Решение по дело №779/2017 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 37
Дата: 11 април 2018 г. (в сила от 28 юни 2018 г.)
Съдия: Николинка Лазарова Крумова
Дело: 20171460100779
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Оряхово, 11.04.2018г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         РС – Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 06.07.2017г. в състав:

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:Н.Крумова

при секретаря Г.Ц., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№779/2017г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе предвид следното:  

 Производството по делото е образувано по предявен от по кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, вр.чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр.чл.128, т.2 от КТ, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.224, ал.1 от КТ от Ц.П.И., ЕГН:********** ***, чрез адв.М.Г.П. от АК – Плевен против ОУ „ Христо Ботев „ чрез директор Л.Д.Н., с адрес *** за:

- признаването за незаконно и отмяната на уволнението й, удостоверено със Заповед №308/24.03.2017г. на основание чл.344, ал.1, т.1, вр.чл.330, ал.2, т.6 от КТ;

- за осъждането на ответника да заплати на ищеца нетно трудово възнаграждение за месец март 2017г. в размер на 245.43 лева / двеста четиридесет и пет лева и четиридесет и три стотинки /, дължимо на основание чл.128, т.2 от КТ;

- законната лихва по чл.245, ал.2 от КТ, вр.чл.86 от ЗЗД върху дължимата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане;

- за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл.224 от КТ в размер на 86.00 лева / осемдесет и шест лева / за 2016г. и 2017г.;

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата е имала сключено допълнително споразумение към трудов договор №310/28.04.2016г., съгласно което е изпълнявала длъжността „ учител начален етап „, с шифър по класификатор на длъжностите 23415002 в ОУ „ Христо Ботев „, с.Остров, обл.Враца.Сочи се, че трудовият й договор е бил прекратен от работодателя, считано от 29.03.2017г. с дисциплинарно уволнение.

Счита, че заповедта, с която е оформено прекратяването не й е била връчена по нито един от установените в чл.344, ал.1, т.1 от КТ начини.Информацията, която имала е, че е уволнена и дължи обезщетение на ответника в размер на 868.24 лева.

Счита, че заповедта за уволнение не е произвела действие, поради което същата не е довела до прекратяване на трудовия договор.В тази връзка се сочи, че заповедта, съгласно чл.335, ал.1, т.3 от КТ, не е получена от нея, при което съгласно чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарната власт, упражнена с тази заповед е погасена към датата на депозиране на исковата молба и с нея не може да й бъде наложено дисциплинарно уволнение, тъй като е изтекъл двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ, който тече от деня на връчване на заповедта на работника – чл.195, ал.3 от КТ.

Също така счита, че работодателят не е бил положил необходимата грижа да я изслуша и покани да даде обясвнение за действията или бездействията й, които еднолично бил възприел като дисциплинарни нарушения, поради което дисциплинарното производство е протекло в нарушение на чл.195, ал.1, вр.чл.193, ал.1 от КТ.

Също така се твърди, че в нарушение на чл.16 и чл.48, ал.3 от Конституцията на РБ, вр.чл.8, ал.4 от КТ, спрямо ищцата е бил упражнен натиск да се откаже от правото си да престира труда си в чужбина, тъй като не е било зачетено правото й едностранно да прекрати трудовото си правоотношение с ответника по реда на чл.326, ал.1 от КТ.

Твърди се, че на 24.03.2017г. ищцата е напуснала РБ, че в Англия е имало осигурено работно място, както и, че водена от желанието си да подобри финансовото си състояние е искала да напусне работното си място в РБ по своя инициатива.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства:допълнително споразумение към трудов договор №310/28.04.2016г.; копие на извлечение от трудова книжка; копие на пътен лист от м.март 2017г.; копие на фактура за заплащане на самолетен билет; справка за актуалното състояние на всички трудови договори на името на ищцата; удостоверение рег.№36900-13720/07.11.2017г. на ОД на МВР – Враца; молба от 21.12.2016г..

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника, чрез процесуалния му представител адв.С.Т. *** е постъпил писмен такъв.В отговора се оспорват предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани, с всички произтичащи от това законови последици.

На първо място се счита, че предявените искове са недопустими, с оглед изложената в тях правна квалификация, която намира за противоречива и взаимно изключваща се, като навежда доводи в тази насока.

На следващо място счита се исковите претенции са неоснователни и недоказани.Твърди, че от ответната страна са били извършени всички предвидени в КТ процедури за връчване на издадените актове и е спазила разпоредбата на чл.195 от КТ, поради което процесната заповед е влязла в сила на 29.03.2017г..

Счита се, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение и моли предявените искови претенции да бъдат оставени без уважение.

Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва както следва:

-      молба от 21.12.2016г., като счита, че същата няма отношение към спора / не съдържа вх.№ на ОУ „ Христо Ботев „ или обратна разписка за получаването й там;

-      самолетен билет, съдържащ противоречиви данни спрямо останалите приложени доказателства или твърдения в исковата молба / в приложеното удостоверение от ОД на МВР – Враца не е отразено излизане от РБ – България, а само влизане на дата 26.10.2017г., което будело основателни съмнения кога, как е напуснала и колко време е било пребиваването на ищцата в чужбина, тъй като в исковата молба се твърдяло, че това е датата 24.03.2017г. /;

-      представената фактура, тъй като не са налице доказателства за плащането й;

-      работна карта, тъй като на нея не е отразена дата или поне година на издаване;

Моли представените по горе доказателства да бъдат изключени от доказателствата по делото.

 

В съдебно заседание съдът с определение е допуснал изменение на размера на иска по чл.128, т.2 от КТ, като същият се счита за предявен за сумата от 789.16 лева и изменение размера на иска по чл.224 от КТ, като същият се счита за предявен за сумата от 367.20 лева.

    От ищеца, чрез процесуалния му представител, е представена писмена защита.Сочи се, че с исковата молба се иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, съгласно чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като е уточнено, че след като същото е извършено с две заповеди, се иска отмяна и на двете.

     Счита се, че с ангажираните по делото доказателства, ответникът не е успял да докаже, че на 29.03.2017г., уволнението е произвело действие, като този извод следва от представените по делото две заповеди, с две различни дати на издаване – Заповед №308/24.03.2017г., с която ищцата е дисциплинарно уволнена и Заповед №310/28.03.2017г., с която на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено трудовото правоотношение въз основа на Заповед №308/24.03.2017г..Сочи се, че на нито една от двете заповеди не е отбелязано коя, кога е била връчена.

     Също така се счита, че пощенските пликове с клеймо от 29.03.2017г. и известията за доставяне към тях, показвали единствено, че е изпратено писмо от ОУ „ Христо Ботев „ до Ц.П., но същите са абсолютно лишени от доказателствено значение, какво е било съдържанието на изпратените по пощата писма.

      Посочва се, че в това отношение удостоверителното изявление на пощенския оператор от 29.03.2017г. за преместен адрес на ищцата, не презумира недобросъвестното поведение от нейна страна, като получател на пратката.Не било се установило укриване или отказ за получаване, неявяване за получаване на пратката, вследствие узнаване на съдържанието на съобщението, като по делото нямало дори косвени данни, кога според ответника ищцата е разбрала за изявлението на работодателя, че я е уволнил.Не без значение било и, че датата на подаване на пратките, съвпадала с датата на тяхното връщане, като няма данни от кого пощенския служител е разбрал, че получателката се е преместила на друг адрес и при положение, че ищцата не е страна по договорните отношения, развили се между училището и „ Български пощи „ ЕАД, това удостоверяване на пощенския служител не я обвързвало.В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл.195, ал.2 от КТ не фингира изпратено по пощата с неизвестно съдържание писмено съобщение на работодателя, което е недоставено на своя адресат, в основание за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.336, ал.1 от КТ.При липсата на безспорност с какво съдържание е било препоръчаното писмо, дисциплинарното уволнение не е произвело действие на 29.03.2017г., а този ефект е настъпил едва на 28.12.2017г., когато и двете заповеди са съобщени на ищцата с постъпването им по делото, като приложения към отговора по чл.131 от ГПК, с вх.№4114/28.12.2017г., като към тази дата, двумесечният срок по чл.194 от КТ, отдавна е бил изтекъл - на 23.05.2017г., когато дисциплинарната власт на работодателя се е погасила.Поради това, уволнението, наложено на 28.12.2017г. е извън срока по чл.194, ал.1 от КТ и подлежи на отмяна като незаконно.

      На следващо място се сочи, че уволнението следва да бъде отменено като незаконно, поради неизпълнено задължение на работодателя да получи обясненията на ищцата за нейното отсъствие, съгласно императивното условие на чл.193 от КТ, като по делото било категорично доказано, че Заповед №308/24.03.2017г. е била издадена, без да бъде изслушана ищцата предварително и без да й е дадена реална възможност писмено да обясни, защо не се явява на работа.Счита се, че обстоятелството, че ищцата не е била открита на търсените адреси, не е освободило работодателя от задължението да сведе до знанието й искането за даване на обяснения.Сочи се, че извършените посещения по известните адреси на ищцата, удостоверени с протоколите от дати 21.03.2017г. и 22.03.2017г., не установяват, че целта на посещенията е била разбрана от ищцата, като съдържанието на тези протоколи, разгледани заедно с гласните доказателства на техните съставители, е основание те да се обявят за недостоверни.Гласните доказателства разкривали също, че по чисто лични съображения на участниците в дисциплинарното производство, процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е била опорочена.Констатацията в протокола, че „ След свързване по телефона, Милова категорично отказа да разговаря с тях и заявява, че не желае среща „ е невярна, след съпоставяне с гласните доказателства.

В обобщение е посочено, че обяснения за извършените от ищцата дисциплинарни нарушения не са били искани по установения от закона ред – лично или по пощата.Тъй като личното начало обективно не е било възможно, тъй като разпитваните свидетели са категорични, че ищцата е търсена, но не е намерена, работодателят е бил длъжен с препоръчано писмо да отправи искането си по чл.193, ал.1 от КТ, което не било сторено.Предвид факта, че ищцата не е била открита на 21 и 22.03.2017г., и веднага след това е била издадена Заповед №308/24.03.2017г., не можело да се приеме, че ищцата умишлено е осуетила възможността работодателят да й връчи покана за искане на обяснения, поради което основателно било искането за отмяна на Заповед №308/24.03.2017г., без спорът да бъде разгледан по същество.

Сочи се, че със Заповед №310/28.03.2017г. е било констатирано единствено уволнението и е било извършено незаконното прихващане, като тази заповед нямала самостоятелно значение, тъй като нямала задължителното съдържание по чл.195, ал.1 от КТ, като в нея не е посочено кога / на кои дати /, е извършено нарушението, нормите, които са нарушени с него, а препраща към Заповед №308/24.03.2017г..Счита се, че именно поради гореизложеното, процесуалното основание за отмяна на Заповед №308/24.03.2017г. съгласно чл.193, ал.2 от КТ, влече отмяната и на Заповед №310/28.03.2017г., тъй като тя е мотивирана с незаконно основание.

Твърди се, че извършеното прихващане със Заповед №310/28.03.2017г. е било незаконно, тъй като е извършено без съгласието на ищцата, а също така и, че уволнението към 28.03.2017г., когато е била издадена Заповед №310, не е произвело действие.Сочи се, че едностранното прихващане с изявление единствено на работодателя, освен в случаите по чл.271 от КТ, не се разрешава.Нормата императивно и изчерпателно сочела кога това е допустимо в трудовото законодателство, като всяко друго едностранно волеизявление на работодателя, извън тези хипотези, е в нарушение на принципа на равнопоставеност между работника и работодателя.

Писмена защита по делото е постъпила и от процесуалния представител на ответника.Видно от съдържанието на същата, предявените искове се считат за недопустими, неоснователни и недоказани.В тази връзка се сочи, че ищецът безотговорно и без да извести по указания в КТ ред за прекратяване на трудовите правоотношения, не се е явил на работа на 21.03.2017г., като предишния ден – на 20.03.2017г. изпратил на св.С. съобщение, с което го уведомил, че от следващия ден не е на работа, след което блокирала телефоните на своите колеги и достъпа на профила си във Фейсбук.Счита се, че с тези си действия ищецът съзнателно и преднамерено, с цел да не бъде открит от работодателя си, е направил всичко възможно да не даде обяснения за отсъствието си от работа на датите 21 и 22.03.2017г..Всъщото време работодателят му, прави всичко възможно да стигне до ищеца, за да получи неговите обяснения за отсъствията, като изготвилите протоколите служители, посещават и адреса на тогавашния съпруг на ищеца, както и адрес в с.Селановци, където смятат, че ищецът живее в момента.Счита се, че е налице безспорно нарушение на трудовото законодателство по чл.99, вр.чл.94 от ЗГР от страна на ищеца, който е бил длъжен в 8 – месечният срок, в който твърди, че е бил извън страната / март – октомври 2017г. /, да отрази това си отсъствие в съответните регистри на общината, което обаче не е сторил.Счита се, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, че ищецът целенасочено и съзнателно се е опитал да прекрати изцяло всичките си връзки и комуникации с бившите си колеги и работодател, като с това си поведение е станал причина за правомерното и законосъобразно прекратяване на трудовия му договор.Сочи се, че поведението му в случая не може да бъде толерирано, още повече, че трудовият му договор с ОУ „ Христо Ботев „, с.Остров вече е бил прекратяван веднъж през 2015г. и ищецът вече е знаел какъв е механизма за прекратяване на трудовите му правоотношения.

В заключение е посочено, че не може и не бива пълнолетен гражданин на обществото ни, движен от моментни или краткотрайни емоции, да не спазва действащото законодателство и след като осъзнае това, което е извършил, да иска да му се присъди и получи обезщетение за това, включително парично такова.Сочи се, че КТ е предвидил санкции за такова незаконосъобразно поведение и в случая правилно и основателно ответникът е приложил чл.221, ал.2 от КТ.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.09.2015г., между ищцата Ц.П. Милова, в качеството й на работник и ответника – ОУ „ Христо Ботев „, с.Остров, представлявано от директора Л.Д.Н., в качеството на работодател, бил сключен трудов договор №355.В същото ищцата Милова, назначена в училището като „ учител начален етап „, посочила постоянен адрес ***.Договорът бил сключен за неопределено време, бил уговорен срок на предизвестие – два месеца, основно месечно трудово възнаграждение – 530.00 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 1% - 05.30 лева, пълно работно време от 8 часа, основен платен годишен отпуск – 56 работни дни.

На 14.09.2016г., между ищцата Ц.П. Милова, в качеството й на работник и ответника – ОУ „ Христо Ботев „, с.Остров, представлявано от директора Л.Д.Н., в качеството на работодател, било сключено допълнително споразумение към трудов договор №459, а на 04.11.2016г. – допълнително споразумение към трудов договор №77.

На 28.04.2016г., между ищцата Ц.П. Милова, в качеството й на работник и ответника – ОУ „ Христо Ботев „, с.Остров, представлявано от директора Л.Д.Н., в качеството на работодател, било сключено допълнително споразумение към трудов договор №310.В същото ищцата Милова, назначена в училището като „ учител начален етап „, посочила постоянен адрес ***.Договорът бил сключен за неопределено време, бил уговорен срок на предизвестие – два месеца, основно месечно трудово възнаграждение – 600.00 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 2% - 12.00 лева, пълно работно време от 8 часа, основен платен годишен отпуск – 56 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск по чл.41 от КТД – 2 дни.

На 07.03.2017г., между ищцата Ц.П. Милова, в качеството й на работник и ответника – ОУ „ Христо Ботев „, с.Остров, представлявано от директора Л.Д.Н., в качеството на работодател, било сключено допълнително споразумение към трудов договор №270.В същото ищцата Милова, назначена в училището като „ учител начален етап „, посочила постоянен адрес ***.Договорът бил сключен за неопределено време, бил уговорен срок на предизвестие – два месеца, основно месечно трудово възнаграждение – 660.00 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит – 2% - 13.20 лева, пълно работно време от 8 часа, основен платен годишен отпуск – 56 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск по чл.41 от КТД – 2 дни.

През месец декември 2016г. между ищцата, директорката Н. и св.С.С. била проведена среща в дирекцията на училището.На същата, ищцата държейки лист в ръка заявила, че желае да напусне работа.След зададен въпрос от страна на директорката дали намерението й е сериозно, ищцата заявила, че работата й харесва и, че не иска да напуска, но обстоятелствата я принуждавали.След като била помолена он Н. да вземе окончателно решение, ищцата скъсала и смачкала листа, който държала и заявила, че се отказва да напуска, след което пред никого не споменала има ли намерение да напусне работа или не.

На 20.03.2017г., св.Стояанов получил на мобилния си телефон съобщение от ищцата, с което същата го уведомявала, че от следващия ден не е на работа.След като прочел съобщението, свидетелят се опитал да се свърже с нея като набрал номера й, но установил, че обажданията му към нейния номер са блокирани.

На 21.03.2017г., след като ищцата не се явила на работа, а същевременно е следвало да бъде организирано вътрешното й заместване, св.С. уведомил св.Е.К., която в този ден замествала директорката за съдържанието на полученото от ищцата съобщение.

На 21.03.2017г., ищцата си закупила билет за полет София – Лондон Лутън на 24.03.2017г. в 06.00 часа.За закупеният самолетен билет била издадена фактура №020005892з/21.03.2017г..

На 21.03.2017г., бил съставен протокол №1 за извършено нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа на учител начален етап в ОУ „ Христо Ботев „, с.Остров.Видно от съдържанието на същия, на 21.03.2017г., Е.К., в качеството й на директор, назначен със Заповед №292/20.03.2017г. на директора на ОУ, установила, че служителят – ищцата Милова, изпълнямваща длъжността „ учител начален етап „ в училището, не се е явила на работа.Отразено е още, че след проучване било установено, че на 20.03.2017г., ищцата е изпратила текстово съобщение на С.С. – завеждащ административна служба в училището, с което уведомила, че повече няма да работи в училището, като на изпратено обратно от С. съобщение, не отговорила.Също така е посочено, че от разговор с директора на училището – Л.Н. сутринта на 21.03.2017г., Е.К. установила, че същата не е била уведомена за отсъствието на свой служител.Отразено е още, че до края на работния ден на 21.03.2017г., ищцата не се е явила в училището, за да обясни причините за отсъствието си от работа, както и, че при опит за установяване на контакт със същата, било установено, че входящите повиквания към мобилния й номер са блокирани и, че без резултат били останали и опитите на останалите служители от училището за свързване с нея.Изрично е посочено, че на ищцата е била изпратена покана по смисъла на чл.193, ал.1 от КТ, с изх.№426/21.03.2017г. за явяване в училището до края на работния ден на 22.03.2017г., с цел установяване и изясняване на обстоятелствата около извършеното нарушение.Така съставеният протокол бил подписан от Е.К. и от свидетеля – С.С. – завеждащ административна служба.

На същата дата 21.03.2017г., до ищцата била изготвена покана с изх.№426/21.03.2017г..Със същата ищцата била поканена да се яви в училището до края на работния ден на 22.03.2017г. за изясняване на обстоятелствата във връзка с извършено от нея дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа на 21.03.2017г. за изпълнение на служебните й задължения като учител начален етап, без предупреждение към прекия работодател.

На 21.03.2017г. бил съставен протокол за направено посещение за връчване на покана, в който било отразено, че на същата дата е посетен домът на ищцата в с.Остров, обл.Враца на ул. „ Пейо Яворов „ №9, с цел връчване на горепосочената покана с изх.№426/21.03.2017г..Изрично било отразено, че ищцата не е открита на адреса, както и, че след установяване на отсъствието на ищцата от нейния настоящ адрес, е бил посетен домът на съпруга й – В.И. ***, като отново било установено отсъствието й и от този адрес.Протоколът бил подписан от свидетелите Е.К. и С.С..Адресите били посетени в края на работния ден между 17.30 и 18.00 часа.

На 22.03.2017г., бил съставен протокол №2 за извършено нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа на учител начален етап в ОУ „ Христо Ботев „, с.Остров.Видно от съдържанието на същия, на 22.03.2017г., Л.Н., в качеството й на директор, установила, че служителят – ищцата Милова, изпълнямваща длъжността „ учител начален етап „ в училището, не се е явила на работа.Отразено е още, че след проучване било установено, че на 21.03.2017г., ищцата не се е явила на робота до края на работния ден, като за отсъствието й не бил уведомен директорът на училището, както и, че до същата е била изпратена горепосочената покана по смисъла на чл.193, ал.1 от КТ, с изх.№426/21.03.2017г..Отразено е, че до края на работния ден на 22.03.2017г. ищцата не се е явила в училището за изпълнение на служебните си задължения като учител начален етап и за изясняване на обстоятелствата около отсъствието й, както и, че при неколкократни опити от страна на директорката за установяване на контакт с нея, било установено, че входящите повиквания към мобилния й номер са блокирани.Посочено е, че два последователни работни дни ищцата нарушава задълженията си съгласно трудов договор №355/01.09.2015г., определени й с длъжностната характеристика за длъжността, както и нарушава трудовата дисциплина, съгласно чл.186 и чл.187, т.1 от КТ.Посочено е още, че до ищцата е изпратена покана по смисъла на чл.193, ал.1 от КТ, с изх.№427-1/22.03.2017г., за явяване в училището до края на работния ден на 22.03.2017г., с цел установяване и изясняване на обстоятелствата около извършеното нарушение.Така съставеният протокол бил подписан от директора – Л.Н. и от свидетелите – С.С. – завеждащ административна служба и Е.К. – старши учител.

На същата дата 22.03.2017г., до ищцата била изготвена покана с изх.№427-1/22.03.2017г..Със същата ищцата била поканена да се яви в училището до края на работния ден на 23.03.2017г. за изясняване на обстоятелствата във връзка с извършено от нея дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа на 21.03.2017г. и на 22.03.2017г. за изпълнение на служебните й задължения като учител начален етап, без предупреждение към прекия работодател.

На 22.03.2017г. бил съставен протокол за направено посещение за връчване на покана, в който било отразено, че на същата дата е посетен домът на ищцата в с.Остров, обл.Враца на ул. „ Пейо Яворов „ №9, с цел връчване на горепосочената покана с изх.№427-1/22.03.2017г..Изрично било отразено, че ищцата за пореден път не е открита на адреса, както и, че след установяване на отсъствието на ищцата от нейния настоящ адрес, е бил посетен домът на съпруга й – В.И. ***, като отново било установено отсъствието й и от този адрес.Също така в протокола е отразено и посещение на дома на познат на ищцата в с.Селановци, обл.Враца от с.С. и Теодора Тодорова, както и, че след свързване по телефона, ищцата категорично е отказала да разговаря с тях, като заявила, че не желае среща.Протоколът бил подписан от свидетелите С.С., Теодора Тодорова – медицинска сестра в училището и В.А. ***.. Адресите били посетени в края на работния ден.

Служителите в училището в периода от 21.03.2017г. до 24.03.2017г. правели опити да се свържат с ищцата, но обажданията им били блокирани.Ограничен бил и достъпът им до профила на ищцата в социалната мрежа „ Фейсбук „.Единствено връзка с нея имала св.Р.Ц., която по молба на директорката в горецитирания период се свързала с ищцата и й предала да отиде в училището, дори и след края на работния ден и да си пусне молба за напускане, на което последната отговорила, че няма да отиде повече в с.Остров и в училището.Опити да убеди ищцата да си подаде молба за напускане били направени и от св.К., която при разговор със св.И. – бивш съпруг на ищцата, била уведомена от същия, че последната не е в с.Остров и, че заминава за Англия.

На 24.03.2017г., директорката на училището Л.Н., в качеството й на работодател, издала Заповед №308/24.03.2017г. на основание чл.259, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование, вр.чл.188, т.3, вр.чл.190, ал.1, т.2 и чл.195 от КТ, с която заповед ищцата била наказана с дисциплинарно наказание „ уволнение „, считано от датата на връчване на заповедта.Като фактически обстоятелства свързани с извършеното нарушение е посочено нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.Като мотиви за налагане на наказанието е изложено, че на 21.03.2017г. и на 22.03.2017г. ищцата не се е явила на работа, като за целта не е бил уведомен директора на училището, както и, че със служителя няма връзка, чрез която да бъдат установени причините за неявяването му на работа, както и, че същият не се е възползвал от правото си да даде писмени обяснения за обстоятелствата около извършване на нарушението.

На 28.03.2017г., директорката на училището л.Н., в качеството й на лаботодател, издала Заповед №310/28.03.2017г. на основание чл.259, ал.1 от закона за предучилищното и училищното образование, вр.чл.330, ал.2, т.6 от КТ и Заповед №308/24.03.2017г. на директора на училището, с която било прекратено трудовото правоотношение с ищцата, считано от датата на подписване на заповедта.Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че ищцата е наказана с дисциплинарно уволнение за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, съгласно Заповед №308/24.03.2017г..Отразено е, на ищцата да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 12 работни дни, в размер на 367.20 лева по смисъла на чл.224, ал.1 от КТ.Посочено е също, че ищцата дължи обезщетения на работодателя, както следва – сумата от 311.00 лева, предоставени й за представително облекло за периода от 21.03.2017г. до 31.12.2017г. и съгласно чл.221, ал.2 от КТ – обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, определено в подписания от нея трудов договор – 2 месеца, в размер на 1346.40 лева.

По делото са приложени два броя известия за доставяне на писмо, с дата на пощенското клеймо – 29.03.2017г., в които като подател е посочено ОУ „ Христо Ботев „, с.Остров, а като получател – ищцата, като едното е изпратено на адрес с.Остров, обл.Враца, ул. „ Пейо Яворов „ №9, а другото на адрес с.Остров, обл.Враца, ул. „ Васил Левски „ №6.Писмата, изпратени и до двата адреса са върнати обратно, като на 29.03.2017г. като причина за връщането им е посочено „ преместен „.

С Декларация от 13.11.2017г., ищцата декларира, че от превода на съдържанието на представените по делото трудов договор и работна карта, се устновявало, че на 24.03.2017г., същата е подписала договор с работодател в Англия, по силата на който е изпълнявала длъжност земеделски/градински работник, като е стартирала като специалист в пак-хаус – фабрика за карфиол, броколи и моркови, и селскостопански работник – ферма за цветя.

Видно от удостоверение рег.№369000-13720/07.11.2017г. от ОД на МВР – Враца, за периода от 01.03.2017г. до 31.10.2017г., в АИФ „ Задгранични пътувания „, са налице данни за задгранични пътувания на ищцата, а именно влизане в РБ на 26.10.2017г. в 13.59 часа на ГКПП Аерогара София.

Видно от представеното по делото удостоверение за промяна на постоянен адрес, с изх.№АО-ППА-1/30.01.2018г. на община Оряхово, ищцата е с постоянен адрес ***.

Видно от представеното по делото удостоверение за настоящ адрес, с изх.№АО-ПНА-1/30.01.2018г. на община Оряхово, ищцата е с постоянен адрес *** от дата ***г..

По делото е изготвена съдебно – счетоводна експертиза.От заключението на вещото лице, дадено след проверка на съдържащите се в делото материали и след проверка в счетоводството на ОУ „ Христо Ботев „, с.Остров, се установява както следва:

-      начисленото трудово възнаграждение за месец март 2017г. на ищцата , е в размер на 961.08 лева.Уточнено е, че ищцата е работила до 21.03.2017г., т.е. в месец март 2017г. има 13 отработени дни, като след това в съответната форма са отразени останалите работни дни като самоотлъчки.За отработените дни е начислено брутно трудово възнаграждение в размер на 961.08 лева, като то е формирано от основна заплата – 390.00 лева, клас – 07.80 лева, лекторски – 38.50 лева, класно ръководство – 17.73 лева, доплащане текущ месец – 125.70 лева, СБКО – 14.15 лева и обезщетение по чл.224 от КТ – 367.20 лева.Удръжките са в размер на 1829.32 лева;

-      обезщетението по чл.221 от КТ е в размер на 1346.40 лева, като от тази сума в месец март 2017г. са били прихванати 478.16 лева.Дължими остават 868.24 лева.Уточнено е, че в трудовия договор на ищцата, срокът на предизвестие е 2 месеца, но тъй като същата е била освободена без да отработи този срок, във ведомостта за месец март 2017г. е отразена удръжка – обезщетение по чл.221 от КТ, в размер на две брутни работни заплати – 1346.40 лева.След като от брутното трудово възнаграждение от 961.08 лева са удължани осигуровките, ДДФЛ и дължимата сума за работно облекло в размер на 311.00 лева, то от сумата на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, реално са прихванати само 478.16 лева.Така ищцата остава да дължи от общия размер още 868.24 лева, което е отразено във ведомостта, като сума за получаване с отрицателен знак, т.е. -868.24 лева;

-      за 2016г., ищцата няма неизползван платен годишен отпуск, а за 2017г., неизползваният отпуск е в размер на 12 дни, за които е начислено в месец март 2017г..Обезщетението по чл.224 от КТ е сумата от 367.20 лева;

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.

На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Според чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, а според ал.2 на същия член -  когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.Съгласно ал.3 на същия, разпоредбите на ал.2 не се прилагат, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено.За да изпълни това свое задължение работодателят следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения за конкретно посочено нарушение / двете форми на изслушване са равностойни по правното си значение, от преценката на работодателя зависи коя от тях да избере /, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл.193, ал.1 от КТ.Обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска или отказът такива да бъдат дадени, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание - Решение №220 от 26.04.2011г. на ВКС по гр. д. №1917/2010г., 4 - то г.о., ГК.

Писмената покана до работника за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ може да бъде връчена лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга - чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка.В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса, а обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение.С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и изявлението му е породило правно действие.Когато обаче, работникът сам с поведението си стане причина работодателят да не може да изпълни задължението си по чл.193, ал.1 от КТ, той не може да черпи право от собственото си виновно поведение и е налице хипотезата на чл.193, ал.3 от КТ.В този смисъл е и Решение №226/22.05.2012г. на ВКС по гр.д.№917/2011г., 4 – то г.о., в което е посочено, че ал.3 на чл.193 от КТ е приложим и във всички случаи, когато работодателят е поставен в невъзможност да поиска обяснения от работника, в т.ч. случаите, когато работникът не може да бъде намерен на адреса, който е съобщил на работодателя си; не се е явил, за да получи препоръчаната пратка, съдържаща искане за даване на обяснения или по какъвто и да е начин е осуетил възможността изявлението на работодателя с искане за обяснения да достигне до него.Задължението на работодателя да предостави на работника реална възможност да даде обяснения, предполага оказване на съдействие от страна на последния, изразяващо се в тяхното приемане, като съдът следва да осъществи преценка дали работодателят е осуетил възможността обясненията на работника до достигнат до него.В този смисъл от значение е дали работникът е създал предпоставки за безпрепятствено осъществяване на контакти и кореспонденция на адреса, който той е посочил в поканата до ищеца за даване на обяснения или се е поставил в невъзможност да получи тези обясненията без извинителна причина.

В разглеждания случай ищцата дори не твърди, че обясненията й не са били изслушани по вина на работодателя и причините за това, нито пък отрича сама да се е поставила в невъзможност да получи поканата, а само, че поведението на работодателя е било в разрез с разпоредбата  на чл.8, ал.1 от КТ за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, тъй като е била издадена заповед за уволнение без ищцата да е била предварително изслушана и без да й е давана реална възможност писмено да обясни защо не се явява на работа.

Това се установява като се съобразят както събраните гласни доказателства, така и съобразяването във времево отношение на датата на констатираното неявяване на работа и изпратеното до ищеца писмо с обратна разписка.Затова и съдът приема, че е налице нормата на чл.193 ал.3 от КТ и обясненията на работника не са изслушани и съобразени при налагане на наказанието изключително по негова вина.Наличието на предвидената в закона хипотеза изключва възможността дисциплинарното уволнение да бъде отменено на процесуално основание без да се разглежда спора по същество.

От събраните по делото доказателства се установява, че за извършеното от ищцата нарушение на трудовата дисциплина – неявяване на работа, са били съставени два протокола - №1 и №2, съответно от дати – 21.03.2017г. и 22.03.2017г., както и два броя покани до ищцата от същите дати за даване на обяснения по реда на чл.193 от КТ.От представените по делото протоколи за направено посещение за връчване на поканите се установяват данни на кои конкретно адреси ищцата е била търсена, на кои дати и от кои лица, както и обстоятелството, че същата не е открита на посетените адреси.

От свидетелските показания бе установено, че ищцата е била информирана за воденото срещу нея дисциплинарно проидвоство и ако е искала, е можела да предостави на работодателя си обяснения, които да бъдат взети предвид при налагането на дисциплинарното наказание.Това се констатира и от съдържанието на съставения на дата 22.03.2017г. протокол, в който е отразено, че след свързване по телефона, Милова категорично е отказала да разговаря с лицата, посетили домът на неин познат в с.Селановци и заявила, че не желае среща.Нещо повече, дори след като била уведомена от св.Р.Ц., че последната, след като ищцата не се е явила няколко дни на работа, е помолена от директорката на училището да се свърже с нея и да й предаде да отиде в училището и да си подаде молбата за напускане, както и, че ако чувства неудобство това можело да стане и след 17.00 часа, ищцата отговорила, че няма да дойде повече в с.Остров и в училището.Обстоятелството, че работодателят е търсил ищцата се установява и от показанията на св.К., която заявява, че на 22 или 23.03.2017г. е попитала бившия съпруг на ищцата – св.И. къде може „ да я намерим „, тъй като е искала да я убеди да отиде в училището и да подаде молба за напускане, както и, че видно от отговора на св.И., същата не се е намирала на територията на с.Остров, както и, че заминавала за Англия.

С оглед гореизложеното, съдът намира за неоснователни наведените от страна на процесуалния представител на ищцата твърдения, че показанията, депозирани от свидетелите К., С. и А. разкриват съществени противоречия, в заявените от тях факти.На първо място, изложените съображения, не водят до извода, че отразеното в протокола от дата 22.03.2017г., че „ след свързване по телефона Милова категорично отказва да разговаря с тях, че не желае среща „ е абсолютно невярно, нито пък съдът констатира каквито и да е противоречия в изложеното от свидетелите.В тази връзка св.С. е посочил, че не може да каже със сигурност на 22 март дали някой е успял да се свърже с ищцата, а не че никой не се е свързал или, че отразеното не е вярно.На следващо място тук не следва да се коментират показанията на св.А., тъй като видно от съдържанието на протокола, въпросното свързване по телефона е отразено, че се е случило при посещението на адрес в с.Селановци, което е било осъществено от св.С. и медицинската сестра в училището – Теодора Тодорова, поради което св.А. няма как да е била свидетел на същото.Отделно от това последната твърди само, че не е била свидетел на конкретен опит на някого от колегите си да се свърже с ищцата по телефона, а не че никой от тези лица, включително и Теодора Тодорова, подписали се като свидетели на протокола от 22 март не е могъл по мобилния телефон да се свърже с ищцата.

За несъществени и незначителни съдът намира останалите посочени несъответствия в показанията на свидетелите, които отдава на изминалия период от време.Безспорно се установява, както от показанията на св.С., така и от отразеното в протокол №1, че св.К. е била уведомена за изпратеното от ищцата съобщение до св.С., че от следващия ден не е на работа, именно на 21.03.2017г..Установено е също, че св.К. е посещавала известните на ищцата адреси в с.Остров както на 21, така и на 22 март, а факта, чия е била инициативата за това, в случая е без значение.Нищо нелогичо не се съдържа и в показанията на св.С. в частта им, в която същият разясни редът и документите, подлежащи на регистриране във входящата поща на училището, което беше потвърдено и от страна на директора Л.Н. в обясненията й, дадени по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, която поясни, че реда по документо оборота е уреден в утвърдена с нейна заповед инструкция.

От всичко гореизложено съдът намира, че ищцата е била информирана за воденото срещу нея дисциплинарно производство и ако е искала, е могла да предостави на работодателя си обяснения, които да бъдат взети предвид при налагане на дисциплинарното наказание, но въпреки това не е пожелала да намери начин да се свърже с него за уреждане на отношенията им.Точно обратното, положила е усилия да предотврати възможността не само на работодателя си, в лицето на директора на училището, но и на почти всички останали служители в училището, с изключение на св.Ц. да осъществят връзка с нея, като е блокирала входящите им обаждания до мобилния си номер и достъпът им до профила й в социалната мрежа „ Фейсбук „.Индиции в тази насока се съдържат и в приложената от самата ищца като писмено доказателство – фактура за заплащане на самолетен билет, видно от съдържанието на която, ищцата е закупила самолетен билет за Англия именно на датата, на която за първи път не се е явила на работа - 21.03.2017г..

Отделно от това, не може да се приеме, че ищцата е искала да упражни правото си да даде обяснения, при положение, че очевидно е следвало да е на работа до момента на прекратяване на трудовото си правоотношение.

Липсата на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, дължащи се на неглижирането от страна на уволненото лице, не могат да се вменят като нарушение на закона от работодателя при реализиране на дисциплинарната отговорност и издаване на заповедта за уволнение.Още повече, че с продължителното отсъствие на работника, работодателят обективно е бил препятстван да изпълни задължението си за изискване на обяснения.

В този смисъл възражението за нарушение на процедурата по чл.193 от ГПК се явява неоснователно.Видно е, че работодателят е направил опити да издири ищцата, за да й иска обяснения по реда на чл.193 от КТ за неявяването й на работа, дори повече – да й даде възможност да подаде молба за напускане.Обстоятелството, че ищцата не е дала обяснения, не дава основание поведението й да се цени в нейна полза, като се направи извод, че обяснения не са искани, поради което възраженията на ищеца в обратен смисъл са неоснователни и заповедта за уволнение следва да се разгледа по същество.

С предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение работникът упражнява едно свое конститутивно право - да прекрати налично трудово правоотношение, като след изтичането на срока на предизвестието прекратяването настъпва по правоакто трудовият договор, така и заповедта за прекратяването следва да са в писмена форма, поради което настоящият състав прави извода, че предвидената писмена форма на предизвестието е такава за действителност.Недопустимо е установяването наличие на писмено предизвестие да бъде с гласни доказателства.

В случая по делото не се представиха писмени доказателства, от които да се установява, че от ищцата е било подадено писмено предизвестие, каквото задължително изисква нормата на чл.326, ал.1 от КТ, което да е доведено до знанието на работодателя, поради което не може да се приеме, че трудовото правоотношение е било прекратено по реда на чл.326 от КТ.Върху представената по делото молба с дата 21.12.2016г., няма поставен входящ номер и дата, от които да се установи, че е получена в деловодството на училището или от някое от длъжностните лица.Отделно от това, обстоятелството, че същата не е била депозирана се установява и гласните доказателства, които опровергават твърдението, че е бил направен опит за представяне на молбата на работодателя, но същата не е била приета от последния.

Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.Липсата на който и да е от тези реквизити, нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът.Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл.195, ал.1 от КТ.Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

В случая, процесната заповед, с която е наложено дисциплинарното наказание, отговаря на изискванията за мотивиране по чл.195, ал.1 от КТ, тъй като видно от съдържанието й, в същата е посочен нарушителя, както и фактическото основание за издаването й.Отразеното в нея нарушение е индивидуализирано достатъчно ясно и подробно чрез посочване на датите и начина на извършването му, посочен е законен текст, въпреки, че евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себи си не води до незаконност на уволнението, а от значение е дали визираното поведение принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина.

Видно от съдържанието на заповедта, дисциплинарното наказание е наложено за това, че ищцата не се е явила на работа в течение на два последователни работни дни – 21.03.2017г. и 22.03.2017г., без да уведоми директорът на училището.Горепосоченото нарушение в случая се установява по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните както гласни, така и писмени доказателства.Същевременно нито се твърди, нито се доказва, че през този период на ищеца е било разрешено ползването на отпуск или че отсъствието му се дължи на някаква обективна причина.

Дисциплинарното нарушение е очертано с неговите обективни и субективни признаци, което обезпечава защитата на работника, а заповедта не е незаконосъобразна на формално основание - поради липса на мотиви и дава възможност в рамките на посоченото дисциплинарно нарушение да се изследват подлежащите на доказване факти, съответно законността на уволнението.

Съгласно чл.190, ал.1, т.2 от КТ, дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване на работа в течение на два последователни работни дни. Макар, че визираните в чл.190, ал.1 от КТ нарушения на трудовата дисциплина са тежки такива, при всеки случай на дисциплинарно нарушение следва да се съобразяват критериите по чл.189, ал.1 от КТ относно тежестта на нарушението.Тежестта на конкретното нарушение следва да се преценява с оглед обстоятелствата, свързани с   дисциплинарното нарушение, значимостта на неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и отношението му към трудовия процес.Законосъобразността на дисциплинарното уволнение се преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител.

Ищцата не спори, а и от всички доказателства по делото се установява, че същата не се е явила въобще на работа, считано от 21.03.2017г. без уважителни причини.По делото бе установено и, че междувременно дори е започнала и друга работа.Именно поради това, към момента на издаване на заповедта – 24.03.2017г., са били налице основанията по чл.190, ал.1, т.2 от КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, за налагане на дисциплинарно уволнение.

Нарушението е извършено виновно, като следва да се посочи, че по принцип нарушение на трудовата дисциплина представлява както умишленото, така и небрежното неизпълнение на трудови задължения.За съставомерността на процесните нарушения формата на вината – умисъл или небрежност, е без значение, като в случая тя се е проявила във формата на умисъл /.

Съдът намира, че неявяването на работа без основателна причина винаги дава отрицателно отражение върху трудовия процес и нарушава трудовата дисциплина в предприятията.Следва да се отчете, че заеманата преди уволнението длъжност на ищцата изисква повишена отговорност и стриктно спазване на трудовата дисциплина, а тяхното нарушаване има тежки негативни последици за трудовия процес.В случая следва да се отчете поведението на ищцата, която не е уведомила прекия си ръководител за това, че ще отсъства от работа не само в продължение на два дни, а изобщо, което е препятствало правилното организиране на трудовия процес.С поведението си е нарушила един основен принцип на трудовото право, установен в чл.8, ал.1 от КТ, съгласно който: “ Трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите ”., като в случая ищцата е имала намерение да замине за друга държава и продължително да отсъства, не е прекратил трудовия си договор с предизвестие по чл.326 от КТ по взаимно съгласие по чл.325, т.1 от КТ и не е поискала разрешение от работодателя да ползва неплатен отпуск по чл.160 от КТ, а е реализирала намерението си, като на 24.03.2017г. заминала за Англия, където, считано от същата дата сключила нов трудов договор с друг работодател.По този начи е поставила работодателя си в неизвестност относно състоянието на трудовото си правоотношение.Като е постъпила по този начин, тя е действала недобросъвестно при изпълнение на трудовите си задължения с работодателя и е предпочела продължителното самоволно отсъствие от работа, без да са известни причините за това, което е нейно виновно поведение.

С описаното поведение ищцата е нарушила и задълженията си да бъде лоялна към работодателя / чл.126, т.9 от КТ /, както и да се явява на време на работа и да бъде на работното си място до края на работното време.Лоялността изисква от работника да уведоми работодателя си, като го извести своевременно, когато му се налага да отсъства или желае да отсъства от работа и като поиска ползването на платен или неплатен отпуск, и да започне ползването на отпуск, след като получи разрешение за това от работодателя, или да поиска прекратяване на трудовия договор, като отправи писмено предизвестие за това по чл.326 от КТ.В конкретния случай това задължение не е изпълнено.

Дисциплинарното наказание се смята за наложено освен от деня на връчване или получаване на заповедта за дисциплинарно уволнение / чл.195, ал.3 от КТ /, още и от деня на узнаване на нейното съществено съдържание – изразена воля от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение и правното основание, на което това е направено.От друга страна в практиката е прието, че дисциплинарното уволнение на работника или служителя е законно, когато безпричинно и без да уведоми работодателя е напуснал страната за продължително време и го е възпрепятствал да изпълни задължението си за изискване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ / Решение №396 от 29.04.2008г. по гр. д. №1088 от 2005г. на ВКС, I во г.о. /.В случая безспорно се установи, че от 24.03.2017г. до 26.10.2017г. ищцата не се е намирала в страна, поради което очевидно е налице обективна невъзможност на работодателя да му връчи заповедта за уволнение на посочения от нея адрес, което го оневинява в случай, че не е уведомил работника за прекратяване на трудовия договор в законния срок.Съдът в случая намира, че ищцата е следвало поне да се поинтересува какво е станало с предишният й трудов договор, тъй като е очевидно, че тя сключва трудов договор, след като има действащ такъв / ако се приеме, че не е знаела за уволнението /.

Съществена особеност на дисциплинарното наказание “ уволнение ” е, че неговото налагане означава прекратяване на трудовите отношения.Но сама по себе си издадената на основание чл.195 от КТ заповед за налагане на дисциплинарно уволнение не представлява заповед за прекратяване на трудовия договор.Следователно, за да бъде прекратяването на правоотношенията оформено законосъобразно, работодателят трябва да издаде и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330 от КТ, като в нея посочи издадената заповед за дисциплинарното наказание уволнение.Практиката допуска двете заповеди – за налагането на дисциплинарното уволнение и за прекратяването на трудовия договор – да бъдат оформени както общо - с един акт на работодателя, така и разделно.

 

С оглед на изложеното и установените по делото обстоятелства, съдът намира, че правилно работодателят е наложил най - тежкото наказание - дисциплинарно уволнение, което съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина.

Ето защо, съдът намира, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „ уволнение " е законосъобразно, а предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяната му е неоснователен и следва да се отхвърли.

В разпоредбата на чл.272 от КТ са определени случаите, в които са допустими удръжки от трудовото възнаграждение, без съгласие на работника или служителя, като обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ не е между тях.В настоящия случай работодателят е удържал сумата на обезщетението от трудовото възнаграждение без съгласието на служителя и без наличие на основание за такова приспадане.Вземането за тази сума е на договорно основание - за дължимо трудово възнаграждение.

По делото е установено, че нетното трудово възнаграждение на ищцата за месец март 2017г. е в размер на 478.16 лева, както и, че сумата, която е следвало да получи ищцата като чиста заплата е в размер на 789.16 лева, от която сума са удържани 478.16 лева за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ и сумата от 311.00 лева, предоставени на ищцата за представително облекло.За ищцата по този начин оставало задължение за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 868.24 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.128 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.Разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ предвижда, че дисциплинарно уволнените работници или служители дължат обезщетение на работодателя в размер на едно брутно трудово възнаграждение / в конкретния случай е в размер на две брутни трудови възнаграждения /.КТ не допуска в този случай, ако липсва доброволно плащане или съгласие от уволнения работник или служител, работодателят да удържа и по този начин да извърши приспадане на известна част от дължимото от него трудово възнаграждение за задължение на бившия работник или служител за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, тъй като, както беше посочено по – горе, в разпоредбата на чл.272 от КТ, определяща допустимите удръжки от трудовото възнаграждение без съгласието на работника или служителя, не е предвидена удръжка за такова задължение.Когато работодателят, без съгласието на дисциплинарно уволнения работник или служител, каквото съгласие липсва и в настоящия случай, е извършил удръжка от трудовото му възнаграждение за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, спорът за изплащане на удържаната сума е трудов / Решение №364/03.05.2010г. на ВКС, 3 – то г.о. /.

Обект на закрилата по чл.272 от КТ е трудовото възнаграждение.Извън закрилата на трудовото възнаграждение остават обезщетенията и други плащания по трудово правоотношение, които не са срещу положен труд.Удръжка от трудовото възнаграждение по чл.272 от КТ е налице когато, работодателят не изплаща част от уговорената сума или част от сумата, определена по уговорения от страните начин.Сумата за работно облекло също не попада в нито една от тези категории, което означава, че за ответника не е съществувало основание да удържи 311.00 лева за работно облекло от трудовото възнаграждение за месец март 2017г..

С оглед направеното по искане на процесуалния представител на ищеца изменение на иска по реда  на чл.214 от ГПК, касаещ неговия размер, настоящият съдебен състав счита, че същият следва да бъде уважен  за сумата от 789.16 лева, съгласно установения от вещото лице размер.

Върху главницата следва да се присъди и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2017г. / видно от пощенското клеймо / до окончателното й изплащане.

Съгласно чл.224 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.Фактическият състав на иска обхваща няколко елемента в съвкупност, а именно валидно трудово правоотношение, което е прекратено и право на платен годишен отпуск по чл.155 от КТ, който не е използван.В конкретния случай безспорно се установява от изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, че ищцата за 2016г. няма неизползван платен отпуск, а за 2017г. неизползваният отпуск е в размер на 12 дни, за които във ведомостта за месец март било начислено обезщетението по чл.224 от КТ – сумата от 367.20 лева.Поради изложеното този иск следва да се отхвърли като неоснователен.

В случая нито ищецът, нито ответникът са посочили изрично каква част от хонорара, платен за адвокатско възнаграждание се отнася до всеки един от предявени искове.С оглед обаче на търсената от ищеца защита, разпределението на доказателствената тежест между страните, процесуалната им активност и процесуалното им представителство в съдебно заседание, и направените от тях доказателствени искания, съдът намира, че  дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разпредели по равно за всеки един от предявените искове.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените от ищцата разноски по уважените искове в размер на 380.00 / триста и осемдесет лева / за адвокатско възнаграждание, а на ищцата следва да се присъдят направените от ответника по делото разноски в размер на 250.00 лева / двеста и петдесет лева / за адвокатско възнаграждение.

Относно назначената и изготвена по делото съдебно – счетоводна експертиза, съдът намира, че същата е относима към предявените искове по чл.128, т.2 от КТ и чл.224 от КТ, поради което съразмерно с уважената част от тези искове, ответникът следва да заплати по сметка на РС – Оряхово сумата от 102.38 лева / сто и два лева и тридесет и осем стотинки / за изплатено възнаграждение на вещо лице.

С оглед отхвърлянето на исковете и съгласно чл.359 от КТ и чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, дължимите държавни такси по предявените искове от ищцата следва да останат за сметка на бюджета на съда.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по уважените искове в размер на 100.00 лева / сто лева / по сметка на РС - Оряхово.

 

Мотивиран от горното, Съдът 

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1, вр.чл.330, ал.2, т.6 от КТ за признаването за незаконно и отмяната на уволнението, удостоверено със Заповед №308/24.03.2017г..

ОСЪЖДА ОУ „ Христо Ботев „ чрез директор Л.Д.Н., с адрес *** на основание чл.128, т.2 от КТ да заплати на Ц.П.И., ЕГН:********** *** сумата от 789.16 лева / седемстотин осемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки /, представляваща трудово възнаграждание за месец март 2017г. по сключения между страните трудов договор, ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.11.2017г. до окончателното и изплащане.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният иск с правно основание чл.224 от КТ за осъждане на ответника да изплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 367.20 лева / триста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки /.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК ОУ „ Христо Ботев „ чрез директор Л.Д.Н., с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ц.П.И., ЕГН:********** *** сумата от 380.00 / триста и осемдесет лева / за адвокатско възнаграждание.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК Ц.П.И., ЕГН:********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОУ „ Христо Ботев „ чрез директор Л.Д.Н., с адрес *** сумата от 250.00 лева / двеста и петдесет лева / за адвокатско възнаграждение за адвокатско възнаграждание.

ОСЪЖДА ОУ „ Христо Ботев „ чрез директор Л.Д.Н., с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Оряхово 202.38 лева / двеста и два лева и тридесет и осем стотинки /, предсътвляващи държавна такса и разноски за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: