Решение по адм. дело №367/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118, ал. 3 от Кодекса за социално подпомагане (КСО).

Образувано е по жалба на Н. Б. В. от [населено място] баня, обл. Кюстендил, чрез адв. В. А., срещу решение № 1040-09-28/14.07.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 092-01-112-3 от 03.06.2025 г. на упълномощено лице за ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалния закон и при несъответствие с целта му. Моли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът - директорът на ТП на НОИ - Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А. Д., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Кюстендил, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателката заявление вх. № 092-01-112 от 05.07.2024 г., с което е сезирала българските компетентни институции с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица. В заявлението е декларирано, че правоотношението й с работодател в [държава] е прекратено, считано от 01.07.2024 г. Представена е и декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент № 883/2004, като в нея лицето декларира, че последният й период на заетост е в [държава] от 07.06.2024 г. до 30.06.2024 г. Посочва, че през периода на последната заетост съпруг/партньор, деца под 18 г. и преобладаващата част от социалните й контакти са в [държава], както и че разполага с постоянно жилище в [държава]. Посочено е в декларацията, че е плащала данъци върху доходи от последна заетост в [държава] и че през последния период на осигурена заетост в [държава] е живяла в жилище на роднини.

Във връзка с подаденото заявление е направено искане до компетентната институция (КИ) на [държава] за потвърждаване на осигурителни периоди и потвърждаване на доходи. С получени СЕД U017 и СЕД U004 на КИ на [държава] са удостоверени съответно осигурителни периоди за времето от 03.10.2020 г. до 03.12.2020 г., от 07.06.2024 г. до 30.06.2024 г. и основание за прекратяване на последната заетост – „изтичане срока на договора“, както и че представеният ПД U1 е правилно издаден – с потвърден период на осигурена заетост от 11.03.2024 г. до 10.04.2024 г. и от 07.06.2024 г. до 30.06.2024 г. и доход от заетост – 11.03.2024 г. до 30.06.2024 г.

На 27.05.2025 г., чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация от КИ на [държава] е получен СЕД Н006 (отговор на искането за информация за пребиваване), в който за жалбоподателката В. е удостоверено, че държава на пребиваване по време на дейността е [държава]. В допълнителна информация е посочено, че същата е декларирала, че за периода от 03.10.2020 г. до 30.06.2024 г. е живяла в [държава].

С разпореждане № 092-01-112-3 от 03.06.2025 г. на упълномощено лице за ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Кюстендил (съгласно заповед № 1015-09-52 от 28.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил), на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 11, § 3, буква "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО на Н. В.. В мотивите на разпореждането е посочено, че лицето е упражнявало трудова дейност в [държава] в периода от 03.10.2020 г. до 30.06.2024 г. Административният орган е приел, че в този случай държавата по пребиваване по смисъла на чл. 11 от Регламент № 987/2009 не се явява [държава]. Прието е, че доколкото [държава] не се явява държава по пребиваване по време на заетостта в [държава] по смисъла на Регламент № 883/2004, съответно НОИ не е компетентната институция.

Посоченото разпореждане е било оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ - Кюстендил, който го е потвърдил с процесното решение № 1040-09-28/14.07.2025 г.

По делото е разпитана свидетелката Н. Й. Д. - К., която сочи, че познава жалбоподателката от дълги години и твърди, че същата не е живяла трайно в чужбина, като за кратки периоди е започвала дейност в [държава] в областта на земеделието и селското стопанство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното решение е издадено от компетентен по материя, степен и територия административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Съответно според разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Видно от нормата е, че при реализирането на административното обжалване на разпореждания като обжалваното по административен ред, компетентен е именно съответният ръководител на ТП на НОИ, който следва да се произнесе писмено с мотивирано решение, в което да изложи доводите си по същество, както е процедирано в случая.

Решението съдържа всички съществени елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени са фактическите и правни основания, мотивирали постановяването му, съответствието между които е въпрос по същество.

Съдът не констатира в хода на проведеното административно производство да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Кюстендил е издадено на 14.07.2025 г., т. е. в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. първо от КСО, считано от получаването на жалбата, регистрирана с вх. № 1012-09-29 от 17.06.2025 г.

Оспореното решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, както и с целта на закона.

Спорът между страните е от правен характер и се свежда до определяне на това коя е компетентната държава по изплащането на парично обезщетение за безработица, след като последната заетост на жалбоподателката е била на територията на [държава].

Няма спор, че жалбоподателката като българска гражданка е гражданка на държава-членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004 г. - чл. 2 от Регламента.

Заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено на 05.07.2024 г. и доколкото В. декларира, че последната й трудова заетост е в [държава] за периода от 07.06.2024 г. до 30.06.2024 г. за установяване основателността на претендираното от нея право приложение намира именно посоченият регламент.

С Регламент (ЕО) № 883/2004 г. са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето съгласно чл. 11, § 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като чл. 61 от същия Регламент въвежда и принципа на сумиране на периоди, т. е. компетентната институция на държава – членка, съгласно чието законодателство придобиването, запазването, времетраенето или възстановяването на правото на обезщетения зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, зачита до необходимия размер периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или пребиваване, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, все едно че периодите са завършени съгласно прилаганото от него законодателство.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата - членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Така съгласно чл. 65, § 1 от същия лице, което е безработно частично или през различни периоди, и което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е живяло в държава - членка, различна от компетентната, се поставя на разположение на неговия работодател или на службите по заетостта в държавата - членка. То получава обезщетения в съответствие със законодателството на компетентната държава - членка, както ако е пребивавало в тази държава - членка. Тези обезщетения се отпускат от институцията на компетентната държава - членка. Според нормата на чл. 65, § 2, изр. 1-во от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава - членка, различна от компетентната държава - членка и което продължава да пребивава в тази държава -членка или се върне в тази държава - членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата - членка по пребиваване. По силата на чл. 65, § 5, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. безработно лице по първо и второ изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата - членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

Дефиниция за компетентната институция, която следва да отпусне и предостави обезщетението за безработица, се съдържа в чл. 1, буква "р" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., като това е институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата - членка, в която се намира институцията.

Легалната дефиниция на понятието "пребиваване" се съдържа в чл. 1, § 3, б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. - мястото, където лицето обичайно пребивава. Това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 (регламента по прилагането) с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти: продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави - членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянния характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и други примерно изброени в цитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 11, § 2 от Регламента по прилагането решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице има намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето.

В член 1, букви й) и к) от Регламент (ЕО) № 883/2004 се прави разграничение между "пребиваване" и "престой". Както бе посочено и по-горе, съгласно чл. 1, § 3, б. "й" от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. "пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава, а съгласно чл. 1, § 3, б. "к" "престой" означава временно пребиваване.

В изготвен съвместно с държавите членки наръчник се изясняват понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". Тези определения, посочени в законодателството на ЕС (Регламент (ЕО) № 883/2004, последно изменен с Регламент (ЕО) № 465/2012), са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социално-осигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави-членки. Определянето на държавата членка по обичайно пребиваване на лицата е важно по отношение на лицата, които работят в повече от една държава - членка. Съгласно правото на ЕС може да има само една държава - членка, която отговаря за плащанията за обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство. В наръчника се разглеждат специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на трудова заетост (по - специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянния характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източник на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата-членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. При необходимост могат да се вземат предвид и други факти. Наръчникът предоставя също така конкретни примери и насоки за случаите, в които е трудно определянето на мястото на пребиваване - например при погранични, сезонни или командировани работници, студенти, пенсионери, както и при неактивни хора, за които е характерна голяма мобилност. Т. е. въз основа на правилото за само едно приложимо законодателство (чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.) се налага извод, че по смисъла на приложимите регламенти всяко лице може да има само едно обичайно място на пребиваване и съответно само една държава - членка, която отговаря за плащанията на обезщетения по социално осигурителните схеми, отпускани по местожителство.

В случая, решаващият орган е потвърдил разпореждането за отказ от отпускане на парично обезщетение за безработица именно поради преценката, че не българската институция е компетентна, като е извършил правилна преценка на всички обстоятелства от значение за спора, като е приложил въпросните насочващи преценката критерии.

Съдът намира, че с оглед събраните по делото доказателства, жалбоподателката не доказа постоянното си местопребиваване в [държава] във връзка с посочените по-горе обстоятелства. Няма спор между страните, че В. е напълно безработно лице, като се има предвид обстоятелството, че същата е с прекратено трудово правоотношение поради изтичане срока на договора й в [държава], като се е завърнала в държавата, чиято гражданка е, а именно [държава]. По делото е приложено като писмено доказателство Н006, издаден от компетентната институция на [държава], в който е удостоверена държава на пребиваване - [държава]. Посоченото писмено доказателство, имащо характер на официален документ, притежава материална доказателствена сила, която не е опровергана от жалбоподателката в хода на съдебното производство.

Не се установява към момента на последната заетост на В., държава по пребиваване да е била [държава], за да се приложи по отношение на нея изключението по чл. 65, § 2 от Регламента, а оттам и да се счете, че компетентна да се произнесе по отпускане на парично обезщетение за безработица е българската осигурителна институция. Само по себе си декларирането на [държава] като държава на социални контакти и на пребиваване на семейството е лишено от доказателствена стойност за установяване съществуването на ефективно пребиваване в [държава] (в този смисъл решение от 4 юни 2003 г., [Наименование] /Комисията, Т- 124/01 и Т-320/01, EU: Т: 2003: 153, параграф 85). Затова и в случая следва да се преценят всички релевантни за определяне на държавата по пребиваване обстоятелства по начините и критериите, посочени в Регламента по прилагане и в Наръчника. Според съда на ЕС държава - членка по пребиваване е държавата, в която съответните лица пребивават обичайно и в която се намира обичайният център на техните интереси и в този контекст следва при тази оценка да се вземе предвид по - специално положението на семейството на заетото лице, причините, които са го принудили да се премести, продължителността и непрекъснатостта на пребиваване, фактът (когато е уместно), че е на постоянно работно място, и намеренията му, които са видни от всички тези обстоятелства. Обичайният център на интересите трябва да се определя въз основа на фактите, като се отчетат всички обстоятелства, указващи държавата, която лицето действително е избрало като своя държава по пребиваване. Естествено е жалбоподателката да има близки и роднини в [държава], предвид факта, че това е страната по нейния произход, но твърдените връзки с близки и роднини в [държава], доколкото не са представени каквито и да било доказателства в този смисъл, не могат да се определят като значителни по смисъла, който се влага в това понятие и в цитираната практика на СЕС. Също, както се посочва изрично в Практическия наръчник, лице, което се премества в друга държава, без да поддържа значителни връзки с държавата си на произход, не може да се счита за пребиваващо в държавата на произход, дори ако възнамерява да се завърне в нея, както в случая е декларирано от страна на жалбоподателката.

Относно декларираното намерение за установяване трайно в [държава], при преценката на релевантните обстоятелства, касаещи определяне на държавата - членка по пребиваване на лицето, както е посочено и в цитираната практика на СЕС, това намерение следва да се извежда от самите обективни обстоятелства, предмет на оценката. Намерението на съответното лице трябва да се преценява въз основа на всички обстоятелства, от които произтича, което означава, че то трябва да бъде подкрепено от фактически доказателства, т. е. то може да се отчете, само ако е подкрепено от обективни факти и обстоятелства. Само декларация, че лицето възнамерява или желае да има пребиваване на определено място, не е достатъчна.

С оглед всичко изложено и след анализ на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за правилен и законосъобразен изводът, формиран от административния орган, че завръщайки се в [държава], жалбоподателката не се е завърнала в държавата си по пребиваване, а всъщност е променила пребиваването си след приключване на заетостта в [държава], като се е завърнала в държавата си по произход, но не и по пребиваване.

При това положение и като се има предвид, че жалбоподателката на практика е декларирала намерение да се установи трайно в [държава], но вече след приключване на последната й заетост, не може да се приеме, че тясе е завърнал в държавата - членка по пребиваване, защото според обсъдените по-горе релевантни обстоятелства [държава] не се е явявала такава по време на последната й заетост. Следователно по отношение на нея не е приложимо изключението по чл. 65, § 2 от Регламента.

Предвид изложеното, съдът намира, че процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът е заявил своевременно искане за присъждане на разноски, поради което с оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ТП на НОИ - Кюстендил следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (ДВ бр. 53, от 2025 г.).

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Кюстендил,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Б. В. от [населено място] баня, обл. Кюстендил, срещу решение № 1040-09-28/14.07.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № 092-01-112-3 от 03.06.2025 г. на упълномощено лице за ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

ОСЪЖДА Н. Б. В. от [населено място] баня, обл. Кюстендил да заплати на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Кюстендил, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.