РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
15.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският районен
съд, XV - ти граждански състав, в открито заседание на
15 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА
ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1535 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.127, ал.2 от СК и чл.143, ал.2 от СК.
Ищеца М.С.П. *** твърди, че от брака си с ответника Й.И.Н. се
родило детето А.М. П.. Твърди, че с Решение N:102 /15.05.2018г. по гр.д. N:459 /2018г. на Районен съд гр.Бяла,
бракът им бил прекратен по взаимно съгласие, като родителските права по
отношение на детето били предоставени на майката. Твърди, че ответницата заедно
с детето им се преместила да живее в гр.Русе. Поддържа, че това обстоятелство
представлявало голям срес за детето им, както и че в гр.Русе ответницата не
разполагала със собствено жилище , нямала работа, намала и близки които да й
помагат.
Моли съда да постанови решение, по силата на което да му бъде предоставено
упражняването на родителските
права по отношение на детето А.М.П., чието
местоживеене ***, на адреса на бащата. Да бъде определен режим на лични контакти
на майката с детето, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща издръжка за
детето в минимален размер, предвиден в закона.
С отговор в срок по чл.131 от ГПК, ответникът
излага пространни доводи за неоснователност на исковете. Представени са
множество писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.
В срока за отговор на исковата молба,
ответника Й.Н., чрез процесуалния си представител е предявил насрещен иск с
правно основание чл.150 от СК. Моли съда да постанови решение с което да измени
определената месечна издръжка в размер на 150 лева, която ищецът М.С.П. заплаща за детето А.П.,
като я увеличи на 400 лева.
С оглед направено възражение за
неподсъдност, депозирано с отговора по чл.131 от ГПК от ответника Й.Н.. С
Определение N:35747/ 11.02.2019г. на Софийски районен
съд делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Русенски районен съд.
С Определение N:2334/15.04.2019г. на Русенски районен съд по реда на
чл.211 от ГПК е приел предявеният насрещен иск за съвместно разглеждане, като е
дал възможност на първоначалния ищец да депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК.
С вх.N:23220/04.06.2019г. първоначалния ищец е депозирал отговор
по насрещния иск, с който развива съображения за неоснователност.
Съдът анализа на събраните по делото
доказателства и прие за установена
следната фактическа обстановка:
От представеното по делото удостоверение
за раждане се установява, че страните имат родено от брака си дете – А.М.П. с
ЕГН: **********.
От представеното по делото Решение N:102/15.05.2018г. постановено по гр.д. N:459 /2018г. на Районен съд гр.Бяла се
установява, че бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, като
родителските права по отношение на детето били предоставени на майката –Й.Н., а
бащата М.П. се задължил да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на
150 лева.
От показанията на св.С.М.П., баща на
първоначалния ищец, се установи, че Й.Н. самостоятелно е взела решение да се
премести в гр.Русе, без знанието на своя бивш съпруг. Твърди, че Й. имала нов
приятел, който я бил оставил. Поддържа, че към момента Й. ***, но не знае дали
тя й помага за отглеждането на децата. Твърди, че условията в жилището в
гр.София са много хубави, като имало обособена самостоятелна стая за детето.
Твърди, че периодично осъществяват контакт с детето А. Съобщава, че синът му е
създал ново семейство и му се е родило друго дете, което в момента е в жилището
в гр.София.
От показанията на св.Даниела Петкова,
майка на първоначалния ищец, се установяват аналогични обстоятелства установени
от св.Сашо П.. Твърди, че синът й разполага с финансови възможности за
отглеждане на детето от първия си брак, както и с добри условия в жилището си в
гр.София.
От показанията на св.Д.К. и св.Ц.В.се
установява, че майката полага изключително добри грижи за своето дете. Твърдят,
че условията в жилището , където живеят Й.Н. и детето са отлични, майката
осигурява внимание и грижи за детето. Установяват, че Й.Н. е постоянно
подпомагана в грижите си за детето от своята майка.
От заключението на назначената СТЕ се
установява, че обособеното за детската стая помещение в жилището на
първоначалния ищец в гр.София е с недостатъчна осветеност.
От приетия по делото социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Русе се установява, че основните
постребности за детето А.от дом, уют, здравеопазване, емоционална топлина са
задоволени адекватно от майката. Установява се, че майката демонстрира
отговорност за грижите към детето и то живее в сигурна и стабилна семейна
среда, обгрижвано с обич и внимание. Детето посещава редовно учебни занятия и
участва активно в извънкласни дейности.
От приетия по делото социален доклад на
Дирекция „Социално подпомагане“ гр.София, Възраждане се установява, че
условията в дома на бащата са подходящи за задоволяване потребностите на детето
– А. Установява се , че контактите между бащата и детето не са прекъснати.
При така установената фактическа
обстановка съдът формулира следните правни изводи.
Обстоятелствата, които съдът е длъжен да
съобрази при решаване на въпроса за
предоставяне упражняването на родителските права, са посочени в чл.59, ал.4 от СК. По същество те съвпадат и с изведените в задължителната съдебната практика
критерии /вж. т.II от Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г.,
Пленум на ВС/. Тези обстоятелства следва да бъдат съобразявани не само когато
този въпрос се решава в рамките на бракоразводния процес, но и когато
родителите нямат сключен граждански брак, по силата на препращащата разпоредба
на чл.127, ал.2 от СК, като съдът е длъжен да следи служебно
за най – добрия интерес на детето /вж. легалната дефиниция по § 1, т.5 от ДР на
ЗЗДт/.
При решаване на въпроса за предоставяне упражняването на
родителските права от значение са не отделните обстоятелства, а тяхната
съвкупност. Такива други особено важни обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени в случая са полът и възрастта на детето / т.II, б.”е” и б”ж” от ППВС
№ 1 от 12.XI.1974 г./. Както е отбелязано и в цитираните точки, майката е
по-пригодния родител да отглежда деца в ниска възраст, тъй като те се нуждаят
от непосредствената майчина грижа, която трудно може да бъде заместена.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. V от
Постановление № 1/12.11.1974 г., Пленум на ВС, определянето на мерки в
зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за
всестранна защита на детето. Изборът на тези мерки цели правилното развитие на
детето, поради което, в случай, че обстоятелствата се изменят съществено,
следва да се вземат нови мерки съобразно с изменените обстоятелства.
Не винаги изменените обстоятелства обаче съставляват
изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или
да са обстоятелства, които се отнасят до вече определената мярка и нейната
рационалност. Поради това съдебната практика правилно приема, че от значение са
както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила
решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или
променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното
им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма.
Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните
качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните или битовите условия и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен
да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на вече взетите мерки, които определят същото.
В настоящия казус съдът приема, че не се
доказа по безспорен начин наличието на трайно и съществено изменение на
обстоятелствата, което да обуславя по смисъла на закона и съдебната практика
изменение на мерките относно родителските права, местоживеенето и режима на
лични отношения за детето А.М.П., ЕГН:**********,
постановени съгласно одобреното споразумение, постигнато между родителите по гр.д.№ 459/2018 г. по описа на Районен
съд- гр.Бяла. Съгласно визираното споразумение, родителските права са предоставени за
упражняване на майката и местоживеенето на детето е определено при нея, а на
бащата е определен режим на лични отношения, както и е осъден същият да заплаща
издръжка за детето в размер на 150
лева.
Неоснователни за доводите, че обстоятелствата относно
родителския капацитет на майката са се променили, като са се влошили до такава
степен, че майката не притежава необходимите условия за отглеждането,
възпитанието и издръжката на детето. Напротив, от съвкупния анализ на
доказателствата по делото се установява, че след одобряването на споразумението
по гр.д №
459/2018г. на Районен съд-гр.Бяла, до настоящия момент майката отглежда и
възпитава детето правилно и притежава нужния родителски капацитет, като такава
промяна в това отношение, каквато сочи бащата, не е настъпила - тя е създала и
притежава всички подходящи условия за упражняване на родителските права.
Понастоящем майката, заедно с детето, живеят в апартамент под наем и е
подпомагана от нейни най-близки родини - бабата на детето по майчина линия. Установено е и не се спори, че жилището
се намира в гр.Русе, разположено е на комуникативно място и обзаведено с нужните мебели и битова техника, и със съпровождащите
санитарни необходимости за отглеждане на непълнолетно дете и това се установи
от събраните писмени и гласни доказателства, както и от изготвения социален
доклад по делото. Жилището е със съответното подходящо обзавеждане за хранене,
хигиена, сън, обучение, отмора и игра за детето.
По делото се установи по категоричен начин, че майката може да разчита и на пълната
подкрепа на семейството си при упражняване на родителските права, които се
явяват и най-близки роднини на детето по майчина линия, като по този начин тя разполага и с необходимата подкрепяща среда, а последните, и
най-вече бабата и дядото на детето по бащина линия, които тайно живеят в същото
населено място, могат да осъществяват пълноценен контакт с детето, като негови роднини, което безспорно е в
интерес на детето А.
Събраните по делото доказателства опровергават твърденията
на първоначалния ищец, че преместването на майката и детето
в гр.Русе станало тайно и без негово знание. От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че преди преместването майката е уведомила
бащата за своето решение, след като вече са разведени тя да се
премести обратно в родния си град.
Недоказани
са твърденията на първоначалния ищец, че смяната на местоживеенето на
майката и детето от гр.София в гр.Русе се е отразила негативно на детето, като
това се опровергава изцяло, както от представените писмени
доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са посещавали дома, в който живеят майката и детето и споделят преки и непосредствени впечатления за отношенията между майка и дете, за
условията в дома и социалната среда на детето.
От
представените писмени доказателства се установява, че Й.Н. има и друго новородено дете, с което детето А.М.П. е в
близки топли отношения, а майката успешно се справя с грижите за двете деца,
като раждането на новото дете съдът не счита за укоримо поведение на майката,
представляващо предпоставка за изменение на родителските права.
Събрания
доказателствен материал опровергава твърденията
на първоначалния ищец, че ответницата не полага труд и
не разполага с доход, от който да посреща нуждите на детето от издръжка. Това е така, тъй като по делото са
налични категорични доказателства досежно
трудовата ангажираност на Й.Н. преди бременността и раждането на
новото й дете, както и получаваните от нея обезщетения за бременност, раждане и
отглеждане на дете. Нещо повече,
налице са и доказатеклства, че ответницата е постоянно подпомагана от своята майка - баба на детето по майчина линия, която
освен доход от пенсия, продължава да работи и получава трудово възнаграждение.
По делото са налице доказателства, че
ответницата е завършила и друго образование в
Русенския университет „Ангел Кънчев", което съдът приема, като определящо за
непроменените обстоятелства относно отличния й родителски
капацитет.
Не се доказаха твърденията на първоначалния ищец и баща на детето, че същият е отчуждаван от детето, че се
възпрепятства контакта му с детето, като това се опроверга, както от констатациите в назначения и приет по делото
Социален доклад – гр.София, така и от събраните по делото гласни доказателства. Нещо повече, установи се, че бащата поддържа регулярен контакт
с детето и не се наблюдават никакви симптоми на синдром на родителско
отчуждение, каквито твърдения развива ищеца.
Анализа на събраните доказателства дава основание на съда да формулира извод, че предявените
искове от първоначалния ищец са неоснователни иследва да бъдат отхвърлени. Това
е така, тъй като от събраните доказателства не се установява майката да
има каквито и да било характеристики, още по-малко пък заболяване, които да
възпрепятстват тя да отглежда и възпитава правилно детето. Напротив, както от социалния доклад по делото, така и от гласните и
писмени доказателства, е видно, че майката е изградила сигурна, спокойна и
любяща среда за детето, посреща успешно неговите потребности, насърчава
контактите с бащата, не се наблюдават никакви симптоми на тревожност у детето и
то проявява силна емоционална привързаност към своята майка.
Изложеното по-горе кореспондира и със свидетелските показания на
свидетелите на ответника, които съдът кредитира.
Напълно опровергани са доводите
на първоначалния ищец
за такава настъпила промяна в
обстоятелствата, която не само да е влошила родителския капацитет на майката,
но и да е поставила в риск детето.
Неоснователни са доводите в исковата
молба и уточнителната молба на първоначалния ищец, че е настъпила съществена и
трайна промяна, обуславяща нужния родителски капацитет на бащата. Напротив, от
представените писмени доказателства от ищцовата страна е видно, че макар и той
да продължава да живее в същото жилище, в което двамата родители са живели допреди раздялата им, то към настоящия момент е по-неподходящо в сравнение с това на майката. Ищецът не доказа променени съществено и трайно и обстоятелства
относно неговите социални и битови условия, както и подкрепяща го среда, поради
което и предявеният от първоначалния ищец иск е неоснователен.
Съвсем
пунктуално, съдът следва да подчертае, че споделеното от детето А.в съдебно заседание, относно желанието му при кого от родителите да живее не е от определящо значение в
конкретния случай. Това е така, тъй като подбудите на детето за мнението му се коренят единствено в подаръците, които подарява баща му - поведение, което съдът също приема за некоректно, тъй като по този начин първоначалния ищец цели да „спечели" детето на своя
страна, разрушавайки моралния облик на другия родител.
По отношение на предявения насрещен иск
с правно основание чл.150 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК основно задължение на родителите е да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Определената веднъж издръжка, обаче не е статична величина,
доколкото същата е функция от съответното изменение на обстоятелствата, при
които първоначално е била определена. В този смисъл е и законодателното
разрешение на въпроса в чл.150 от СК. Съгласно цитираната разпоредба
присъдената издръжка може да бъде изменена при изменение на обстоятелствата.
Кога ще е налице такова изменение е посочено в т.19 от Постановление № 5 от
16.XI.1970 г., Пленум на ВС – трябва да има трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото да дава издръжка лице.
В разглеждания
случай предходно присъдената издръжка на малолетното дете е определена с Решение N: 102 от 15.05.2018г.
постановено по гр.д. N: 459/2018г. по
описа на РС гр.Бяла, с което ответника М.С.П. поел задължение да плаща месечна
издръжка за детето в размер на 150 лева.
Конкретният
размер на тази издръжка е функция от потребностите на самото дете и
възможностите на родителите му – чл. 142
ал. 1 от СК, но не може да бъде по-малък от минимума, предвиден в нормата на
чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една четвърт от размера на минималната работна заплата
или за 2020г. се равнява
на 152,50 лева / 1/4 от 610 лева/.
По делото се
установи, че ответникът към настоящият
момент получава брутен месечен доход в размер на 4000 лева. От друга страна
ответникът се грижи и издържа и друго дете родено от последващ брак с друга
жена.
От
представените писмени доказателства се установява, че през учебната 2018/2019г. детето А.е учило в СУЕЕ“Св.Константин Кирил –Философ‘ гр.Русе и завършило
първи клас с отличен успех. През учебната 2019г.2020г. детето продължава
образованието си в това
училище. Ищцата е представила служебна справка от която е видно, че получава средства за отглеждане на дете –
майчинство. От ищцата са представени и множество писмени доказателства за
извършвани плащания във връзка с отглеждане и лечение на детето.
При тези данни
съдът намира, че е налице увеличение на нуждите на детето Александър, което е в размерите, заявени с
исковата молба. В същото време
така определената издръжка е под нормативния минимум, поради което тя следва да
бъде увеличена.
При
съобразяване възрастта и потребностите на детето, материалните възможности на неговите родители, както
и на факта, че ищцата по насрещния
иск полага грижи за него, съдът
определя размера на необходимата издръжка на 550 лева месечно. Съгласно т.7 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. тя
следва да бъде разпределена между двамата родители, като се вземат предвид
възможностите на всеки от тях, както и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето.
По изложените
съображения съдът разпределя така определения размер на издръжката, като ответникът по насрещния иск следва да
заплаща сума в размер на 397,50 лева месечно, а
остатъкът от издръжката в размер на 152,50
лева и
непосредствената грижа за детето следва да се
поеме от майката Й.Н..
Ответникът има
има професия, която е сравнително добре заплатена. Изложеното дава основание на
съда да приеме, че за същия съществува
реална възможност, чрез полагане
на повече усилия и трудова активност да реализира високи доходи. При тези предпоставки, въпреки че се
грижи и издържа друго свое дете, като родител, той има задължение да осигурява адекватна издръжка на всички свои деца.
По изложените
съображения предявеният насрещен иск следва да
бъде уважен до размер от 397,50
лева, като в останалата му част до пълния
размер от 400 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Материалният
интерес при определянето на издръжката в
конкретния слуяай е съизмерим с цената на иска, определена съгласно чл.69, ал.1, т.7 от ГПК върху търсеното увеличение на издръжката. Така интересът по делото възлиза
на 2160,00 лева, поради
което съдът приема, че адвокатско
възнаграждение на процесуалния
представител на ищата е съразмерно и не следва да бъде намалявано.
На
основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка
с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът по насрещния иск - М.С.П. следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 178,20 лева, която сума
следва да бъде внесена по сметка на Русенски районен съд.
Искане за
присъждане на разноски е направено и от двете страни. Предвид изхода на спора, на
основание чл.78 ал. 1 от ГПК първоначалния ищец следва да понесе сторените и претендирани от ответницата разноски по делото, съобразно
уважената част от претенцията по насрещния иск. По делото е представен списък с разноски, ведно с фактура и
договори за правна помощ от ответницата Н.. Съгласно уважената част от
насрещния иск, като и предвид изцяло отхвърлените искове на първоначалния ищец,
М.С.П. следва да
заплати на Й.И.Н. сумата от 1391,25 лева направени разноски по делото. Ищцата по насрещния иск
- Й.И.Н. следва да заплати на първоначалния
ищец М.С.П. сумата от 5,84 лева
направени разноски по делото, съобразно отхвърлената част от насрещния иск за
издръжка
Мотивиран така,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, определен с Решение N:102 от 15.05.2018г. постановено по гр.д. N: 459 /2018г. по описа на РС гр.Бяла за
детето – А.М.П. с ЕГН: **********, като я увеличава от 150,00 лева на 397,50 лева месечно, поради което
ОСЪЖДА М.С.П. с ЕГН: ********** *** да заплаща на сина си - А.М.П. с ЕГН: **********, чрез неговата майка Й.И.Н. с ЕГН: **********, ежемесечна издръжка в размер на 397,50 лева, считано от датата на депозиране на
насрещната искова молба в
съда – 04.01.2019г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до прекратяване или изменение на
издръжката.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.И.Н. с ЕГН: ********** срещу М.С.П. с ЕГН: ********** иск за издръжка на детето А.М.П. с ЕГН: ********** в останалата
му част до пълния размер от 400,00 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА М.С.П. с ЕГН: ********** да заплати по сметка на Русенския
районен съд сумата от 178,20 лева – държавна такса
върху уважената част на иска.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от М.С.П. с ЕГН: ********** срещу Й.И.Н. с ЕГН: ********** иск за изменение на Решение
N:102 от 15.05.2018г. постановено по гр.д. N: 459 /2018г. по описа на РС гр.Бяла в частта му относно
упражняването на родителските права по отношение на детето – А.М.П. с ЕГН: **********.
ОСЪЖДА М.С.П. с ЕГН: ********** да заплати на Й.И.Н. с ЕГН: ********** сумата от 1391,25 лева направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА Й.И.Н. с ЕГН: ********** да заплати на М.С.П. с ЕГН: ********** сумата от 5,84 лева направени разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от насрещния иск за издръжка.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: