Р Е
Ш Е Н
И E
гр.*****,
14.03.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Радостина Кабадалиева……………………………като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д. № 192 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл.432,
ал.1 от Кодекса за застраховането за сума в размер на 26 000 лева.
ИЩЦАТА – И.Т.В., действаща лично и със
знанието и съгласието на своя баща Т.С.В. твърди, че на 26.10.2019 год. около 20.00 часа
в гр. ***** е настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ по вина на Х.Д.З.,
който като водач на лек автомобил *****, отнемайки предимството на движещия се по пътя с предимство лек автомобил *****,
управляван от Д.П., в който се е возила ищцата на задната лява седалка, е
реализирал пътно транспортно произшествие /ПТП/, в резултат на което са й били
причинени следните увреждания - мозъчно
сътресение, оток в областта на лява лакетна става с наличие на разреждане на костната структура със съмнения за „Бурсит“ /костна киста/ и оток в тилната част на главата, за
лечението на които била хоспитализирана
в МБАЛ – гр.***** за периода от 26.10.2019 год. до 29.10.2019 год. При
преглед, извършен на 30.10.2019 год. от специалист ортопед – травматолог била
установена силно оточна лява лакетна
става, болезнена при опит за раздвижване с ограничен обем и движения. В
резултат на контузията на главата и сътресението на главния мозък, на 06.11.2019
год. по време на учебни занятия на ищцата й причерняло, краката й се подкосили
и пребледняла, за което за периода от 06.11.2019 год. до 08.11.2019 год. e била хоспитализирана в „Детско отделение“ на МБАЛ –
гр.*****, с диагноза – припадък /синкоп/ и колапс. На 15.07.2020 год. отново получила причерняване, придружено с прилошаване и гърчове, за което
била прегледана от специалист по нервни болести. Твърди, че влошеното
здравословно състояние се е отразило и на психиката й. Към момента на
настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска
отговорност“, сключен между собственика на управляваното от виновния водач МПС
и ответното дружество, от страна на което на 26.02.2020 год. е бил постановен
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поискано от ищцата с молба
от 06.12.2019 год. С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди
ответника да й заплати сумата в размер на 26 000 лева – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 07.03.2020 год. – денят, следващ датата, на която е изтекъл три
месечния срок за доброволно произнасяне по заведената щета. Претендира
присъждане и на деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– ЗД „БУЛ ИНС“ АД – гр.*** – оспорва иска. Поддържа, че ПТП не е причинено
виновно от водача на застрахования автомобил. Заявява възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и за съпричиняване, допуснато от
пострадалата.
Съдът,
след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ПГК, съдът прие за безспорно наличието
на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил *****,
обективиран в застрахователна полица № BG/02/119001623583,
със срок на покритие от 13.06.2019 год. до 12.06.2020 год., сключен между
ответника - ЗД „БУЛ ИНС“ АД– гр.*** и собственика на автомобила, управляван от Х.Д.З.,
в сила към момента на настъпване на ПТП, станало на 26.10.2019 год. в гр.*****.
На 06.12.2019 год. ответникът е получил
отправената от ищцата застрахователна претенция, видно от приетото като писмено
доказателство известие за доставяне, с искане за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение, по която е постановен отказ, обективиран
в писмо изх.№ НЩ - 1298 от 26.02.2020 год.
Като писмени доказателства по делото са
приети акт за установяване на административно нарушение № 17798 от 26.10.2019
год. и наказателно постановление № 19- 0254 - 000929 от 13.11.2019 год., с
което на Х.Д.З. на основание чл.50, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лева, за това, че на 26.10.2019 год. в 20.20 часа, в гр.*****
като водач на лек автомобил *****при приближаване на кръстовище и при наличие на пътен знак Б-2, не пропуснал
движещия се по пътя с предимство лек автомобил *****, в който се е возила
ищцата на задната лява седалка – зад шофьора. От удара между двете превозни
средства били причинени увреждания на ищцата - контузна
рана на главата и комоцио, за лечението на които била
настанена в Неврологично отделение на МБАЛ *****, без опасност за живота.
По искане на страните по делото бяха събрани
и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От
показанията на свидетеля Д.П. се установява, че на 26.10.2019 год., като водач
на лек автомобил *****е пътувал заедно със съпругата си, която се возила на
предната седалка до него, а отзад в автомобила се возили племенницата му -
ищцата В. – на седалката зад него и дъщеря му. Твърди, че и четиримата са били
с поставени предпазни колани. Управлявайки превозното средство по бул*****“, в гр.***** и наближавайки кръстовище, забелязал,
че към него идва кола, от удара с която била деформирана лявата част на
управлявания от него автомобил, където се е намирала ищцата. Вратата била толкова
смачкана, че едва успели да я отворят, което наложило пострадалата да излезе от
другата врата на автомобила. Водачът на другия автомобил споделил, че нямал
спирачки. Ищцата, която се оплаквала от сини болки в главата, била откарана по
спешност в болницата. От показанията на свидетелката Бояна В. – майка на ищцата
се установява, че в деня на инцидента, дъщеря й се е возила в автомобила на калеко си. Разбрала за инцидента от сестра си, която също
се намирала в управлявания от съпруга й автомобил. Първоначално дъщеря й била
откарана до болницата в гр.*****, а след това транспортирана с линейка до
болницата в гр.****, където била оставена за лечение в Нервно отделение. При
приема в болницата, дъщеря й била в съзнание, но говорела несвързано. След
изписването й в продължение на един месец дъщеря й била на медикаментозно
лечение. На първия ден след като тръгнала на училище, детето колабирало, за което отново била приета за лечение в Детско
отделение на болницата в гр.*****. Преди пътния инцидент освен астма и проблеми
със зрението, дъщеря й нямала други заболявания. По повод чести световъртежи и причерняване, пострадалата била водена на преглед при
невролог. Тези симптоми, проявили се след катастрофата, продължавали и
понастоящем. Дъщеря й изпитвала и силно главоболие. Не минавало и месец без да
й причернее. Страхувала се да пътува в автомобили, а когато й се наложило се
молила да остане жива. Изтръпвала, когато по улицата минавала засилена кола или
от звука на спирачки. След второто хоспитализиране, дъщеря й била водена на
психолог, който им обяснил, че всичко е на стресова основа. Заминали на село,
където било по – спокойно и тихо. След инцидента, дъщеря й се затворила.
Изпаднала в дупка. Сънувала кошмари, викала, плачела. Настроението й било
променливо. Избягвали да говорят за катастрофата, спомените от която
разстройвали детето. Твърди, че дъщеря й не променила успеха си в училище, но
паметта й често се губела. От показанията на свидетеля Х.З. се
установява, че в деня на станалия пътен инцидент е управлявал служебен
автомобил, спирачната система на който била неизправна и това станало причина
за настъпване на ПТП, при което пострадала ищцата. Не успял на спре на
кръстовището, и отнемайки предимството
на другия водач се ударил в задната, лявата страна на автомобила му, където
била и пострадалата. Свидетелят споделя, че веднага след като излязъл от
автомобила си видял ищцата, която била много изплашена и стресирана, което го
притеснило и се опитал да я успокои. Твърди, че не знае дали детето е било с
поставен предпазен колан, защото минало доста време от момента на удара и
момента, когато е отишъл до другия автомобил, опитвайки се да излезе от колата
си. Поради това, че не могли да отворят вратата, предвид деформацията от удара между двата автомобила,
се наложило ищцата да излезе от дясната
врата.
В заключението, представено по поисканата от
страните и назначена съдебно автотехническа експертиза, което съдът приема като
обективно и компетентно дадено, експертът
описва следният механизъм на станалото ПТП, а именно: На 26.10.2019 год., около
20.00 часа в гр.*****, водачът П. е управлявал лек автомобил *****при намалена
видимост в тъмната част на денонощието, движейки се в западната част на бул*****“ към кръстовището с ул.“*****“, в посока изток –
към църквата, със скорост 30 – 40 км./ч. По същото време и по северната част на
ул.“*****“, в посока юг се е движел лек автомобил *****, управляван от водача З.
