Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….., 13.02.2019 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 3 – ти състав, на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание, в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА НИКОЛОВА,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова гр. дело № 689 по описа за 2018 г.,:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за
установяване съществуване на вземане.
В исковата молба, ищеца сочи, че на
03.11.2014 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – кредитор и ответника Н.М.В.
– кредитополучател, е сключен Договор за потребителски заем № CREX –
*********, по силата на който кредитора е отпуснал на кредитополучателя парична
сума в размер на 475,00 лв. Твърди се, че кредитополучателят – ответник е
удостоверил с подписа си, че е получил сумата по заема. Съгласно договора,
ответника – кредитополучател се е задължил да изплати кредита на 15 месечни
вноски, включващи главница и надбавка съгласно Погасителния план. В исковата
молба се твърди, че ответникът – длъжник е преустановил плащанията по договора,
като падежът на първата непогасена вноска е настъпил на 19.12.2014 г. Съгласно
чл. 3 от ОУ от Договора, при забава се дължи и обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва. На 20.02.2016 г. е настъпил падежа на цялото
задължение, поради което и целия остатък от заема е станал изискуем. Сочи се в
исковата молба, че на 10.01.2017 г., е сключен Договор за прехвърляне на
вземания между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца, по силата на който
задължението на ответника, произтичащо от Договора за потребителски заем, е
прехвърлено на ищеца, за която цесия на ответника е изпратено съобщение. И тъй
като плащане на дължимите суми не е извършено, ищеца – цесионер е подал
заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу кредитополучателя – ответник, по което е
образувано по ч. гр.д. № 548/ 2018 г. на РС – Белоградчик, и е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу кредитополучателя. Тъй като заповедта
е връчена на длъжника в усл. на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителя е предявил
настоящия иск за установяване съществуване на вземането им.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да
приеме за установено по отношение на ответника, че имат съществуващо вземане за
сумите: 264,12 лв. – главница, 34.29 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода 19.12.2014 г. – 20.02.2016 г., 95.88 лв. – лихва за периода 20.12.2014
г. до 07.08.2018 г. – по Договор за потребителски кредит № CREX –
10993844 от 03.11.2014 г., както и законна
лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на задължението. Молят
съда да им присъди и направените по заповедното производство и по настоящото
дело разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В
подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
В срока
по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.
Ответникът не се явява и не изпраща
свой представител в съдебно заседание.
Към делото е приложено ч. гр. д.
№ 548/ 2018 г. по описа на РС – Белоградчик.
В депозирана
Молба от ищеца, получена в РС – Белоградчик на 11.02.2019 г., е направено искане
от страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по
реда на чл. 238 ГПК.
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна :
Предвид направеното искане от
страна на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в о.с.з.
на 12.02.2019 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съгласно
чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно : ответника не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба, не се явява и не изпраща представител в първото по
делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищеца е направил искане за постановяване
на неприсъствено решение и е представил писмени доказателства с исковата молба.
Съдът прие, че са налице са и
предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването му в
съдебно заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и
призовката за делото/.
Налице са и предпоставките на чл.
239, ал. 1, т. 2 ГПК, а именно – така предявения иск е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените множество
писмени доказателства.
В случая, съвкупността от фактите наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да
обосноват основателността на заявената искова претенция. В тази връзка са представени убедителни писмени
доказателства.
Съдът приема за безспорно
доказано възникването на облигационно правоотношение между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и ответницата, обективирано в Договор № CREX –
10993844 от 03.11.2014 г., по силата на който на ответницата е предоставен заем
в размер на 475.00 лв. Ответницата – заемател е получила предоставения й кредит, но не е изпълнила
задължението си да върне заетата сума в уговорените срокове на заемодателя.
Доказа се надлежно прехвърляне на вземането спрямо ответницата на ищцовото
дружество по силата на договор за цесия. Съгласно установената съдебна практика
– Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/ 2013
г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, уведомление, изходящо от
цедента, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със
същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Поради това, съдът приема, че
така предявения иск е доказан и по основание, и по размер.
При тези мотиви, съдът приема, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, с оглед изложените
обстоятелства и представените писмени доказателства.
При
горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и
уважава предявения положителен установителен иск, като предвид разпоредбата на
чл. 239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
По иска за законни лихви.
Предвид на това, че съдът уважава главният иск, то
основателен се явява и акцесорния такъв – за законните лихви за забава върху
главницата. Съдът приема, че ответника е изпаднал в забава в плащанията си,
считано от датата на депозиране на Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК
пред РС – Белоградчик, на 23.08.2018 г., по което е образувано ч. гр.д. № 548/
2018 г. С депозирането на заявлението, от страна на ищеца е отправена покана
към ответника за плащане на сумата, поради което и от този момент същия изпада
в забава и дължи законни лихви до окончателното изплащане на главницата.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът
уважи изцяло предявения иск, то ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест направените от ищеца разноски по заповедното производство
и в настоящия процес, а именно: 150,00 лв. – държавна такса (25,00 лв. – по заповедното
производство ч. гр.д. № 548/ 2018 г. на РС – Белоградчик и 125,00 лв. по
настоящото исково производство), както и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение (50,00 лв. – по заповедното и 150 лв. по
настоящото производства).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА за
установено по предявения от „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. „Хенрих Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от
Александер Викторов Грихилес – Изпълнителен Директор, чрез пълномощника им К.П.
– юрисконсулт, против Н.М.В., ЕГН **********,***, ИСК по чл. 422 ГПК, че вземанеТО им СЪЩЕСТВУВА за сумите: 264.12 лв. (двеста шестдесет и четири лева и дванадесет
ст.) – неизплатена главница по Договор № CREX –
10993844 от 03.11.2014 г.; 34.29
лв. (тридесет и четири
лева и двадесет и девет ст.) – договорна възнаградителна лихва за периода от 19.12.2014 г. до 20.02.2016 г.; 95.88 лв. (деветдесет и пет лева и осемдесет и
осем ст.) – лихва за периода от 20.12.2014 г. до 07.08.2018 г., както и законна
лихва върху главницата, считано от 23.08.2018 г. (датата на подаване на заявлението по ч. гр.д. № 548/ 2018 г.), до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Н.М.В., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД – гр. София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ул.
„Хенрих Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от Александер Викторов Грихилес –
Изпълнителен Директор, чрез пълномощника им К.П. – юрисконсулт, направените
разноски по заповедното и исковото производства, а именно: 150,00 лв. –
държавна такса (25,00 лв. –
по заповедното производство ч. гр.д. № 548/ 2018 г. на РС – Белоградчик и
125,00 лв. по настоящото исково производство), както и 200,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (50,00 лв. – по
заповедното и 150 лв. по настоящото производства).
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК,
решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :