и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ във вр. с § 2 ал. 1 от ПЗР на ГПК. С решение № 57/19.05.2008 г., постановено по гр. д. № 18/2008 г., Момчилградският районен съд е осъдилШенол Ниязи Алиосман от гр. Джебел с ЕГН ********** да отстъпи собствеността и предаде владението на Нафие Юсеин Солак от гр. Ардино с ЕГН **********, на недвижим имот, представляващ апартамент № 16 вх. А етаж 4, находящ се в блок „Бреза" ул. "Комсомолска" № 2 в гр. Джебел, със застроена площ от 75,07 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня със сервизни помещения, при граници: долу- апартамент № 12; горе- апартамент № 20, ведно с прилежащото му избено помещение № 16,с полезна площ от 5,08 кв.м. като Шенол Ниязи Алиосман е осъден да заплати на Нафие Юсеин Солък разноски по делото. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят Шенол Ниязи Алиосман, който го атакува катонезаконосъобразно и необосновано. Поддържа се в жалбата и в писмената защита пред тази инстанция, че съдът не е обсъдил събраните доказателства по делото. Неправилно съдът приел, че ищецът е доказал иска, че жалбодателят владее и ползва имота. Сочи, че когато не било установено владение или държане от страна на ответника по иска върху имота, искът по чл.108 от ЗС не можел да бъде проведен успешно и следвало да бъде отхвърлен. По делото не било доказано, че жалбодателят упражнява фактическата власт върху процесния имот към момента на завеждане на делото. Така съдът постановил неправилно решение. Поддържа също, че дори да било доказано владение върху имота от ответника, то жалбодателят осъществявал добросъвестно владение на правно основание- предварителен договор, който не бил развален по реда на чл. 87 от ЗЗД и пораждал правно действие. Моли да се постанови решение, с което се отмени атакуваното като се постанови друго, с което предявеният от Нафие Юсеин Солак иск с правно основание чл.108 от ЗС да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Сочи доказателства. Ответникът по жалбата я оспорва и моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което следва да се остави в сила атакуваното решение. Съображенията на съда за това са следните: Пред първоинстанционният съд е предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС. Ищцата Нафие Юсеин Солак твърди в исковата молба, че е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № 16 вх. А етаж 4, находящ се в блок „Бреза" ул. "Комсомолска" № 2 в гр. Джебел, със застроена площ от 75,07 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня със сервизни помещения, при граници: долу- апартамент № 12; горе- апартамент № 20, ведно с прилежащото му избено помещение № 16,с полезна площ от 5,08 кв.м., който придобила чрез покупко- продажба от Бюлбюл Селяхидин Юсеин и Хазим Бекир Юсеин, за което притежавала н. а. № 85 том II нот. дело № 283/2005 год. по описа на нотариус Григор Григоров, с район на действие района на Районен съд- гр. Момчилград. Твърди, че при закупуването на имота собственикът Хазим Бекир Юсеин я уведомил, че в апартамента живеят някакви хора и я помолил да ги остави да ползват апартамента още една година и половина, за което същата се съгласила, тъй като той направил отстъпка от цената. През м. декември 2007 год. била призована в РПУ- Джебел по повод подадена жалба от ответника Шенол Ниязи Алиосман, при което разбрала, че Хазим Бекир Юсеин през 2001 год. сключил предварителен договор за продажба на същото жилище с ответника Шенол Алиосман, който договор до момента на сделката с нея не бил обявен за окончателен. Разбрала, че владението на жилището било предадено на Шенол Ниязи Алиосман от Хазим Бекир Юсеин, който му предал ключа от жилището при сключване на предварителния договор. Хазим Бекир й споделил, че след продажбата на жилището уведомил ответника за това и поискал то да бъде освободено, при което Алиосман го заплашил със саморазправа. Разбрала също от Хазим Бекир, че жилището в момента се ползва (държи) от съпругата на починалия брат на Шенол Алиосман. Счита, че жилището се владее от ответника съгласно сключеният предварителен договор. Твърди и това, че на 14.12.2007 год., чрез нотариална покана, поканила ответника Шенол Ниязи в четиринадесетдневен срок да освободи жилището и да й предаде владението, но той не отговорил на нотариалната ми покана. Освен това, от 2001 год., когато бил сключен предварителният договор, до 2005 год. данъците върху процесното жилище били плащани от Хазим Бекир Юсеин, а след това- от ищцата. От фактическа страна се установява следното: От представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 85, том ІІ нот. дело № 283/2005год. по описа на нотариус № 459, действащ в съдебен район- РС Момчилград се установява, че на 23.08.2005 г. Хазим Бекир Юсеин и съпругата му Бюлбюл Селяхидин Юсеин, чрез пълномощника си Нафие Юсеин Солак продали на Нафие Юсеин Солак собствения си недвижим имот, придобитпо време на брака, представляващ апартамент № 16 вх. А ет. 4, находящ се в блок „Бреза" ул. "Комсомолска" № 2 в гр. Джебел, със застроена площ от 75.07 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня със сервизни помещения, при граници на апартамента: долу-апартамент № 12; горе- апартамент № 20, ведно с прилежащото му избено помещение № 16 с полезна площ от 5.08 кв.м., при граници: изток- мазе № 15; запад- мазе № 17 и юг- коридор. Представено е по делото и пълномощно, с което Бюлбюл Селяхидин Юсеин от гр. Ардино е упълномощила съпруга си Хазим Бекир Юсеин с права, касаещи процесния апартамент, включително и да се разпорежда с него, както и с правото да преупълномощава трети лица. Представена е и декларация по чл. 25 ал. 6 от ЗННД и декларация на основание чл. 226 ал. 1 от ДПК, подписани от Бюлбюл Селяхидин Юсеин, като подписа й е заверен от нотариус № 459, действащ в съдебен район- РС Момчилград. От представената по делото пазарна оценка на апартамент № 16 вх. А ет. 4, находящ се в блок „Бреза", ул. "Комсомолска" № 2 гр. Джебел, обл. Кърджали,изготвена от лицензиран оценител се установява,че крайната оценка на описания недвижим имот към 04.01.2003 г. възлиза на 21280 лв. За същия е определена и ликвидационна стойност в размер на 21500 лв. С нотариална покана от 11.12.2007 г., Нафие Юсеин Солак от гр. Ардино уведомила ответника, че е собственик на процесния недвижим имот и същия следва в четиринадесетдневен срок от получаване на поканата да й предаде владението и освободи жилището. Поканата била връчена на 14.12.2007 г. чрез нотариус Гр. Григоров № 459, действащ в съдебен район- РС Момчилград. От представения по делото предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, се установява, че на 05.04.2001 г. в гр. Кърджали Шенол Ниязи Алиосман сключил с Хазим Бекир Юсеин от гр. Ардино договор, по силата на който Хазим Юсеин му продава недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност- апартамент № 16 вх. А етаж 4, находящ се в блок „Бреза", ул. "Комсомолска" № 2 гр. Джебел, със застроена площ от 75.07 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня със сервизни помещения, при граници на апартамента: долу- ап. № 12; горе- ап. № 20, ведно с прилежащото му избено помещение № 16, с полезна площ от 5.08 кв.м., при граници: изток- мазе № 15; запад- мазе № 17 и юг- коридор, със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, за сумата в размер на левовата равностойност на 7000 германски марки, от която сума продавачът получил в брой 6000 германски марки, а левовата равностойност на 1000 германски марки щял да получи при прехвърлянето на недвижимия имот от продавача и съпругата му. Владението на имота било предадено на купувача с подписването на договора, а продавача се е задължил да извърши продажбата в срок от една година от подписването на предварителния договор. С оглед на така приетото от фактическа страна, съдът приема предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС за основателен и доказан, поради което следва да се уважи. За да бъде уважен иска с правно основание чл. 108 от ЗС, необходимо е да са налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на процесния имот, а ответникът се намира във владение или държане на същия, без да има основание за това. В случая съдът приема за безспорно установено, че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 16 вх. А етаж 4, находящ се в блок „Бреза", ул. "Комсомолска" № 2 в гр. Джебел, а ответникът го владее без основание. Не е спорно по делото, че процесния имот е бил собственост на Бюлбюл Селахидин Юсеин и Хазим Бекир Юсеин, придобит по време на брака им /съпружеска имуществена общност/, които чрез пълномощник са сключили договор за покупко- продажба на недвижим имот в качеството си на продавачи с ищцата, в качеството й на купувач. Договора е сключен в предвидената законова форма, изпълнени са особените изисквания на закона и е съставен нотариален акт. Не е спорно и това, че ответника по иска Шенол Ниязи Алиосман и Хазим Бекир Юсеин от гр. Ардино са сключили в писмена форма предварителен договор за покупко- продажба на процесния недвижим имот, представляващ семейна имуществена общност на 05.04.2001 год. в гр. Кърджали. По силата на този договор, владението върху процесния имот било предадено на ответника Шенол Алиосман при подписването му, поради което следва да се приеме, че към завеждане на иска именно жалбодателят Шенол Алиосман- ответник по иска, владее имота, респ. той е легитимиран да отговаря по него, макар по делото да са налице данни, че същият е предоставил жилището на свои близки за ползване. В тази насока следва да се има предвид разпоредбата на чл. 68 от ЗС, съгласно която, владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. В подкрепа извода на съда, че ответникът по иска владее процесния имот са показанията на разпитания пред тази инстанция свидетел Хазим Бекир, който обяснява, че преди да продаде апартамента на ищцата през 2005 г., имал сключен предварителен договор с Шенол Ниязи, на когото предал имота като му дал ключа за него. Предварителният договор не прехвърля собственост, а с него страните поемат задължение да сключат окончателен договор, като при неизпълнение на това задължение е предвидено специално производство за обявяване на сключения предварителен договор за окончателен по съдебен ред. В случая обаче ответникът не е предявил иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД. Но дори и това да беше така, то след като в срока за обявяването му за окончателен, продавачът е престанал да бъде собственик на имота по силата на отчуждителна сделка, то евентуалният иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД не може да бъде проведен успешно. Впрочем, поради изложеното следва да се приеме, че ищцата е придобила процесния имот на основание вадилна правна сделка, поради което ответникът по иска като владеещ същия без правно основание, следва да бъде осъден да й отстъпи собствеността и да предаде владението. Представеното пред тази инстанция като доказателство досъдебно производство № 3/21.03.2008 г. по описа на РПУ- Джебел не променя направения по- горе извод. За пълнота, тъй като се прави такъв довод в писмената защита на пълномощника на жалбодателя, следва да се посочи и това, че на разваляне по съдебен ред подлежат само окончателните договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти по реõа на чл. 87 от ЗЗД. Като е стигнал до същия извод за основателеност на предявения иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото следва жалбодателят да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски по делото за тази инстанция в размер на 120 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./, съдът
Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/19.05.2008 г., постановено по гр. д. № 18/2008 г., по описа на Момчилградският районен съд. ОСЪЖДА Шенол Ниязи Алиосман от гр. Джебел, ул. "Надежда" № 2 с ЕГН ********** да заплати на Нафие Юсеин Солак от гр. Ардино, ул. "Арда" № 8 вх. Б ап. 26 с ЕГН ********** разноски по делото за тази инстанция в размер на 120 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните. Председател: Членове: 1/ 2/
|