със скорост 40 – 50 км./ч. С приближаване към знака „Стоп“ и кръстовището,
последният задействал спирачките, но не спрял на знака и намалявайки скоростта
до около 25 – 30 км./ч. безконтролно навлязъл в кръстовището. Виждайки идващия
отдясно автомобил, управляван от П. е отнел предимството му и с предната си
броня го е ударил в задната лява врата, която в резултат на удара е
хлътнала с около 6 – 8 см. Вследствие на
инерцията от удара, ищцата, возеща се на задната седалка е политнала наляво и
се удрила във вътрешната страна на вратата. Вещото
лице посочва, че възникналият от по-рано технически проблем със спирачната
система и подценяването му от водача З. са обективна и субективна предпоставка
за настъпване на ПТП. Автомобилът, управляван от водача П. е бил снабден с триточкови предпазни инерционни колани на
всички седалки за водача и за пътниците, като ефективността им се намирала в
пряка зависимост от посоката на движение
на тялото на пътника, вследствие инерцията при удара и близостта до различни
твърди части от интериора на автомобила или до другите пътници.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – медицинска експертиза се установява, че при ПТП, станало на
26.10.2019 год., пострадалата В. е получила следните увреждания – контузия на
главата – контузионен оток в тилната област; леко
мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието; контузия на лява лакътна става, проявена с оток, с болезнени и затруднени
движения. Описаните увреждания можело да се получат при автомобилна травма в
купето на лек автомобил. Нямало обективни данни, които да сочат категорично
дали пострадалата е била с поставен предпазен колан. Уврежданията като вид и
разположение са определени от вещото лице като такива, които биха могли да се
получат и с поставен колан. На ищцата било приложено консервативно,
медикаментозно лечение. Срокът за възстановяване на травмата на главата е
определен от експерта на около 20 дни, а по отношение на възможните прояви на травмена церебрастения – до два
месеца. Пристъпните припадъци, по повод на които пострадалата е постъпила
веднъж в детско отделение не били свързани с травмата на мозъка и имали съдов
произход. Контузията на лакътната става е отзвучала
за не повече от 15 – 20 дни. В момента нямало последици от тази травма и
движенията в ставата се осъществявали в пълен обем. При ищцата не били
установени костна киста и хондром. В устния си доклад
вещото лице посочва, че състоянието, в
което изпада ищцата, описано като синкоп е в резултат
на падане на кръвното налягане, с прояви на така нареченото притъмняване на
очите и, че същото не е в причинна връзка с травмата на черепа и мозъка. Симптомалните припадъци не били с неврологичен произход, а
със съдов такъв. И двете лакътни стави били с напълно
запазена костна структура.
От заключението, представено по допуснатата
допълнителна съдебно медицинска експертиза с вещо лице – специалист по
неврохирургия се установява, че при процесното ПТП
ищцата е получила лекостепенна черепно – мозъчна
травма. Симптомите като причерняване пред очите и подкосяване
на краката, типични за синколапен пристъп /припадък/ не се намирали в причинно –
следствена връзка със станалото ПТП. Гърчова
симптоматика и други патогномонични симптоми за
същинско епилептично заболяване при ищцата, не били установени. Към момента
ищцата се намирала в добро общо състояние. Описаните симптоми били отшумели, но
за в бъдеще било възможно да се манифестират при различни ситуации, включително
вследствие на удар и/или по-силно раздрусване на главата. В устния си доклад
вещото лице категорично отрича описаните симптоми да сочат на епилепсия. При
мозъчно сътресение нямало как да се
получат епилептични пристъпи, поради това, че мозъкът е морфологично
здрав и няма увреждания. Травмата преминавала в срок от 20 – 30 дни, без
остатъчни явления.
От заключението, представено по допуснатата
съдебно – психологична експертиза се установява, че станалото ПТП се е отразило
негативно върху психичното състояние на ищцата, при която е установен постравматичен стрес, хроничен стрес. Състоянието й е
определено като невротично, довело до бариери в общуването, с прояви на
магическа тревожност – станала е суеверна и това поддържало психиката в
постоянно напрежение. С оглед възрастта на ищцата, липсата на социален опит и
недостатъчна работа със специалисти, емоционалната травма от катастрофата не
била отработена. Възстановителен период не можело да бъде фиксиран, доколкото
същият бил индивидуален и зависел от множество модератори,
а при ищцата имало и утежняващи такива – възрастови характеристики,
чувствителен тип, заболяване от астма и проблеми със зрението. Нивото на
психична устойчивост в момента на изследването е определено като по – ниско от
нормата за възрастта на пострадалата.
При така установената по делото от фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Правната квалификация
на иска се съдържа в нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, с който се иска
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирани
пряко от застрахователя, с когото собственикът на МПС, управлявано от виновния
водач – Х.Д.З. е имал сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към момента на настъпване на застрахователното
събитие. От страна на ищцата е отправена застрахователна претенция за заплащане
на обезщетение, като в срока по чл. 496 от КЗ, застрахователят е отказал
плащане – обстоятелства, обуславящи допустимостта на иска.
В тежест на ищцата е да
докаже наличието на елементите от фактически състав на основанието, на което претендира
ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество, а именно: противоправно поведение от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и претърпените вреди, валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност"
между ответника и собственика на управляваното от делинквента
МПС и настъпилото
застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на
застрахователя. Вината като елемент от състава
на непозволеното увреждане, се предполага до доказване на противното, съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД, при което тежестта да обори законовата презумпция се
възлага на ответника. С договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума, отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, както и лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения
за тяхното плащане. Нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя на пострадалото лице субективното
право да сезира съда с пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител, управлявал застрахованото МПС, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на деликвента и той отговаря за всички причинени от него вреди и при същите условия,
при които отговаря самият причинител на вредите.
Безспорно по делото е установено е, че на
26.10.2019 г. около 20.00 часа в гр.*****, Х.Д.З.
като водач на лек автомобил ***** при приближаване на кръстовище, образувано от
бул*****“ и ул.“*****“ и при наличие на пътен знак Б
– 2, не е пропуснал движещия се по пътя с предимство лек автомобил *****,
управляван от водача Д.И.П., в резултат на което е последвал удар между двата
автомобила. Досежно механизма на станалото ПТП, съдът
цени заключението на вещото лице Х., от което се установява, че причина за
настъпването му е допуснатото от водача З.
нарушение на правилата за движение, визирани в
нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, според която на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство. В подкрепа на този извод са и събраните
по делото писмени доказателства - акт за установяване на административно
нарушение № 17798 от 26.10.2019 год. и наказателно постановление № 19- 0254 -
000929 от 13.11.2019 год., с което е ангажирана административно наказателната
отговорност на водача З. за допуснато от него нарушение на правилата за
движение, визирано в цитираната по горе правна норма. В тази насока са и
събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите П. и З.,
установените от които фактически обстоятелства подкрепят изцяло заключението по
допусната съдебна автотехническа експертиза, според
което възникналият по-рано технически проблем със спирачната система на
автомобила, управляван от водача З. и подценяването му, са приети от експерта
като обективна и субективна предпоставки за настъпване на ПТП.
Изложените по-горе обстоятелства, съдът
приема като такива, установяващи наличието на първата от кумулативно дадените
предпоставки от фактическия състав на основанието, на което се претендира
обезщетение за неимуществени вреди – противоправно
деяние, извършено от страна на водача З., за ангажиране отговорността на който
и на застрахователя не е необходимо същото да осъществява и признаците на
престъпление по НК.
Като
безспорно, ценейки заключението на вещото лице Е. по допуснатата съдебно
медицинска експертиза, съдът приема и това, че ПТП се намира в пряка и
непосредствена връзка с травматичните увреждания, причинени на ищцата от пътния
инцидент, а именно - контузия на главата
– контузионен оток в тилната област; леко мозъчно
сътресение със степенно помрачение на съзнанието /лекостепенна
черепно – мозъчна травма/; контузия на лява лакътна
става, проявена с оток, болезнени и затруднени движения. Освен описаните
травматични увреждания, като безспорно съдът приема и това, че вследствие на
станалото ПТП при ищцата е установен посттравматичен стрес – данни в каквато
насока съдът възприема от заключението, представено по допуснатата съдебно психологична
експертиза, от което се установява още, че преживяното от катастрофата е довело
до бариери в общуването, формирало е невротичност с
прояви на магическа тревожност и психодискомфорт,
като към момента на изследването вещото лице е установило по-ниско ниво на
психична устойчивост от нормата за възрастта на пострадалата. В подкрепа на
тези изводи са и събраните по делото гласни доказателства, чрез показанията на
свидетелката В..
Като недоказани съдът намира твърденията на
ищцата, че причинените й от пътния
инцидент увреждания на главата са предизвикали състояния, изразяващи се в
припадъци, гърчове и симптоми, наподобяващи епилепсия, ценейки в тази насока
заключенията, представени по назначените по делото две съдебно – медицински
експертизи, в които се отрича наличието на причинно следствена връзка между
черепно – мозъчната травма и описаната симптоматика.
Като безспорно съдът приема и наличието на договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС - лек автомобил *****, обективиран в застрахователна полица № BG/02/119001623583, със
срок на покритие от 13.06.2019 год. до 12.06.2020 год., сключен между ответника
- ЗД „БУЛ ИНС“ АД– гр.*** и собственика на автомобила, управляван от виновния
водач - Х.Д.З., в сила към момента на настъпване на ПТП, станало на 26.10.2019
год. в гр.*****.
Въз основана на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките, обуславящи ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, който следва да обезщети претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на причинените й увреждания – контузия на главата – контузионен
оток в тилната област; леко мозъчно сътресение със степенно помрачение на
съзнанието /лекостепенна черепно – мозъчна травма/;
контузия на лява лакътна става, проявена с оток,
болезнени и затруднени движения, и посттравматичен стрес, от станалото на
26.10.2019 год., ПТП, причинено виновно от Х.З. като водач на застраховано при
ответника МПС.
По отношение размера на претендираното
обезщетение, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпените болки и страдания, е необходимо същото да отговаря на критерия
„справедливост“, прогласен изрично в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Следва да
се посочи, че на обезщетяване подлежат не само съзнаваните болки, страдания и
неудобства, причинени от увреждането и явяващи се пряка и непосредствена
последица от него, но и самото понасяне на увреденото състояние от страна на
пострадалото лице. В този смисъл са и дадените разяснения в ППВС 4/1968 г., съгласно
които понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано
"с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства". Досежно степента и интензитета
на търпените от ищцата страдания, съдът цени показанията на свидетелката В. –
майка на ищцата, от които се установява, че дъщеря й и понастоящем изпитвала силно главоболие, като не минавало и
месец без да й причернее, за което вещото лице М. не отрича, че може да се
получи и при нервно напрежение, в каквато насока е дадения от него устен
доклад, при който пояснява, че ищцата е психо –
физически и емоционално лабилна, с прояви на нервно – вегетативни дистолични нарушения. В резултат на причинените й
увреждания, се е наложило ищцата да бъде хоспилатилизирана
в болнично заведение, като същите са допринесли и за появата на допълнителни
страхове, безпокойство, бариери в общуването, като и в момента пострадалата е в
състояние на психодискомфорт, а нивото на психична
устойчивост – по-ниско от нормата за възрастта й, данни в каквато насока съдът
цени от заключението по допуснатата съдебно – психологична експертиза, от което
се установява още, че припадъците, причерняването,
подкосяването на краката и слуховите халюцинации, проявили се след пътния
инцидент, за които вещите лица Е. и М. отричат да се намират в причинна връзка
с черепно мозъчната травма, според вещото лице Д. са в резултат на намаляване
възможностите на тялото и психиката да се справят сами. От събраните по делото
доказателства се установява, че преди катастрофата, ищцата не е изпитвала
подобна симптоматика. От показанията на свидетелката В. се установява още, че
след пътния инцидент, дъщеря й изпаднала в дупка, сънувала кошмари, викала,
плачела. В тази насока е и устния доклад
на вещото лице Д., в който пояснява, че ищцата е „чувствителен, художествен“
тип дете, при който са характерни силната емоционалност, чувствителността и
лабилността, явяващи се пречка за по-бързото отработване на преживяното от
пътния инцидент, в сравнение с „рационалните“ типове.
Отчитайки вида и
характера на уврежданията, осъществяващи признаците на три леки телесни повреди
– контузия на главата – контузионен оток в тилната област; леко мозъчно сътресение
със степенно помрачение на съзнанието /лекостепенна
черепно – мозъчна травма/; контузия на лява лакътна
става, проявена с оток, болка и затруднени движения, времето за тяхното
възстановяване – до един месец, съгласно заключенията на вещите лица Е. и М., преценени
съвкупно и със заключението на вещото лице Д. с оглед изложените по-горе
съображения, според които припадъците, причерняването,
подкосяването на краката и слуховите халюцинации, проявили се след пътния
инцидент, са в резултат на намаляване възможностите на тялото и психиката да се
справят сами, като в тази насока и
вещото лице М. не отрича, че описаната симптоматика може да се прояви и при
нервно напрежение, съдът счита, че претърпените от пътния инцидент неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, следва да бъдат овъзмездени
в размер на 15 000 лева, като иска в останалата част до пълния предявен размер
на 26 000 лева, като неоснователен
следва да се отхвърли, предвид липсата на доказателства, обуславящи
определянето на по-висок размер на обезщета.
Като недоказано съдът намира заявеното от
ответника възражение за съпричиняване, допуснато от
страна на ищцата в резултат на неспазване на изискването, предвидено в чл.137
а, ал.1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която пътниците в моторни
превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителни
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, ценейки в тази
насока заключението на вещото лице Е., в което експертът е категоричен, че
уврежданията като вид и разположение са такива, че биха могли да се получат и с
поставен предпазен колан. В тази насока са и събраните по делото доказателства,
от които се установява, че ударът е настъпил в задната, лява част на автомобила
– на място, където се е намирало тялото на пострадалото дете.
По отношение на претендираната
от ищцата законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 07.03.2020 год. – денят, следващ датата, на
която е изтекъл три месечния срок за произнасяне по заведената щета, следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 429, ал. 2, т.2, вр. ал. 3 от КЗ,
застрахователното обезщетение включва и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане
пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). Съгласно нормата на чл. 497 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати - с изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, или с изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал.1, освен в
хипотезата, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Ищцата е сезирала ответника на
06.12.2019 г., а тримесечният срок е изтекъл на 06.03.2020 г., при което законна
лихва се дължи от датата, посочена в исковата молба – 07.03.2020 год.
Видно от приложения към списъка на разноските по
чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие страните по него са
уговорили, че ищцата е получила
безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв, поради което в полза на процесуалния й представител следва
да бъде присъдено адвокатското възнаграждение за безплатно оказаната адвокатска
помощ на материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата. Адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно разпоредбите
на чл. 7, ал. 2, т. 4, вр. ал.9 от Наредба № 1 от ***
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела с определен интерес и
съразмерно на уважената част от иска, при което в полза на адвокатско дружество „Г. и М.“ следва да бъде
присъдена сумата от 1 896 лева.
В полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 930.58 лева – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на
уважената част от иска от общо направените – в размер на 1 613 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, на ответното дружество се дължат разноски в размер на 144.23 лева, определени съразмерно
на отхвърлената част от иска от общо направените и претендирани
такива от 250 лева - възнаграждения за вещи лица. По отношение на искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно,
предвид липсата на доказателства, установяващи договарянето и изплащането му.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – ***** сумата в
размер на 600 лева – държавна такса за образуване на делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на
управление – гр.***, Район ***да заплати
на
И.
Т. В.,
ЕГН **********, действаща лично и със знанието и съгласието на своя баща
и законен представител Т.С.В., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване – гр.*****,
бул***– адвокат К.Г., сумата в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на
26.10.2019 год. в гр.*****, по вина на Х.Д.З.
като водач на лек автомобил *****, застраховано по договор „Гражданска
отговорност“ за МПС, обективиран в застрахователна
полица № BG/02/119001623583, със срок на покритие от 13.06.2019 год. до
12.06.2020 год., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2020 год.
до окончателното изплащане на сумата, като ИСКЪТ за разликата до предявения
размер от 26 000 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.***, Район ***да заплати
на И.Т.В., ЕГН **********, действаща лично и със
знанието и съгласието на своя баща и законен представител Т.С.В., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване – гр.*****, бул***– адвокат К.Г.,
сумата в размер на 930.58 /деветстотин и тридесет лева и петдесет и осем
стотинки/ лева – деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.Т.В.,
ЕГН **********, действаща лично и със знанието и съгласието на своя баща
и законен представител Т.С.В., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване – гр.*****,
бул***– адвокат К.Г. ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.***, ***,
сумата в размер на 144.23 /сто четиридесет и четири лева и двадесет и три
стотинки/ лева – деловодни разноски – възнаграждения за вещи лица, съразмерно
на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление – гр.***, Район ***да
заплати на
Адвокатско дружество „Г. и М.“, Булстат ***, със седалище и адрес на
управление – гр.***, Район ***, сумата в размер
на 1 896 /хиляда осемстотин деветдесет и шест/ лева – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство на И.Т.В., ЕГН **********,
действаща лично и със знанието и съгласието на своя баща и законен представител
Т.С.В., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване – гр.*****, бул***– адвокат К.Г..***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр.***, Район ***да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – ***** сумата в размер на 600 /шестотин/ лева – държавна такса.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: