническа експертиза, според която необходимата сума за резервни
части и труд в официален представител на производителя към м. март 2021 г. е в размер на
10660,40 лв. Това е действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие без начисляване на овехтяване.
С оглед на така установената стойност на вредите по застрахованото имущество
съдът намира, че ответникът дължи на ищеца заплащането на застрахователно обезщетение
в размер на 10660,40 лв. От тази сума следва да бъде приспаднато изплатеното на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 2827,39 лева. Следователно размерът на
дължимото от ответника застрахователно обезщетение е 7833,01 лева.
Ищецът претендира и лихва за забава по чл.409 КЗ. Съгласно посочената разпоредба
застрахователят изпада в забава след изтичане на срока по чл.405 КЗ, която разпоредба
препраща към чл.108 КЗ. Срокът е тримесечен и тече от заявлението по чл.380 КЗ.
Заплащането от застрахователя на сумата 2827,39 лева на 12.04.2021 г. представлява по
естеството си отказ да се заплати на ищеца пълният размер на застрахователното
обезщетение за имуществени вреди, поради което следва да се приеме, че ответникът е в
забава от този момент.
Тъй като искът за лихва за забава е доказан по основание, определянето на размера
следва да се извърши по преценка на съда – чл.130 от ГПК. Съдът, като взе предвид
разпоредбите на чл.единствен, ал.1, т.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, както и размера
на основния лихвен процент за периода от 12.04.2021 г. до 25.01.2022 г. /деня преди
подаване на исковата молба/, намира, че размерът на лихвата за забава върху сумата 7833,01
лева за периода от датата на изпадането на ответника в забава до предявяване на иска
възлиза общо на 628,87 лв. В останалата си част до претендирания размер 647,48 лева,
вземането на ищеца за лихва за забава по чл.409 КЗ не е доказано по основание.
Поради изложеното предявените искове за сумата 7833,01 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по полица № 4704201100000950/22.04.2020 г. за имуществена
застраховка „Каско Стандарт” за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ ..,
сумата 628,87 лева, представляваща лихва за забава по чл.409 КЗ за периода от 12.04.2021 г.
до 25.01.2022 г., се явяват основателни и следва да бъдат уважени. В останалата част
предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на
1425,16 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение
на вещо лице. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на
ответника направените разноски съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 20,37
лв., представляващи възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
5
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр. София, район Триадица, ул. ”Позитано” 5, ЕИК *********,
представлявано от Недялко Димчев Чандъров, Иво Ивов Груев и Пламен Ангелов Шинов, да
заплати на ИВ. СП. СП. от гр. Стара Загора, ... сумата 7833,01 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по полица № 4704201100000950/22.04.2020 г. за имуществена
застраховка „Каско Стандарт” за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег.№ ..,
сумата 628,87 лева, представляваща лихва за забава по чл.409 КЗ за периода от 12.04.2021 г.
до 25.01.2022 г., както и сумата 1425,16 лева, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. СП. СП. от гр. Стара Загора, ... против
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД, гр. София, район Триадица, ул. ”Позитано” 5, ЕИК *********, представлявано
от Недялко Димчев Чандъров, Иво Ивов Груев и Пламен Ангелов Шинов, искове както
следва: за застрахователно обезщетение по полица № 4704201100000950/22.04.2020 г. за
имуществена застраховка „Каско Стандарт” за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с
рег.№ .. – в останалата част до претендирания размер 8430,97 лева, и за лихва за забава по
чл.409 КЗ за периода от 12.04.2021 г. до 25.01.2022 г. – в останалата част до претендирания
размер 647,48 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА ИВ. СП. СП. от гр. Стара Загора, ... да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр. София,
район Триадица, ул. ”Позитано” 5, ЕИК *********, представлявано от Недялко Димчев
Чандъров, Иво Ивов Груев и Пламен Ангелов Шинов, сумата 20,37 лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжeн съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6