№ 13082
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110117177 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила искова молба ..
против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
С исковата молба ищцата е направила искане за освобождаването й от заплащане
на дължимата държавна такса в производството.
С Разпореждане № 29898/04.04.2022 г. съдът е указал на ищцата, във връзка с
направеното искане за освобождаване от заплащане на дължимата в производството
държавна такса, да представи, под страх от наказателна отговорност, декларация за
имущественото си състояние /включително автомобили, земеделски земи и други
недвижими имоти и движими вещи, банкови влогове и др./, размера на нейните доходи
и тези на семейството й /в това число получавани трудови възнаграждения,
възнаграждения по граждански и други договори, обезщетения, пенсии, социални
придобивки и др./, семейното й положение, здравословното състояние, трудова заетост,
възраст, както и за всички други обстоятелства, на които основава твърдението си, че
не разполага с достатъчно средства за заплащането на държавна такси в
производството или да представи доказателство за заплатена държавна такса в размер
на 600,00 лева.
С молба с вх. № 97963/17.05.2022 г. ищцата представя декларация за
имущественото си състояние.
Установява се от декларацията, че ищцата има сключен граждански брак, като тя
получава месечно възнаграждение в размер на сумата от 1136,55 лева, а съпругът и –
месечно възнаграждение в размер на сумата от 1139 лева, като не са посочили друг
източник на доходи. Декларирано е, че семейството няма непълнолетни деца, които да
издържа.
Съдът, за да извърши преценка дали са налице предпоставки за освобождаването
на ищцата от заплащането на държавна такса и разноски, следва да вземе предвид
критериите, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК, а именно: доказателства за доходите на
лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, удостоверено с
декларация, семейното му положение, здравословното състояние, трудова заетост,
възраст и всички обстоятелства, относими към възможността да заплати дължимата се
в държавна такса и разноски. Съобразявайки така изброените в закона критерии, които
1
не са изчерпателно посочени, съдът не може да приеме, че домакинството на ищцата не
разполага с достатъчно средства за заплащане на държавна такса и разноски в
производството. Установи се, че семейството на ищцата разполага с месечен доход в
размер на сумата от около 2300 лева /от трудови възнаграждения/, което надвишава
средния размер на общия разход на домакинствата за страната. По официални данни на
Националния статистически институт, публикувани на интернет страницата на
учреждението, средният общ разход за издръжка на домакинство за първото
тримесечие на 2022 г. /последните изнесени данни/, е в размер на 3751,98 лв., а за едно
лице – 1821,30 лв., което се равнява на сумата от 1250,66 лв. месечно на домакинство и
сумата от 607,10 лв. за едно лице. В случая както индивидуалният доход на ищцата,
така й общият доход на домакинството й, надвишава средно установеният за страната
общ разход за издръжка. Следва да се вземе предвид младата възраст на ищцата,
липсата на данни същата да страда от заболявания, респ. да има намалена
работоспособност, както и факта, че няма непълнолетно дете, което да издържа.
Отделно от това прави впечатление, че деклараторът не е попълнил в цялост
представената по делото декларация, като не е посочено дали съпругът й притежава
парични влогове и в какъв размер, МПС, недвижимо имущество. В случая обаче е без
значение дали семейството разполага с такива и в какъв размер, доколкото и без да е
известно това обстоятелство на съда, може да се направи категоричен извод, че
заплащането на дължимата държавна такса и разноски в производството по делото
няма да представлява особено затруднение за семейството на ищцата.
Следва да се отбележи, че уредената възможност в процесуалния закон за
освобождаване от държавна такса и разноски по делото, не е правило, а изключение.
Съдът, изследвайки всички относими обстоятелства към въпроса за възможността на
лицето да заплати дължимата държавна такса, следва да достигне до извод, че лицето
/респ. неговото семейство/ няма достатъчно средства. В настоящия случай съдът
намира, че ищцата не е в невъзможност да заплати дължимата се в производството
държавна такса и разноски в производството, поради което молбата за
освобождаването й следва да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за предявените с една молба искове в защита на един
интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя
на ответниците. Съгласно ал. 2, за предявените с една молба искове в защита на
различни интереси минималната такса се събира от всички интереси. В случая е
предявен един иск срещу ответника, поради което следва да бъде представено
доказателство за заплатена държавна такса по него. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския
процесуален кодекс, държавната такса е 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко
от 50,00 лв. По делото не е представено доказателство за заплатена държавна такса,
като дължимата държавна такса за предявения иск е в размер на сумата от 600,00 лева.
На осн чл. 129, ал. 2 ГПК на ищцата следва да се укаже да отстрани нередовността като
представи доказателство за заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищцата .., ЕГН ********** за освобождаването от
заплащане на държавна такса и разноски в производството по гр. дело № 17177/2022 г.
2
по описа на СРС.
УКАЗВА на ищцата .., че в едноседмичен срок от съобщението следва да
представи доказателство за заплатена държавна такса по сметка на СРС в размер на
600,00 лева.
В случай на неизпълнение, исковата молба ще бъде върната.
Определението, в частта, с която е отхвърлено искането за освобождаване от
държавна такса и разноски, подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
частна жалба в едноседмичен срок от връчването му. В остананалата си част, имаща
характер на разпореждане, съдебният акт е окончателен.
Препис от определението да се връчи на ищцовата страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3