Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260390
гр. С.,
24.06. 2021 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С.ският районен
съд, гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав в
публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
първа година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 4588/2020 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството
е предявен иск с пр. осн. чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 415 и чл. 422 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че на 27.06.2017 г. в с. Самуилово, на кръстовище с
ул. „Старите дъбове”, ответникът при управление на лек автомобил „Опел” с peг.
№ .......като неправоспособен водач /без валидно свидетелство за
правоуправление/, предизвиква с виновното си поведение ПТП, при което са
нанесени щети на л.а. с рег.№ ......., собственост на „Мич” ЕООД.
Твърди
се, че по повод претенцията на пострадалото лице и на основание застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите /з.п. № 06117000608316, със срок на
застраховката от 22.02.2017 г. до 21.02.2018 г./ е образувана щета №
43082811700584, по която „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД изплатило на увредения обезщетение в размер на 2876.58 лв.
Сочи
се, че след изплащане на застрахователното обезщетение „ДЗИ - Общо застраховане”
ЕАД, на основание чл.500, ал.2 от КЗ, встъпило в правата на последните, които
те имат срещу причинителя на вредите. Ето защо с писмо изх. № 92-006/23.05.2018
год., поканили ответника да възстанови на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД
изплатеното застрахователно обезщетение, но въпреки поканата същото не било
възстановено.
Предвид
това обстоятелство ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника, образувано е ч.гр.д.№ 3278/20 г. по описа на PC
- С. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която
ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 2876,58 лв.,
представляваща задължение по шета № 43082811700584; 755,68 лв. - мораторна
лихва от 02.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на
вземането, както разноски в размер 290.65 лв.
След
получаване на заповедта за изпълнение, ответникът е възразил, което де дало
основание на ищцовото дружество за завеждане на настоящото производство.
Предвид
изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на Т.Д.Д., че дължи на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД сумите, както
следва:
-
2876,58 лв., задължение по щета № 43082811700584;
-
755,68 лв., мораторна лихва от 02.02.2018 г. /датата на която е получена
поканата за доброволно изпълнение/ до датата на входиране на заявлението;
законната
лихва върху главницата от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Претендират
се разноските по настоящото и заповедното производство.
В
законоустановения срок е постъпил отговор от ответника чрез процесуален
представител, в който счита, че исковата молба е нередовна, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т.4 от ГПК същата следвало да съдържа изложение
на обстоятелствата, на които се основава искът.
Сочи,
че с представената в съда искова молба, по повод на която е образувано
настоящото производство се претендира заплащане на сума, представляваща
равностойността на заплатено от ищеца застрахователно обезщетение, лихви и
разноски. По отношение на главната претенция в размер на 2876.58 лв. обаче не
ставало ясно как е формирана, тъй като липсвало изложение на увредените части и
детайли, стойността на всеки един от тях, трудът вложен за възстановяване на автомобила,
т.е. не ставало ясно как е определена сумата, която застрахователят е изплатил.
Счита, че по този начин е силно ограничено правото му на зашита, като сочи
съдебна практика.
Предвид
изложеното моли съда да констатира нередовностите в исковата молба и след представяне
на редовна искова молба да му бъде предоставен срок за отговор относно
допустимостта и основателността на исковата претенция.
Съдът
е приел исковата молба за редовна, като оставя без уважение искането на
ответната страна.
В с.з. ищцовото дружество редовно призовано, се
представлява от процесуален представител, който моли съда да уважи исковите
претенции като ги приеме за доказани. Предвид искането на ответната страна
прави уточнение на щетите на увредения автомобил. Претендира разноските по
делото.
Ответникът редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който възразява относно претендираните лихви, като
твърди, че мораторната лихва следва да тече 15 дни след получаването на
поканата, т.е. от 22.02.2018 г.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На
27.06.2017 г. е съставен Протокол за ПТП
за това, че в с. Самуилово, на кръстовище с ул. „Старите дъбове”, е настъпило
ПТП между лек автомобил „Опел” с peг. № .......и автобус с рег.№ ......., собственост
на „Мич” ЕООД, като са настъпили материални щети два броя капаци на багажно
отделение от лява страна. Отбелязано е, че
водачън на лекия автомобил не притежава свидетелство за управление на
МПС, но е вписан номер на такова..
На
13.07.2017 г. е издадено наказателно постановление № 17-0804-001644 против Т.Д.Д.
за това , че на 27.06.2017 г. на общински път посока с. Самуилово като водач на
лек автомобил Опел Астра е управлявал МПС, като на кръстовище , движейки се с
несъобразена скорост извършва завой на дясно, губи контрол над МПС, навлиза в
лентата за насрещно движение и блъска автобус Сетра. Настъпва ПТП с материални
щети. При извършена проверка е установено, че СУМПС на водача е с изтекъл срок
на валидност до 21.05.2011 г. Установено е, че до момента не е възстановил
правата си на правоспособен водач. Наложена е глоба в размер на 200 лева..
По
повод претенцията на пострадалото лице и на основание застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите /з.п. № 06117000608316, със срок на застраховката
от 22.02.2017 г. до 21.02.2018 г./ е образувана щета № 43082811700584, по която
„ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД изплатило на увредения обезщетение в размер на 2876.58 лв.
С
писмо изх. № 92-006/23.05.2018 год. ответникът е бил поканен да възстанови на „ДЗИ
- Общо застраховане” ЕАД изплатеното застрахователно обезщетение, но въпреки
поканата същото не било възстановено.
Предвид
това обстоятелство ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника, образувано е ч.гр.д.№ 3278/20 г. по описа на PC
- С. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която
ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество претендираните суми.
По
делото е назначена съдебна авто-техническа експертиза, от заключението на която
е видно, че общата стойност на новите части, с приравняване към годината на
производство на автобуса, е 2379,00 лева. Общата стойност на труда за
възстановяване на автобуса е 396,69
лева. Общата стойност на материалите за възстановяване на автобуса е 100,89 лева. Общата стойност на нанесените
щети на автобуса е 2876,58 лева.
Вещото
лице сочи, че е налице причинно следствена връзка между нанесените щети по
автобуса и механизма на възникване на произшествието.
В
с.з. вещото лице заяви, че вложените материали и нови части за автобуса не са
оригинални, а са алтернативни, по евтини от оригиналните. Ремонтът с нови части
би бил по скъп от посочения, както и трудът е многократно по висок от
посочения. Застрахованият е получил обезщетение от застрахователя много по
ниско от това, ако се извърши ремонт в специализиран сервиз за автобуси
По
делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свид. Г.Г. сочи, че си
спомня за настъпилото ПТП. Същият е съставил протокола за ПТП. Водачите били
изпробвани за алкохол. водачът на л.а. „Опел” е представил свидетелство за
управление, но същото не е било валидно. Описал е видимите щети в протокола за
ПТП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предмет на иска пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Съгласно разпоредбата на
чл. 500, ал. 2 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е управлявал моторното превозно средство без
да притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно
превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление
на моторното превозно средство.
Установи се по делото, че към момента на увреждането е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на
вредата – водача на л. а. и застрахователя.
Ищцовото застрахователно дружество е изплатило на
собственика на увредения автомобил сумата от 2 876.58 лева.
От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП и
НП № 17-0804-001644 се установи, че при настъпване на ПТП , СУМПС на ответника
е с изтекъл срок на валидност до 21.05.2011 г. Установено е, че към момента на
съставяне на НП не е възстановил правата си на правоспособен водач.
За да се реализира регресната отговорност на
застрахователя към деликвента следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди, както и обстоятелството, че същият е бил неправоспособен
водач към момента на ПТП.
Правото на застрахователя да иска от застрахованото лице,
причинило повредата, след плащането на третото увредено лице, е регресно право.
Това е регресен иск, чието основание не е застрахователното правоотношение, а
фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица, по силата на застраховката
и даденото от закона право на регрес. Именно поради правото, произтичащо от
закона, застрахователят встъпва в правата спрямо застрахования след плащането,
като упражнява тези права от свое собствено име.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установи,
че общата стойност на нанесените щети на
автобуса е 2 876.58 лева. Налице е причинно следствена връзка между
нанесените щети по автобуса и механизмът на възникване на произшествието.
Предвид изложеното, съдът следва да уважи предявеният иск
за установяване вземането на ищцовото дружество за главница като основателен и доказан, ведно със законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Претенцията
за лихви за забава по чл. 86 от ЗЗД е акцесорна на претенцията за заплащане на
платеното от застрахователя обезщетение. Правото на регрес е възникнало от
датата на плащането. Ответникът не е в забава от този момент. Съгласно чл. 86
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 84,
ал. 2 от ЗЗД в случаите, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
По
делото е представено доказателство за отправена от ищцовото дружество до
ответника покана за възстановяване на платеното застрахователно обезщетение в 15-дневен
срок от получаването й. Регресната покана е била връчена на ответника на
07.02.2018 г.. С оглед на изложеното основателна е претенцията за лихви за
периода от 23.02.2018 г. до датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 06.10.2020 г. в претендирания размер, тъй като размерът
на обезщетението за забава, изчислено по Калкулатор . бг за посочения период е по- висок от претендирания.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството в размер на
165,06 лева д.т., 330 лева депозит за вещо лице и свидетел и 290,54 лева адв.
възнаграждение, както и разноски в производството по издаване на заповед за
изпълнение в размер на 73 лева д.т. и 290,65 лева адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Д.Д. с
ЕГН ********** ***, че ДЪЛЖИ на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3, както следва:
-
сумата 2876,58 лв., задължение по щета № 43082811700584;
-
сумата 755,68 лв., мораторна лихва от 23.02.2018 г. до датата на входиране на
заявлението;
законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 06.10.2020 г. до изплащане на вземането.
за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 260207 от 07.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3278/2020 г. на
СлРС.
ОСЪЖДА Т.Д.Д. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Г. Бенковски” № 3, разноски в
производството в общ размер на сумата 785.60лева и разноски по ч.гр.д. № 3278/2020
г. в размер на 363.65 лева.
Решението подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: