РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. С., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шести декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Гл. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20213420200735 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят ИВ. Г. ИВ. от с.К., обл.С., ул.“Г.“ №1, вх.А, ет.1, ап.1, ЕГН
********** обжалва Наказателно постановление № 609/ 01.11.2021г., издадено от директор
на РДГ- Р., с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 300 /
триста / лева за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечта в горите.
Изтъква доводи за допуснати процесуални и материални нарушения при издаването на акта
и НП.
Ответникът – РДГ- Р., надлежно уведомен, не се явява представител, вместо него-
гл.юрисконсулт Борислав Якимов, упълномощен и приет от съда.
Актосъставител- Г. ИВ. Г., редовно призован, явява се лично и депозира своите
показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Свидетел- В. Г. М., редовно призован, явява се лично и депозира своите показания
добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства по същото.
Районна прокуратура- С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира
становище по делото.
Жалбоподателят И.И., редовно призован, не се явява, вместо него- проц.представител
адв.Р.К. при АК-Р., упълномощен и приет от съда. Моли съда да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно и излага доводи в тази насока.
Ответника в съдебно заседание оспорва изцяло жалбата и моли съда да потвърди
1
наказателното постановление.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на жалбоподателя бяха
представени нови писмени доказателства, които съда след изслушване становището на
ответната страна счете за относими спрямо предмета на делото, допустими и своевременно
представени, поради което и с мотивирано протоколно определение ги прие като надлежни
доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
При извършена проверка от служители на РДГ- В. били установени нарушения в
отдела, обслужван от жалбоподателя И., поради което и с констативен протокол серия Е00
2019 № 000795 от 15.06.2021г. били дадени предписания, които следвало да бъдат
изпълнени.
В изпълнение на дадените предписания и след изготвена справка в информационната
система на РДГ- Р. било установено, че жалбоподателя И. в качеството си на лице,
упражняващо лесовъдска практика не е съставил протокол за освидетелстване на сечище в
отдел 1158, подотдел „А“ по позволително за сеч № 543656/ 24.01.2020г. в определения за
това срок от 30 дни след приключване на сечта, констатирано с Констативен протокол серия
Е00 2019 № 000795 от 15.06.2021г., съставен от служител на РДГ- В.. Нарушението според
АНО било извършено от нарушителя- жалбоподателя И. на 01.09.2020г. в землището на
гр.Алфатар, обл.С., отдел 1158, подотдел „А“ и в случая не били налице предпоставките за
прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, тъй като прилагането на чл.28 от ЗАНН и неналагането
на наказание на нарушителя не би предоставило възможност за осъществяване на превенция
при извършване на нови нарушения по Закона за горите от лицето, според становището на
АНО. В случая била налице необходимост от налагане на наказание, отново според
становището на АНО.
Тъй като според актосъставителят и АНО бил осъществен състава на чл.62, ал.1 от
Наредба № 8 за сечта в горите, е бил изготвен АУАН серия ГООА № 114465/ 09.08.2021г.
Същия е бил връчен по надлежния ред лично на нарушителя- жалбоподателя И.. Въз основа
на описания по-горе АУАН е било съставено и обжалваното НП № 609/ 01.11.2021г. на
директор на РДГ- Р.. С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на
основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите във вр. с чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечта в
горите за извършеното нарушение по горепосочения текст от наредбата било наложено
административно наказание- глоба в размер на 300 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като същата изхожда от процесуално легитимно лице и е подадена в срока по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, а по същество и основателна по следните съображения:
АУАН № 114465/ 09.08.2021г. / както е приет от АНО / и обжалваното НП № 609/
01.11.2021г. са издадени в съществено нарушение на процесуалните правила: Деянието за
което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
2
било квалифицирано по чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечта в горите, прието от АНО за
извършено на 01.09.2020г. АУАН № 114465/ 09.08.2021г. както е приет от АНО въз основа
на който е било издадено и обжалваното НП е бил изготвен обаче на 09.08.2020г. според
приложеното копие от него, находящо се в кориците на делото, т.е. преди извършването на
нарушението.
Дори и хипотетично да се приеме довода, че е налице допусната техническа грешка
при изписването на датата на съставянето на АУАН-ът, каквата
административнонаказателното производство не познава и не е позволена от закона, то
следва да се има предвид, че при елементарна аритметична сметка преклузивния давностен
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН е изтекъл, съобразно приложените по делото материали. До
този извод се достига при внимателен анализ на материалите, тъй като видно от същите е, че
позволително за сеч № 0543656/ 24.01.2020г. в отдел 1158, подотдел „А“ е за периода от
27.01.2020г. до 31.03.2020г. Следователно от 01.04.2020г. следва да се преброят 30 дни в
които е следвало жалбоподателя И. в качеството си на лице, упражняващо лесовъдна
практика да състави протокол за освидетелстване на сечището в процесния отдел и
подотдел. Този срок изтича съответно на 01.05.2020г., който за страната ни е почивен ден,
поради което действителната дата на която е било извършено евентуално нарушението от
страна на жалбоподателя И. е на 02.05.2020г. При административно нарушение, изразяващо
се в бездействие, датата на нарушението е не тази, до която е продължило санкционираното
бездействие, а на която е било дължимо предписаното от закона действие. Следователно и
след като е установено, че действителната дата на която е било евентуално извършено
нарушението от страна на жалбоподателя И. е на 02.05.2020г., то е следвало най-късно до 1
година от извършването на това нарушение спрямо същия да бъде съставен АУАН. В
противен случай и съобразно нормата на чл.34 от ЗАНН преклузивния давностен срок се
счита за изтекъл и спрямо евентуалния нарушител не може и не следва да се съставя АУАН.
В тази връзка дори и хипотетично да се възприеме довода за допусната техническа
грешка при изписването на датата на съставянето на АУАН-ът срещу жалбоподателя И., то
същия е бил съставен след изтичането на преклузивния давностен срок по чл.34 от ЗАНН и
в нарушението на правилата, уреждащи тези правоотношения.
Все в тази връзка обаче АНО е приел по незнайно какви причини, че нарушението е
било извършено от страна на жалбоподателя И. на 01.09.2020г., която дата по никакъв
начин на кореспондира с наличните доказателства по делото. По делото липсват каквито и
да е данни от които би могъл да бъде изведен извода, че нарушението е било извършено от
страна на жалбоподателя И. на 01.09.2020г., тъй като позволителното за сеч е било издадено
за периода от 27.01.2020г. до 31.03.2020г. Действително е налице копие от Заповед № 22/
13.02.2020г. на директора на РДГ- Р., въз основа на която е била спряна сечта в отдел 1158,
подотдел „А“ поради констатирани нарушения по Наредба № 8 за сечите в горите, но
настоящия съдебен състав няма данни от които да е видно, че тази заповед е престанала да
действа, т.е. че сечта е била възстановена и ако да- от кога, за да се пресметне евентуално
този срок, който е възприел АНО като дата на извършване на нарушението. В този случай
3
пък следва да се приеме, че жалбоподателя И. не е извършил изобщо нарушение, тъй като
сечта не е приключила и за него няма задължение в срок до 30 дни след нейното
приключване да издаде протокол за освидетелстването на сечището.
Събраните по делото доказателства от наказващия орган и пред въззивната инстанция
не установяват по категоричен начин извършването на нарушението, което несъмнено води
до необоснованост на НП. Последното е издадено въз основа на предположението, че е
извършено твърдяното деяние и то виновно.
Преди да издаде НП, наказващият орган е следвало да направи самостоятелна
проверка на обстоятелствата по нарушението, както и да събере релевантните доказателства
относно извършването му. Като не е извършил проверка на обосноваността на акта за
нарушение, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е издал наказателното
постановление в нарушение.
Формалното посочване за извършено разследване по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, при което
не са установени съществени нарушения в процедурата, а допуснатите такива представляват
технически грешки, не може да се приеме, за спазване на процедурата по чл. 52, ал. 4 от
ЗАНН. Няма как да се приеме за техническа грешка посочването на няколко различни дати в
АУАН и НП, тъй като при коректното им посочване в АУАН и НП, крайният резултат би
бил друг. Нещо повече- допуснатите в хода на административно наказателното
производство нарушения изключват приложението на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който
НП се издава и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тъй като са
довели до невъзможност да бъде индивидуализирано в достатъчна степен конкретното
деяние.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателя И. в
конкретния случай не може и да носи административнонаказателната отговорност по
чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ за това нарушение, т. е. издаденото и обжалвано НП е неправилно, и
като такова следва да бъде отменено от въззивния съд.
Следва да се има предвид, че нарушението трябва да е установено по един несъмнен
и безспорен начин, като тежестта на доказване лежи именно върху
административнонаказващият орган. Той е този, който следва да доказва осъществяването
на признаците на нарушението, а нарушителят не е длъжен да доказва, че е невинен. В този
смисъл именно наказващият орган е следвало да докаже, че жалбоподателя И. е издал
позволително за сеч и впоследствие в указания от закона 30-дневен срок не е съставил
протокол за освидетелстване на сечището, както и кога и къде е извършено респ. е открито
нарушението.
В този смисъл при издаването, както на АУАН, така и на НП, наказващият орган не
се е съобразил с всички събрани и представени доказателства по преписката.
На следващо място, съгласно чл.34, ал.1 предл.2 от ЗАНН
административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за
4
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Тези срокове са два и
започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване
на нарушението. Двете хипотези са алтернативни, т.е. достатъчно е дори едната от тях да е
налице, за да се преклудира възможността за образуване на административно наказателно
производство. Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН е императивна и спазването на
определените в закона срокове е задължително. Следователно, неспазването на указания
едногодишен срок от извършване на нарушението за иницииране на производство по
налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, което
опорочава административно-наказателната процедура и води до незаконосъобразност на
издаденото НП. Както бе посочено по-горе в АУАН-ът и в обжалваното НП са посочени
различни дати на извършване на нарушението, но като се направи съпоставка на коя дата е
изтекъл срока на разрешителното за сеч, се налага изводът, че не само към датата на
съставяне на АУАН, но и към датата на извършване на проверката от контролния орган
едногодишният срок от извършване на нарушението е изтекъл. Давността е свързана с
идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект /административно
наказващият орган/ създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно
изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение
изобщо.
Сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, тълкувателно решение № 48 от 28.XII.1981 г. по
н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 /
82 г., ОСНК на ВС; тълкувателно решение № 44 от 29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК
на ВС). Наказателната и административно наказателната доктрина приема, че давността е
институт на материалното право. Следователно за давността по чл.34, ал.1 от ЗАНН съдът
трябва да следи служебно. При неспазване на една от двете алтернативно предвидени
предпоставки по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца
от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението,
не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява.
Видно от практиката на съдилищата, обективирана в редица решения, щом даден
орган или длъжностно лице са овластени да установяват определени административни
нарушения, то те са и задължени да следят дали такива нарушения са извършени. Това е
така, тъй като реализирането на административно наказателна отговорност не е свързана
само с предоставяне на определени публични права на конкретни органи или длъжностни
лица, но и със задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ.
длъжностни лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само
за административното право, но не и за административно наказателното право). Затова
реализацията на административно наказателната отговорност не може да бъде оставена на
5
усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да формират своите
субективни представи за състава на административното нарушение и индивидуализиращите
белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите действия по установяването и
налагането на административно наказание. Това те са длъжни да направят в рамките на
законоустановените срокове, които, както вече се спомена по-горе, имат за свой начален
момент обективни, а не субективни юридически факти т.е. те са длъжни еx officio /
служебно, по свой почин / да предприемат действия по установяване на лицата осъществили
състава на нарушението. Следователно, компетентността се определя като система от
правомощия, т.е. съвкупност от права и задължения от особен характер, предоставени на
органа за осъществяване на държавна власт, вкл. и административно наказателна. Правата
на органа са права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е
задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Недопустимо е органът
да извърши „отказ от компетентност”. / Вж.”Коментар на АПК”,К.Лазаров, Ем.Къндева,
Ал.Еленков, София 2007г., ЦОА”Кр.Цончев”,стр.170-стр.181 /.
Следователно, определената с нормата на чл.53 от ЗАНН компетентност на органите
на РДГ да съставят АУАН и на директора на РДГ или упълномощени от него длъжностни
лица– да издават НП, по дефиниция означава освен право да привличат към
административнонаказателна отговорност търговските субекти извършили нарушения по
този закон /ЗГ/, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно
нарушенията и техните извършители. Връзката между публичните права и задължения е
иманентно присъща на самата „компетентност”. Ето защо и реализацията на
административнонаказателната отговорност на правните субекти не може да бъде оставена
на усмотрението на овластените администрации, така че те да решават кога и по какъв
начин да формират субективните си представи относно съставите на административните
нарушения, техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по
тяхното установяване по чл.36 от ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на чл.52-
чл.57 от ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на закона /с предоставената им
нормативна компетентност/ и в пределите на законно установените срокове, които както
стана въпрос по-горе имат за свой начален момент обективни юридически факти, в
конкретния случай – изтичането на нормативен срок, определен от закона. Или,
компетентността на РДГ не може да бъде разделена на „публично субективно право да
накаже извършилия нарушение по ЗГ” и на „липса на задължение да установи
санкционираното административно нарушение”, съгласно нормативния регламент, вкл.
съобразявайки сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От изложеното по-горе съдът счита, че обжалваното наказателно постановление се
явява издадено при съществено нарушение на материалните и процесуалните правила,
обуславящи неговата незаконосъобразност, поради което следва да бъде отменено изцяло.
От друга страна и извън тези доводи, описаното по-горе деяние е класически пример
за маловажен случай. За да е такова, то следва от него да не са настъпили никакви вредни
последици, каквито в случая липсват, или неговата обществена опасност да е незначителна.
6
Едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на засягане на охраняваните
от закона обществени отношения е много ниска. Преценката дали дадено деяние следва да
се квалифицира, като маловажно е строго индивидуална. Преценяващия орган следва да
изхожда освен от накърнените обществени отношения, така също и от личността на дееца,
на пострадалия, както и от сферата на самите обществени отношения, които се засягат.
Необходимо е да се изследват и начина на извършване на деянието, мотивите и подбудите
водили дееца при извършването му, не на последно място и отзвука който деянието има в
обществото. В процесния случай извършеното от жалбоподателя е точно такова. Ето защо
административно-наказващият орган след като се е запознал с фактите и обстоятелствата е
следвало да квалифицира случая като маловажен и да приложи чл.28 от ЗАНН. Преценката
за маловажност на деянието подлежи на съдебен контрол и когато съдът намери, че АНО не
е приложил правилно закона, то това нарушение следва да бъде отстранено. В този смисъл е
Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК, постановено по Т. Н. Д. № 1/2007
г. по описа на ВКС.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който не е
отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение. Тъй като съобразно нормата
на чл.18, ал.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размера на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв,
то следва АНО да бъде осъдено да заплати тази сума по сметка на жалбоподателя И..
Доколкото издателят на наказателното постановление е РДГ- Р., то следва да понесе
разноските по делото.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-С.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 609/ 01.11.2021г. на директор на
РДГ- Р., издадено въз основа на АУАН № 114465/ 09.08.2021г. с което на основание чл.257,
ал.1, т.1 от Закона за горите във връзка с чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите на
ИВ. Г. ИВ. от с.К., обл.С., ул.“Г.“ № 1, вх.А, ет.1, ап.1, ЕГН ********** е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 300 / триста / лева за извършено
административно нарушение на чл.62, ал.1 от Наредба № 8 за сечите в горите, като
7
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите- Р. да заплати на ИВ. Г. ИВ. от с.К.,
обл.С., ул.“Г.“ № 1, вх.А, ет.1, ап.1, ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- С., считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8