РЕШЕНИЕ
№ 4101
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110147260 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. П. П., с която
срещу "*****" ООД са предявени съединени в условията на евентуалност искове по
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за
прогласяване нищожността на договор за паричен заем ***** № *****/***** г.,
сключен за предоставяне в заем на сумата 2100 лева, при посочени в договора ГЛП
40,32 % и ГПР 49,49 %., евентуално по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал.
1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 4, чл. 8, ал. 4
и ал. 5 от договор за паричен заем ***** № *****/***** г., сключен между страните.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който в заем е била предоставена посочената сума, която се е задължила да
върне заедно с възнаградителна лихва. С договора твърди да е било установено
задължение за кредитополучателя да представи обезпечение по кредита, като при
неизпълнение на същото съгласно клауза в съответния договор е била предвидена
дължимостта на неустойка. Сочи, че в договора било уговорено, че заемополучателят
добороволно ползва услуга „експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем“, таксата за която се включва в размера на погасителните вноски. В чл.
8, ал. 4 и ал. 5 от договора, били предвидени допълнителни задължения, в случай на
забава на заемополучателя. Твърди да е заплатила в полза на ответника сума
дължимата главница в размер на 2100 лева. Развива подробни съображения за
нищожност на договора поради противоречието му с императивни материалноправни
разпоредби на закона – чл. 10, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК с оглед неправилно
посочения в договорите размер на ГПР, в който не е била включена неустойката за
неосигуряване на обезпечение по съответния договор, разходите, свързани с услугата
„експресно разглеждане на документи за одобрение“, както и допълнителни
1
възнаграждения за заемодателя, предвидени в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора.
Поддържа, че клаузите, касаещи заплащането на допълнителни такси и неустойка /чл.
1, ал. 2 и ал. 3, чл. 4, чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора/, са нищожни, тъй като не са
уговорени индивидуално. В обобщение на подробните аргументи, изложени в
подкрепа на застъпената с исковата молба позиция, са заявени искания съдът да уважи
претенциите, както и да присъди разноски в полза на ищцата.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Счита, че исковата молба е нередовна, което препятствало
правото на защита на ответника. Намира, че не било ясно съединяването на
претенциите. Твърди липса на правен интерес. Отрича при сключването на договора и
със същия да са нарушени императивни норми на закона. Счита, че в договора е
посочен размера на ГПР и то в съответствие с изискванията на ЗПК. Поддържа, че към
момента на сключване на договора процесната неустойка не е била дължима, с оглед
което и същата не следва да се включва в ГПР. Развива съображения относно
функциите на неустойката, като счита, че с оглед обезщетителния характер на
вземането, същата по дефиниция не се включва в ГПР. Оспорва клаузата да има
неравноправен характер, като счита, че кредитополучателят е можел да прецени
икономическите последици от сключването на договора, в т. ч. и тези относно
дължимата неустойка. Излага подробни доводи в подкрепа на становището си, че
клаузата, установяваща такса за експресно разглеждане не е нищожна, като твърди, че
същата се дължала след възникване на заемното правоотношение, оспорва да е налице
заобикаляне на закона. Разяснява, че на ищцата е била предоставена услуга, за която тя
доброволно се е съгласила да заплати съответното възнаграждение. Изложени са
съображения относно липсата на противоречие с добрите нрави на клаузата за
възнаградителна лихва. Оспорва клаузите по чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора да са
нищожни. Възразява срещу разноските на ищеца и срещу искането да бъде присъдено
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., като излага съображения, че ищцата не е материално
затруднено лице. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за паричен заем ***** № ***** – ***** г., от
който се установява, че страните са сключили договор, по силата на който ответното
дружество „*****” ООД предоставило на ищеца заем в размер на сумата 2100 лева
при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32 %, годишен процент на
разходите – 49.49 % и срок за погасяване на заема 15 месеца. В чл. 1, ал. 3 от договора
е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи и
отпускане на паричен заем в размер на 1469,10 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия
договор, заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. поръчител -
физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си,
издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма кредитна
история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие
от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя,
валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл.4, ал.2 страните се
съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
2
обезпечение, посочено в ал.1, заемателят дължи неустойка в размер на 979,35 лева,
като уговорката е тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от
погасителните вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 343,75 лева,
а общото задължение по договора става в размер на 5156,25 лева.
Чрез използване на онлайн калкулатор и в случай че в ГПР се включат таксата
за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение по заема, то
процентът на разходите би възлизал на 387 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК, вр. чл. 10а, ал. 2, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на
договор за паричен заем ***** № *****/***** г., сключен за предоставяне в заем на
сумата 2100 лева, при посочени в договора ГЛП 40,32 % и ГПР 49,49 %., евентуално
по чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. ал. 4 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността
на клаузите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 4, чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договор за паричен заем
***** № *****/***** г., сключен между страните.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищцата е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания,
а именно поради нарушение на императивни норми на закона, в т. ч. и че има
неравноправен характер.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
Тук е мястото да се обърне внимание, че съдът е сезиран с нарочен иск, с който
ищецът е поискал да се прогласи за нищожна само конкретна клауза от процесния
договор. С оглед направеното уточнение и разрешението, дадено с ТР по тълк.д. №
1/2020 г., ВКС, ОСГТК, съдът приема, че в настоящото производство следва да
разгледа само основанията на предявения иск за частична нищожност и НЕ ДЪЛЖИ
произнасяне ПО ВСИЧКИ ДОВОДИ НА ИЩЕЦА, че целият договор за кредит бил
нищожен, доколкото съгласно възприетото с това тълкувателно решение принципът на
диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на
чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи
от нея, а доколкото възражението е защитно средство, то и същото не е на
разположение на ищеца, предявил иск за частична нищожност на договора. Пак в
мотивите на същото тълкувателно решение е прието, че когато е сезиран с такъв иск,
съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на
сделката, респ. на клаузата, т.е. следва да се разгледат само основанията на конкретно
предявения иск и наведените доводи за нищожност на клаузата, а не и на целия
договор, доколкото не е предявен иск за прогласяване на нищожност на договора.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда
дължимостта на неустойка и на такса за експресно разглеждне в полза на кредитора и
съпоставянето на всяка с естеството на сключения договор за заем, налага извод, че
същите представляват скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида
обезпечение, което следва да се предостави по избор на заемателя: физическо лице -
поръчител, отговарящо на изключително завишени изисквания към финансовия и
кредитния им статус или банкова гаранция в размер на цялото задължение на
заемателя по договора и срока за представянето му- тридневен, създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до степен, че то
3
изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза въвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури
банкова гаранция на цялото задължение по договора, или физическо лице - поръчител,
отговарящ на всички поставени изисквания към него, при положение, че кандидатства
за отпускане на кредит в размер на сумата 2100 лева със срок на погасяване 15
месеца.С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, въвеждайки основание за
договорна отговорност на потребителя, който да дължи неустойка в значителен размер
с оглед размера на главницата по съответния договор, като още към момента на
сключване на договора съдът приема, че за кредитора е било ясно, че задължението на
потребителя няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице предпоставките за
дължимост на тази сума.
От друга страна, размерът на таксата за експресно разглеждане, съпоставена с
размера на главницата, която се отпуска по договора за кредит, също сочи на извод, че
кредиторът е уговорил в своя полза дължимостта на възнаграждение, което привидно е
различно от договорения размер на възнаградителната лихва.
Следва да се акцентира на задължението на кредитора преди сключването на
договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши
справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На практика се
получава така, че с тези клаузи кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез
сключването на договора, като с последното се освобождава от своето преддоговорно
задължение. Последното обаче води до значително нарастване на цената на кредита и
възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона -
чл. 16 ЗПК.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае
обезпечение на вземанията по договора.
Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката и на таксата сочи, че
целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на
кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита -
допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните
вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя.
Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и
обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В
аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката и таксата не са
включени като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този
договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не
нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за неустойка бъде
включено, то несъмнено процентът на разходите надхвърля допустимия съгласно
4
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия
договор за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР (с
включена неустойка).
Както се посочи и по-напред, след като неустойката и таксата не са включени
като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не
съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че тези вземания бъдат включени, то
процентът на разходите ще надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно с процесния договор за кредит се явява
нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е
посочен реалният размер на ГПР, приложим към кредитния продукт. Годишният
процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски
кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да
съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от
него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на
всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В аналогичен смисъл е и решение по дело C‑714/22 от
21.03.2024 г. на СЕС, относимо към изискването за реално посочване на ГПР в договор
за кредит, сключен с потребител.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което и предявеният иск
е основателен на главното заявено от ищеца основание, а именно нищожност поради
противоречие с императивни норми на ЗПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същият е извършил разноски в размер на сумата 122,25 лева за държавна
такса и 600 лева, заплатено в брой адвокатско възнаграждение на процесуалния
представител на страната. Ответникът е заявил възражение по см.на чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът, като съобрази цената на предявения иск и фактическата и правна
сложност на делото, намира за неоснователно, доколкото заплатения хонорар отговаря
на заложените в съдебната практика критерии за справедливо и достойно заплащане
на адвокатския труд.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от В. П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*****, срещу „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***** иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК
нищожността на договор за паричен заем ***** № *****/***** г., сключен между
страните поради противоречието му със закона.
5
ОСЪЖДА „*****“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на В. П. П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *****, сумата 722,25 лева, представляваща разноски за производството пред
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6