О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./……..06.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 26.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ
КРЪСТЕВ
като
разгледа докладваното от съдията Терзийска
въззивно частно търговско дело № 975 по описа за 2019
г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба на „Банка ДСК” ЕАД
против Разпореждане № 15957/10.04.2019 г. на ВРС по ч.гр.. № 4936/2019 г. по
описан на същия съд, в ЧАСТТА, в
която е отхвърлено заявлението на „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, срещу С.Л.С., гр. Варна, за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 75,00 лв. (седемдесет
и пет лева) за дължими заемни такси по сключен между страните Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 09.02.2018 г. отчитан по кредитна сметка № 13/25710621.
Жалбоподателят
моли съдът да отмени атакуваното разпореждане и уважи заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и в тази му част, тъй като начислените
заемни такси се дължат на основание чл. 25 ал.5 от ОУ към договора за кредитна
карта, съставляват такса за невнасяне на минимална сума за револвиране на
кредита и са за период преди предсрочната изискуемост, респективно не се
покриват с лихвата за забава в размер на 0.98 лева, дължима след настъпване на
предсрочна изискуемост.
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице, легитимирано от обжалване акта на
ВРС, но по същество е неоснователна.
ВРС е сезиран със заявление по чл. 417 от ГПК от «Банка ДСК» ЕАД, с искане
да се издаде заповед за изпълнение против С.Л.С. от гр. Варна за сумата от сумата 499,39 лв.
(четиристотин деветдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща непогасена главница по сключен между страните Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица
от 09.02.2018 г. отчитан по кредитна сметка № 13/25710621, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.03.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане; сумата 91,44 лв.
(деветдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща
дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода 10.05.2018 г. – 10.03.2019
г.; сумата 0,98 лв.
(деветдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за забава (лихвена надбавка
за забава) за периода 10.06.2018 г. – 29.03.2019 г., сумата от 75,00 лв. (седемдесет и пет лева) за
дължими заемни такси както
и за разноските в заповедното производство.
ВРС е оставил
производството по заявлението без движение поради необходимост от уточнение
досежно претенцията за заемни такси и с молба вх. № 26099/09.04.2019 г. банката
е уточнила, че това е сбор от пет заемни такси, всяка в размер на 15 лева,
начислени за периода м. 06.2018 г. – м. 10.2018 г. включително на основание чл.
25 ал.5 от ОУ към договора за кредитна карта, дължими поради невнасяне на
минимално необходимата сума в рамките на гратисния период след падежа, за
револвиране на кредита, от страна на заемополучателя.
По горния начин е
описана и таксата в ОУ към договора, приложени към заявлението. Така
индивидуализирано вземането съставлява санкция /неустойка/ за невнасяне на
минимално дължима сума за револвиране в рамките на гратисния период и по
същество се припокрива с лихвата за забава върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, единствено която кредиторът може да претендира съгласно
императивната разпоредба на чл. 33 ал.1 от ЗПК, а такава лихва е присъдена,
респективно заявлението в частта досежно сумите за заемни такси не следва да се
уважава.
Твърдението по жалбата,
че таксите са начислени за период преди настъпване на изискуемостта, докато
лихвата за забава - след настъпването, се опровергава от заявеното и от
съдържанието на извлечението от счетоводните книги. Видно предсрочната
изискуемост е настъпила на 10.03.2019 г. /това е датата, на която на длъжника е
сведена волята на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем/. Вярно,
заемните такси са за период, преди горната дата, но и лихвата за забава в
размер на 0.98 лева е начислена за период преди настъпване на предсрочната
изискуемост /с минимална разлика в крайната дата, която е след/, а именно
10.06.2018 г. – 29.03.2019 г. Първата такса по чл. 25 ал.5 от ОУ в размер на 15
лева също е за месец юни 2018 г. Т.е. очевидно е припокриването на двете суми с
едно и също основание като нито от ОУ, нито от Тарифата за таксите, приложена
към заявлението, нито от изложението във въззивната частна жалба не се
установява таксата да има друго, различно от основанието да санкционира
неизправната страна, приложение. А такова има и лихвената надбавка за забава.
Жалбата е неоснователна, а разпореждането на ВРС в атакуваната част ще бъде
потвръдено.
Разноски, при този изход
от спора, не се присъждат на въззивника.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15957/10.04.2019 г. на
ВРС по ч.гр.. № 4936/2019 г. по описан на същия съд, в ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „БАНКА
ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, срещу С.Л.С., гр. Варна, за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 75,00 лв. (седемдесет
и пет лева) за дължими заемни такси по сключен между страните Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически
лица от 09.02.2018 г. отчитан по кредитна сметка № 13/25710621.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.