Решение по дело №1103/2021 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от К.С.Г. ***, с посочен съдебен адрес ***, , подадена чрез пълномощник, срещу Ревизионен акт № Р-1600-**********-091-001/07.06.2021г., в потвърдената му с Решение №540/15.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – гр.Пловдив част, с който в качеството му на управител на „Силкра – 2“ ЕООД – Хасково, за установена отговорност по чл.19 от ДОПК за задълженията на същото дружество, са му определени задължения за: ДДС в размер 33 870,63 лв – главница и прилежащи лихви в размер 13 791,72 лв, и корпоративен данък за 2016г. в размер 2876,69 лв и прилежащи лихви в размер 1221,89 лв.

Жалбоподателят счита РА в обжалваната му част за неправилен, необоснован и незаконосъобразен, издаден при допуснати нарушения на материалните и процесуалните разпоредби на закона. Счита констатациите в обжалвания акт относно посочените задължения за необосновани и недоказани като твърди, че същите не представляват фактически констатации по смисъла на ДОПК.

Излага съображения за неправилност на извода на ревизиращия орган, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК. Счита, че изложените в тази връзка в РД аргументи са нелогични, несистематизирани и лишени от всякаква правна логика като от прочита им не може да се направи извод, че са налице основания за ангажиране на отговорността му по този ред. Сочи, че отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК е особен вид лична имуществена отговорност за физически лица – членове на органи на управление или управители на юридически лица, която възниква при определени в нормата предпоставки, а именно : 1. лицето, субект на отговорността да има качеството на управител или член на управителен орган към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение – действие или бездействие, чрез което са укрити факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред орган по приходите; 3. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци и осигурителни вноски и 4. невъзможност установените публични задължения да бъдат събрани. Счита, че макар в случая да е била налице първата от визираните в чл.19, ал.1 от ДОПК предпоставки, по никакъв начин от приходния орган не е обосновано, установено и доказано наличието на останалите три такива и напълно неоснователно с процесния РА в обжалваната му част е ангажирана отговорността му по този ред като управител на „Силкра – 2“ ЕООД – Хасково.

Във връзка с горното, жалбоподателят излага съображения, че не ставало ясно какви факти като управител на „Силкра – 2“ ЕООД – Хасково, задължен да декларира пред органите по приходи или публичен изпълнител, е укрил, които са довели до невъзможност за събиране на задълженията. За обосноваване на тези твърдения ревизиращите органи се позовавали и възпроизвеждали изводите и заключенията, направени по повод ревизията на „Силкра – 2“ ЕООД – Хасково, без да ангажират доказателства в тази насока. Изводите на друг орган по приходите, изградени в друго ревизионно производство, били непротивопоставими на ревизираното лице в производство по ангажиране на отговорността му по чл.19 т ДОПК. Недопустимо от наличието на влязъл в сила РА, установяващ задължения на друг правен субект - дружеството, различен от ревизираното лице, се презумирало укриване на факти и обстоятелства. Влезлият в сила РА, с който били установени задълженията на „Силкра – 2“ ЕООД, имал обвързваща сила в производството по чл.19 от ДОПК само по отношение размера на задълженията, подлежащи на събиране, а всички други обстоятелства, формиращи състава на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК подлежали на самостоятелно установяване и доказване в хода на ревизията по този ред, а в случая това не било сторено. Не били налице конкретни данни и липсвали констатации и изводи в РА относно момента, в който настъпила невъзможността задълженията на „Силкра – 2“ ЕООД да бъдат събрани, а последното било от значение за датата, на която възниквали евентуални задължения за жалбоподателя, поради субсидиарността на отговорността по чл.19 от ДОПК.

Жалбоподателят твърди, че за всеки един от ревизираните периоди дружеството е подавало в срок справки-декларации по ЗДДС, ведно с отчетните регистри. Във връзка с доставките до румънските контрагенти твърди, че дружеството разполага с всички изискуеми по закон документи за доказване на извършените доставки с място на получаване държава-членка в случаите, когато транспортът на стоката до получателя не е бил организиран от доставчика и не е за негова сметка. Сочи,че доставката е била декларирана, вкл. и пред НАП. Никъде в закона не било предвидено задължение доставчикът да се снабди и да разполага и с транспортен документ, в случая, когато транспортът е за сметка на получателя на доставката. Изложените в тази връзка разсъждения на ревизиращия орган по никакъв начин не обосновавали наличието на каквото и да е недобросъвестно поведение на жалбоподателя , респ. укриване на факти. Същото се отнасяло и до вменените задължения за ДДС за м. януари,2019г., установени с втория РА във връзка с прекратена регистрация по ЗДДС и допълнително начислен ДДС за налични активи към датата на дерегистрация.

Жалбоподателят сочи,че разминаването между декларираното и действителното представлява укриване, но само ако поведението му е било умишлено т.е. да е бил наясно със смисъла и значението на действията си /в случая – бездействие/. Субективната страна на действието/бездействието следвало да бъде установена в хода на ревизионното производство с допустимите доказателствени средства. Предвидимата и желана правна последица /умисъла/ се свеждала до настъпването на невъзможност да се съберат задължения за данъци. Нормата на чл.19, ал.1 от ДОПК изисквала поведението на управителя да е единствената причина за невъзможността да се съберат задължения за данъци и осигурителни вноски. В тежест на органа по приходите било да докаже по несъмнен начин наличието на пряка причинно-следствена връзка между действията на управителя и невъзможността да бъдат събрани установените с РА публични задължения. В случая не можело да се приеме, че причина за тази невъзможност е единствено поведението на управителя. Не били налице три от предпоставките на чл.19 от ДОПК за възникване отговорността на управителя за задължения на управляваното от него дружество за данъци и осигуровки. Липсата дори на една от тях представлявала абсолютна пречка за реализиране на отговорността по чл.19 от ДОПК, в какъвто смисъл била и трайната съдебна практика по аналогични дела.

По изложените съображения, доразвити в писмена защита, се иска отмяна на РА в оспорената му част като неправилен и незаконосъобразен. Претендират се разноски.

Ответникът - Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив, в депозирани чрез процесуален представител молби и писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002620007292-020-001/30.11.2020г. , издадена от Г.Н.Ч.на длъжност Началник сектор при ТД на НАП Пловдив /съдържаща се в приложения CD и на л.199 от делото/, е възложено да се извърши ревизия на К.С.Г. в качеството му на управител „Силкра – 2“ ЕООД - Хасково, за установяване на отговорността му за задължения на посоченото дружество, а именно за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за данъци и/или ЗОВ. Със заповедта е определен ревизиращият екип, както и обхватът на ревизията като са посочени видовете задължения по периоди, а именно: отговорност за корпоративен данък за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2019г.; отговорност за Данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода от 01.02.2018г. до 30.06.2018г.; отговорност за ДДС за периода от 01.12.2014г. до 31.01.2019г. Определен е срокът за извършването ѝ – три месеца от връчване на ЗВР. ЗВР е изготвена като електронен документ и е връчена електронно на ревизираното лице на 02.12.2020г. /л.201/.

Със Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16002620007292-020-002/02.03.2021г. и № Р-16002620007292-020-002/01.04.2021г. срокът за извършването на ревизията е продължен до 29.04.2021г.

В хода на ревизионното производство до ревизираното лице са изпратени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице: № Р-16002620007292-040-001/04.02.2021г., № Р-16002620007292-040-002/29.03.2021г. , № Р-16002620007292-040-003/21.04.2021г. и № Р-16002620007292-040-004/21.04.2021г.

С Протокол № Р-16002620007292-ППД-001/25.02.2021г. към ревизионното производство са присъединени документи от друго производството, а именно приключилото с РА № Р-16002617006384 - 091-001/13.08.2018г., а с Протокол Р-16002620007292-ППД-002/21.04.2021г. са присъединени документи от ревизионно производство, приключило с РА № Р-16002619006291- 091-001/10.03.2020г.

С Протокол №1687880/26.04.2021г. са присъединени документи от информационните масиви на НАП.

На 13.05.2021г. е изготвен Ревизионен доклад (РД) № Р-1600-**********-092-001, връчен на дружеството на 17.05.2021г. В същия, след извършен анализ на факти и обстоятелства относно К.С.Г. и „Силкра – 2“ ЕООД , е прието, че са налице елементите от фактическия състав на чл.19, ал.1 от ДОПК. Посочено е, че К.Г. е вписан като управител на дружеството от 2009г. като го представлява и ръководи дейността му през ревизираните периоди, за които са установени публични задължения на дружеството. Последният през периода 2014-2018г. подписва счетоводни баланси , ОПР, отчет за собствения капитал и отчет за паричните потоци като ръководител и лице за контакт на „Силкра – 2“ ЕООД. Предвид така установеното и с оглед разпоредбата на чл.141, ал.2 от ТЗ е прието, че у последния е формирана представа относно генерираните от дейността на дружеството права и задължения на ЮЛ, което ръководи и определя по-нататъшната у дейност по управление. Посочено е, че „Силкра – 2“ ЕООД има установени публични задължения за процесните периоди , на основание подадена ГДД по ЗКПО и установени с влезли в сила ревизионни актове - РА № Р-16002617006384-091-001/13.08.2018г., поправен с РА № П-16002618194052-003-001/30.10.2018г. и РА № Р-16002619006291-091-001/10.03.2020г., справки-декларации по ЗДДС за дължимо ДДС и установени с влезли в сила РА, декларации – обр.6 за дължим данък по ЗДДФЛ, за които управителят знае.

След анализ на установеното при извършените две ревизии на дружеството и въз основа на декларираното в справки-декларации по ЗДДС и в ГДД по чл.92 от ЗКПО е прието, че от К.Г. са укрити факти и обстоятелства от приходните органи, подлежащи на деклариране по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК като с декларирането на некоректни данни в подадените декларации е препятствано събирането на задълженията за данъци по ЗДДС и ЗКПО . Посочено е, че е налице причинно-следствена връзка между това поведение на управителя на дружеството и невъзможността да бъдат събрани установените задължения. Прието е, че субект на укриването е управителят на дружеството, доколкото в това му качество е знаел за неподаването на коректни данни в справките-декларации по ЗДДС и в ГДД по ЗКПО, респ. съзнавал е или е следвало да съзнава смисъла и значението на действията по деклариране на некоректни данни. В резултат е направен извод за недобросъвестност от страна на ревизираното лице.

В РД са изложени и доводи за наличие на обективна невъзможност за събиране на задълженията по ЗДДС, ЗКПО и ЗДДФЛ. Съгласно посоченото в РД, с писмо изх.№РД-21-577/02.03.2021г. е изпратено писмо до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП, с което е изискана информация за предприети действия относно задължения на „Силкра – 2“ ЕООД, възникнали по подадени декларации от дружеството и установени с РА, в отговор на което на 04.03.2021г. са постъпили три броя постановления за наложени обезпечителни мерки. Посоченото писмо не е представено към административната преписка, независимо от указанията за комплектоването й в пълнота и задължаването на ответника във връзка с изрична молба на жалбоподателя /л.20/. Вместо това е представено е писмо изх.№С210026-178-0012172/14.05.2021г. на Главен публичен изпълнител, в което са изложени обстоятелства, поради които дългът на „Силкра – 2“ ЕООД е категоризиран като несъбираем.

По отношение обективната невъзможност за събиране на задълженията е прието, че е в причинно-следствена връзка с действията на управителя на дружеството по укриване на факти и обстоятелства, както и с действията по разпореждане с активи и пасиви на дружеството, несъобразени с икономическото му състояние.

Направен е извод, че са налице предпоставките по чл.19, ал.1 и ал.2 от ДОПК и отговорността на виновното лице следва да е за размера на задълженията, непогасени към момента. Предложени са за установяване задължения за отговорност на „Силкра – 2“ ЕООД по ЗКПО за 2016г. и 2019г. , по ЗДДФЛ за м.02- м.06.2018г., по ЗДДС за м.12.2014г. , м. 09.2015г., м.02.2016г. , м.05- м.12.2016г., м.01 и м.02.2017г., м.06.2017г., м.02-м.12.2018г. и м.01.2019г. в общ размер, ведно с лихви – 70 817,52 лв.

РД е връчен на ревизираното лице електронно на 17.05.2021г. като срещу същия не е подадено възражение.

Издаден е Ревизионен акт (РА) № Р-1600-**********-091-001/07.06.2021г., в който са потвърдени изцяло констатациите и изводите по РД. РА е връчен електронно на 14.06.2021г.

На 08.07.2021г. от К.Г. е подадена жалба срещу РА до Директора на Дирекция ОДОП – гр.Пловдив.

С Решение №396/16.07.2021г. Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив е оставил същата без разглеждане като недопустима и е прекратил производството по нея. С окончателно определение №58/20.08.2021г., постановено по адм.д.№794/2021г. по описа на Административен съд-Хасково, решението е отменено и жалбата е върната на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив за продължаване на административно-производствените действия по разглеждането й.

С Решение №540/15.10.2021г. Директорът на Дирекция ОДОП – Пловдив е потвърдил РА № Р-1600-**********-091-001/07.06.2021г. за установената отговорност на К.Г. по чл.19 от ДОПК , за задълженията на „Силкра – 2“ ЕООД за ДДС в общ размер главници 33 870,63 лв, ведно с прилежащи лихви в размер 13 791,72 лв и за корпоративен данък за 2016г. в размер 2876,69 лв, ведно с прилежащи лихви в размер 1221,89 лв , като е отменил РА в останалата му част.

Решението е връчено на дружеството на К.Г. на 20.10.2021г. , видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата срещу потвърдената част на РА е подадена чрез Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив на 25.10.2018г. по пощата.

По делото е назначена съдебно-счетоводната експертиза.

В отговор на въпрос №1 , вещото лице посочва , че извършените от СИЛКРА-2 ЕООД доставки през ревизирания с РА № Р-16002617006384-091-001/13.08.2018 г. период - 01.01.2012г. - 31.08.2017 г. към румънското дружество CHEMBO UNION GROUP S.R.L. с VIN RO26765104 са намерили счетоводно отражение в счетоводството на „СИЛКРА-2“ ЕООД. За периодите 2013 г., 2014 г., 2015 г. извършваните доставки са осчетоводявани по следния начин:

При продажбата - Дебит сметка 411- Клиенти / Кредит сметка 702 - Приходи от продажби на стоки. За изписването на продадените стоки по всяка фактура - Дебит сметка 702 - Приходи от продажби на стоки / Кредит сметка 304 - Стоки

За отразяване на получените суми от плащането на стоките Дебит сметка 501 - Каса / Кредит сметка 411 - Клиенти

За 2016 година продажбите са отразявани директно по дебита на сметка 501 - Каса срещу кредитиране на сметка 702 - Приходи от продажби на стоки без да се използва сметка 411 - Клиенти. Изписването на стоките е ставало с обща счетоводна операция в края на всеки месец по дебита на сметка 702 и кредита на сметка 304.

И двата варианта са верни и правилни и изборът им зависи от прилаганата счетоводна политика на дружеството и възможностите на съответния счетоводен софтуер.

В отговор на въпрос №2 вещото лице посочва, че доставките към СЕНМВО UNION GROUP S.R.L са декларирани като вътрешнообщностни доставки по чл.7 от ЗДДС с нулева ставка на данъка на основание чл.53 ал.1 от ЗДДС и са отразени в дневниците на продажбите в кл.15 от СД и в кл.3 На VIES декларациите, подадени по реда на чл.125 ал.2 за съответните данъчни периоди. НАП е имала информация за декларираните през съответните месеци доставки своевременно в законоустановените срокове до 14-то число на месеца, следващ месеца на извършване на доставката.

В отговор на въпрос №3 вещото лице сочи, че документите притежават реквизитите по ЗСч, като следва да се отбележи че липсва ЕИК, вписан е само VAT номера. Тъй като това е нормална международна практика и в случая в България ЕИК и VAT номерата съвпадат с изключение на буквения индекс BG отпред, експертизата приема че документите притежават реквизитите по Закона за счетоводството. Фактурите отговорят на изискванията и имат реквизитите на чл.114 от ЗДДС, със забележката че основанието за нулева ставка /чл.53 от ЗДДС/ не е вписано в превода на английски /инвойс екземплярите/. За извършените плащания е издаван фискален бон, което се потвърждава и от проверката на Румънската данъчна администрация /стр.27 на РД от 14.06,2018 г./. В Силкра-2 не разполагат с други документи и подписани касови ордери относно заплащането на стоката /писмени обяснения 70-00-1803/01.06.2018 г./. Няма допълнителни документи относно прехвърлянето на собствеността – договори, протоколи, стокови разписки и др.

В потвържденията са вписани: № и дата на фактурата, издадена от СИЛРКРА 2 ЕООД, VAT номера на СИЛКРА-2 и на румънския контрагент, вид, количество и стойност на стоките; текст, че стоката е получена от CHEMBO UNION GROUP Румъния; Данни за МПС, с което е извършен транспорта – Форд Транзит с per. № ******; печат на CHEMBO UNION GROUP S.R.L. и подпис. В потвържденията за получаване на стоката липсва информация за място на получаване на стоката, име на лицето предало стоките /до 29.01.2016 г. -. ДВ бр.8/29.01.2016 г./, а след тази дата липсва информация за място на получаване, име на лицето предало стоките и длъжностното му качество, длъжностното качество на лицето, получило стоките, като е вписано че същите са получени от представителя на фирмата С.К..

В отговор на въпрос №4 , вещото лице след преглед на счетоводната документация и документите на контролните органи не е установило други доставки към регистрирано за целите на ДДС лице в съответната държава членка - Румъния.

В отговора на въпрос №5 вещото лице посочва,че начисленият с PA № Р-16002619006291-091-001/10.03.2020 г. ДДС, дължим от „СИЛКРА-2“ ЕООД в размер на 10585.30 лв е формиран от начислен ДДС от дружеството в справка-декларацията за данъчен период 01.2019 г. в размер на 4644 лв и доначислен ДДС от НАП за налични активи /стоки/ при дерегистрация по чл. 111 ал.3 от ЗДДС в размер на 5941.30 лв.

В изпълнение на задача №6 вещото лице е анализирало финансовото и имущественото състояние на СИЛКРА-2 по оборотни ведомости към 31.12.2018 г., 31.08.2019 г. и по представен финансов отчет в ТР към 31.12.2019 г. като препраща към констативната част на заключението – т.6. Допълва, че дружеството е подавало в срок ГДД по чл.92 от ЗКПО, СД по ЗДДС, декларации обр.6 и данъчната администрация е била своевременно информирана за възникването на задълженията. Описаните в констативната част обстоятелства са били надлежно декларирани и оповестени. Също така управителят е подал молба за несъстоятелност на дружеството в ОС Хасково, по повод на което е извършена проверка по несъстоятелност, документирана с протокол П-16002619150579- 073-001/17.09.2019 г., в която са описани задълженията до момента на проверката. Не са дадени задоволителни обяснения и документи относно разминаванията в оборотните ведомости и годишния финансов отчет за 2019 година и причината за тях не може да бъде установена.

В отговор на въпрос №7 експертът посочва, че извършеното от едноличния собственик на капитала финансиране на дружеството през ревизирания период е документирано с решения на едноличния собственик на капитала за предоставяне на средства по чл.134 от ТЗ, с договори за заем с уговорен срок и уговорена лихва, с ПКО при предоставяне на средствата и с РКО при връщане на средствата към собственика на капитала. Извършеното счетоводно записване методологически не е коректно и не съответства на правното основание за внасяне на допълнителни парични вноски. Експертизата счита, че дружеството е следвало да отчете тези средства като разчет по сметка „Разчети със собственици“ или сметка „Получени заеми“ с аналитична партида „Едноличния собственик на капитала“ или друга подобна категория и същите да се посочват във финансовия отчет в пасивната част на баланса в статия ,Други задължения, над 1 година“. При представянето на задълженията като капитал се създава грешна представа за имущественото и финансовото състояние на предприятието, като същото се представя в по-добра светлина, а именно че притежава повече капитал и по-малко задължения от действителните. Независимо, че предприятието е допуснало грешка при представянето на задълженията като допълнителен капитал, то това няма отношение и не влияе на данъчния финансов резултат и не променя но никакъв начин задълженията на същото за данъци нито по ЗКПО, нито по ЗДДС.

Заключението по ССчЕ е прието при оспорване от страна на ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес, насочена е срещу РА в потвърдената му от решаващия орган част, който от своя страна се е произнесъл в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършване на служебната проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган, видно от приложената Заповед №Рд-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на ПАП-Пловдив , Приложение №1, т.1 и е приключила в определения срок. РА изхожда от компетентни органи по чл.119 ал.2 от ДОПК – възложителят на ревизията и ръководителят на същата, определен със ЗВР № Р-16002620007292-020-001/30.11.2020г.

РА е обективиран в писмена форма при спазване на изискванията по чл.120 ал.1 от ДОПК като неразделна част от същия е РД, издаден в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК. РА и РД са подписани от издателите си с валидни електронни подписи, което се установява от приложените по делото /л.202,203/ сертификати и от служебно извършена в тази връзка проверка /л.204 – л.211/.

Предвид гореизложеното не се установява да е допуснато нарушение на процесуалните правила по възлагане и извършване на ревизията.

По отношение съответствието на РА в оспорената му, потвърдена от решаващия орган част с материалния закон, съдът намира следното:

С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти – задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания – данъци и задължителни осигурителни вноски. Тежестта за установяване на всички тези елементи от фактическия състав е на органа по приходите, който следва да докаже същите.

Безспорно установено е и не се спори по делото, че е налице първата предвидена в чл.19, ал.1 ДОПК предпоставка, а именно че К.Г. е имал качеството на управител на дружеството – длъжник за процесния период.

Установява се също, че е налице невъзможност дължимите от дружеството „СИЛКРА-2“ ЕООД данъчни задължения, установени с влезли в сила РА, да бъдат събрани, предвид изчерпаната възможност за това.

Не се установява обаче да са налице останалите предпоставки по чл.19, ал.1 от ДОПк, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по този ред.

Елемент на фактическия състав по чл.19, ал.1 ДОПК е наличието на укриване на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител. Укриването на факти и обстоятелства, като проявна форма на поведението на субекта на отговорността предполага активно, съзнателно действие. При наличието на законово задължение за лицето, в качеството му на член на орган на управление или управител да обяви определени факти и обстоятелства пред органа по приходите или пред публичния изпълнител, нормата на ал.1 на чл.19 ДОПК изисква това лице не просто да не изпълни задължението си за заявяване на фактите и обстоятелствата, а да ги укрие. Неизпълнението, което може да е резултат на различни причини, включително и на небрежност, не е достатъчно, тъй като разпоредбата изисква да е налице волево действие по укриването на тези факти.

В настоящия случай, приходният орган твърди, че жалбоподателят не е декларирал истинските стойности на дължим ДДС за периода 01.12.2014г. – 30.06.2017г. и за периода 01.01.2019г. – 31.01.2019г. , както и корпоративен данък за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. Приел е, че след като има разминаване между декларираното и действителното, а именно декларирани са по-ниски стойности на дължим ДДС за внасяне и корпоративен данък, то К. Г. съзнателно е укрил определени обстоятелства, които е бил длъжен да обяви.

Този извод съдът не споделя.

Следва да се отбележи, че „действителното“ според приходния орган, е установеното с влезлите в сила РА.

От събраните по делото доказателства се установява и се потвърждава от заключението по назначената експертиза, че за процесните периоди са подавани своевременно справки-декларации /СД/ по ЗДДС, които са приемани от приходната администрация без да са констатирани разминавания. В подаваните СД периода 01.12.2014г. – 30.06.2017г. доставките към румънското дружество са били декларирани като ВОД с нулева ставка на ДДС, като едва след извършена ревизия на дружеството, приключила с № Р-16002617006384-091-001/13.08.2018г. , поправен с РА № П-16002618194052-003-001/30.10.2018г. , е установено, че същите представляват доставки на територията на страната, за които е дължим ДДС. При това положение, макар и да се установява невярно деклариране на дължим ДДС за посочения период, не може да се приеме автоматично, че е налице укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК. Следва да се отбележи, че целената последица , относима към производството по чл.19, ал.1 от ДОПК, не е данъчно предимство, а настъпването на невъзможност да се съберат задълженията за данъци. Твърдяното укриване на факти и обстоятелства в случая е обосновано с влезлия в сила РА и констатациите по същия, които обаче имат отношение към задълженията на дружеството. Не е обосновано и доказано как поведението на управителя на дружеството, изразяващо се в невярно деклариране, се свързва с невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството.

Гореизложеното се отнася и за периода 01.01.2019г. – 31.01.2019г., при липса на спор, че считано от 01.02.2019г. дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС , както и че за този период също е подадена своевременно СД с невярно деклариран резултат по отношение на ДДС за внасяне. Допълнително начисленият ДДС за този период отново е в резултат на извършена ревизия на дружеството, а именно приключилата с PA № Р-16002619006291-091-001/10.03.2020г. като в процесния РА не са налице констатации как невярното деклариране на дължимия ДДС е довело до невъзможността да бъдат събрани задължения на дружеството, респ. какви умишлени действия на управителя му водят именно до този резултат.

В РД не са налице и релевантни констатации в горепосочения смисъл по отношение на вменената отговорност за корпоративен данък за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. За същата приходният орган се е позовал на ГД по чл.92 от ЗКПО от 23.07.2017г. с декларирана загуба, като определеният за дължим корпоративен данък за 2016г. е в резултат на установеното с влезлия в сила № Р-16002617006384-091-001/13.08.2018г., поправен с РА № П-16002618194052-003-001/30.10.2018г. Отново се касае за невярно деклариране, без да става ясно как то рефлектира върху несъбраемостта на задълженията на дружеството.

Предвид гореизложеното и при невъзприемане на доводите , че декларирането на по-ниски стойности на дължим ДДС за внасяне и корпоративен данък за процесните периоди представлява „укриване на факти и обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, съдът счита, че не е налице и причинно-следствена връзка между действията на К.Г. и обективната невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци на дружеството. Обусловеността на несъбираемостта на публичните задължения от укриването на фактите и обстоятелствата, е абсолютно необходима предпоставка за възникване на отговорността по ал. 1 на чл. 19 ДОПК, а такава обусловеност в случая не е налице.

Очевидна е липсата на причинна връзка между фактите и обстоятелствата, които се твърди да са били укрити от К.Г. и твърдяната невъзможност да се съберат задълженията на юридическото лице. Неправомерното попълване на СД по ЗДДС или на ГДД, може да е предпоставка за възникване на самите данъчни задължения, но не и за невъзможността те да бъдат събрани. Освен това тази невъзможност трябва пряко и непосредствено да произтича от укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите. Едно задължение става несъбираемо, когато имуществото на дружеството е намаляло в резултат именно на умишлените действия на управителя. От съдържанието на процесния РД не се установява, ревизиращият екип да е изследвал как действията на управителя на дружеството са рефлектирали върху последното, съответно са довели до невъзможност за събиране на процесните задължения.

Следва да се отбележи, че укриването на факти и обстоятелства следва да бъде причината за несъбирането на задълженията. В този смисъл е необходимо да бъде установено имущественото състояние на задълженото юридическо лице по чл. 14, ал. 1 и ал. 2 ДОПК преди и след твърдяното поведение на субекта на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК. В случая ревизиращите органи не са извършили подобно сравнение, а единствено е налице констатация за несъбираемост на задълженията. Обстоятелството, че дългът на „СИЛКРА-2“ ЕООД е категоризиран като "несъбираем" по никакъв начин не обуславя наличието на този резултат като пряка последица от недобросъвестни действия на управителя на дружеството по чл. 19, ал. 1 ДОПК т. е. не е доказано, че поведението на субекта на отговорността е единствената причина за несъбирането на данъчните задължения на дружеството.

Предвид обстоятелството, че предпоставките на чл. 19, ал. 1 ДОПК се прилагат само в условията на кумулативност и липсата дори на една от тях води до невъзможност да се ангажира личната отговорност на управителя, съдът намира, че ревизионният акт, като издаден в противоречие с материалния закон, следва да бъде отменен.

При този изход на производството, в полза на жалбоподателя се дължат разноски. Такива следва да му се присъдят в общ размер от 3710, 00 лв, от които 10.00 лв – внесена държавна такса, 700.00 лв - за възнаграждение на вещо лице , и адвокатско възнаграждение в размер от 3000.00 лв, договорено и платено в брой, съгласно договори за правна защита и съдействие от 25.10.2021г. и от 27.03.2023г. Направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар съдът не споделя, доколкото същото е под размера, предвиден в чл.7, ал.2, т. 5 вр. чл.8, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл. 160 и 161, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-1600-**********-091-001/07.06.2021г., в потвърдената му с Решение №540/15.10.2021г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– гр.Пловдив част, с който на К.С.Г. в качеството му на управител на „Силкра – 2“ ЕООД – Хасково, за отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК за задължения на същото дружество, са определени задължения за: ДДС в размер 33 870,63 лв – главница и прилежащи лихви в размер 13 791,72 лв , и корпоративен данък за 2016г. в размер 2876,69 лв и прилежащи лихви в размер 1221,89 лв.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на К.С.Г. ***, с посочен съдебен адрес ***, направените по делото разноски в размер 3710, 00 /три хиляди седемстотин и десет / лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: