РЕШЕНИЕ
№ 2105
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110157920 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД.
Ищецът „То София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
за изпълнение на парично задължение срещу В. КР. К. и ЦВ. КР. К. за сумите от:
2512,88 лева главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
15.06.2021г. до изплащане на вземането, 388,54 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2018г. до 07.05.2021 г., 56,17 лева главница, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, 10,39 лева,
представляваща мораторна лихва от 31.07.2018г. до 07.05.2021 г., държавна такса в
размер на 59,36 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, като
същите се претендират в размер на по ½ от тях от всекиго от ответниците.
В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение по отношение на тях. След указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Т я“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес ====. Твърди, че
1
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли
съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са
установени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подадени отговори ответниците, считат предявените искове за
недопустими, алтернативно оспорват основателността им по подробно изложени
съображения. Правят възражение за изтекъл период на погасителна давност за част от
претиндираните суми. Считат, че претендираната лихва е нищожна поради липса на
доказателства за настъпване на изискуемостта на везманията. Молят предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Тм с“ ЕООД счита, че отчитането
и разпределянето на топлинната енергия в процесния период е извършено според
действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Неоснователно е направеното от ответниците възражение за недопустимост на
настоящия процес, като искането им за прекратяване на производството не следва да се
уважава. Сочат, че преди образуване на настоящото производство са предявили
поотделно частични отрицателни установителни искове против „Тоя С“ ЕАД, касаещи
процесните суми, за което са образувани в СРС гр. дело № г. на 49 състав по
отношение на ЦВ. КР. К. и № г. на 32 състав по отношение на В. КР. К.. Искът в
настоящото производство е предявен след депозиране на възражения от двамата
длъжници по ч. гр. дело № 34141/2021 г. по описа на СРС. Съгласно определение №
318/9.7.2019г. по гр.д. № 2108/2019 на ВКС, до изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК,
длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед
или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК, че вземането не
съществува. В случая длъжниците в заповедното производство са депозирали
възражения по реда на чл. 414 ГПК, които не са оттеглени да изтичането на
едномесечния срок. Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. С оглед посоченото правило
искът в настоящото производство се счита предявен от 15.06.2021 г., като настоящото
дело се явява по-рано заведено дело съобразно разпоредбата на чл. 126 ГПК.
Действително длъжниците в заповедното производство могат да изберат как да
реализират защитата си – дали чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК, или чрез
отрицателен установителен иск, предявен в срока за възражение. Но след като са
упражнили правото си да депозират възражение срещу заповедта за изпълнение, то е
недопустимо последващо предявяване на отрицателен установителен иск за същото
вземане. Неосноветелен е изложеният в отговорите на исковата молба аргумент, че
възраженията по чл. 414 ГПК са депозирани, за да не влезе в законна сила заповедта за
изпълнение и за да не бъде издаден изпълнителен лист. Независимо дали срещу
заповедта за изпълнение ще бъде депозирано възражение, или в същия срок бъде
предявен отрицателен установителен иск, за което се представи доказателство в
заповедното производство, заповедта за изпълнение не влиза в сила – в този смисъл
Решение № 207/31.07.2015 г. по гр. дело № 7030/2014 г. на ВКС, IV г.о. Порази
изложеното се налага извод, че производствата по гр. дело гр. дело № 48167/2021 г. на
49 състав по отношение на ЦВ. КР. К. и № 48161/2021 г. на 32 състав по отношение на
В. КР. К. са недопустими. След служебно извършена справка съдът констатира, че гр.
дело № 48161/2021 г. на 32 състав е прекратено с разпореждане от 27.09.2021 г. поради
2
недопустимост, като няма данни към настоящия момент актът на съда да е влязъл в
законна сила.
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
С оглед изразеното от ответниците в отговорите на исковата молба във връзка
исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по
делото, обективиран в определение от 21.01.2022 г., съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 10.03.2022 г. без възражения
от страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
3
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетата по делото Заповед РД 41 – 124/19.02.1991 г. на Столичен народен
съвет – Изпълнителен комитет, се установява, че срещу отчужден супермаркет, лицето
ц Ка К.а е получила собствеността върху два апартамента, единият от който е
процесният ап. №, находящ се в гр. София, ж. к. „
Ищецът не е представил удостоверение за наследници на лицето, а единствено
удостоверение за родствени връзки за лицата Ц К К.а и К Ва К. /л. 16/. От същото се
установява, че Ца Ка К.а е починала, като са посочени и данни за нейния починал
съпруг – В Я К. и нейния починал баща К М Ц. В справката не са поместени данни за
низходящи на лицето Ц К К.а.
От видимите данни за лицето К В К. се установява, че ответниците по делото В.
КР. К. и ЦВ. КР. К. са негови синове. Не са поместени данни за родителите на К В К.,
поради което не може да се направи еднозначен извод, че същият е наследник на
лицето Цана Костова К.а. Освен това от приетата по делото справка няма данни за
настъпила смърт на бащата на ответниците.
При тези данни съдът намира, че по делото не е доказано, че ответниците са
собственици на процесния имот, респективно потребители на топлинна енергия. На
първо място, не се установява по категоричен начин, че бащата на ответниците Кр В К.
е наследник на установения по делото собственик на имота – Ц Ка К.а, нито дали е
неин единствен наследник. Дори да се установи обаче, че същият е наследник на Ц К
К.а, то не се установява той да е починал, респ. ответниците да са призовани към
наследяване.
Ето защо се налага извод, че по делото не е проведено пълно и главно доказване
на факта, че ответниците имат качеството на потребител на топлинна енергия и
следователно не се установява между тях и ищцовото дружество да е възникнало
облигационно правоотношение за продажба на тези услуги.
С оглед на изложеното, ответниците не се явяват задължени лица за
претендираната на договорно основание стойност на доставени услуги през посочения
период, поради което предявените срещу тях установителни искове следва да се
отхвърлят.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съдът достигна до извод за неосновтелност на главните искове, поради което като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и акцесорните искове за лихва за забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за присъждане на
съдебно-деловодни разноски възниква за ответниците.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. Светломира Йорданова Димитрова, процесуален представител на
ответника ЦВ. КР. К., сумата от 333,88 лв. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника съобразно минимално
предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС размер, като се вземе предвид
претендираната от ищеца спрямо този ответник сума.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ищецът следва да бъде осъден да
заплати на адв. ВФ С, процесуален представител на ответника В. КР. К., сумата от
333,88 лв. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника съобразно минимално предвидения в Наредба № 1/2004 г. на
4
ВАС размер, като се вземе предвид претендираната от ищеца спрямо този ответник
сума.
Така мотивиран и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т Ся“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. В. КР. К., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 422 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, вр. чл. с 86 ЗЗД за
сумите от: 1256,44 лева главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 15.06.2021 г. до изплащане на вземането, 194,27 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2018 г. до 07.05.2021 г., 28,08 лева главница, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, 5,19
лева, представляваща мораторна лихва от 31.07.2018 г. до 07.05.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.07.2021 г. по ч. гр. д. №г.
по описа на СРС, 33 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т я я“ ЕАД,6, със седалище и адрес на управление:
гр. срещу ЦВ. КР. К., ЕГН ********** искове с правно основание по чл. 422 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422 ГПК, вр. чл. с 86 ЗЗД за сумите
от: 1256,44 лева главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
15.06.2021 г. до изплащане на вземането, 194,27 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.09.2018 г. до 07.05.2021 г., 28,08 лева главница, представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020
г., ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, 5,19 лева,
представляваща мораторна лихва от 31.07.2018 г. до 07.05.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 05.07.2021 г. по ч. гр. д. № 3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Т С“ ЕАД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. да заплати на адв. С Й Д, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. Гургулят № 31, ет. 1, процесуален представител на
ответника ЦВ. КР. К., сумата от 333,88 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „То С ЕАД, ЕИК, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. да заплати на адв. В Ф С, ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул., процесуален представител на ответника В. КР. К.,
сумата от 333,88 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ и съдействие на ответницата.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Т С“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5