Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 27.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на втори декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 887
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „К.“ ЕООД, ЕИК ********
осъдителен иск срещу Изпълнителна агенция „В.К.И В.П.Д., ЕИК********, на осн.
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
сумата от 48 910,85 лв., платена от ищеца на ответника без основание по
нищожна клауза за неустойка, уговорена в чл. 25 от сключения между страните
Договор за наем № H-4/04.04.2011г.
и в условията на евентуалност, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД,
осъдителен иск, за сумата от 8 151,81 лв., представляваща ДДС, начислено и
платено от ищеца на ответника върху неустойката без основание. Претендират се
разноски.
Ответникът Изпълнителна агенция „В.К.И
В.П.Д., ЕИК********, при условията на евентуално уважаване на първоначалните
искове е предявила насрещен осъдителен иск срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ********, на
осн. чл. 236, ал. 2 ЗЗД, за сума в общ размер на 17 196,49 лв. като
обезщетение за неизпълнение на
задължението му да върне след прекратяване на наемния договор за периода 16.04.2014г. – 28.08.2014г. наетия
недвижим имот, находящ се в гр. Хасково, ул. „*********, в сградата на Военен
клуб – Хасково, представляващ помещение № 4 от 129,70 кв.м., ведно с прилежаща
открита тераса от 228 кв.м. и временна постройка с площ от 102.50 кв.м., ведно
със законната лихва върху сумата от 12.06.2019г. до окончателното изплащане на
вземането.
Първоначалният ищец твърди, че между „К.“ ЕООД, ЕИК ********, като
наемател, и Изпълнителна агенция „В.К.И В.П.Д., като наемодател, е сключен
Договор за наем № H-4/04.04.2011г.,
на основание на който, е предоставен за ползване гореописания недвижим имот в
гр. Хасково на ул. „*********, в сградата на Военен клуб – Хасково срещу наемна
цена от 2990 лв./месечно без ДДС, за срок от три години, считано от
15.04.2011г. (датата на приемо-предавателен протокол за предаване на обекта) до
15.04.2014г. Съгласно чл. 21 от договора в 1-седмичен срок от датата на
прекратяване на договора, т.е. до 22.04.2014г. наетият обект трябва да се върне
с приемо-предавателен протокол на наемодателя. Съгласно чл. 8 от договора
наемателят дължи неустойка при задържане на имота след прекратяване на наемното
правоотношение, размерът на която, съгласно чл. 25 от договора, е 10 % от
цената на договора за всеки ден задържане. През декември 2013г., преди изтичане
срока на договора, наемателят е подал предложение до наемодателя за
организиране на нов търг за отдаване на обекта под наем, който ищецът не е
приключил преди изтичане срока на договора за наем като на 22.08.2014г., с цел
между страните да бъде сключен нов договор за наем. Такъв бил сключен едва
на 29.08.2014г. между страните е
подписан нов приемо-предавателен протокол за предаване на наетия обект от
наемодателя. За периода 22.04.2014г. – 29.08.2014г., на осн. чл. 25 от Договор
за наем № H-4/04.04.2011г., на наемателят е начислена неустойка
за задържане на имота след изтичане на срока за предаването му в размер на
40 759,04 лв. без ДДС, ДДС върху сумата – в размер на 8151,81 лв., т.е.
общо - 48 910,85 лв. с ДДС. За така начислената неустойка немодателят е издал
четири броя фактури, платени от наемателя, както следва: фактура с дата
13.06.2014г. за периода: м.04.2014г. (8 дни) – м.05.2014г. (31 дни) за сумата
от 14902,52лв. с ДДС, платена на 01.07.2014г.; фактура с дата 30.06.2014г. за
м.06.2014г. (30 дни) за сумата от 11463,48лв. с ДДС, платена на 15.07.2014г.;
фактура с дата 28.08.2014г. за м. 07.2014г. (31 дни) за сумата от 11845,60лв. с
ДДС, платена на 03.09.2014г.; фактура с дата 10.09. 2014г. за м.08.2014г. (28
дни) за сумата от 10699,25лв. с ДДС, платена на 24.09.2014г.
Ищецът твърди, че клаузата за неустойка
на чл. 25 от Договора за наем е нищожна, т.к. размерът й води до неоснователно
обогатяване на ответника и надхвърля обезпечителната, обезщетителна и санкционна
функция на неустойката. Налице е явно несъответствие между уговорения размер на
неустойката и този на действително претърпените вреди от ответника, вследствие
задържането на имота от наемателя след изтичане срока на действие на договора.
Твърди, че вредата за ответника се равнява на средната наемна цена за имоти от
този тип и в този район за периода на задържането и използването му
(22.04.2014г. – 29.08.2014г.) от страна на ищеца без основание. Твърди, че
вредите на ответника са в многократно по-малък размер на уговорената неустойка
(10% от цената на договора за всеки ден задържане), която съгласно издадените
от ответника фактури се равнява на сумата от 382,12 лв. с ДДС за ден.
Уговорената неустойка в чл. 25 от Договора за наем води до неоснователно
обогатяване на ответника и не съответства на основните принципи за
добросъвестност и справедливост, противоречи на добрите нрави и е нищожна. При
условията на евентуалност, твърди, че неустойката не е облагаема доставка и
върху същата не се начислява ДДС, поради което, начисленото и платено ДДС в
размер на 8151,81 лв. подлежи на връщане, дори и при дължимост на неустойката.
С отговора на исковата молба ответникът
оспорва изцяло исковете. Прави възражение
за погасяване по давност на претендираните вземания за връщане на платена неустойка,
както и платеното ДДС. Не оспорва сключването на договора с твърдяното от ищеца
съдържание. Твърди, че наемната цена е била изменена с Допълнителни
споразумения с изх. № от 18.06.2012г. и 07.05.2013г. като с последното наемната
цена е изменена на 3184,35 лв. без ДДС и 3821,22 лв. с ДДС. Твърди, че като е
приемал и плащал начислените неустойки за всеки ден забава ищецът е показал, че
е съгласен с договорната разпоредба. Оспорва да носи отговорност за начисляване
на неустойката, т.к. не е провел навреме търга, както и доводите за нищожност
на неустойката. Твърди, че размерът на неустойката цели да обезпечи
изпълнението на задължението на наемателя за връщане на имота, както и
задълженията по опазване от вреди на
наетите помещения. Във връзка с иска за връщане на платените от ищеца сума като
ДДД, твърди, че неустойката се определя от наемната цена, която включва
ДДС. Твърди, че при извод за недължимост
на неустойката, то наемателят дължи обезщетение за времето, през което е ползвал имота след прекратяване на наемния договор
вместо да го върне наемодателя, а именно за периода 16.04.2014г. – 28.08.2014г.,
поради което предявява насрещен иск за сумата от 17196,49 лв.
и претендира лихва от датата на предявяването му -12.06.2019 г. , като
счита че обезщетението следва да се изчисли на база договорения наем по
прекратения договор.
В допълнителната искова молба ищецът
поддържа исковата молба и оспорва възраженията на ответника. Счита, че
неустойката се начислява върху наемната цена без ДДС. Дали същата ще подлежи на
облагане с ДДС зависело от това дали същата съставлява облагаема доставка, а по
смисъла на ЗДДС неустойката изрично е изключена като обект на облагане. Оспорва
твърдението, че с плащане на начислената неустойка, ищецът е изразил съгласие с
нея. Твърди, че размерът на неустойката е 300% месечно от наемната цена без
краен предел. Оспорва твърдението, че неустойката е предвидена да обезпечава и
нанесени на помещението вреди. Неустойката е обвързана от периода за задържане
на имота след срока на договора. Същата е договорена за обезпечаване единствено
на вредите, настъпили за наемодателя от ползване на имота от наемателя без
основание, съизмерими с наема, който би могъл да получи за този период. За
нанесените вреди на имота от ползването е предвидена друга неустойка в чл. 22
от договора. Оспорва възражението за давност, като твърди, че издадените
фактури за начислени неустойки са заплатени съответно на 01.07.2014г.,
15.07.2014г., 03.09.2014г. и 24.09.2014г. и от най-ранното плащане до датата на
исковата молба не е изтекъл 5-годишния давностен срок. Оспорва насрещния иск ,
като оспорва да е имало противопоставяне от наемодателя, а тъкмо обратното -
ползването на имота е осъществено със знанието на наемодателя и без противопоставяне
от негова страна. Прави възражение за погасяване по давност на претенцията като
твърди, че се прилага 3-годишна давност. Счита, че доколкото обезщетението по
чл. 236, ал. 2 ЗЗД няма възнаградителен характер и не подлежи на облагане с
ДДС, няма да се измерва със средния пазарен наем с включено ДДС.
В допълнителния отговор ответникът
поддържа отговора и заведения насрещен иск, както и направените възражения по
давност на исковете. Твърди, че клаузата по чл. 22 от договора се прилага,
когато договорът е действащ, но все още не е прекратен като след прекратяване
на наемното правоотношение е приложима клаузата на чл. 25 от договора. Навежда
доводи, че последиците от прекратяване на договора за наем и невръщане на имота
следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване при отпаднало
основание. Освен това, твърди, че противопоставянето на имота след прекратяване
на наемното правоотношение е изразено при сключването на същия с приетите между
страните договорни условия. Твърди, че противопоставянето от страна на
наемодателя да продължи ползването на имота след изтичане на срока на договора
за наем, е било изразено и при провеждане на устни разговори между
представители на страните.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
По първоначалните искове в тежест на
ищеца е да докаже твърденията си за платени на ответника суми, респективно
твърденията, че ответникът при определяне на неустойката е начислил и събрал и
данък добавена стойност.
В тежест на ответника по първоначалните
искове е да докаже наличието на валидна клуза за неустойка, обуславяща правото
му да получи платените след прекратяване на договора от 2011 г. суми. По
насрещния си иск ИА В.К.И В.П.Д.следва да се докаже, че другата страна е
продължила да ползва имота и след изтичане на срока за договора за наем.
Не
са спорни, съответно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, не се нуждаят от
доказване
следните обстоятелства: че между страните са възникнали облигационни
правоотношения въз основа на Договор за наем № H-4/04.04.2011г.
с твърдяното в исковата молба съдържание, предаването на имота от наемодателя
на наемателя на 15.04.2011г. , както и прекратяването му с изтичане на срока на
15.04.2014г.; че процесният недвижим имот не е върнат в 1-седмичен срок от
прекратяването на договора; че след прекратяване на договора за наем в периода
16.04.2014г. – 29.08.2014г. ищецът е ползвал имота, както и че К. ЕООД е
заплатило на Изпълнителна агенция „В.К.И В.П.Д.като неустойка сумата от 48 910,85 лв. по издадени от него
четири фактури - фактура с дата 13.06.2014г. за периода: м.04.2014г. (8 дни) –
м.05.2014г. (31 дни) за сумата от 14902,52лв. с ДДС, платена на 01.07.2014г.;
фактура с дата 30.06.2014г. за м.06.2014г. (30 дни) за сумата от 11463,48лв. с
ДДС, платена на 15.07.2014г.; фактура с дата 28.08.2014г. за м. 07.2014г. (31
дни) за сумата от 11845,60лв. с ДДС, платена на 03.09.2014г.; фактура с дата
10.09. 2014г. за м.08.2014г. (28 дни) за сумата от 10699,25лв. с ДДС, платена
на 24.09.2014г.
Установява се от договора за наем от
04.04.2011 г., че Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно, в
качеството си на наемодател, предоставя за временно възмездно ползване на К..К ЕООД,
в качеството му на наемател, недвижими имоти – публична държавна собственост за
собственост срещу задължение на
наемателя да заплаща наечна цена в размер на 2990 лв. месечно, върху която месечна
наемна цена се начислява 20 % ДДС/чл.3, ал.1 и 2/. Уговорено е наемната цена да
се актуализира ежегодни съобразно инфлационния индекс за страната, за което
страните сключват допълнително споразумение.
Страните не спорят, а се установява и от приетите
като доказателство допълнтелни споразумения от 18.06.2012г . и 07.05.2013г.,
както и от издадената от наемодателя фактура №**********/10.03.2014 г., че
наемната цена е била индексирана съобразно уговорката в договора, като за
последния пълен месец преди изтичане на срока на договора от 04.04.2011г. е
3184,35 лв. без ДДС.
Съгласно
чл.26 договорът се прекратява с изтичане на срока му, по взаимно съгласие на
страните и при неизпълнение на забраната за пренаемане, както и при
неизпълнение. В чл.25 страните уговорили задължение на наемателя за заплащане
на неустойка в размер на 10 % от цената
на договора за всеки ден задържане на имота след уговорения срок за връщането
му, а именно едноседмичен след изтичане на срока на наемния договор.
След изтичане на срока на договора за
наем Изпълнителната агенция е издавала фактури за неустойка, в която за всеки
ден е начислявана неустойка от 318,43 лв., като върху тези суми е начисляван и
ДДС.
Не е спорно, а се установява и от
представените писмени доказателства, че на 22.08.2014 г. между страните и
сключен след проведен търг нов договор за наем относно същия имот, при
уговорена наемна цена от 3315 лв. без ДДС, който влиза в сила от датата
подписване на приемо-предавателен протокол между страните, какъвто е подписан
на 29.08.2014 г. Установява се от представените от ответника доказателства, че
между страните е бил сключен за същия имот и договор за наем от 08.12.2005 г.
за срок от 3 години.
Спорът между страните е относно
действителността на клаузата за неустойка и дължимостта на ДДС върху вземания
за неустойка, решението на които са от значение за всички предявени искове.
Обект на договора за наем е имот
публична държавна собственост, по отношение на който са установени специални
императивни правила относно управлението и разпореждането със Закона за
държавната собственост и Правилника за приложението му, като относно
прекратяването на договорите за наем за имоти –държавна собственост чл.24 ЗДС
предвижда, че договорите се прекратяват при условията предвидени в тях и по
реда на Закона за задълженията и
договорите.
По аргумент от разпоредбите на чл.16 и
чл.19 от Закона за държавната собственост, в редакцията, действала към момента
на сключване на договора от 2011г. между страните, сключването на безсрочен
договор за наем по отношение на имот – публична държавна собственост е
недопустимо, поради което и съдът приема, че разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД е
неприложима, като прекратяването на наемното правоотношение настъпва с
изтичането на уговорения срок и независимо от противопоставянето на
наемодателя.
Следователно договорът между страните е
прекратен считано от 16.04.2014 г., като наемателят К..КЕООД е продължило да
ползва без основание наетия имот до сключването на нов наем на 29.08.2014 г. и
следователно дължи обезщетение за неизпълнение на задължението си да върне
имота.
Уговорката между страните по чл.25 от
договора без съменение има характер на неустойка по чл.92 ЗЗД, като с нея
страните отнапред са уговорили размера на дължимото обезщетение при
неизпълнение на задължението на наемателя да върне имота след прекратяване на
договора за наем, като свободата на договоряне не е ограничена от публичния
характер на собствеността върху наетия имот.
Тази уговорка съдът намира да
противоречи на добрите нрави, тъй като с оглед установения начин на изчисление
на неустойката за забавено изпълнение / 10 % на ден забава от цената на
договора, разбирана като месечна наемна цена/, за всеки 30 дни забава размерът
й надвишава трикратния размер на месечния наем и явно излиза извън присъщите й
функции, тъй като съпоставена с предвидимите действителни вреди при сключването
на договора, е очевидно несъразмерна с тях, тъй като наемодателят е държавен
орган, който не упражнява търговска дейност и не би могъл да реализира печалба,
като упражнява възложените му държавни функции по управление на имотите
публична държавна собственост в обществен интерес, какъвто е й процесния, което
управление за продължителен период е осъществявано единствено чрез отдаването
му под наем чрез търг по реда на Правилника за приложене на Закона за
държавната собственост, като чрез поредица от наемни договори имотът е ползван
от К.-К.ЕООД от 2005 г. . Същевременно неустойката е уговорена като такава за
забава и то само по отношение на задължението за връщане на наетия имот, като
по отношение неизпълнението на други задължения по договора са предвидени други
неустойки. По тези съображения и като съобрази указанията, дадени по т.4 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
съдът приема, че уговорката за неустойка по чл.25 от договора между страните е
нищожна, респективно платените от К. ЕООД на Изпълнителната агенция В.К.И
В.П.Д.суми в общ размер на 48910 лв. са
платени без основание и подлежат на връщане.
Без значение за действителността на
клаузата е доброволното плащане на начислените неустойки от страна на К.-К.ЕООД,
тъй като преценката за действителността на клаузата се извършва към момента на
сключване на договора, а нищожните договори не подлежат на потвърдждаване,
извън специфичната хипотеза на действия без представителна власт.
Следва да се посочи, че съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗДДС в редакцията й от ДВ., бр.94/2012 г., в сила
от 01.01.2013 г. неустойки и лихви с обезщетителен характер не са част от
дължимото възнаграждение на доставчика и следователно върху тях не се дължи
данък добавена стойност, поради което и независимо от действителността на
неустоечната клауза, то изначално не е съществувало основание наемателят да
заплаща ДДС върху неустойки или обезщетения по договора за наем.
Неоснователни са възраженията на
първоначалния ответника за погасяване на задълженията за връщане на платените
без основание суми поради давност. Плащанията са извършени съответно на
01.07.2014 г.,15.07.2014г.,03.09.2014г. и 24.09.2014 г., които обстоятелства са
безспорни. Макар и да са платени като неустойки, поради липсата на основание за
плащането, вземането на първоначалния ищец за връщане на платените суми не се
основава на неустойка или обезщетение от неизпълнение на договора, а на
неоснователно обогатяване и следователно се погасява с общата 5-годишна давност
по чл.110 ЗЗД, която с оглед обстоятелството, че не се касае за задължения с
установен от закона срок за изпълнение, тече от дата на възникването на
вземанията, т.е. от датата на която сумите са платени при начална липса на
основание. От датата на всяко от плащанията до датата на подаване на исковата
молба на 13.05.2019 г. давността не е изтекла, поради което и предявените
искове по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД са основателни.
Поради тяхната основателност съдът не
следва да разглежда евентуалния първоначален иск, а следва да разгледа насрещия
иск за заплащане на обезщетение за ползване на наетия имот без основание след
прекратяване на наемния договор.
За периода 16.04.2014 г. – 29.08.2014 г.
К.-К.ЕООД е ползвал имота без основание и при недействителност на уговорката за
неустойка дължи обезщетение по общия ред на основание чл.236, ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че
обезщетението следва да се съизмерва с размера на уговорената между страните
наемна цена, освен ако наемодателят докаже по-голяма размер на вредите, а
именно, че е пропуснал да реализира полза в размера на средния пазарен наем или
конкретна друга полза в по-висок размер, в който случай следва да се присъд
по-голяма обезщетение от уговорената наемна цена. В случая насрещният иск се
основава на уговорената в договора от 2011 г. и съответно индексирана наемна
цена и дължимия върху нея ДДС. Както вече беше посочено върху плащания за
обезщетение по договори не се дължи ДДС, нито ДДС е част от наемната цена в
случаите на действащ договор, макар и да се събира и внася в държавния бюджет
от наемодателя и следователно стойността на ДДС не може да влияе върху размера на обезщетението. Същевременно чрез
провеждането на търг с явно наддаване по реда на Правилника за приложение на
Закона за държавната собственост между страните е сключен нов, пореден договор
за наем за същия имот и за месечна наемна цена от 3315 лв. без ДДС, която по
становище на съдебния състав е именно цената на пропуснатата от наемодателя
полза, тъй като именно тази цена е била възможна за постигане при съобразяване
на специалните правила относно определянето на начална цена и провеждане на
търгове за отдаване по наем на вещи –държавна собственост, съобразно
разпоредбите на Правилника за приложение на Закона за държаната собственост, тъй
като както беше посочено, Изпълнителната агенция е държавен орган, поради което
и в дейността и са приложими специалните правила, а не правилата на свободната
търговия.Следователно съдът приема, че обезщетението следва да се изчисли на
база сумата от 3315 лв. месечно, каквато цена е била постижима и очевидно
постигната като наемна цена на имота без ДДС, респективно дължимото обезщетение
за ползване без основание за периода 16.04.2014 г. -28.08.2014 г. е в размер на
14596,69 лв., до който размер се установява да е възникнало вземане на
Изпълнителната агенция, като за разликата над тази сума до претендираните
17196,49 лв. вземане за обезщетение не е възниквало.
Основателни с възраженията на ответника
по насрещния иск за погасяване на вземанията за обезщетение по давност, тъй
като по отношение на тях е приложима кратката давност по чл.111,б.“б“ ЗЗД,
която е започнала да тече от възникване
на вземането, като от 29.08.2014 г. до
подаването на исковата молба 13.05.2019 г. са изтекли повече от три години и
вземанията са погасени по давност. Следователно предявеният насрещен иск не
може да бъде уважен, тъй като макар и да съществуват, тези вземания не подлежат
на принудително изпълнение. С оглед изявлението на представителя на
Изпълнителната агенция Военни клубове и военно –почивно дело в съдебно
заседание за извършване на прихващане с насрещните вземания на страните по
делото, включително за разноски, съдът следва да се счита за сезиран с
изявление за съдебно прихващане с вземанията по насрещния иск, което изявление
с оглед своевременното въвеждане на вземанията като предмет на делото с
насрещния иск, е допустимо. Съответно с оглед разпоредбата на чл.103, ал.2 ЗЗД,
която допуска прихващане и с погасени по давност вземания, съдът приема, че
следва да се извърши съдебно прихващане с установените по делото насрещни
вземания на страните до размера на по-малкото, като първоначалния главен иск се
уважи за непогасената с прихващане част от 34314,16 лв., а в останалата част се
отхвърли поради прихващане.
Съответно насрещният иск следва да се
отхвърли изцяло, тъй като за установените вземания, които са погасени по
давност и не подлежат на принудително изпълнение, се извършва съдебно
прихващане, а в останалата част е неоснователен.
Право на разноски при този изход от
спора има само ищецът, тъй като исковете му са изцяло основателни, а частичното
им отхвърляне е резултат от съдебно прихващане, поради което следва да му се
присъдят разноски в пълния претендиран размер от 3958 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, като няма основание да се намалява размера на
адвокатското възнаграждение, което надвишава минимания размер с по-малко от 3
лв.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „В.К.И В.П.Д.“, гр.София, бул.***********да върне на К.-К.ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД
сумата от 34314,16 лв., получена без
основание по нищожна клауза за неустойка
в чл. 25 от договора за наем №Н-4/04.04.2011 г. за забавено изпълнение
на задължението за връщане на наетия имот след прекратяване на договора за
периода 16.04.2014 г. – 28.08.2014 г., ведно
със законната лихва върху същата сума, считано от 13.05.2019 г. до
окончателното й заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в размер на 3958 лв. за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55, ал.1,
предл.1-во ЗЗД за разликата над 34314,16 лв.
до пълния предявен размер от 48910,85 лв. поради погасяването му
чрез прихващане с насрещно вземане на Изпълнителна агенция Изпълнителна агенция
„В.К.И В.П.Д.“ от К.-К.ЕООД, ЕИК ******** за заплащане на
обезщетение в размер на 14596,69 лв. за ползване на имот без основание за
периода 16.04.2014г. – 28.08.2014 г. след прекратяване на договора за наем
№Н-4/04.04.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ
насрещния иск
на Изпълнителна агенция „В.К.И В.П.Д.“,
гр.София, бул.Цар ********срещу К.-К.ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** по чл.236, ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на
17196,49 лв.. за ползване на имот без основание за периода 16.04.2014г. –
28.08.2014 г. след прекратяване на договора за наем №Н-4/04.04.2011 г.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: