Р Е Ш Е Н И Е
Номер 588 от 20.04.2021г., град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на осми април две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С.А. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен
характер дело номер 446 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
63, ал. 1, изречение второ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Ж.Я.Н. ***, с ЕГН **********,
чрез адвокат Д.Д., против Решение №266/17.11.2020г., постановено по АНД
№671/2020г. по описа на Районен съд–Несебър, с което е потвърдено наказателно
постановление №495399-F517709 от 19.02.2020г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от
Закона за данък добавена стойност, на касатора е наложено административно
наказание глоба в размер на 750 лева за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във
вр. с чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № H-18 от
13.12.2006г. на МФ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорваното
решение и да отмени наказателното постановление. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение
поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Д.,
който поддържа. Не ангажира доказателства. Пледира за отмяна на решението на
РС-Несебър и за отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по
касация, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас дава заключение, че оспорването е неоснователно.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
Производството
пред Районен съд –Несебър е образувано по жалба на Ж.Я.Н. ***, с ЕГН **********,
против наказателно постановление №495399-F517709/19.02.2020г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на основание чл.185, ал.2, изр.1 от Закона за данък добавена стойност, на
Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във вр.
с чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № H-18 от 13.12.2006г. на МФ. За да
потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд е приел,
че 28.09.2019 г., в 16.00 часа, на кафе-автомат с електрично захранване, находящ
се в курортен комплекс „Слънчев бряг“ до
хотел „Нептун“ няма монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство за
вграждане на автомати за самообслужване (ФУВАС), като при последваща проверка
било установено, че процесният кафе-автомат се стопанисва от Ж.Н., за което тя
е подписала декларация за собственост. Изложени са мотиви, че при образуването
и провеждането на административнонаказателното производство са спазени всички
процесуални правила. Съставеният АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от
закона реквизити, като нарушението е безспорно установено и доказано. Изложени
са мотиви във връзка с неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН към конкретния случай.
Решението на Районен съд –Несебър е правилно и следва да се
остави в сила.
Предмет на
касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за
валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с
материалния закон съдът следи служебно.
Направените с
касационната жалба възражения са неоснователни. Въз основа на установената
фактическа обстановка, при редовно събрани в производството писмени и гласни
доказателства, районният съд е извел верни изводи за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление, за спазване на административно- производствените
правила и съставомерност на деянието, осъществяващо от обективна страна състава
на административно нарушение, посочено в наказателното постановление.
Настоящият
касационен състав намира за неоснователно твърдението на касатора за допуснати
съществени нарушения на материалния закон. Съдът счита, че по делото са налице
категорични доказателства, установяващи по безспорен начин вмененото на
касатора административно нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.3, ал.8, т.1 от Наредба № H-18 от 13.12.2006г. на МФ.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.8, т.1 от Наредба
№ H-18/13.12.2006 г. лице, което извършва
продажби на стоки или услуги чрез
автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и
отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата,
се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ.
Данните по делото
безспорно сочат, че на 28.09.2019 г. кафе-автомат с електрично захранване,
находящ се в курортен комплекс „Слънчев бряг“ до хотел „Нептун, не е бил
снабден с монтирано и въведено в експлоатация ФУВАС. Този факт е потвърден от
актосъставителя при разпита му в съдебно заседание, поради което касаторът
неоснователно твърди, че същият е констатирал наличието на монтиран и въведен в
експлоатация ФУВАС, както и че е била създадена организация на работа, която
позволява оборотът да се отчита през ФУВАС. Установено е също по безспорен
начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че кафе-автоматът
е бил стопанисван от Ж.Я.Н., която и в касационната жалба твърди, че
осъществява търговска дейност чрез кафе - автомата. При тези данни районният
съд правилно е приел, че тя не е изпълнила свое задължение, установено в чл.3,
ал.8, т.1 от Наредба № H-18/13.12.2006 г.
Съдът не споделя
възраженията, изложени в касационната жалба за неправилна преценка на
доказателствата по делото, както и че е РС-Несебър е следвало да приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Такива възражения са направени и пред РС, като
настоящата касационна инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд в тази
връзка, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г./, препраща към тези мотиви, без да е
необходимо тяхното преповтаряне.
При извършената служебна проверка съдът установи, че решението на първоинстанционния
съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При постановяването му не са
допуснати съществени процесуални нарушения, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
С оглед изложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №266/17.11.2020г., постановено по АНД
№671/2020г. по описа на Районен съд –Несебър.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.