РЕШЕНИЕ
№ 4293
гр. София, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110134501 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
[фирма] е предявила в условията на обективно кумулативно съединяване против Н.
Д. М. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК
във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр.
с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните дължимостта на сумите, посочени в издадената на 22.01.2021 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2287/2021 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, последната имала
качеството на битов клиент на ТЕ, като съсобственик на топлоснабден недвижим имот –
апартамент № [номер], находящ се в [населено място], [жк] [жилищен адрес] с аб. №
[номер]/инсталация [номер]. Твърди се, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г.
ищецът доставил ТЕ до имота на стойност 2 811,74 лева, която сума не била заплатена в
установения срок в общите условия, приложими в периода, поради което възникнало
задължение за заплащане на обезщетение за забава размер на законната лихва за периода
15.09.2018 г. – 08.01.2021 г. възлизаща на 327,03 лева. Навежда твърдения, че за периода от
01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. останала незаплатена и цената за извършена услуга дялово
разпределение на ТЕ в размер на 61,60 лева, поради което било дължимо и обезщетение за
забава за периода 31.01.2018 г. – 08.01.2021 г. в размер на 10,90 лева. Поради постъпило от
ответника възражение в заповедното производство (ч.гр.д. № 2287/2021 г. по описа на СРС,
41-ви състав) твърди да има правен интерес от провеждане на искове за установяване
дължимостта горепосочените суми. Претендира законна лихва върху главничните вземания
за времето от подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 15.01.2021 г. до окончателното
плащане и присъждане на сторените в двете производства разноски. Представя писмени
1
доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирала писмен отговор, с който оспорва
исковете. Навежда възражение за погасяване на правото на принудително изпълнение на
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 15.01.2018 г. Претенциите за обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия намира за недължими като основани върху
неравноправни клаузи от общите условия на дружеството. Намира, че не дължи лихва за
забава върху главница за дялово разпределение, доколкото не му е връчвана покана преди
депозиране на исковата молба. Изразява становище по доказателствените искания на ищеца.
С разпореждане № 28756/03.11.2021 г., на основание чл.219, ал.1 ГПК, в
производството е конституирано [фирма] като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните,
съобразно чл.235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно и се установява, че процесните суми са били предмет на заповедно
производство ч.гр.д.№ 2287/2021 г. по описа на СРС, 41-ви състав. Исковете са допустими
като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен
интерес от установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК. Наблюдава
се идентичност в основанията на вземането по заповедното и исково производство.
По отношение на претендираните суми за дялово разпределение и лихва върху тях
следва да се посочи, че съгласно чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването /действаща през исковия период/дяловото разпределение на ТЕ между
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151,
ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл.36, ал.1
ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от [фирма] и се обявява по подходящ начин на потребителя. По
силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ дялово
разпределение, а по силата на чл.13 ал.1 т.1 от ОУ потребителите дължат възстановяване на
заплатените суми за тази услуга на топлофикационното дружество. Цената на услугата
дялово разпределение се посочва в сключения договор между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дяловото разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 ЗЕ.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото те
се определят от закона. Законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща
на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от
договора между тях, като няма значение дали топлофикационното дружество е платило
предварително, впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ
дялово разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. Поради
2
това претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата за дялово разпределение
не представлява недопустимо предявяване на чужди права.
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото на
основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. Н. Д. М. е била собственик на
апартамент № [номер], находящ се в [населено място], [жк] [жилищен адрес] с аб. №
[номер]/инсталация [номер], който е бил топлоснабден. През същия период страните са били
обвързани от облигация за доставка на ТЕ до апартамента. Горното е в съзвучие с
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ в приложимата редакция към
исковия период и със задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018
г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие на
потребители на ТЕ за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия
/ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези ОУ се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
(чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че ОУ на ищцовото дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани. Спор за това не е формиран. Съответно според
нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнила правото
си на възражение срещу ОУ. Поради изложеното, съдът приема, че между ответника и
ищеца са били налице договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и ОУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. ТЕ за отопление на сграда -
етажна собственост, се поделя на такава, отдадена от сградната инсталация, за отопление на
общите части и за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в процесната сграда индивидуално измерване на
потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
са извършвани от третото лице-помагач [фирма], последното не е оспорено и се установява
от приложените формуляри за отчет и индивидуални справки. Дължимостта на сумите за ТЕ
е обусловена от реално и незаплатено потребление на услуга, нейното отчитане, респ.
индивидуализирането по основание и размер следва да бъде извършено на база
законосъобразно отчитане на консумираната ТЕ, при спазване на всички нормативни
изисквания относими към процесния период.
Отделено е като безспорно в производството, че в периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г. до имота е доставяна ТЕ, чиято стойност възлиза на 2 811,74 лева, а за периода
от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г. цената за извършена услуга дялово разпределение на ТЕ в
същия е в размер на 61,60 лева.
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на договорите между [фирма] и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплаща от потребителите на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение,
както бе вече посочено.
3
Основният спорен между страните въпрос е дали и каква част от претендираните от
ищеца вземания са покрити от погасителен давностен срок. Възражението за погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение на вземанията е срочно заявено.
Съгласно задължителните разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК приложим в конкретния случай по отношение на
вземанията за ТЕ се явява тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД за главниците и
лихвите за забава.
В отношенията между страните са приложими новите ОУ на ищеца, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в. „Монитор“ през месец
07.2016 г. Съгласно чл. 32, ал.1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за
доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за
доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача. В ал.3 на чл. 2 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.
1 и фактура за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество ТЕ за отчетния период, в
четиридесет и петдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4
на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана ТЕ по
прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 ако не са заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
ТЕ не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32,
ал. 1. Според чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното количество ТЕ
клиентите дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в четиридесет и
петдневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче
потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят тези суми, е необходимо
дружеството да окаже съдействие, предоставяйки информация относно дължимата сумата,
издавайки фактурата, предвидена в чл.32, ал.3. С оглед на това следва да се приеме, че
четиридесет и петдневният дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния
отчетен период, а не от изтичането на периода.
Срокът е спрял да тече на 13.03.2020 г. на основание чл.3, т.1 ЗМДВИП, на основание
§ 13 ЗР ЗИД ЗМДВИП е продължил да тече на 21.05.2020 г., прекъснат е с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.01.2021 г., от която
дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл.116, б.„б“ ЗЗД.
Поради това покрити от погасителен давностен срок са месечните задължения за ТЕ за
периода месец 05.2017 г. – месец 08.2017 г., чийто размер съгласно представеното по делото
4
и неоспорено съобщение към фактура №**********/31.07.2018 г. възлиза на 130,77 лева.
Не е спорно по делото и се установява, че в края на първия отоплителен сезон на 31.07.2018
г. е издадена обща фактура за реално консумирана ТЕ през периода месец 05.2017 г. месец
04.2018 г., в която е предвидена сума за доплащане в размер на 240,91 лева (при
фактурирани общо 554,92 лева с ДДС и дължими след реален отчет 795,83 лева с ДДС).
Издаването на тази обща фактура, доколкото ищецът се позовава изрично в заявлението на
издадените три броя общи фактури (виж.т.12, стр.4, абз.1 от заявлението), установява
възникване на ново задължение, доколкото са начислени суми за доплащане. Поради
изложеното за първия отоплителен сезон от исковия период необхванати от давностен срок
са вземания за сумата от 2 680,97 лева.
При съобразяване на гореизложеното и предвид периода на начисляване се налага
извод, че вземанията за стойността на дяловото разпределение не са обхванати от
погасителен давностен срок.
По изложените съображения относно момента на настъпване на изискуемостта на
месечните задължения за ТЕ и този, от който е дължимо обезщетение за забава, предвид
представените по делото извлечения от съобщения към фактури и справки се установява, че
на 31.07.2018 г., 31.07.2019 г. и на 31.07.2020 г. са издадени общи фактури с начисление на
реално консумираната ТЕ през всеки от трите отоплителни сезона през исковия период.
Следователно потребителят на ТЕ в процесния апартамент дължи на ищеца обезщетение за
забава върху фактурираните суми за реално потребление, които не са погасени чрез плащане
или покрити от давност, считано от 15.09.2018 г. -изтичане на 45 дни от 31.07.2018 г., на
която дата е издадена първата обща фактурата за задълженията, респ. от 15.09.2019 г. за
задълженията по втората и от 15.09.2020 г. за задълженията по третата. Така вземането за
обезщетение за забава възлиза на 311,82 лева (опосредено от съда по реда на чл.162 ГПК при
спазване на горния алгоритъм и с помощта на информационна система
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp). За вземанията за лихва също е приложим
тригодишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК и тази претенция подлежи на уважаване до горепосочения размер, а за разликата
над него до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на ТЕ, поради което длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
Възражението на ответника за неравноправност на клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ на
ищеца от 2014 г. е неотносимо, доколкото тези общи условия не са приложими между
страните през процесния период.
По разноските
На ищеца се следва разноски съобразно уважената част от исковете. Ищецът е
реализирал разноски в размер на 200,70 лева, от които 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, минимален размер съобразно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ. На ищеца се следват разноски в размер на 190,90 лева.
Предвид изхода от спора по специалните установителни искове, следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на
ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
тях, включително и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за
изпълнение. Ищецът е реализирал разноски в размер на 114,23 лева и съобразно уважената
част от исковете му се следва сумата от 108,65 лева.
5
Ответникът не е представил доказателства за сторени в двете производства разноски
и съдът не би могъл да му присъди такива.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление [населено място],[улица] срещу Н. Д. М., ЕГН:**********,
с адрес [населено място], [жк] [жилищен адрес], и съдебен адрес [населено място], [улица],
[жилищен адрес], искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК
във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, че Н. Д. М. дължи на [фирма] сумата от 2 680,97 лева, представляваща цена
на доставена до топлоснабден недвижим имот – апартамент № [номер], находящ се в
[населено място], [жк] [жилищен адрес] с аб. № [номер]/инсталация [номер] и незаплатена
цена на топлинна енергия за периода 01.09.2017 г. до 30.04.2020 г., сумата от 61,60 лева,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК (15.01.2021 г.) до окончателното плащане, както и сумата от 311,82 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2018 г. – 08.01.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над
сумата от 2 680,97 лева главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 2 811,74
лева и за периода 01.05.2017 г. – 31.08.2017 г., за разликата над сумата от 311,82 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сума за топлинна енергия в размер на
законната лихва за забава до пълния предявен размер от 327,03 лева и за претенцията за
10,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната върху главница за
дялово разпределение за периода 31.01.2018 г. – 08.01.2021 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Н. Д. М., ЕГН:**********, с адрес гр.
София, [жк] [жилищен адрес], и съдебен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес],
да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],
[улица], сумата от 190,90 лева, представляваща разноски в исковото производство за тази
съдебна инстанция и сумата от 108,65 лева – разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца [фирма].
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
[банкова сметка].
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6