Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04. 01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен
състав
в публичното заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ М.
ЧЛ.ВЕ:
ПЕПА
МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Цветелина Добрева
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия М. в.гр.д.№ 4227
по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следв ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение № 19420 от 21. 01.2020 г., постановено от
СРС, ГО, 53 състав по гр.д.№ 24513 по описа за 2019 г. се:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Л.“ АД срещу С.И.С., иск
за установяване по отношение на ответника, че дължи следните парични суми на ищеца
: 1) сумата от 5 449,74 евро – главница по Договор за Заем Бизнес кредит с
клиентски № 5562 от 05.04.2017 г.; 2) сумата от 1 881,90 евро – по чл. 2.3.,
(a) и (b) от договора – падежирала договорна лихва;
3) ведно със законна лихва за забава за всеки ден забава от 11.12.2018 г. до
пълно изплащане на вземането; 4) сумата от 350 евро – такси и разноски по заема
по смисъла на чл. 2.5., б. (b), т. (i) от Договора за заем бизнес кредит –
клиентски № 5562 от 05.04.2017 г.; 5) разноски в заповедното производство в общ
размер на 400 лева, ведно със законна лихва за забава за всеки ден забава от
02.05.2019 г. до пълно изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Л.“
АД срещу С.И.С. за заплащане на сумата в размер на 5 376,76 евро – неустойка за
забава по чл. 2.3., (c) и (d) от Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски №
5562 от 05.04.2017 г. за периода от 05.12.2017 г. до 10.12.2018 г., ведно със
законна лихва за забава за всеки ден забава от 02.05.2019 г. до пълно изплащане
на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Л.“ АД срещу С.И.С. за заплащане на
сумата в размер на 2 525,32 евро – такса за предсрочно погасяване по смисъла на
чл. 5.2., б. (а) във връзка с чл. 2.4., б. (е) от Договор за Заем Бизнес кредит
с клиентски № 5562 от 05.04.2017 г. по смисъла на чл. 5.2., б. (а) във връзка с
чл. 2.4., б. (е) от Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от
05.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава за всеки ден забава от 02.05.2019
г. до пълно изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Л.“ АД срещу С.И.С. за заплащане на сумата в
размер на 2 525,32 евро – такса за предсрочно погасяване по смисъла на чл.
5.2., б. (а) във връзка с чл. 2.4., б. (е) от Договор за Заем Бизнес кредит с
клиентски № 5562 от 05.04.2017 г. по смисъла на чл. 5.2., б. (а) във връзка с
чл. 2.4., б. (е) от Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от
05.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава за всеки ден забава от 02.05.2019
г. до пълно изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Л.“ АД срещу С.И.С.
за заплащане на сумата в размер на разликата между присъдените като дължими
разноски по заповедно дело и заплатените в общ размер на 285,76 лева, ведно със
законна лихва за забава за всеки ден забава от 02.05.2019 г. до пълно изплащане
на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Л.“ АД срещу С.И.С. за заплащане на
сумата в размер на 5 449,74 евро – главница по Договор за Заем Бизнес кредит с
клиентски № 5562 от 05.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава за всеки
ден забава от 02.05.2019 г. до пълно изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от „Л.“ АД срещу С.И.С.
за заплащане на сумата в размер на 1 881,90 евро – по чл. 2.3., (a) и
(b) от договора – падежирала договорна лихва, ведно
със законна лихва за забава за всеки ден забава от 02.05.2019 г. до пълно
изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Л.“ АД срещу С.И.С. за заплащане на сумата в
размер на 5 376,76 евро неустойка за забава по чл. 2.3. (c) и (d) от Договор за
Заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от 05.04.2017 г. за периода от 06.12.2017
г. до 10.12.2018 г., ведно със законна лихва за забава за всеки ден забава от
02.05.2019 г. до пълно изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Л.“
АД срещу С.И.С. за заплащане на сумата в размер на 5 376,76 евро неустойка за
забава по чл. 2.3. (c) и (d) от Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски №
5562 от 05.04.2017 г. за периода от 06.12.2017 г. до 10.12.2018 г., ведно със
законна лихва за забава за всеки ден забава от 02.05.2019 г. до пълно изплащане
на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Л.“ АД срещу С.И.С. за заплащане на
сумата в размер на 330 евро – такси и разноски по заема по смисъла на чл. 2.5,
б. (b), т. (i) от Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от
05.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава за всеки ден забава от
02.05.2019 г. до пълно изплащане на вземането; ОТХВЪРЛЯ предявеният иск о т„Л.“
АД срещу С.И.С. за заплащане на сумата
в размер на 2 525,32 евро – такса за предсрочно погасяване по смисъла на чл.
5.2., б. (а) във връзка с чл. 2.4., б. (е) от Договор за Заем Бизнес кредит с
клиентски № 5562 от 05.04.2017 г., ведно със законна лихва за забава за всеки
ден забава от 02.05.2019 г. до пълно изплащане на вземането.
С решението си СРС, 53-ти състав: ОБЕЗСИЛВА
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и издаденият въз
основа на нея изпълнителен лист по гр. д. 77925 от 2018 г. по описа на Софийски
районен съд, 53-ти състав.
Със съдебен акт № 29861 от 30.01.2020 г. СРС е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК в диспозитива на горното
решение съобразно молбата на ответниците С.И.С. и Е.И.С.,
подадена на 29.01.2020 г., вх.№ 5014682, с която молба е поискано да се
отстранят следните грешки в диспозитива на решението:
1-
След 5-тото отхвърлително основание да се постанови отхвърляне на
исковете срещу Е.И.С., а не срещу С.И.С.;
2-
В първото отхвърлително основание да се поправи сумата като вместо
грешното 5 449,74 евро да се впише вярното – 5499,74 евро;
3-
Четвъртото отхвърлително основание се дублира с третото;
4-
Деветото отхвърлително основание се дублира с осмото;
5-
В шестото отхвърлително основание да се поправи сумата като вместо
грешното 5 449,74 евро да се впише вярното – 5499,74 евро.
Подадена е въззивна жалба от „Л.“ АД /с променено наименование „Л.“ АД/, ищец пред СРС,
срещу решение № 19420 от 21. 01.2020 г., постановено от СРС, ГО, 53 състав по гр.д.№ 24513 по описа за 2019 г.
Решението
се обжалва /с оглед изрично посоченото във въззивната
жалба/ в частта, в която са отхвърлени установителните
искове по чл.422, ал.1 ГПК, предявени
срещу С.И.С. във връзка със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 77925 по
описа за 2018 г. на СРС, ГО, 53-ти състав.
Във въззивната
жалба се развиват доводи за постановяване на решението в противоречие с
материалния закон; сочат се допуснати процесуални нарушения във връзка с доклада
по чл.140 ГПК и липсата на разпределение на доказателствената
тежест. Освен това СРС не бил допуснал поисканите от ищеца искания по събиране
на доказателствата. Сочи, че съгласно практиката на ВКС-решение № 145 от
23.11.2011 г. по т.д.№ 1018 по описа за 2010 г., при отказ от наследство съдът
следвало да даде указания на ищеца да ангажира доказателства за имущественото
състояние на починалия ответник, за да се прецени дали наследодателят е оставил
имущество след смъртта си и дали с това имущество се е разпоредил някой от
наследниците му, тъй като в последния случай това представлявало недвусмисЛ. приемане на наследството с конклудентни
действия и установявало процесуалната легитимация на ответника, въпреки
направения отказ от наследство. Именно в този смисъл били направени доказателствените искания от ищеца /пред СРС/. Като оставил
без уважение тези доказателствени искания, СРС лишил
ищеца от възможността да ангажира доказателства за сочените в исковата молба
твърдения. Следвало да бъдат издадени поисканите от ищеца съдебни удостоверения
за снабдяване с документите по делата, по които били направени отказите от
наследство, за да се видело дали е спазен реда и формата за това. Наред с това
обжалваното решение не било съобразено с материалния закон, тъй като СРС бил
обсъдил само част от съдебната практика във връзка с мълчаливото приемане на
наследство, но не обсъдил останалата такава. Следвало да се има предвид и, че
преценката се извършвала за всеки конкретен случай. Освен че недопуснал
исканите от ищеца доказателства, СРС не обсъдил в тяхната съвкупност и
събраните такива по делото. Така например, счита че начина по който била
получена нот.покана доказвала тезата на ищеца за
приемане на наследството от С.С.. В този смисъл
неправилен бил извода на СРС, че чрез поставяне на подпис под нот. покана от С.С. като
„наследник“, не е налице мълчаливо приемане на наследството, арг. се с чл.49, ал.1 от Закона за наследството ЗН/.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо
това постановено друго, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
По въззивната
жалба е постъпил е отговор от Е.И.С., ответник
пред СРС, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното от СРС,
решение. Твърди, че от СРС не били допуснати сочените от въззивника
нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че поисканите
доказателства не следва да бъдат събирани от въззивната
инстанция; същите не били поддържани от ищеца в о.с.з. Исканата
съдебно-счетоводна експертиза била излишна доколкото от ответника не бил
оспорен иска по основание и размер. Ненужно било и снабдяването на ищеца със
съдебни удостоверения, защото можело да се снабди свободно с исканите
документи. Освен това ищецът не можел да извършва контрол на реда и законността
на отказите от наследство. Сочи, че по отношение на него от ищеца /въззивник/ бил предявен осъдителен иск, а с въззивната жалба първоинстанционното
решение се обжалвало в частта, в която са отхвърлени установителните
искове. Следователно в частта по отношение на осъдителните искове решението на
СРС било влязло в сила и затова въззивната жалба била недопустима.
Постъпил е отговор
от С.И.С., ответник пред СРС, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на
така постановеното от СРС, решение. Твърди, че от СРС не били допуснати
сочените от въззивника нарушения на материалния и
процесуален закон. Счита, че поисканите доказателства не следва да бъдат
събирани от въззивната инстанция; същите не били
поддържани от ищеца в о.с.з. Исканата съдебно-счетоводна експертиза била
излишна доколкото от ответника не бил оспорен иска по основание и размер.
Ненужно било и снабдяването на ищеца със съдебни удостоверения, защото можел да
се снабди свободно с исканите документи. Освен това ищецът не можел да извършва
контрол на реда и законността на отказите от наследство. Сочи, че подписването
на нот.покана като „наследник“ не означавало, че е
приел наследството на майка си. В случая „наследяване“ имало и житейски смисъл;
кръвната връзка с майка му не можела да бъде отменена. Неправилно въззивникът сочел, че ответникът следвало да заяви пред призовкаря, че се отказва от наследството. Редът за отказ
от наследство бил изрично уреден в закона. Според въззиваемият
първоинстанционното решение в частта по отношение на
осъдителните искове било влязло в сила.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 06.02.2020 г., въззивната жалба е
подадена на 20.02.2020 г. като подаването е станало по пощата. Следователно
същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Относно
обхвата на инстанционния контрол:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
Видно от отразеното от въззивника, както в
обстоятелствената част на въззивната жалба, така и в
нейния петитум, изрично е посочено, че се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, в която са отхвърлени установителните искове, предявени срещу С.И.С. във връзка
със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 77925 по описа за 2018 г. на СРС, ГО,
53-ти състав, както и въззивната инстанция да
постанови друго, с което се уважат установителните
искове.
Във въззивната жалба са
развити доводи за постановяване на решението в противоречие с материалния закон
и се сочат допуснати процесуални нарушения във връзка именно с установителните искове по чл.422 ГПК срещу ответника С.И.С.
като в обстоятелствената част многократно се споменава името именно на този
ответник. Затова и въззивната инстанция е допуснала
събиране на доказателства само по отношение установителните
искове по чл.422 ГПК, предявени срещу ответника С.И.С..
С нарочно определение от 15.01.2021 г. въззивната инстанция остави без
уважение искането, направено от въззивника с молбата от 03.11.2020 г. за оставяне на въззивната жалба без движение, респ. за приемане, че
предмет на въззивното производство е и правилността
на постановеното от СРС решение в частта по осъдителните искове срещу Е.И.С..
С оглед тези мотиви налагат се следните изводи:
Решението в
частта по осъдителните искове срещу С.И.С. като необжалвано е влязло в сила.
Решението
в частта по осъдителните искове срещу другия ответник Е.И.С. като необжалвано е
влязло в сила.
