Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 16.12.20121г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на девети декември, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 283 по описа за 2021г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №20222212/12.10.2020г. по гр.д. № 46886 по описа за 2019г. по описа
на Софийски районен съд, 70-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Л.М.К., ЕГН
********** с адрес: *** за
призоваване: Финансова компания 2016”ООД, гр. София, ул. „*******и телефон за призоваване *******,
********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******,
с адрес на управление:*** заплащане на
сумите както следва : сумата от 2400,04лв., ведно със законната лихва от 21.03.2018г.
до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 14 в гр.София, ул. „*******абонатен
№ 351573 за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г. и по фактури
**********/31.07.2015г.; № **********/31.07.2016; № **********/31.07.2017г. за
периода от 01.04.2014г. до 30.04.2016г.; сумата от 29,13лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 16.09.2017г. до
09.03.2018г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 18543/2018г. на
Софийски районен съд, Л.М.К., ЕГН **********
е осъдена да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* 307,61лв. представляващи съдебни
разноски по исковото дело и сумата от
91,75лв., представляващи съдебни разноски по заповедното дело, , като са отхвърлени като неоснователни иска
за лихва за забава за горницата над 29,13лв. до предявен размер от 413,43лв. и
за периода от 16.09.2015г. до 15.09.2017г.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 25155900/29.10.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – Л.М.К., ЕГН **********
в частта, в която исковете са уважени.
Изложила е съображения, че решението е неправилно. Посочила е, че не била подписвала договор с Т.С.”ЕАД. В
имота нямало радиатори и разпределители и това било посочено в протокола . В
този протокол не били посочени брой тръби, които преминават през апартамента й,
нямала отношение към консумиране на енергия за сградна инсталация с три тръби
Вещото лице по техническата експертиза не огледало имота, не видяло тръбите.
Отоплителни уреди в общите части на сградата нямало, те били свалени още преди
сградата да се захрани с топлинна енергия. В апартамента имало присъствие на
обявени дати за отчет на уредите, не бил търсен потребител, за да осигури
достъп за такъв отчет. Срок на договор с „Т.С.“ ЕООД бил 5 години и уговорена
възможност за автоматичното му продължаване с 1 година, не било записано „..с
по една година...”. Наредбата за топлоснабдяване била отменена, не било
установено колко енергия е потребила в имота.
Въззиваемият- ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* не е изразил становище по жалбата до приключване
на устните състезания по делото.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД,
ЕИК ******* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 2020981/12.08.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Л.М.К.,
ЕГН **********, с която е
поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът
му дължи заплащане на сумата от
2400,04лв., ведно със законната лихва от 21.03.2018г. до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
14 в гр.София, ул. „*******абонатен № 351573 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. и по
фактури **********/31.07.2016г.; № **********/31.07.2016; №
**********/31.07.2017г. ; сумата от 413,43лв.,
представляващи обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 16.09.2015г. до 09.03.2018г.,
за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 18543/2018г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят
разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия в
имота, потребил енергия в имота за
процесния период в количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал обезщетение
за забава на плащането му, страните били обвързани от договор при Общи
условия.
Ответникът Л.М.К., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете.
Навел е твърдения, че в имота не се потребява топлинна енергия нито
за отопление, нито за горещо битово водоснабдяване, тръбите били отрязани. Не
била искала услугата от Т.С.”ЕАД, нямало основание да й се издават фактури,
апартамент бил продаден през 2019г. В о.с.з. от 09.10.2020г. пред СРС е
посочила, че в апартамента й имало само
три тръби – вертикални щрангове и ако претендираната сума е само за тези три
тръби било абсурдно.
Третото лице помагач на страната на ищеца- „Т.С.”ЕООД,
ЕИК ******* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно
дело № 18543/2018г. по описа на СРС,
съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3026247/21.03.2018г. е издадена заповед за изпълнение, с която е
разпоредено Л.М.К., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД
2400,04лв., ведно със законната
лихва от 21.03.2018г. до изплащането й, представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент 14 в
гр.София, ул. „*******абонатен № 351573 за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. и по фактури **********/31.07.2016г.;
№ **********/31.07.2016; № **********/31.07.2017г.; сумата от 413,43лв., представляващи обезщетение
за забава на плащането на главницата за
периода от 16.09.2015г. до 09.03.2018г., както и съдебни разноски от 106,27лв., за така издадената заповед длъжникът е
уведомен със залепване на уведомление, на 18.07.2019г. заявителят е уведомен за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 12.08.2019г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт №
37/13.02.1997г. съставен от нотариус В.А., съгласно който на 13.02.1997г. Л.Д.и
Е.Д.са продали на Л.М.К. ***.
По делото са приети договор от 05.06.2002,г. протокол от16.05.2002г. на ОС на ЕС, съгласно
които ОС на ЕС на
сграда в гр.София, ул. „*******64 е
избрало и възложило на „Т.С.”ЕООД да
извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата. В списъка на собственици за
имот с абонатен № 351573 е посочена Л.К. положила подпис срещу заявен обем на
имота от 248 куб.м. и липса на радиатори в имота. Договорът е сключен за 5
години с уговорка да автоматичното му продължаване с 1 година при липса на
писмено възражение от страна по договора до 1 месец преди изтичане на срока.
Приети са извлечения от сметки на
ищеца сочещи издадени фактури за
процесните задължения от ищеца за
процесния период.
Приети са Общи условия на ищеца
за продажба на топлинна енергия за битови нужди в гр. София , одобрени от ДКЕВР
с Решение от 01.02.2014г. и Решение от 27.06.2016г.
Приети са неоспорени от страните
протоколи и изравнителни сметки , съгласно които за апартамент № 14 в гр.София,
ул. „*******по записвания на ищеца и на третото лице – помагач абонатен № е
351573, на обявени дати за отчет на уредите – 30.05.2015г. и 25.05.2015г.;
25.04.2016г. и 07.05.2016г.; 01.06.2017г. и 20.07.2017г. не е осигурен достъп
до имота за отчитане на уредите,
протоколите са подписани от представител на етажната собственост., начислена
като потребена от ответника енергия е за горещо битово водоснабдяване и за
сградна инсталация.
С приетото по делото заключение
съдебно-техническата експертиза, вещото
лице е посочило, че общият топломер е преминавал през
периодични метрологични проверки и е бил годен,
показания са отчитани ежемесечно
и са отчислявани технологични загуби.
Посочило е, че за процесните периоди не бил осигурен достъп за отчитане
на уреди в имота, начислена била енергия за горещо битово водоснабдяване за 1
лице и за сградна инсталация съобразно обема на имота от 248 куб.м. Дяловото
разпределение било направено съобразно разпоредбите на наредбата за
топлосналдяване, реално потребената енергия в имота за периода била 2405,56лв.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната
част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост и обезщетение за забава на плащане на същото,
за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлинна енергия срещу задължение на ответника да заплаща
стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите задължения и е доставил
конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с
действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с Наредба №16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./., поради което и за ответника е
възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на стойността на същата в размер на процесната сума, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му.
По делото се установи от приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е
образувано заповедно производство , по което е издадена заповед и с нея е
уважено искането на заявителя „Т.С.”АД и
длъжникът е осъден да му заплати стойността на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния период в
размерите на процесните суми, за които е предявен иска за топлинна енергия и за лихва върху нея, възражение срещу заповедта е депозирано в
срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК
е предявил установителните искове.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът
е клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153 от ЗЕ съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.
42 от ЗЕ(отм). Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ купувач по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди. Такъв е и „битовият клиент“, тоест този, който купува
енергия за собствени
битови нужди. Посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия са собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на
топлинна енергия и страна по
продажбеното правоотношение
с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди , тоест дължат заплащане на цената на доставената
топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения
имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и
като страна по
договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред, включително и с откриването
на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество по искане на това трето лице. Този
договор не се презумира с установяване на факта на
ползване на топлоснабдения имот. (В този смисъл Тълкумателно решение № 2/17.05.2018г. на ОСГК на ВКС). Приетият по делото неоспорен от страните нотариален
акт установява, че имотът е бил придобит от ответника на 13.02.1997г. няма
твърдения и доказателства, че за процесния период ответникът е загубил
собствеността или вещното право на ползване върху имота. При така установеното
съдът приема за установено по делото, че ответникът по делото отговаря пред
ищеца за заплащане на потребената енергия в имота съответно и за забавата на плащането й.
Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, по делото е установено, че за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г. в имота потребената енергия
за отопление е на стойност от 2405,65лв.,
начислена за сградна инсталация
съобразно обема на имота от 248 куб.м. както и за горещо битово водоснабдяване,
начислено за 1бр. потребител поради неосигурен достъп до имота за отчитане
на показанията на водомерите в имота. Приетите по делото протоколи за
неосигурен достъп носят подпис за представител на етажната собственост установяват
обстоятелствата, че на двете обявени дати за всяка една година от процесния
период за ап. № 14 не е осигурен достъп за отчитане на уредите. Тези протоколи
не са оспорени от ответника по исковете в производството пред СРС, поради което
и съдът приема за установени закрепените в тях обстоятелства. Твърдения на въззивника, че
на всяка от тези дати в имота му е имало лице, което да осигури достъп до имота,
са въведени едва с въззивната жалба, поради което и същите са преклудирани,
отделно са и недоказани.
Неоснователни са доводите на въззивника,
обосновани с липса на отоплителни тела в общите части на сградата. По делото е
установено, че ищецът не е начислявал енергия за отопление в общите части на
сградата. Това ясно се сочи в изравнителните сметки, а и се установява от
прието по делото заключение по техническата експертиза.
Без значение по делото е отмяната
на Наредбата за топлоснабдяване от 2007г. Същата представлява административен
акт, отмяната на който действа за в бъдеще, такава отмяна не е била постановена
през процесния период, поради което разпоредбите на Наредбата за
топлоснабдяване от 2007г. следва да намерят приложение.
Съдът приема, че договора между
етажните собственици и „Т.С.”ЕООД е действал за процесния период. Клаузата за
автоматичното му подновяване не е ограничена с краен срок и няма пречка да се
подновява ежегодно. Отделно, само по себе си
обстоятелството дали „Т.С.”ЕООД е имало основание да извършва дяловото
разпределение на енергията в сградата през процесния период не е от решаващо
значение. Това е така, защото вещото лице по техническата експертиза е
направило самостоятелни изчисления на потреблението на топлинна енергия в имота
при съобразяване на данни на общия топломер, обем на апартамента от
248 куб.м. и този на сградата, както и че
не е осигурен достъп до имота за
отчет на водомери, че в ап. № 14 няма
радиатори.
При така възприето съдът приема,
че правилно районният съд е уважил иска за главница от 2400,04лв.
С въззивната жалба не са въведени конкретни
оплаквани срещу изводите на районния съд за изпадането в забава и за размер на
обезщетението за забава. При обосноваване на изводите си районният съд не е
допуснал нарушение на императивна правна норма, поради което и при съобразяване
на ограниченията по чл. 269 от ГПК съдът приема за установено по делото валидно
възникнало задължение на ответника към
ищеца за заплащане на 29,13лв. лихва за
забава на плащането на главницата за
периода от 16.09.2017г. до 09.03.2018г. и решението на СРС следва да се
потвърди в тази част.
С оглед гореизложеното и поради
съвпадане на крайни изводи на въззивния съд с тези на районния съд , решението на СРС в обжалваната част следва да
се потвърди.
По
отговорността за разноски :
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се поставят в тежест на въззивника.
Въззиваемият не е претендирал
разноски и такива не му се следват. Въззиваемият не е изразил становище по
делото до приключване на устните състезания по него. След приключване на
насроченото публично съдебно заседание за 09.12.2021г. от 10,40ч. е депозирал
молба на 09.12.2021г. в 11,41ч., която не следва да бъде обсъждана поради
депозирането й след приключване на устните състезания по делото.
На третото лице помагач не се
следват разноски съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №20222212/12.10.2020г. по гр.д. № 46886 по описа за
2019г. по описа
на Софийски районен съд, 70-ти състав в обжалваната
част.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.”ЕООД, ЕИК *******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.