Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 43 / 16.01.2020 година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На
шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар
Михаела Бончева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско
дело номер 3000
по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Предявени са на 07.10.2019
г. от Н.Г.Д. с ЕГН ********** ***; против Областна дирекция на МВР /ОДМВР/ –
Хасково, с адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от
директора ст.комисар А.Ц.Г. – обективно съединени искове с правни основания
чл.187 ал.6, вр. ал.5 т.2 от ЗМВР; и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че през периода 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г. е полагал труд като мл. инспектор/
ст.полицай при РПУ- Хасково към ОДМВР – Хасково, като според Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ бил държавен служител. За това им
правоотношение приложими били следните норми - чл. 176, чл. 187 ал. 1, ал.З,
ал.5 т.2 и ал.9, чл. 178 ал.1 т.З; както и следните нормативни актове - Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба
№8121з-908/02.08.2018 г., издавани от министъра на вътрешните работи. Всяка от
тях уреждала реда за организацията и разпределянето на работното време,
неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. Текстовете на чл.З ал.З и в трите наредби били идентични, според които - при
работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 и 6 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В предишната Наредба № 8121з-407 от 2014 г., изрично било предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22 и 6 ч за отчетния период се умножава по 1,143 - чл.31 ал.2. В
следващите наредби изрична регламентация за преизчисляване липсвала. Това обаче
не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична
забрана щяла да е и противоконституционна), а представлява празнота в уредбата.
При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в
МВР, следвало субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), респ. чл.9 ал.2
от същата. Според тази норма, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Това било
основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143
през исковия период.
За периода
07.10.2016 г. - 07.10.2019 г. ищецът работил на смени, всяка с продължителност
по 12 часа, като полагал 9 или 10 такива смени месечно. Той положил общо 2312
часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143, възлизал на 2 642 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 330
часа, които работодателят- ответник не му заплатил и следвало да бъде
допълнително заплатен. През исковия период ищецът получавал различно основно
месечно възнаграждение - около 660 лв. през 2016 г. и 2017 г., 800 лв. през
2018 г., завишено с 10 % през 2019 г. Имайки предвид нормата на чл.186 ал.6 от ЗМВР, че извънредният труд се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, и факта, че протоколите от положен нощен труд от ищеца
се намирали при ответника и в РПУ- Хасково, предявеният главен иск с правно
основание чл. 178 ал.1 т. 3, вр. чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР, бил в приблизителен
размер 1 980 лв., а точният му щял да се изчисли от съдебно-счетоводна
експертиза по делото.
За периода 07.10.2016 г. - 01.01.2017 г.
ищецът положил 360 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения
коефициент ставали 411 часа или 51 часа извънреден труд, за които задължението
на ответника било в размер на 306 лв.
За периода 01.01.2017 г. - 01.01.2018 г.
ищецът положил 656 часа нощен труд, които преобразувани с горепосочения
коефициент ставали 749 часа или 93 часа извънреден труд, за които задължението
на ответника било в размер на 558 лв.
За периода 01.01.2018 г. - 01.01.2019 г. –
904 часа нощен труд, 1033 часа приравнени и нови 129 часа извънреден труд, като
задължението на ответника било в размер на 774 лв.
За периода 01.01.2019 г. - 07.10.2019 г.
положените часове нощен труд били 392 часа, които приравнени към дневния такъв
били 448 часа или нови 56 часа извънреден труд, за които ответникът дължал
възнаграждение в размер на 336 лв.
Или за целия исков период ищецът положил
общо 2 312 часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 2
642 часа или 330 часа извънреден труд, за които работодателят-ответник му
дължал допълнително възнаграждение в размер на 1 980 лв.
Ответникът дължал и
лихва за забава на ищеца върху дължимите суми, от момента в който са станали изискуеми,
а именно в общ размер на 247,63 лв. Съгласно чл.186 ал.З от ЗМВР, работното
време на държавните служители, работещи на 12- часови смени се изчислявало на
тримесечен период. В този смисъл ответникът изпаднал в забава от месеца,
следващ отчетния тримесечен период, или както следва:
- За периода м.10 - м.12.2016 г. - на
30.01.2017 г. с дължима лихва до момента на депозиране на исковата молба в съда
от 42,37 лв.
- За периода м.01 - м.03.2017 г. – на
30.04.2017 г. с дължима лихва от 38,47 лв.
- За периода м.04 - м.06.2017 г. – на
30.07.2017 г. с дължима лихва от 34,53 лв.
- За периода м.07 - м.09.2017 г. – на
30.10.2017 г. с дължима лихва от 30,54 лв.
- За периода м.10 - м.12.2017 г. – на
30.01.2018 г. с дължима лихва от 26,56 лв.
- За периода м.01 - м.03.2018 г. - на
30.04.2018 г. с дължима лихва от 21,07 лв.
- За периода м.04 - м.06.2018 г. - на
30.07.2018 г. с дължима лихва от 17,40 лв.
- За периода м.07 – м.09.2018 г. – на
30.10.2018 г. с дължима лихва от 13,70 лв.
- За периода м.10 – м.12.2018 г. – на
30.01.2019 г. с дължима лихва от 9,99 лв.
- За периода м.01 – м.03.2019 г. – на
30.04.2019 г. с дължима лихва от 9,13 лв.
- За периода м.04 – м.06.2019 г. – на
30.07.2019 г. с дължима лихва от 3,87 лв.
Общият размер на дължимата сума по
предявения акцесорен иск била в размер на 247,63 лв., представляваща
мораторната лихва върху главницата за периода на забавата от 30.01.2017 г. до
датата на подаване на иска в съда.
Предвид изложеното,
в т.ч. след изменението на исковете по негово искане в открито съдебно
заседание, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника,
да му заплати за главница сумата от 2 415,31 лв. за периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г. и за
обезщетение за забава сумата от 316,78 лв. за периода от 30.01.2017 г. до датата
на предявяване на иска; ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане и направените по делото
разноски. Това искане се поддържа в открито съдебно заседание от пълномощник –
адвокат на ищеца.
Ответникът депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита предявените
искове за допустими, но по същество – за неоснователни, като се иска
отхвърлянето им изцяло. Ищецът бил държавен служител, по смисъла на чл.142 ал.1
т.1 от ЗМВР при ОДМВР-Хасково, РУ – Хасково, като заемал длъжността „ст.
полицай“ през процесния период и до момента. Неоснователни били твърденията му
за неправилно изчисляване на работното му време, в резултат на което бил
ощетен, като не му бил изплащан положен извънреден труд. През исковия период
ответникът се съобразявал със законовите и подзаконови нормативни актове,
регламентиращи реда и начина за полагане, отчитане и заплащане на положения
извънреден труд от държавните служители. Ищецът не сочел и конкретните случаи
или заповеди, в изпълнението на които е положил претендирания незаплатен му
извънреден труд. Ищецът не сочел доказателства за иска си, в нарушение на
чл.154 от ГПК. Невярно било ищцовото твърдение, че при отчитането на нощния
труд, ответникът неправилно превръщал нощните часове в дневни такива, което
довело до натрупване на допълни часове незаплатен извънреден труд. Приложение
намирали – чл.179 от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., Наредба № 8121з-
908/02.08.2018 г. и заповед на министъра на вътрешните работи, регламентиращи
заплащането на положения труд за времето от 22 до 6 часа. Така приложение
намирал специалният ЗМВР, а не общите разпоредби на КТ. Ето защо, искането за
експертиза следвало да се отхвърли. Уважаването на процесния иск щяло да
постави ищеца в привилегировано положение, в сравнение с другите държавни
служители и с работещите по трудово правоотношение, доколкото за положения труд
от 22 до 6 ч, реално щели да му се изплатят две възнаграждения. Искът бил
недоказан по основание и размер. Не ставало ясно, на каква база е изчислявана
цената на иска, не се представяли доказателства за наличието на претендирания
извънреден труд. Не се сочело и на какво основание се претендира мораторна
лихва и от коя дата следва да се начислява. Искането за присъждането й било
неоснователно и недоказано. Исковата молба била бланкетна и неясна. Предвид
изложеното, ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани,
като иска отхвърлянето им изцяло. Това си искане той поддържа в открито съдебно
заседание, чрез пълномощник – юрисконсулт, в т.ч. и в депозирана в заседанието
писмена защита, като прави възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца
на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По
искане на ищеца, по делото бе назначена и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно
дадено. Вещото лице се е запознало с материалите по делото, както и с
допълнително предоставени му от ответника документи. То е установило, при
проверка в РУ-Хасково, според предоставени му графици за нощни смени и положен
нощен труд, че през периода октомври 2016 г . – октомври 2019 г. ищецът е
положил 2 416 часа нощен труд за процесния период. Същевременно, при
проверка в счетоводството на ОДМВР-Хасково се представили платежни бележки за
същия период, издадени на името на ищеца за начислени му трудови възнаграждения,
в т.ч. начислен и платен нощен труд, възлизащ на 2 438 часа нощен труд за
процесния период. Налице била разлика от 22 часа нощен труд, заплатена на ищеца
по 0,25 лв. на час. Вещото лице дава в заключението си два варианта на
поставената му задача.
Според първия вариант: 2 416 часа нощен труд за процесния
период, положен според графиците в 302 броя нощни смени, преизчислен с
коефициент 1,143, възлизал на 2 761,488 часа дневен труд; с извънреден
труд от 345,488 часа, възлизащ на 2 397,03 лв. бруто и 2 157,32 нето.
Дължимото обезщетение за забава за периода 30.01.2017 г. – 07.10.2019 г. върху
брутната главница възлиза на сумата от 311,99 лв., а върху нетната главница –
сумата от 280,79 лв.
Според втория вариант: 2 438 часа нощен труд за процесния
период, положен според платежните бележки в 304,75 броя нощни смени,
преизчислен с коефициент 1,143, възлизал на 2 786,634 часа дневен труд; с
извънреден труд от 348,634 часа, възлизащ на 2 415,07 лв. или 2 415,31
лв. бруто
и 2 173,56 нето. Дължимото
обезщетение за забава за периода 30.01.2017 г. – 07.10.2019 г. върху брутната
главница възлиза на сумата от 316,78 лв., а върху нетната главница – сумата от
285,15 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявените искове:
Не се спори от
страните, а и от заключението на вещото лице се установява, че през исковия
период 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г. ищецът е заемал длъжността ст.полицай при
ОДМВР-Хасково, РУ – Хасково, по силата на служебно правоотношение помежду им;
като е изпълнявал служебните си задължения на смени. Не се спори
още и от заключението на експертизата се установи, че в този период той е положил 2 438 часа нощен труд, според платежните бележки в 304,75 броя нощни смени.
Съдът възприема именно втория вариант на заключението на вещото лице, който е с
22 часа нощен труд в повече, в сравнение с графиците за нощните смени на ищеца.
Именно посочените часове нощен труд са били начислени и изплатени от ответника
на ищеца, като нощен в размер на 0,25 лв. на час, което съставлява извънсъдебно
признание на неизгоден за ответника факт, ползващ ищеца. Основният спорен
въпрос е, дали нощният труд следва да се преизчисли в часове дневен такъв, така
както претендира ищецът, умножавайки го по коефициент 1.143, и следва ли
резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли
и заплати като такъв. След съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и предвид приложимата за случая нормативна уредба, съдът достига
до положителен отговор на този въпрос. Брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 от ЗМВР, като в чл.178 ал.1 т.3 от
същия е предвидено допълнително
месечно възнаграждение за извънреден труд. Според нормата на чл. 187 ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
предхождана от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Съдът
споделя изцяло ищцовия анализ на така приложимата към случая уредба. Текстовете
на чл. 3 ал. 3 в посочените три наредби са идентични, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
първата по време от посочените наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд
между 22 и 6 ч. за отчетния период се умножава по 0.143. Същата е отменена с
приемането на втората наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС
по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана третата - Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. В Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Това води до празнота в
уредбата, поради което съдът намира, че е приложима Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /обн. в ДВ от 26.01.2007 г./. В чл.9 ал.2 от цитираната наредба се предвижда, при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който възлиза именно на 1.143 /8 : 7/. Предвид заключението на
вещото лице, че извънреден труд, след преобразуване на нощния в дневен такъв с
коефициент 1.143, не е начислен и изплатен на ищеца и с оглед на изложените
съображения - съдът намира претенцията на ищеца за главницата за основателна,
поради което следва да бъде уважена. За периода 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г. ищецът е отработил 2 438 часа нощен труд, превърнати в дневни с коефициент 1,143 и възлизащи на 2786,634
часа дневен труд, с
извънреден труд от 348,634 часа, възлизащ на 2 415,07 лв. бруто и
2 173,56 нето, който не е бил заплатен на ищеца. Посочените стойности в
лева съдът възприема, предвид детайлните данни по изготвената от вещото лице в
заключението му втора таблица на л.35-36 от делото. В този смисъл, съдът не
възприема сочения от вещото лице размер на това брутно възнаграждение от
2 415,31 лв., цитирано в други части от заключението му. В този брутен размер от 2 415,07 лв. предявеният
главен иск следва да се уважи, като за разликата до пълния му предявен размер
от 2 415,31
лв., като неоснователен следва да се отхвърли.
По отношение на обезщетението за забава, следва да се
приеме, че падежът за изплащане на възнаграждението за гореописания извънреден
труд е настъпил на първо
число на месеца, следващ месеца на отчетното 3-месечие. Така за процесната главница, но в нетен размер от 2173,56 лв., отнасяща се
за периода 07.10.2016 г. - 07.10.2019 г., се дължи обезщетение за забава,
считано от 01.02.2017 г. до 07.10.2019 г. /датата на предявяване
на иска/, вкл., с натрупване. За този период и върху посочената главница
акцесорният иск се явява основателен. По делото обаче не се събраха достътъчно доказателства за неговия размер,
доколкото вещото лице е правило изчисления за различен период. Ето защо и на
основание чл.162 от ГПК, съдът определи размера на този иск по своя преценка и
с помощта на www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
, както и предвид данните по заключението на вещото лице от втората таблица на л.35-36
от делото. По този начин, съдът достига до дължимо върху нетния
размер на главницата обезщетение за забава, считано от 01.02.2017 г. до 07.10.2019 г., с
натрупване, в общ размер от 284,25 лв.; разпределено по 3-месечни
периоди, както следва:
- за главница от 278,83 лв., считано от 01.02.2017 г. –
обезщетение от 75,83 лв.;
- за главница от 114,17 лв., считано от 01.05.2017 г. –
обезщетение от 28,23 лв.;
- за главница от 186,42 лв., считано от 01.08.2017 г. –
обезщетение от 41,32 лв.;
- за главница от 127,88 лв., считано от 01.11.2017 г. –
обезщетение от 25,09 лв.;
- за главница от 106,96 лв., считано от 01.02.2018 г. –
обезщетение от 18,25 лв.;
- за главница от 178,30 лв., считано от 01.05.2018 г. –
обезщетение от 26 лв.;
- за главница от 305,48 лв., считано от 01.08.2018 г. –
обезщетение от 36,74 лв.;
- за главница от 158,79 лв., считано от 01.11.2018 г. –
обезщетение от 15,04 лв.;
- за главница от 207,01 лв., считано от 01.02.2019 г. –
обезщетение от 14,32 лв.;
- за главница от 51,55 лв., считано от 01.05.2019 г. –
обезщетение от 2,29 лв.;
- за главница от 60,14 лв., считано от 01.08.2019 г. –
обезщетение от 1,14 лв.;
- за главница от 293,44 лв., считано от 01.11.2019 г. –
обезщетение от 0 лв.;
- за главница от 104,58 лв., считано от 01.02.2020 г. – обезщетение
от 0 лв.
До този размер от 284,25 лв. и за периода 01.02.2017 г. - 07.10.2019 г. акцесорният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния му предявен
размер от 316,78 лв., считано от 30.01.2017 г., като неоснователен и недоказан
следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законната лихва,
считано от датата, следваща предявяването на иска и крайната дата на
обезщетението за забава, а именно – от 08.10.2019 г. до окончателното й
изплащане.
Неоснователно
е ответното възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от
ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение, предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие /л.4/, ищецът и адвокатът му са договорили
възнаграждение в размер на 400 лв., което е било изплатено в брой. Настоящият
случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която и според
уважената част от иска, по правилото на чл.78 ал.1 от ГПК, уговореното и
изплатено възнаграждение от 400 лв. не е прекомерно, а е под минимално
предвидения за това размер. Според уважения размер на исковете, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 395,20 лв.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно –
сумата от 146,60 лв. /96,60 лв. + 50 лв./, както и сумата от 200 лв., изплатена
от бюджетните средства на съда за възнаграждение на вещо лице; а така също и в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им – и държавна такса
от още 5 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес в гр. Хасково, бул. „България“ № 85, представлявана от директора
ст.комисар А.Ц.Г.; ДА ЗАПЛАТИ на Н.Г.Д. с ЕГН ********** ***
415,07 лв.,
представляваща брутен размер на дължимото му допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода 07.10.2016 г. – 07.10.2019 г., в
резултат на преизчисляването на нощния му труд към дневен; ведно със законната лихва от 08.10.2019 г. до окончателното изплащане;
както и сумата от 284,25 лв., представляваща обезщетение за забава
за периода 01.02.2017 г. - 07.10.2019 г., изчислено върху
нетния размер на главницата от 2 173,56 лв.; както и 395,20
лв. за деловодни
разноски; като главния иск за разликата до пълния му предявен размер от 2415,31
лв. и акцесорния иск за разликата до пълния му предявен размер от 316,78 лв.,
считано от 30.01.2017 г.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Хасково – сумите от 146,60 лв. за държавна такса и 200 лв. за възнаграждение на вещо лице;
а така също и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събирането
им – и държавна такса от още 5 лв.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от съобщаването и
връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.