Следователно предмет
на инстанционен контрол по настоящето в.гр.д. е
решението на СРС в частта, в която се: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Л.“ АД срещу С.И.С., иск за установяване по
отношение на ответника, че дължи следните парични суми на ищеца : 1) сумата от
5 449,74 евро – главница по Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от
05.04.2017 г.; 2) сумата от 1 881,90 евро – по чл. 2.3., (a) и (b) от договора
– падежирала договорна лихва; 3) ведно със законна
лихва за забава за всеки ден забава от 11.12.2018 г. до пълно изплащане на
вземането; 4) сумата от 350 евро – такси и разноски по заема по смисъла на чл.
2.5., б. (b), т. (i) от Договора за заем бизнес кредит – клиентски № 5562 от
05.04.2017 г.; 5) разноски в заповедното производство в общ размер на 400 лева,
ведно със законна лихва за забава за всеки ден забава от 02.05.2019 г. до пълно
изплащане на вземането.
По
допустимостта и валидността на обжалваното решение в частта по иска по чл.422,
ал.1 ГПК:
Заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 10.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 77925
по описа за 2018 г. срещу С.И.С. е съобщена на длъжника на 24.02.2019 г.
Преди това, още на 19.02.2019 г. е
постъпило възражение по чл.414 ГПК от длъжника, с което възражение същият е
оспорил да дължи вземанията на заявителя за които е издадена заповедта за
изпълнение по чл.417 ГПК. Представил е доказателства, че се е отказал от наследството на М.Д.М., която е била длъжник към
дружеството-заявител в заповедното производство, на 24.08.2018 г.
Същевременно е представена и покана за доброволно
изпълнение, съставена от ЧСИ А.Б.по образуваното изп.дело
№ 20198500400125, която покана длъжникът с горното възражение, признава да е
получил на 15.02.2019 г.
Видно от представеното съдебно удостоверение, издадено
на 24.08.2018 г. , отказът от наследство е вписан
в специалната книга на съда под № 1258 от 24.08.2018
г.
Отказът от
наследство като едностранна сделка, на основание чл.
44 от ЗЗД, е изричен, формален и дефинитивен акт, който поражда
действие, съгласно чл. 52 във връзка с чл. 49, ал. 1 ЗН от момента на вписването
му в особената книга на районния
съд.
Заявлението
по чл.417 ГПК е подадено на 11.12.2018 г., т.е. след вписването на отказа от наследство на 24.08.2018 г.
Видно от т.12 на заявлението, посочено е, че
волеизявлението му за обявяване на договора за заем за предсрочно изискуем е
направено с нот.покана, рег.№ 5827, том 2, акт 151,
която покана била връчена на 20.08.2018 г. от Нотариус М.К., както и с нот.покана с рег. № 5828, том 2, акт 152, връчена на
19.09.2018 г.
Наследниците по закон /посочени като длъжници във заявлението/ били уведомени с покани, връчени
на 22.11.2018 г. Срокът за доброволно изпълнение на задълженията бил изтекъл
към 10.12.2018 г.
От представеното още по заповедното
производство удостоверение за наследници /л.33/ е видно, че заемополучателката
М.Д.М. е починала на 13.08.2018 г.
С разпореждане
№ 7967 от 10.01.2019 г. СРС, 53-ти състав е приел, че първата покана, с която заявителя обявява
кредита за предсрочно изискуем е
получена на 20.08.2018 г. от С.С. лично в качеството
му на наследник независимо, че поканата е изпратена на адреса на починалата
на 13.08.2018 г. М.М.. /По отношение на другия
наследник – Е.С. е прието, че липсва надлежно уведомяване за обявяването на
кредита като предсрочно изискуем/.
Видно от намиращата се на л.25 от заповедното
производство разписка за връчване на нот.покана,
рег.№ 5827, том 2, акт 151, същата е била получена на 20.08.2018 г. от С.С., който
изрично е посочил, че е получил същата в качеството на наследник на М.М..
Спорно
по делото е дали отбелязването върху нот.покана, че С.С. е получил същата като наследник, означава приемане на
наследството и оттук води ли това до извода, че отказа от наследството
е нищожен поради предхождащото го мълчаливо приемане на наследството, изразяващо се в действията по получаване на нот.покана
като „наследник“.
Ищецът въззивник твърди, че ответника С.С. /въззиваем/ е приел
наследството мълчаливо чрез недвусмислена воля, изразяваща се в следните
действия: получил е нот.покана, адресирана до
наследодателя му; подписал е същата като е изписал думата „наследник“, както и,
че при получаването на нот.покана се намира в имот,
собственост на наследодателя. Затова и последващият
отказ бил недействителен /виж л.99 –становище по отговора по исковата молба/.
Въззивната инстанция като взе предвид процесуалните действия на първоинстанционния съд - липсата на доклад, съответстващ на
изискванията по чл.140 и чл.146 ГПК, както и, че СРС е разпределил доказателствената тежест между страните по спора едва с
решението по същество, предмет на инстанционен
контрол от настоящата инстанция, прие, че са налице предпоставките на чл.266,
ал.3 ГПК.
С
нарочно определение от 13.07.2020 г. въззивната
инстанция разпредели доказателствената тежест между
страните по спора като изрично беше указано, че в тежест на ищеца, въззивник пред настоящата инстанция, е да докаже
мълчаливото приемане на наследството/л.131/ от С.И.С.. Затова и бяха приети за
допустими и относими доказателствата и доказателствените средства, които се иска да бъдат събрани
във връзка с това какво имущество е останало в наследството на М.Д.М., както и
дали има разпореждания с това имущество от страна С.И.С., преди направеният от
него отказ от наследството й.
/Доколкото с въззивната
жалба се обжалва първонистанционното решение в частта
по установителните искове, а такъв е бил предявен
само срещу С.И.С., ЕГН **********, то по отношение на другия ответника – Е.И.С.,
срещу когото е бил предявен само осъдителен иск, то доказателства по отношение
на последния не бяха събирани/.
При
така събраните пред двете съдебни инстанции доказателства и доказателствени
средства, Софийски градски съд приема следното:
При откриване
на наследството за наследниците възниква правото да го приемат.
С приемането му те го придобиват.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 от Закона за
наследството наследството
се придобива с приемането му. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът
изявява волята си да го
придобие. С него се определят отношенията
между наследниците помежду им и между
тях и третите лица, които са
били в имуществени отношения с наследодателя. Приемането на наследството
е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва
с писмено изявление до районния съдия
по местоокриване на наследството. То се вписва
в особена за това книга - чл.
49, ал. 1 от Закона за наследството.
Мълчаливо приемане има, когато наследникът
извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме
наследството и които той не би
имал право да извърши, освен
в качеството си на наследник - чл. 49, ал. 2 ЗН, в този смисъл са задължителните разяснения в т. 14 от ППВС № 4/64
г., както и постановените по реда на
чл. 290 от ГПК
решение № 535/02.09.2011 г. по гр. д. № 92/2010 г. на ВКС, II г.о., решение № 395/04.11.2010 г. по
гр. д. № 309/2010 г. на
ВКС, II г.о., решение №
68/13.09.2010 г. по гр. д.
№ 3382/2008 г. на ВКС, IV г.о.
Законът
за наследството
/чл.49, ал.2/ предвижда
при всеки конкретен случай съдът да прецени
дали извършените действия сочат на воля за
приемане на наследството, т. е. касае се за фактически
въпрос, различен за всеки отделен
казус.
Настоящият състав споделя изразеното в представената съдебна практика становище за мълчаливо
приемане на наследството чрез извършване на фактически
или правни действия от наследника,
които несъмнено предполагат неговото намерение да приеме
наследството.
При тези си мотиви въззивната инстанция намира, че обективираните
в нот.покана действия по получаване на същата от
страна на С.С. „като наследник“ установяват приемане на включените
в наследството
на М.М. задължения по сключения с ищцовото
дружество договор за заем.
Наред с това нот.покана, рег.№ 5827, том 2, акт 151 за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем и която покана е била получена на 20.08.2018 г. от ответника /пред
СРС/ С.С., е била адресирана на адреса, който
представлява седалище и адрес на управление на ЕТ „М. 60-М.М.“. Установява се,
че поканата е получена от С.С. именно на този адрес.
От представената неколкократно справка по НБД се установява, че наследодателката и наследника й С.С.
не са живели в едно домакинство, тъй като С.С. е декларирал
като постоянен и настоящ адрес *** 2. А седалището и адреса на ЕТ е на ул.“********гр.София.
При това положение доказана
е тезата на въззивника /ищец пред СРС/, че последващият отказ от наследство е недействителен и не е
породил целените с него последици.
