Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 28. 10. 2020 год.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Плевенският районен съд, тринадесети
граждански състав, в публичното заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при
секретаря
Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА
гр. д. № 3411 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба от ***., ЕГН ********** против ***ЕИК/БУЛСТАТ
***. Съдът е сезиран с искане да приеме за установено, че ищецът не дължи ***парични
суми в размер на 9 904.91 лв., за които е образувано изпълнително дело № ***г.
по описа на *** ***. В срока по чл.131 от ГПК
е депозиран писмен отговор от ответната страна.
В публичното съдебно заседание: ***. се представлява от *** с пълномощно. ОТВЕТНИКЪТ
***, чрез
представляващ ***– редовно призован, не
се явява представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Безспорно е, че на ***. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
между ***и ***, по силата на който ***, в качеството си на цедент, е прехвърлил
на ***, в качеството му на цесионер,
вземания, изрично посочени и индивидуализирани в Приложение към договора за
цесия, съдържащо списък с индивидуализираните вземания към договора.
Прехвърлени са и вземанията на банката, произтичащи от Договора, сключен между
ищеца и ***на ***г, за установяване на
който е издаден и процесният изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6557 / 2012 г. Следователно, считано от ***г, ***се явява частен правоприемник на ***и нов кредитор по вземането, за което е издаден посоченият изпълнителен
титул.
За
осъществяване правните последици на договора за цесия е достатъчно постигането
на съгласие между цедента и цесионера, че със сключването на договора вземането
преминава от цедента в патримониума на цесионера. С оглед на това цесионерът се
явява кредитор на вземането от датата на сключването на договора за цесия. За
да възникне това качество за цесионера не е необходимо да се извърши уведомяване
на длъжниците по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
Уведомяването на длъжниците не е елемент от фактическия състав на договора за
цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта на цесията на
длъжника /и на третите лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати
на предишния кредитор преди уведомяването.
Придобиване
на качеството на кредитор от страна на цесионера настъпва от датата на
сключване договора за цесия.
Уведомяването на длъжника няма характер на отлагателно условие по
отношение пораждането на действие на договора за цесия.
Единствените правни
последици от неспазване на
задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаване на цесията,
длъжникът може да плати на цедента и плащането да го освободи валидно от дълга.
Липсата на уведомление обаче не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор.
Приложено е
уведомление за сключения на ***г.
договор за цесия между ***и ***, по силата на който ***е прехвърлил на цесионера *** процесното вземане, като уведомлението е връчено на ищеца с отговора на исковата молба, с което ищецът следва да се
счита за уведомен. В този смисъл е и Решение № 123 / 24. 06. 2009 г. на ВКС по
т. д. № 12 / 2009 г, II т.о.,ТК, в което съдът, в изпълнение на правомощията си
по чл. 291 от ГПК, приема за правилна
съдебната практика, съгласно която исковата молба сама по себе си не може да се
счете за уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, но когато към нея е
приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника, се приема, че
съобщаване на цесията все пак е извършено. В тази насока е и Решение № 3 / 16. 04.
*** г. на ВКС, I т.о, ТК, в което е указано, че уведомление, изходящо от цедента,
но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразно като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл.235, ал.3 от ГПК.
Така
предявеният иск е недопустим за разликата над сумата от 4 208.89лв., която сума
представлява главница на вземането, както се посочва и в исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване по давност на главните
задължения се погасяват по давност и акцесорните, поради което липсва правен
интерес от предявяване на иск по отношение на тях.
В настоящия
случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок. Давността
по отношение на вземането е прекъсвана, като това твърдение е подкрепено от следните аргументи:
В случая вземането е установено с влязла
в сила заповед за изпълнение /приравнена по своя ефект на съдебно решение/, поради
което според чл, 117. Ал. 2 от ЗЗД, давностният срок е петгодишен. След като
издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, е започнала да тече нова
погасителна давност, тъй като новата давност започва да тече от влизането в
сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува - в случая
Заповедта за изпълнение. Няма данни ищецът да е упражнил правата си на
възражения по изискуемостта и ликвидността на вземането в заповедното производство.
Въз основа
на издадения изпълнителен лист е подадена молба за образуване на изпълнително
дело, образувано под № ***г. по опис на *** ***, рег. № ***, район на действие ***.
Още след образуване на изп. дело са искани и са извършени изпълнителни
действия, прекъсващи срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, както и
погасителната давност за вземането. Давността при изпълнителния процес се
прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
На първо
място с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен
способ или наличие на възлагане по чл. 18 от З***, т.е. с подаването на редовна молба,
давността се счита за прекъсната. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл.18 от З***,
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и
че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в
изпълнителния процес.
Редовната
молба на взискателя за образуване на изпълнително дело безспорно прекъсва
давността. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Искането за
прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за
прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му са предприети
от *** или дали предприетото действие е дало като резултат удовлетворяване на
взискателя /в този смисъл: Решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г.
на VI състав на Окръжен съд - Пловдив, Решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр.
д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд - Пловдив/.
В случай на
процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на
изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни
способи, той не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му за
погасено по давност, поради евентуално бездействие на ***или безуспешност на
посочения изпълнителен способ.
