№ 155
гр. Плевен , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан Ас. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Въззивно
гражданско дело № 20214400500376 по описа за 2021 година
С решение №260017 от 24.02.2021 г. по гр.д. №386/2020 г. Никополски
Районен съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявения от М. М. В., с ЕГН: ********** против „***“
ЕАД – гр. София, с ЕИК: *** иск с правно основание чл.439 от ГПК да бъде
признато за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
1 238.24 лв. – неиздължена главница по договор за покупка на стоки или
услуги №***-*** от 22.08.2012 г., 297.18 лв. – такса за обработка на кредита,
154.47 лв. мораторна лихва за периода от 19.10.2012 г. до 03.01.2014 г. и
законната лихва от датата на постъпването на заявлението в съда – 27.01.2014
г. до окончателното изплащане на вземането, 33-80 лв. – такси и 100 лв. –
юриск. възнаграждение, по изпълнителен лист от 25.02.2014 г. по ч.гр.д.№
33/2014 г. по описа на Никополски Районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪДИЛ М. М. В., с ЕГН: ********** да заплати на „***“ ЕАД – гр.
София, с ЕИК: *** сумата от 100 лв. – разноски по делото.
Недоволен от решението е останал М. М. В. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли то да бъде отменено като неправилно и вместо него
да се постанови решение, с което да бъде уважен предявения отрицателен
установителен иск.
Въззивникът счита, че от 19.05.2014 г. – когато е изпратена до него
1
покана за доброволно изпълнение е започнал да тече както 2-годишния срок,
визиран в чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, така и 5-годишния срок, значим за
погасяване на процесните вземания по давност, поради което на 20.05.2016 г.
изп. д. №790/2014 г. е било прекратено ex lege, а давността е изтекла на
20.05.2019 г. и към 24.03.2020 г. процесните вземания вече са били погасени.
Препис от въззивната жалба е връчен на „***“ ЕАД на 15.04.2021 г. и на
27.04.2021 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
С определение №677 от 19.05.2021 г. Плевенски Окръжен съд е приел
въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил делото в о.с.з.
На 03.06.2021 г. е постъпила молба от М. М. В., в която се поддържа
въззивната жалба; претендират се разноските и се възразява срещу размера на
юриск. възнаграждение като прекомерен.
На 21.06.2021 г. по делото е постъпила молба от „***“ ЕАД, в която се
поддържа отговора на въззивната жалба и се иска присъждане на разноските.
Направено е и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
В о.с.з. на 24.06.2021 г. не са се явили представители и на двете страни.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от изп. лист от 25.02.2014 г. по ч.гр.д.№ 33/2014 г. по описа на
Плевенски Районен съд, той е издаден въз основа на заповед за изпълнение
№15 от 27.01.2014 г., с която М. М. В. е осъден да заплати на „***“ ЕАД
следните суми: 1 238.24 лв. – главница, 297.18 лв. – такса за обработка на
кредита; 154.47 лв. – мораторна лихва за периода от 19.10.2012 г. до
03.01.2014 г., законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 27.01.2014 г. до окончателното изплащане, както и разноски:
33.80 лв. за държавна такса и 100 лв. за юриск. възнаграждение. Заповедта е
връчена на М. М. В. чрез майка му Н.М. на 03.02.2014 г. и е влязла в сила на
17.02.2014 г.
В заповедта за изпълнение и изп. лист е посочено, че вземанията
произтичат от договор за кредит за покупка на стоки и услуги №***-*** от
22.08.2021 г. Между страните не е спорно, че се касае за договор за
потребителски кредит №***-*** от 22.08.2021 г.
Въз основа на горепосочения изп. лист от 25.02.2014 г., с молба от
29.04.2014 г. „***“ ЕАД е поискало от ЧСИ Т.К. да образува изп.дело срещу
М. М. В., като на ЧСИ са възложени всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.
Изп. дело е образувано под №790/2014 г.
2
Поканата за доброволно изпълнение от 19.05.2014 г. не е връчена на
М. М. В., тъй като видно от отбелязване от 22.05.2014 г., лицето работи в
София.
Видно от договор от 22.04.2016 г. , „***“ ЕАД е прехвърлило на „***“
ЕАД вземания, определени в Приложение №1 към договора, в т.ч. и вземане
от М. М. В., произтичащо от договор № ***-***.
Съгласно пълномощно /на стр.36 от делото/, „***“ ЕАД е
упълномощило „***“ ЕАД да уведоми по чл.99, ал.3 от ЗЗД длъжниците за
извършеното прехвърляне на вземанията. Изпратеното до М. М. В.
уведомление е получено от него – чрез майка му Н.М. на 10.09.2016 г. и
цесията е произвела действието си спрямо длъжника.
На 22.06.2016 г. „***“ ЕАД е подало молба по изп.д. №790/2014 г. с
искане ЧСИ Т.К. да направи справки и да предприеме изп. действия с цел
обезпечаване на вземането. В резултат на това е установено, че длъжникът
работи по трудов договор, сключен с „***“ООД и със запорно съобщение от
15.07.2016 г. е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, като
последната удръжка по него е от 30.08.2017 г. След това – на 18.05.2018 г.
ЧСИ Т. К. е изискала справка от НАП и е получила такава от 28.05.2018 г., от
която е видно, че лицето продължава да работи в „***“ООД.
Видно от постановление от 23.03.2020 г. , производството по изп.д. №
790/2014 по описа на ЧСИ Т.К. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Въз основа на горепосочения изп. лист от 25.02.2014 г., с молба от
21.02.2020 г. /т.е. преди да бъде прекратено изп.д. №790/2014 г./ „***“ ЕАД е
поискало от ЧСИ Т.К. да образува ново изп.дело срещу М. М. В., като на ЧСИ
са възложени всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. Направено е и искане за
насрочване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи в дома на
длъжника. Ново изп. дело е било образувано на 24.03.2020 г. под №614/2020
г.
С покана за доброволно изпълнение от 28.05.2020 г., връчена на
02.06.2020 г., М. М. В. е уведомен, че задължението му по изп.д. №614/2020 г.
възлиза на общо 3 027.08 лв. и включва: 1 229.80 лв. неолихвяема сума,
1 238.24 лв. главница, 22.36 лв. лихви, 109.20 лв. разноски по изп.д., 277.48
лв. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, 150 лв. др. суми /в т.ч. ДТ, адв.
възнаграждение, възнаграждение за ВЛ, пазач и пр./.
Със запорно съобщение от 15.07.2020 г., е наложен запор върху
вземане на М. М. В. от „***“АД.
М. М. В. иска на основание чл.439 от ГПК да бъде установено, че не
дължи на „***“ ЕАД посочената в изп. лист от 25.02.2014 г. обща сума от
3
1 823.64 лв.
При така установената фактическа обстановка, правилно в обжалваното
решение е прието, че претенцията е изцяло неоснователна. За да мотивира
решението си, Никополски Районен съд е приел, че вземането на ответника е
установено със заповедта за изпълнение, като съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, от
влизането ѝ в сила на 17.02.2014 г. е започнала да тече 5-годишна погасителна
давност. Тя е била прекъсната на 29.04.2014 г., когато е поискано образуване
на изп. дело и са възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е спряла да
тече, съгласно действащото към 29.04.2014 г. ППВС № 3/18.11.1980 г.
Никополски Районен съд е приел, че с ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС е дало ново задължително тълкуване по въпроса спира ли да
тече погасителната давност докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането, с оглед на което Постановление
№3/1980 г. на ПВС е обявено за изгубило сила. Първоинстанционният съд е
приел още, че новото задължително тълкуване се ползва с действие занапред,
поради което считано от 26.06.2015 г. погасителната 5-годишна давност
относно процесните вземания отново е започнала да тече, като не е изтекла
към 24.03.2020 г., когато е образувано новото изп.дело.
Въззивната инстанция напълно споделя крайния извод в
обжалваното решение, като добавя следните аргументи в негова
подкрепа:
Принципно:
С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК за
изгубило сила е обявено Постановление №3/1980 г. на ПВС, съгласно
което погасителната давност не тече не само докато трае съдебният
процес относно вземането /както изрично предвижда чл.115, ал.1, б. “ж“
от ЗЗД/, но и докато трае изпълнителният процес относно
принудителното осъществяване на вземането.
Целта на тълкуването на правната норма е да се открие точния и
смисъл, което е възможно единствено в контекста на конкретна социално-
икономическа обстановка. Когато тази обстановка се промени съществено и
трайно, или правната норма се изменя/отменя, или се налага нейното
последващо тълкуване. Именно такова тълкуване е извършено с ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, като в допълнение в
т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. По аргумент за
обратното – при действието на Постановление №3/1980 г. на ПВС при
4
прекратяване на изпълнително производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от това
прекратяване нататък. Мотиви защо е така са изложени в ТР в следния
смисъл:
Преди 1991 г. органите по принудително изпълнение са били длъжни
служебно да провеждат принудителното изпълнение до удовлетворяване
вземанията на социалистическата държава и на социалистическите
организации като кредитори, поради което с предприемането на действия за
принудително изпълнение погасителната давност се прекъсва по арг. от
чл.116, б.“в“ от ЗЗД и спира да тече докато трае изпълнителния процес
относно принудителното осъществяване на вземането, съгласно
Постановление № 3/18.11.1980 г. на ПВС. Служебното начало в
изпълнителния процес не е било пречка взискателят да поиска извършването
на изпълнителни действия /без да е необходимо те непременно да са годни да
прекъснат давността/, като единствената санкция, ако бездейства в т.см. в
продължение на повече от 2 години, е била прекратяване на изпълнителното
производство.
При действието на Конституцията от 1991 г. отпада задължението на
органите по принудително изпълнение да провеждат принудителното
изпълнение и единствената двигателна сила за неговото развитието става
волята на кредитора със съдебно потвърдено вземане. При това положение
вече не е оправдано давността да спира да тече по време на изп. процес и
затова Постановление № 3/18.11.1980 г. на ПВС губи силата си.
Кредиторът трябва да поддържа висящността на изпълнителния процес
като иска да бъде приложен определен изпълнителен способ; като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ; като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
По време на изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като от
всяко прекъсване започва да тече нова давност. Това означава, че
изпълнителни са само онези действия, които са годни да прекъснат давността
като: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. За да
може да се предприемат така изброените действия, е необходимо преди това
или взискателят сам да поискал прилагането на конкретен изпълнителен
5
способ, или ЧСИ да е избрал такъв способ по силата на възлагането на чл.18
от ЗЧСИ. Не са изпълнителни действия /защото не прекъсват давността/:
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Ако взискателят или оправомощеният от него ЧСИ бездейства, това ще
има правно значение както за развитието на изп. процес /който ще бъде
прекратен/, така и за давността /която ще изтече и ще погаси вземането/.
В практиката съществува спор от кой момент поражда действие
отмяната на Постановление № 3/18.11.1980 г. на ПВС, извършена с т.10 на ТР
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и прилага ли се
последното за вземания по изп. дело образувано преди постановяването му.
За отговор на този въпрос е образувано тълк.дело №3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС.
Според настоящия съдебен състав на Плевенски Окръжен съд,
докато е било в сила Постановление № 3/18.11.1980 г. на ПВС, правните
субекти са съобразявали поведението си с него, като са приемали
съответните последици от действията или бездействията си. Казано
иначе – отпадането на силата на Постановлението няма обратно
действие. Тази теза е използвана и от Никополски Районен съд като
ключова за разрешаване на спора.
Конкретно:
От 29.04.2014 г. – когато е образувано изп.д. №790/2014 г. до
26.05.2015 г. – докогато е било в сила Постановление № 3/18.11.1980 г. на
ПВС давност относно процесните вземания не е текла. Ето защо
извършването на валидни изп. действия през това време е от значение
само за приложението на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, но не и за прекъсването
на погасителната давност. След като тя е спряла да тече докато трае
изпълнителния процес, няма как да бъде прекъсвана от последващите
изпълнителни действия и няма значение дали те принципно са годни да
прекъснат давността. В случая е без значение обсъждането на
изпращането на 19.05.2014 г. на поканата за доброволно изпълнение като
изпълнително действие, годно да прекъсне давността.
От 26.05.2015 г. давността относно процесните вземания е
започнала да тече и е могло да бъде прекъсната от всяко валидно
извършено след тази дата изпълнително действие. За такова не може да
се счете поискването на 22.06.2016 г. от „***“ ЕАД да се направят
6
справки и да се предприемат изп. действия с цел обезпечаване на
вземането. Така е, защото преди това – на 29.04.2016 г. по силата на
закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено изп.д.
№790/2014 г. по описа на ЧСИ Т.К. поради настъпилата перемпция.
Следва да се отбележи, че е без значение кога ЧСИ е констатирал това и е
издал прекратително постановление. Дори и като начало на 2-годишния
срок да се приеме 19.05.2014 г. – когато е изпратена поканата за
доброволно изпълнение, 2-годишният срок отново е изтекъл към
22.06.2016 г.
Ето защо релевантна относно началото на погасителната давност е
датата 25.06.2015 г., а не 22.06.2016 г. При това положение – категорично
към 24.03.2020 г. – когато е образувано новото изп. дело не са изтекли
повече от 5 години и вземанията не са погасени по давност.
Несъстоятелна е защитната теза на въззивника, че релевантна
относно началото на погасителната давност е датата 19.05.2014 г. Така е,
защото първо: това е действие, извършено преди 26.05.2015 г. /във време,
в което давност не е текла/ и второ: това е действие, което изначално не е
годно да прекъсне давността.
В заключение – обжалваното решение, с което е прието, че
процесните вземания не са погасени по давност и е отхвърлен
отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК, следва да бъде
потвърдено като правилно.
При този изход на спора по същество М. М. В. следва да плати на „***“
ЕАД направените във въззивното производство деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя на основание чл.78,
ал.8 от ГПК в размер на 100 лв. с оглед размера на защитимия материален
интерес и провеждането на едно о.с.з.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №260017 от 24.02.2021 г. по гр.д. №386/2020 г. по описа на
Никополски Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.2 във вр. с ал.8 от ГПК М. М. В. от
гр.Г., с ЕГН: ********** да заплати в полза на „***“ ЕАД – гр. София, с
7
ЕИК: *** направените във въззивното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8