Следва да отбележим и, че от
представената и приета по делото справка от БНБ за сметка, се установява, че на
06.02.2020 г. е била закрита разплащателната сметка с титуляр наследодателката на ответника С.И.С., в „Токуда Банк“ АД.
Освен това от заключението
на допусната, изслушана и приета от въззивната
инстанция, съдебно-счетоводна експертиза, е видно, че на 21.08.2019 г. е
постъпила сума в размер на 360,38 лв., която е послужила за погасяване на
задълженията за такси и разноски по образуваното пред ЧСИ А.Б., изп.дело.
Доколкото изясняването на
въпроса за действителността на отказа от наследство е от значение за допустимостта на
производството /виж в този смисъл решение № 145 от 23.11.2011 г. по т.д.№
1018/2010 г. на ВКС, ТК, Първо ТО/, то при извода, че този отказ е
недействителен, в обжалваната му част първоинстанционното
решение се явява допустимо във връзка с надлежната процесуална
легитимация на ответника С.И.С..
Относно дължимостта на
предявените за установяване суми:
С оглед
на горното, въззивният съд намира, че въззиваемия С.И.С. /ответник пред СРС/ е задължено лице
по договора за заем Бизнес кредит № 5562 от 05.04.2017 г. и като такъв отговаря за погасяване
на задължението по същия.
Съобразно разпоредбата
на чл. 60, ал. 1 от ЗН, наследниците които са приели наследството
отговарят за задълженията, с които то е обременено съобразно дяловете, които получават. В конкретния случай ответникът С.И.С. отговаря за
½ от задълженията по кредита като наследник по закон.
Относно конкретния размер на задълженията пред въззивната инстанция беше допусната, изслушана и приета
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не беше оспорено от
страните. Съдът приема, че заключението е компетентно изготвено поради което го
кредитира.
От същото се установява, че кредитополучателката
/наследодателка на ответника С.И.С./ е заплатила
последно на 03.08.2018 г. сумата в
размер на 247,58 евро- неустойка към вноската с падеж 05.12.2017 г. Последващи плащания не са постъпили. Договорът е обявен за
предсрочно изискуем на 20.08.2018 г. с по-горе обсъжданата нот.покана.
Целият размер на задължението за главница възлиза на
10 999,58 евро или ½ от същата е 5499,74
евро. Възнаградителната лихва по чл. 2.3., (a) и
(b) от договора /падежирала
договорна лихва/ възлиза на 1 881,90
евро /1/2 от цялото задължение/; такси и разноски по заема по смисъла на чл.
2.5., б. (b), т. (i) от Договора за заем бизнес кредит – клиентски № 5562 от
05.04.2017 г. възлизат общо в размер на 660 евро или ½ - 330 евро за които суми е издадена и
заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
Следва да отбележим, че с исковата молба се претендира
за установяване вземане за такси и разноски в размер на 350 евро, но ½
от 660 евро, които са били посочени в т.14 от заявлението, възлиза на 330 евро
и именно за сумата от 330 евро е издадена заповедта за изпълнение. При това
положение исковата молба по иска по чл.422, ал.1 ГПК, който следва да е
проекция на заповедното производство, за сумата над 330 евро до 350 евро е
недопустима поради което следва да бъде оставена без разглеждане;
производството-прекратено, а обжалваното решение в тази му част като недопустимо ще следва да бъде обезсиЛ..
Следва да отбележим, че предявените за установяване
вземания не са били оспорени по размер в срока по чл.131 ГПК.
Доколкото с нарочно разпореждане от 10.01.2019 г. СРС,
53-ти състав е отхвърлил заявлението по чл.417 ГПК във връзка с констатирана от
съда нищожност на клаузи поради нарушение на добрите нрави в договора за заем Бизнес
кредит № 5562 от 05.04.2017 г. и това
разпореждане е влязло в сила с оглед изхода по ч.гр.д.№ 6794 по описа за 2019
г. на СГС, Първо ГО, то настоящата инстанция не дължи произнасяне по тези
въпроси.
Налага се извод, че в частта, в която претенциите на ищеца по чл.422 ГПК, заявени в рамките
на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, първоинстанционното
решение е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено.
Вместо това ще бъде постановено друго, с което на
основание чл.422 ГПК в полза на ищеца /въззивник/
срещу ответника С.И.С. /въззиваем/ ще бъдат признати
следните вземания: 1) сумата от 5 499,74
евро – главница по Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски № 5562 от
05.04.2017 г.; 2) сумата от 1 881,90
евро – по чл. 2.3., (a) и (b) от договора – падежирала договорна лихва;3) сумата
от 330 евро – такси и разноски по
заема по смисъла на чл. 2.5., б. (b), т. (i) от Договора за заем бизнес
кредит – клиентски № 5562 от 05.04.2017 г.;4) разноски в заповедното производство в общ размер на 400 лева.
Главницата в размер на 5 499,74 евро следва да
бъде присъдена ведно със законна лихва
за забава за всеки ден забава от 11.12.2018 г. /датата на подаване на
заявлението/ до пълно изплащане на вземането.
Настоящият състав намира, че разноските в заповедното производство не следва да се присъждат ведно
със законна лихва за забава за всеки ден забава от 02.05.2019 г. до пълно
изплащане на вземането, както е приел СРС. Първо защото такова искане липсва в петитума на исковата молба и второ, защото върху разноските
не се присъжда законна лихва.
Затова и обжалваното решение ще бъде обезсиЛ. в частта, в която СРС е присъдил законна лихва за забава за всеки ден
забава от 02.05.2019 г. до пълно изплащане на разноските в заповедното
производство.
Доколкото не са
налице предпоставките на т.13 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 10.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 77925
по описа за 2018 г., то обжалваното
решение следва да бъде отменено и в
тази му част.
По
разноските:
По заповедното
производство:
При този изход на спора на длъжника С.И.С. разноски не
се следват. Затова и четеното в производството по чл.248 ГПК определение № 29846 от 31.01.2020
г./л.138/, с което в полза на този длъжник са присъдени разноски в размер на
400 лв., ще следва да бъде отменено.
В исковото
производство:
В полза на
ищеца разноски не се присъждат, тъй като
такива не са били претендирани.
В полза на
ответника С.И.С. с оглед изхода на
спора разноски не се следват.
Затова и
обжалваното решение ще следва да бъде отменено в частта в която в негова полза
са присъдени разноски в размер на 1 200 лв.
Пред
въззивната инстанция:
На
въззивника разноски се следват и такива са сторени в общ размер на 1 460,76
лв. поради което му се присъждат.
На
въззиваемия С.И.С. разноски не се следват и затова не му се присъждат.
На
въззиваемия Е.И.С. съдът намира, че разноски се
следват доколкото въззивника
се домогваше в хода на въззивното производство да преодолее пропуска си да подаде въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта в която са отхвърлени осъдителните му искове срещу Е.И.С..
По
възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Същото е основателно-
претендира се адв.възнаграждение в размер на
1 200 лв., което с оглед защитата на въззиваемия
Е.И.С. – подаване на отговор по въззивната жалба,
становище по молбата за изменение на петитума на въззивната жалба /подадено от името на двамата въззиваеми,/ процесуални действия в две публични съдебни
заседания, както и кратките писмени бележки /подадени също от името на двамата въззиваеми,/ се явява прекомерно.
Затова съдът определя разноски за процесуално
представителство в полза на този въззиваем в размер на 450лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 19420 от 21. 01.2020 г., постановено от
СРС, ГО, 53 състав по гр.д.№ 24513 по описа за 2019 г. в частта, в която първоинстанционният съд се
е произнесъл по иска по чл.422, ал.1 ГПК предявен от „Л.“ АД /с ново
наименование „Л.“ АД/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, срещу
С.И.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“********№
********адв.В.М., за установяване, че С.И.С., ЕГН **********, дължи на „Л.“ АД, ЕИК********, сумата над 330 евро до 350 евро– такси и
разноски по заема по смисъла на чл. 2.5., б. (b), т. (i) от Договора за
заем бизнес кредит – клиентски № 5562 от 05.04.2017 г., както и в частта, в която
СРС е присъдил законна лихва за забава за всеки ден забава от 02.05.2019 г.
до пълното изплащане на разноските в заповедното производство по ч.гр. д. 77925
от 2018 г. по описа на Софийски районен съд, 53-ти състав, като недопустимо.
ОТМЕНЯ
решение № 19420 от 21. 01.2020 г., постановено от СРС, ГО, 53 състав по гр.д.№ 24513 по описа за 2019 г., в частта, в която се: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Л.“ АД /с ново наименование „Л.“ АД/, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, срещу
С.И.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“********№ ********адв.В.М., иск за установяване по отношение на ответника, че
дължи следните парични суми на ищеца : 1) сумата
от 5 499,74 евро – главница по Договор за Заем Бизнес кредит с клиентски №
5562 от 05.04.2017 г.; 2) сумата от 1
881,90 евро – по чл. 2.3., (a) и (b) от договора – падежирала
договорна лихва; 3) ведно със законна лихва за забава за всеки ден забава от
11.12.2018 г. до пълно изплащане на вземането; 4) сумата от 330 евро – такси и разноски по заема по смисъла на чл.
2.5., б. (b), т. (i) от Договора за заем бизнес кредит – клиентски № 5562 от
05.04.2017 г.; 5) разноски в заповедното
производство по ч.гр. д. 77925 от 2018 г. по описа на Софийски районен съд,
53-ти състав в общ размер на 400 лева.
ОТМЕНЯ решение
№ 19420 от 21. 01.2020 г., постановено от СРС,
ГО, 53 състав по гр.д.№ 24513 по
описа за 2019 г. в частта, в която
се ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен
лист по ч.гр. д. 77925 от 2018 г. по описа на Софийски районен съд, 53-ти
състав.
ОТМЕНЯ решение
№ 19420 от 21. 01.2020 г., постановено от СРС,
ГО, 53 състав по гр.д.№ 24513 по
описа за 2019 г., в частта за разноските,
с която в полза на С.И.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване:
гр.София, ул.“********№ ********адв.В.М., са присъдени разноски в размер на
1 200 лв.
ОТМЕНЯ
определение № 29846/31.01.2020 г.,
постановено в производство по чл.248 ГПК,
с което се осъжда „Л.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.И.С., ЕГН **********,***,
с адрес за призоваване: гр.София, ул.“********№ ********адв.В.М.,
сумата в размер на 400 лв.- разноски в заповедното производство.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният на
основание чл.422, ал.1 ГПК от „Л.“ АД /с
ново наименование „Л.“ АД/, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
срещу С.И.С., ЕГН **********,***, с
адрес за призоваване: гр.София, ул.“********№ ********адв.В.М.,
иск, че С.И.С., ЕГН **********, дължи
на „Л.“ АД, ЕИК********, следните парични суми за които е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр. д. 77925 от 2018 г.
по описа на Софийски районен съд, 53-ти състав: 1) сумата от 5 499,74 евро – главница по Договор за Заем Бизнес кредит
с клиентски № 5562 от 05.04.2017 г. ведно със законна лихва за забава за всеки
ден забава от 11.12.2018 г. до пълно изплащане на вземането; 2) сумата от 1 881,90 евро – по чл. 2.3.,
(a) и (b) от договора – падежирала договорна лихва;3)
сумата от 330 евро – такси и
разноски по заема по смисъла на чл. 2.5., б. (b), т. (i) от Договора за заем
бизнес кредит – клиентски № 5562 от 05.04.2017 г.;4) разноски в заповедното
производство по ч.гр. д. 77925 от 2018 г. по описа на Софийски районен съд,
53-ти състав в общ размер на 400 лева.
ПРЕКРАТЯВА
производството по иска по чл.422,
ал.1 ГПК, предявен от „Л.“ АД /с ново наименование „Л.“ АД/ ЕИК********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу
С.И.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“********№ ********адв.В.М., за установяване, че С.И.С., ЕГН **********, дължи
на „Л.“ АД, ЕИК********, сумата над 330 евро до 350 евро– такси и
разноски по заема по смисъла на чл. 2.5., б. (b), т. (i) от Договора за заем
бизнес кредит – клиентски № 5562 от 05.04.2017 г., като недопустимо.
ОСЪЖДА
С.И.С., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“********№ ********адв.В.М. да заплати на
„Л.“ АД, ЕИК********, със седалище и
адрес на управление:***, сумата в размер
на 1 460,76 лв. , представляваща разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Л.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Е.И.С., ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване: гр.София, ул.“********№ ********адв.В.М., сумата в размер на 450 лв., представляваща
разноски за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на КАСАЦИОННО обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република
България при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛ.ВЕ:1.
2.