Р Е Ш Е Н И Е № 85
Гр. Разград, 20 юли 2023 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
при секретаря Ралица
Вълчева и в присъствието на прокурора ….. разгледа докладваното от съдията дело № 88 по
описа за 2023 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. чл. 40 от Закона
за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, гр. Разград
против частичния отказ на изпълнителния
директор на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД - София, материализиран в писмо изх.
№ РД-33-112/20.04.2023 г., с което не е предоставен достъп до поискана от
сдружението информация по реда на ЗДОИ относно персонала по щатно разписание,
квалификация и възнаграждение по щат.
В жалбата и по същество се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно,
като издадено в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Твърди
се, че исканата информация е обществена по своя характер, а не защитена
търговска тайна и е налице надделяващ обществен интерес, поради което не са
налице пречки да се предостави от задължения субект. С оглед на това моли съда
да отмени постановения отказ, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по жалбата, чрез своя
процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли
съда да я отхвърли.
Разградският административен съд, след
като прецени събраните доказателства, които съобрази с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, който подлежи на
самостоятелен съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по
следните фактически и правни съображения:
Между страните няма спор по фактите. Същите сочат, че административното
производство е образувано със Заявление вх. № РД-33-93/18.04.2023 г., подадено
от Сдружение „Център за съзидателно правосъдие“, гр. Разград до изпълнителния
директор на „Ученически отдих и спорт“ („УОС“) ЕАД - София. С него е поискано
да се предостави информация за дейността на дружеството отделно за 2020 г.,
2021 г. и 2022 г. относно:
1. Годишен бюджет - приходи и разходи за 202...година; приходи и разходи
съгласно бюджетната класификация; форма „Актуализирана бюджетна сметка към
31.12.20???...г.“;
2. Изпълнение по т. 1 - форма „Тримесечен/месечен отчет за касовото
изпълнение към 31.12.20???...г.“;
3. Информация за персонал (щатно разписание), квалификация, възнаграждение
по щат;
Посочена е и предпочитаната форма за предоставяне на достъпа.
С Писмо изх. № РД-33-112/20.04.2023 г. административният орган е отказал да
предостави информация по т. 3 от заявлението, като е посочил, че кадровата политика се определя от спецификата
на предмета на дейност и моментната необходимост, доколкото част от обектите на
дружеството работят на сезонен принцип. Тя включва и размера на трудовите
възнаграждения на служителите, респективно представлява търговска тайна по
смисъла на чл. 3 от ЗЗТТ, доколкото е пряко свързана с формирането на ценовата
политика за предоставяните услуги на свободния пазар, поради което тази информация
не може да се предостави.
В тази част постановеният отказ е предмет на съдебен контрол в настоящето
производство.
Съдът намира, че той е валиден административен акт, като издаден в надлежна
писмена форма от компетентен орган. Този
акт обаче е постановен при допуснато съществено процесуално нарушение и в
противоречие с материалния закон и преследваната от него цел.
Правото да се търси и получава информация е сред основните права на
гражданите, регламентирано в чл. 41 от Конституцията на Република България, и обхваща задължението на органите да осигуряват
достъп до общественозначима информация, доколкото тя не е държавна или друга
защитена от закона тайна или не засяга чужди права. Обществените отношения,
свързани с правото на достъп до обществена информация, са уредени в ЗДОИ. Както
в Конституцията, така и в посочения закон правото на информация е въздигнато
като принцип, а ограничението му е изключение от този принцип, като то е
възможно и допустимо, само при изрична
законова регламентация и въз основа на изчерпателно изброени хипотези и
основания.
Съгласно дефиницията на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е всяка информация,
свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на
гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по
закона субекти. Тя бива официална обществена информация, когато се съдържа в актовете на държавните органи и на
органите на местното самоуправление, издадени при осъществяване на техните
правомощия (чл. 10 от ЗДОИ) и служебна обществена информация, когато е събрана,
създадена или съхранявана във връзка с официалната информация, както и по повод
дейността на органите и на техните администрации (чл. 11 от ЗДОИ). В казуса поисканата
информация е служебна обществена информация и според принципа, установен с чл.
13, ал. 1 от ЗДОИ достъпът до нея е свободен. При изключенията, предвидени в
чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ той може да бъде ограничен за срок до две години (чл. 13,
ал. 3 от ЗДОИ), но при никакви условия не може да бъде ограничаван в случаите,
когато общественият интерес надделява ( чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ).
Събраните по делото доказателства сочат, че „Ученически отдих и спорт“ ЕАД
е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ във вр. с § 1, т. 4,
б. „б“ и б. „в“ от ДР ЗДОИ. То е държавно търговско дружество, като правата на
едноличния собственик на неговия капитал
се упражняват от министъра на образованието и науката. „УОС“ ЕАД се явява и публично предприятие по смисъла на
чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните
предприятия.
Поисканата информация в т. 3 от процесното заявление най-общо касае данни,
съдържащи се в действалите през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. щатни разписания - брой
на наетите лица, изискването за тяхната квалификация и трудовите им
възнаграждения, според предвиденото там.
При постановяване на акта, с който е отказан достъп до нея, е допуснато
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Ответникът не е описал достатъчно ясно
и конкретно фактическите основания, както и съответната приложима правна норма от
ЗДОИ. В мотивите към него е посочено, че тази информация има характера на защитена
търговска тайна по смисъла на чл. 3 от Закона за защита на търговската тайна
(ЗЗТТ). Според цитираната разпоредба „търговска тайна“ е всяка търговска
информация, ноу-хау и технологична информация, която отговаря едновременно на
следните изисквания:
1. представлява тайна по такъв начин, че като цяло или в точната си
конфигурация и съвкупност от елементи не е общоизвестна или леснодостъпна за
лица от средите, които обичайно използват такъв вид информация;
2. има търговска стойност, поради тайния си характер;
3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от
лицето, което има контрол върху информацията.
Следователно, за да се приеме, че дадена информация е търговска тайна, то тя
трябва кумулативно да отговаря и на трите изисквания, предвидени в нормата.
Ответникът не ангажира доказателства в тази насока, включително и такива, които
да сочат, че дружеството е предприело някакви мерки за контрол и защита на тази
конкретна информация, свързана с наетите от него лица за осъществяване на
дейността му.
Това изискване е залегнало и в разпоредбата на § 1, т. 9 от ДР на Закона за
защита на конкуренцията (ЗЗК). Според
дадената там дефиниция „производствена или търговска тайна“ са факти,
информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в
тайна е в интерес на правоимащите, за което те са взели необходимите мерки. Анализът
на тези норми сочи, че законодателят изисква дадена информация предварително да
е обявена за производствена или търговска тайна и да са предприети конкретни
мерки за контрол и защита на същата.
За целите на ЗДОИ изрично е предвидено в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР
ЗДОИ, че не представляват "производствена или търговска тайна" факти,
информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в
тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от
разкриването й. Наред с това е регламентирано, че до доказване на противното
обществен интерес от разкриването е налице, когато тя:
а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в
текущи дискусии;
б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1
относно вземаните от тях решения;
в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите
задължения от субектите по чл. 3;
г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или
общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните
администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или
законни интереси на други лица;
д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими
обществени интереси;
е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и
задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които
едната страна е задължен субект по чл. 3.
С тази разпоредба е създадена оборима законова презумпция, която обръща тежестта на доказване, установена с чл.
170 от АПК. Следователно в случая не
заявителят, а органът следва да установи, че не е налице надделяващ обществен
интерес от разкриване на исканата информация. В казуса такива доказателства не
са ангажирани.
На следващо място съдът намира за необходимо да отбележи, че дори и да се
приеме, че исканата информация съставлява търговска тайна по смисъла на закона,
то съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ може да се откаже достъп до тази информация,
само ако нейното предоставяне или разпространяване би довело до нелоялна
конкуренция между търговци, и то ако не е налице надделяващ обществен интерес.
В тези случаи задължените субекти, когато отказват достъп до обществена
информация, са длъжни да посочат обстоятелствата, които водят до нелоялна
конкуренция между търговците ( чл. 17, ал. 3 от ЗДОИ). В оспорения акт липсват
мотиви в тази насока, както и доказателства за това.
С оглед на това съдът приема, че няма пречки на жалбоподателя да се
предостави информация за наетия персонал (щатно разписание), неговата квалификация
и възнаграждение по щат за посочените от него години, тъй като тези данни не
съставляват защитена производствена или търговска тайна по смисъла на закона.
Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира
оспорения отказ за незаконосъобразен, като постановен при допуснато процесуално
нарушение и в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел. Той
следва да се отмени, като на основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се
върне на административния орган за произнасяне по компетентност съобразно
дадените от съда указания.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на
ответната страна следва да се присъдят направените деловодни разноски от
жалбоподателя в размер на 1 010 лв., които са своевременно предявени и доказани
по размер.
Мотивиран така Разградският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на изпълнителния директор на „Ученически отдих и спорт“ ЕАД - София,
материализиран в писмо изх. № РД-33-112/20.04.2023 г., в частта, с която е отказан достъп до обществена информация,
посочена в т. 3 от Заявление вх. № РД-33-93/18.04.2023 г., подадено от Сдружение
„Център за съзидателно правосъдие“ – Разград.
ВРЪЩА преписката в тази част за ново произнасяне от административния орган в
срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ при
спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА „Ученически отдих и спорт“ ЕАД - София да заплати на Сдружение „Център за
съзидателно правосъдие“ – Разград сумата от 1 010 (хиляда и десет) лева- дължими деловодни
разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ : /п/