На следващо
място, важно е да се уточни, че по
образуваното изпълнително дело са постъпвали суми, които представляват
доброволни плащания /за периода от ***
г. до *** г/. Ищецът уточнява, че същите са правени по изпълнителното
дело като следствие от получената покана за доброволно изпълнение и
предстоящите изпълнителни действия. По смисъла на т.10 от Тълкувателно решение
№ 2 / *** г. на ОСГТК на ВКС, всеки
изпълнителен способ прекъсва давността. В този смисъл, всяко постъпление по делото се
явява действие, изграждащо изпълнителния способ, от което следва, че всяко
плащане прекъсва погасителната давност на вземането. Ищецът е внасял по
сметката на ***суми за изплащане на задължението. Плащане, направено след
започване на изпълнителното производство и резултат на действията на съдебния
изпълнител, насочени към осъществяване притезанието по изпълнителния лист,
съставлява погасяване на дълга чрез способите на изпълнителния процес.
Длъжникът се е съобразил с указанията от получената покана за единствено допустимия
вече начин на плащане - чрез съдебния изпълнител, поради което сумата на
направените преводи по сметката на ***, е събрана от органа на принудително
изпълнение и в резултат на приложен от ***способ.
Извършените
от длъжника плащания могат да се изтълкуват като признаване на вземането от
длъжника по смисъла на чл. 116. б."а" от ЗЗД, които плащания прекъсват давността и
по отношение на неизплатената част от вземането на взискателя по изпълнителния
лист. Правната теория е категорична, че институтът на погасителната давност /чл. 110 - чл.
120 от ЗЗД/ е уреден от императивни правни норми, а основанията, водещи до спиране или прекратяване на
погасителната давност са изчерпателно изброени. При частични плащания не е ясно
какво по размер задължение счита, че плаща и дължи длъжникът, а от там не може
да се твърди, че той признава конкретно определен размер на дълга.
След като
взискателят и приобретател на вземането по силата на посочения по - горе
договор за цесия, е установил основание за прекратяване на изп. дело № ***г. е изтеглил изпълнителния лист, и въз
основа на същия е образувал ново изпълнително дело под № ***г. по опис на *** ***.
В молбата за образуване е поискано да бъдат наложени запори, както и да се
насрочи дата за опис на движимо имущество.
Образуването
на новото изпълнително дело е станало преди изтичане на петгодишния давностен
срок и не може да се приравни на дезинтересиране от страна на кредитора.
Прекратяването на изпълнителното производство обаче не води до погасяване на
материалното право, поради което може да се започне ново изпълнително
производство за същото вземане. Прекратяването на изпълнителното производство,
ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото право, не заличава ефекта на
прекъсване на давността, породен от образуването на изпълнителното
производство, а от прекратяването започва да тече нова давност. Взискателят
може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за
същото вземане, защото прекратяването на изпълнителния процес нито го погасява,
нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист.
В настоящия
случай давността не е била изтекла към момента на образуване на изп. дело № ***г.
Въпреки обстоятелството, че с ТР 2 / *** от ***. е отменено действието на Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената отмяна
поражда действие от датата на обявяване на ТР, съгласно Решение № 170 / 17. 09.
2018 г. по дело № ********* на BKC, г.o.
В тази
връзка, следва да се съобрази Решение № 170
/ 17. 09. 2018 г, постановено по гр. д . № 2382 / 2017 г. на ВКС, тъй като
изпълнителното производство е образувано при действието на ППВС ***г. Давността
е прекъсната с образуването на изпълнително дело № ***г. По силата на ППВС № ***г. в същия момент давността е била и
спряна, като спирането на давността следва да се счита преустановено от момента
на обявяване на ТР № 2 / ***г. Така давността за вземането е започнала да тече
отново на ***г. и е щяла да изтече на ***г, но преди това е образувано ново
изпълнително производство № ***г, в рамките на което са извършвани изпълнителни
действия, прекъсвали давността,
Предвид горното,
изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително
изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение
да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са
погасени.
Съобразно
господстващото становище в правната теория и задължителната съдебна практика,
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува
като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде
изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение. Аргумент в тази
връзка може да се изведе и от разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД, според която ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичането на давността, той няма право
да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Следователно плащането на погасено по давност вземане е
дължимо плащане, представлява погасяване на съществуващо задължение и то на същото задължение, което е
съществувало и преди изтичане на давностния срок.
Следователно,
иск за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника сума, означава иск за признаване за установено, че
не съществува вземане за сумата, при твърдения за погасяването по давност на
вземането, е неоснователен - вземането продължава да съществува, но е придобило
ново качество - станало е естествено вземане. В исковата молба не се оспорва
неизпълнението по сключен договор за кредит, нито дължимостта на сумата, а
единствено липсата на притезателно право на принудително изпълнение.
Поради
гореизложеното, следва да се
отхвърли така предявената искова
претенция, като неоснователна и недоказана.
При този
изход на делото, разноските по делото се възлагат на ищеца. На ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/,
изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл.
37 от Закон за правната помощ, във вр. с
чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от
горното, Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОХВЪРЛЯ
предявения иск от ***., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, против ***
ЕИК/БУЛСТАТ ***, представлявано от ***- ***, в качеството
й на ***, чрез пълномощника си ******.,
съдебен адрес *** П. – ***№ ***, за признаване за установено, че ищецът
не дължи ***парични суми в размер на 9 904.91 лв., за които е образувано
изпълнително дело № ***г. по описа на *** ***.
ОСЪЖДА ***., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
***ЕИК/БУЛСТАТ ***, представлявано от ***- ***, в
качеството й на ***, чрез пълномощника си ******., съдебен адрес *** П. – ***№ ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв
Решението
може да се обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от получаване обявлението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: