Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 14. 10. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 12528 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство А.С.С., ЕГН **********,
адрес ***, район „Подуене“, ж. к. „Суха река“, бл. ********, съдебен адрес ***
(въззивник) чрез упълномощения представител адвокат И.И. срещу решение № 14655, постановено на 16. 01. 2020 г. от Софийския районен съд, 164-ти състав, по гр.
д. № 16648 по описа за 2018 г. (решение
по същество). С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл
по четири кумулативно съединени искове с правни основания по чл. 422 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Искът за стойността на предоставената топлинна енергия в размер на 535 лева и 97
стотинки е бил частично уважен до размера от 296 лева и 55 стотинки, а за
разликата е до пълния предявен размер е бил отхвърлен; искът за стойността на
услугата дялово разпределение е бил уважен частично за сумата в размер на 16
лева и 20 стотинки и е бил отхвърлен за сумата от 6 лева и 12 стотинки; искът
за законна лихва за забава върху главницата за стойността на предоставената
топлинна енергия е бил изцяло уважен за сумата от 127 лева и 63 стотинки; и искът
за законна лихва за забава върху главницата за стойността на услугата дялово
разпределение е бил изцяло уважен за сумата от 5 лева и 28 сттоинки.
Въззивникът обжалва решението по
същество изцяло с твърдения, че то е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно поради нарушение на материалния
закон и съществени процесуални правила. Поддържа, че първостепенният съд
неправилно е приложил материалния закон, не се е съобразил със събраните по
делото доказателства и не е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Заявява,
че по делото категорично се е установило, че въззивникът не е потребител и
ползвател на топлинна енергия. Твърди, че процесният топлоснабден имот всъщност
е бил собственост на дядо му А.С. И., преди той да почине. Оспорва да е
подписвал договор за доставка на топлинна енергия. Излага подробни доводи, че
претенцията не е доказана по размер. Иска от въззивния съд да отмени решението
по същество изцяло и да постанови друго решение, с което да остави без уважение
предявените искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
По първоинстанционното дело по реда на
чл. 247 ГПК е било постановено също така и решение № 20225207 от 14. 10. 2020
г. (поправително решение), с което първоинстанционният съд е допуснал
отстраняването на очевидни фактически грешки в частта от диспозитива на
решението по същество във връзка с периода, за който се отхвърля иска за
дяловото разпределение, както и във връзка с произнасянето по иска за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия. В законоустановение
срок срещу поправителното решение А.С.С. е подал втора въззивна жалба, която е
идентична с първата.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на нито една от двете въззивни жалби от ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление ***
(въззиваемо дружество).
С писмено изявление за разглеждането на делото в открито заседание пред
въззивния съд оспорва въззивната жалба. Иска от въззивния съд да отхвърли
въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение. Претендира сторените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление ***, р-н „Слатина“,
ул. „проф. ********, не предприема процесуални действия във въззивното
производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивният съд приема, че първо следва
да се произнесе по редовността, допустимостта и основателността на въззивната
жалба срещу поправителното решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК. Едва
след осъществяването на контрол върху поправителното решение ще се стабилизира
първоинстанционното решение по същество и върху него ще може да се упражни на
свой ред въззивна проверка.
Въззивната жалба срещу поправителното
решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК, е подадена от заинтересовано лице
чрез надлежно упълномощен процесуален представител. Приложен е документ за
внасянето на държавна такса в необходимия размер. При това положение тя е
редовна и допустима.
При служебна проверка въззивният съд
констатира, че обжалваното поправително решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК, е валидно. Относно допустимостта му при служебна проверка приема следното.
Целта на производството по чл. 247 ГПК е да отстрани очевидна фактическа грешка
в решението по съществото на спора. Под очевидна фактическа грешка следва да се
разбира противоречие между формално изразената в самото решение (диспозитива)
воля, от една страна, и действително формираната в мотивите към решението воля
на съда. Недопустимо би било в производството по чл. 247 ГПК съдът да измени действително
формираната в мотивите към решението воля (чл. 246 ГПК). В разглеждания случай
обаче не се открива подобен порок. В решението по същество действително е било
налице противоречие между диспозитива и мотивите, което е било надлежно
отстранено с поправителното решение по чл. 247 ГПК. Поправителното решение по
чл. 247 ГПК освен това е правилно, като изложените във въззивната жалба срещу
него доводи за неправилност и необоснованост са неотносими към предмета на това
решение. По изложените съображения постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение
№ 20225207 от 14. 10. 2020 г. следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
На следващо място въззивният съд следва
да пристъпи към проверка на редовността, допустимостта и основателността на
въззивната жалба срещу поправеното решение №
14655, постановено на 16. 01. 2020 г., което по
съществото на спора.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. Представен е документ за внасянето на държавна такса
в изискуемия размер. Въззивният съд обаче констатира, че с тази въззивна жалба
въззивникът заявява, че обжалва „изцяло“ поправеното решение по съществото на
спора. От друга страна, поправеното решение по съществото на спора съдържа
диспозитиви по три от четирите предявени срещу него искове, с които те частично
се отхвърлят (искът за главница за стойността на предоставената топлинна
енергия е отхвърлен частично за разликата от 296 лева и 55 стотинки до 535 лева
и 97 стотинки; искът за дялово разпределение е отхвърлен за част от
претендираната сума в размер на 6 лева и 12 стотинки за периода от месец юни
2014 г.; искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата от 127 лева и 63
стотинки до 127 лева и 75 стотинки). При това положение е налице неяснота във
въззивната жалба относно правния интерес на въззивника да обжалва поправеното
решение по същество в частта, в която исковете срещу него са били частично
отхвърлени. Правната теория (Живко Сталев, Анелия Мингова и други, „Българско
гражданско процесуално право“) допуска възможността съдът да тълкува
процесуалните действия на страните. Предвид изложеното въззивният съд приема да
тълкува въззивната жалба срещу поправеното решение по съществото на спора в
смисъл, че решението се обжалва само в частта, в която исковите претенции срещу
въззивника са били частично уважени.
При служебна проверка въззивният съд
приема поправеното решение по съществото на спора за валидно, както и за
допустимо в обжалваната част.
Предмет на въззивното производство са четири
кумулативно съединени установителни иска за стойността на предоставяната
топлинна енергия, за стойността на услугата дялово разпределение и за
обезщетение за забава в размер на законовата лихва върху главницата за стойността
на предоставената топлинна енергия. Претенциите са свързани с доставянето на
топлинна енергия през периода 01. 05. 2013 г. до 30. 04. 2015 г. (процесен
период) спрямо следния топлоснабден имот: ап. 6, находящ се в град София, ж. к.
„Сухата река“, бл. ********, абонатен номер 169848
(топлоснабден имот).
Основният спорен между страните въпрос е
дали в процесния период между тях е било налице валидно облигационно отношение,
по силата на което въззиваемото дружество (ищецът) е доставяло на въззивника
(ответника) топлинна енергия спрямо процесния топлоснабден имот. Въззивникът е
оспорил наличието му своевременно още с отговора на исковата молба, съответно с
въззивната жалба оспорва извода на районния съд за наличието му.
По делото е бил представен нотариален
акт за собственост (продажба на недвижим имот), който обаче не е за процесния
топлоснабден имот, а за ап. 5, находящ се на същия адрес. При това положение
този писмен документ не е относим към предмета на доказване. От него не може да
се направи извод за наличието на облигационно отношение относно процесния
топлоснабден имот.
От друга страна, пред първоинстанционния
съд е било представено заялвние-декларация за откриване на партида съобразно
общите условия на въззиваемото дружество за продажба на топлинна енергия за
битови нужди спрямо процесния топлоснабден имот. Заявлението-декларация е
подадено от А.С.С., ЕГН **********, тоест то е подадено тъкмо от въззивника-ответник,
а не от дядо му А.С. И.. Датирано е към 21. 12. 2008 г. При това положение
правилно първостепенният съд е приел за установено наличието на валидно
облигационно отношение между страните през процесния период, по силата на което
въззиваемото дружество (ищецът) е предоставяло топлинна енергия на
въззивника-ответник спрямо процесния топлоснабден имот. Този извод произтича от
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния
касационен съд. Според тях макар и потребителят да не е нито собственик, нито
вещен ползвател на топлоснабдения имот, съответно облигационното отношение
между него и топлопреносното предприятие да не може да възникне по силата на
закона (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), облигационно отношение все пак може да възникне въз
основа на пряко договоряне между потребителя и топлопреносното предприятие. В
дадения случай представеното по делото заявление-декларация е основание да се
приеме, че въззивникът-ответник и въззиваемото дружество (топлопреносното
предприятие) пряко са сключили договор за доставяне на топлинна енергия спрямо
процесния топлоснабден имот, като няма данни облигационното отношение да се е
погасило до изтичането на процесния период. Действително, както заявява
въззивникът, по делото няма данни той да е собственик на процесния топлоснабден
имот. Въпреки това облигационното отношение между него и въззиваемото дружество
е възникнало на друго основание – поради пряко договаряне и въз основа на
откриването на негова индивидуална партида.
Що се отнася до доводите във въззивната
жалба, свързани с размера на претенцията, въззивният съд ги приема за
неоснователни. Действително, към исковата молба са били приложени писмени
документи, озаглавени „съобщения към фактури“, които не са подписани и в които
не е посочен абонатния номер. Те обаче са свързани с писменото доказателство на
л. 23 от исковото производство на районния съд, което, макар и също
неподписано, съдържа обозначение на процесния абонатен номер. Тези документи
обаче, макар и неподписани, имат характеристиката на извлечения от счетоводните
книги на въззиваемото дружество. Доколкото въззивникът-ответник е пропуснал да
оспори редовността на воденето на счетоводството на топлопреносното
предприятие, те трябва да се приема за годни доказателства (чл. 182 ГПК). Освен
това следва да се отбележи, че третото лице помагач е представило индивидуални
справки за потребената топлинна енергия в процесния период спрямо процесния
топлоснабден имот (л.78 – 79). Районният съд е допуснал съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертиза, които са работили въз основа на тези
доказателства, както и въз основа на счетоводството на въззиваемото дружество,
данните за отчетената топлинна енергия от общия топломер на абонатната станция
в сградата на топлоснабдения имот, в това число отчислените технологични
разходи, както и справки за извършени метрологични проверки на общия водомер.
При това положение вещите лица са дали обосновани експертни заключения, въз
основа на които първостепенният съд правилно е уважил частично три от четирите
претенции (съобразявайки настъпилата погасителна давност) и изцяло четвъртата
претенция. Доколкото въззивникът е пропуснал да изложи други конкретни доводи
срещу размера, в който претенциите са били уважени, въззивната проверка се
ограничава дотук (чл. 269, изр. второ ГПК).
При това положение въззивната жалба
срещу поправеното решение по съществото на делото е изцяло неоснователна. Решението
трябва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Разноски. При този изход
на делото в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени сторените
във въззивното производство разноски. Те се свеждат до юрисконсултското
възнаграждение. Предвид липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност
на делото, а също така и предвид процесуалната пасивност на юрисконсултите на
въззиваемото дружество във въззивното производство, въззивният съд определя на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК размер на юрисконсултското възнаграждение на 30 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
решение № 20225207 от 14. 10. 2020 г. от
Софийския районен съд, 164-ти състав, по гр.
д. № 16648 по описа за 2018 г., с което е допуснато отстраняването на
очевидни фактически грешки в решение № 14655, постановено на 16. 01. 2020 г. по същото дело
от същия съд по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14655, постановено на 16. 01. 2020 г. от Софийския районен съд, 164-ти състав, по гр.
д. № 16648 по описа за 2018 г.,
поправено по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален кодекс, в обжалваната част, в която се признава
за установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо от
Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150 от Закона за
енергетиката във връзка с чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
че А.С.С. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
сумите, както следва:
-
296
лева и 55 стотинки, представляваща цена на доставената през периода 14. 09.
2014 г. до 30. 04. 2015 г. топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент №
6, находящ се в гр. София, ж. к. „Суха река“, бл. ********, абонатен номер
169848, ведно със законната лихва, считано от 14. 09. 2017 г. до окончателното
изплащане;
-
16
лева и 20 стотинки, представляваща дължими такси за услугата дялово
разпределение, извършвана в периода от месец май 2015 г.;
-
127
лева и 63 стотинки, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15. 09. 2014 г. до 08. 08. 2017 г.;
-
5
лева и 28 стотинки, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15. 09. 2014 г. до 08. 08. 2017 г.
ОСЪЖДА
А.С.С.,
ЕГН **********, да заплати в полза на “Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********,
сумата в размер на 30 (тридесет) лева –
разноски във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***,
р-н „Слатина“, ул. „проф. ********, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.