МОТИВИ
към присъда №25/22.07.2020г. по нохд №140/2020г. по описа на АРС ІІІ н.с.
Районна прокуратура гр. Асеновград е повдигнала
обвинение срещу подсъдимата Е.В. *** и същата е предадена на съд за извършено престъпление
по чл.206 ал.3 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, а именно, затова че, през
периода от 01.07.2010г. до 30.06.2015г. в гр. Садово, обл.Пловдивска, в
условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоила в големи
размери чужди движими вещи – сумата от 29025.03 лева представляваща месечни
вноски за осигуровки за периода както следва:
- в периода 01.07.2010г. до 31.12.2010г. за ДДФЛ
/Данък върху доходите на физическите лица/ общо сума в размер на 371.33 лева,
ДОО /Държавно обществено осигуряване/ общо сума в размер на 1030.62 лева, за
ЗОВ /Здравно осигурителни вноски/ общо сума в размер на 535.2 лева, за УПФ
/Универсален пенсионен фонд/ общо сума в размер на 334.5 лева, за ФГВРС /Фонд
гарантирани вземания на работници и служители/
общо сума в размер на 4.2 лева, или общо за периода 2275.85 лева,
- в периода 01.01.2011г. до 31.12.2011г. за ДДФЛ общо
сума в размер на 953.37 лева, за ДОО
общо сума в размер на 2608.17 лева, за ЗОВ
общо сума в размер на 1242.77 лева, за УПФ общо сума в размер на 723.73
лева, или общо за периода 5528.04 лева,
- в периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. за ДДФЛ общо
сума в размер на 1133 лева, за ДОО общо
сума в размер на 2585.65 лева, за ЗОВ общо сума в размер на 1268.54 лева, за
УПФ общо сума в размер на 738.7 лева, или общо за периода 5725.89 лева,
- в периода 01.01.2013г. до 31.12.2013г. за ДДФЛ общо
сума в размер на 919.8 лева, за ДОО общо
сума в размер на 2690.64 лева, за ЗОВ общо сума в размер на 1248 лева, за УПФ
общо сума в размер на 780 лева, или общо за периода 5638.44 лева,
- в периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г. за ДДФЛ общо
сума в размер на 1100.13 лева, за ДОО
общо сума в размер на 2998.16 лева, за ЗОВ общо сума в размер на 1404.3 лева,
за УПФ общо сума в размер на 865 лева, или общо за периода 6367.59 лева,
- в периода 01.01.2015г. до 30.06.2015г. за ДДФЛ общо
сума в размер на 606.18 лева, за ДОО
общо сума в размер на 1646.98 лева, за ЗОВ общо сума в размер на 760.55 лева,
за УПФ общо сума в размер на 475.21 лева, или общо за периода 3488.92 лева, или
общо за целия период за ДДФЛ общо сума в размер на 5084.11 лева, за ДОО общо
сума в размер на 13560.22 лева, за ЗОВ общо сума в размер на 6459.36 лева, за
УПФ общо сума в размер на 3917.14 лева, за ФГВРС общо сума в размер на 4.2 лева, или общо сума
в размер на 29025.03 лева, собственост на А.Д.Ш. лично и в качеството и на
едноличен собственик на капитала на фирма “ЕТ А. И. - Д. 2009”, които е
владеела.
В съдебното производство подс. Е.В.В. се явява лично и
с упълномощения от нея защитник- адв. В.К. ***.
В хода на проведеното разпоредително заседание
защитникът на подсъдимата, заяви от нейно име желанието й, делото да се
разгледа съгласно процедурата предвидена в чл.371, т.2 от НПК. Съдът уважи това
искане на защитника, като след проведеното разпоредително заседание, на
подсъдимата бяха разяснени правата по чл.371 от НПК и същата се уведоми, че
съответните доказателства по досъдебното производство и направеното от нея
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата. Подс. Е.В.В. се призна за виновна като изцяло призна фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази съгласие да не
се събират доказателства за тези факти. Одобреното от съда съгласие на
подсъдимата даде възможност делото да се разгледа и приключи по реда на
съкратеното съдебно следствие.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура Асеновград, поддържа обвинението така както е повдигнато, счита
същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото
доказателства, се е установила фактическа обстановка идентична с описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това, че съдебното
следствие по делото е преминало по реда на чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 от НПК,
предлага на подсъдимата да се определи първоначално наказание при условията на
чл.55, ал.1,т.1 от НК, а именно при наличие на многобройни смекчаващите вината
обстоятелства. След съобразяване с текста на чл.55, ал.1,т.1 от НК и
предвиденото наказание в чл.206, ал.3 от НК, прокурора пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода”, което да се определи в размер
на една година. На основание чл.66, ал.1 от НК, е на становище, че изпълнението
на така определеното наказание следва да се отложи с изпитателен срок от три
години. Предвид личността на подсъдимата и обстоятелствата във връзка с
извършеното от нея и процесуалното й поведение, прокурора пледира спрямо нея да
не се прилага текста на чл.206, ал.4 от НК , като по отношение на нейното
имущество не бъде постановява конфискация, както и същата да не бъде лишавана
от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК. По този начин прокурора счита, че ще
се изпълнят целите предвидени в чл.36 от НК. По отношение на направените по
делото разноски, то представителят на държавното обвинение е на становище, че
те следва да възложат на подсъдимата.
Защитника на подсъдимата, адв. В.К. счита делото за
изяснено от фактическа и правна страна. Във връзка с направеното признание от
страна на подс. В., акцентирайки изключително на събраните доказателства, които
внасят съмнение в обвинителната теза, то защитника счита, че в хода на
досъдебното производство не са събрани безспорни доказателства в подкрепа на
обвинението. В този смисъл, на първо място, той е на становище, че подс. В.
следва, да бъде призната за невинна и оправдана изцяло по така повдигнатото й
обвинение. На второ място допускайки, като алтернативно, че все пак са налице необходимите доказателства,
защитника пледира за приложението на чл.9, ал.2 от НК, за което, подс. В. да бъде призната за невинна и оправдана
изцяло. На трето място, като трета алтернатива, ако съдът прецени, че все пак са налице необходимите доказателства,
акцентирайки на наличните множество смекчаващите вината обстоятелства,
защитника предлага на подс.В., да се определи наказание „лишаване от свобода”
при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК, като същото се определи в размер на
девет месеца. Според защитника по отношение на така определеното наказание,
следва да намери приложение чл.58а, ал.1 от НК, като същото се намали с една
трета. Според защитника, по отношение на подс.В. са налице необходимите
условия, като няма пречка, изпълнението на така определеното от съда
окончателно наказание, да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК с подходящ
минимален изпитателен срок. Защитника е на мнение, че в конкретния случай за
постигане целите визирани в чл. 36 от НК и най-вече за постигане на
специалната превенция, не е необходимо
подсъдимата да изтърпи реално наложеното й наказание „лишаване от свобода”. По
отношение на направените по делото разноски, е на становище, че те следва да
възложат на подсъдимата.
Подс. Е.В.В. се признава за виновен и съжалява за
случилото се,като моли за условно наказание.
Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18
вр.чл.373, ал.2 и ал.3 вр. чл.372, ал.4 от НПК всички доказателства по делото,
признанието на фактите по обвинителния акт направено от страна на подсъдимата в съдебно заседание, обясненията
дадени от нея на досъдебното производство, показанията на свидетелите А.Д.Ш., Й.М.Ш.,
В.Г.Г., С.К.Д., Д.Н.Д., Г.Д.И., Д.А.М., Й.Г.С., М.А.Н., П.Я.С.и Г.Й.С., дадени
от тях в хода на досъдебното производство, като взе предвид и заключенията на
вещото лице А.А.С.по назначените по делото три съдебно-счетоводни експертизи-
/листи от 207 до 212 от ДП/, /листи от 306 до 311 от ДП/ и /листи от 437 до 439
от ДП/, справки от ТД на НОИ Пловдив ш ТД на НАП Пловдив /листи от 49 до 202,
221, от 251 до 270, от 300 до 304, от
ДП/, Трудови договори подписани от ЕТ „А. ***, в качеството на работодател /
листи от 224 до 231 от ДП/, Банкови извлечения от ЦКБ АД клон Пловдив /листи от
333 до 341 от ДП/, писмени справки представени от управителя на ЕТ „А. ***
/листи от 344 до 435 от ДП/, характеристична справки, справка за съдимост /листи
от 35 до 37 от съд.дело/, съставените протоколи за доброволно предаване, както
и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата
Е.В.В. е родена на ***г***, българка, българска гражданка, с висше образование,
работи в Център за обществена подкрепа към Община Садово, неомъжена,
осъждана, с адрес гр. Садово, обл. Пловдивска, ул. „Тракия” № 2, ЕГН **********
Подсъдимата Е.В.В. призна изцяло фактите отразени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
В периода 24.07.1989г.-20.01.2017г. подс. Е.В. заемала
различни длъжности в администрацията на Община Садово /справка лист 32 от
съд.дело /. Успоредно със заеманата длъжност в Община Садово, подс. В.
обслужвала счетоводно и лица развиващи търговска дейност в града.
Едно от тези лица бил свидетелят Й.М.Ш., собственик и
управител на ЕТ „А. И.-Даник 2009”. със
седалище гр. Садово. Предмет на дейност на фирмата е търговия на едро с
промишлени, хранителни, селско-стопански стоки и ресторантьорство, като за
дейността си ползва общинско помещение в гр. Садово, като кафе-аператив. Докато
св. Й.Ш.бил управител, подс. Е.В. /л. 326, 327/ обслужвала счетоводно
фирмата, като в същото време работила и в Община Садово. През 2009г. св. Ш.
продал фирмата на своята съпруга-св. А.Д.Ш., която станала собственик и
управител /листи 29, 33, 34, 328, 330 от ДП/ .
През периода 2009-2015 г. при св. Ш. работили на
различни длъжности за различни срокове свидетелите: С.Д./л. 42 от ДП/, който по
силата на трудов договор № 001/01.01.2010 г. бил назначен на длъжност
продавач-консултант с работно време 8 часа. На същата дата св.Д.М./л. 38 от ДП/
от своя страна също сключила трудов договор /№ 6/ с ЕТ „А. И.-Даник 2009” и работила на длъжност барман до 01.03.2010
г., когато със заповед № 1 от същата дата договорът бил прекратен. Св. Д.Д./л.
39 от ДП/ сключила трудово договор № 4/19.02.2010 г. и започнала работа пи ЕТ „А.
И.-Даник 2009” на длъжност барман и работила на тази длъжност до 16.04.2012 г.,
като със заповед № 4 от същата дата трудовият договор бил прекратен. Св. Й.С./л.
31 и 36 от ДП/ започнал работа по силата
на трудов договор № 2011-4/31.05.2011 г. на длъжност барман, като работил при
ЕТ „А. И.-Даник 2009” на тази позиция до 07.11.2011 г. Св. М.Н./л. 40 от ДП/
започнала работа на 21.06.2011 г., когато сключила трудов договор № 2011-
5/21.06.2011 г. на длъжност продавач-консултант в ЕТ „А. И.-Даник 2009”. Последната
работила на тази позиция до 20.07.2011 г., когато със Заповед № 2 договорът бил
прекратен. Св. Г.С./л. 288 от ДП/ започнал работа на 02.12.2011 г. като сключил
трудов договор № 5 на длъжност барман и работил до 10.09.2012 г., когато
договорът бил прекратен със Заповед № 5 от същата дата. Св. В.Г. /л. 32 и 41 от ДП/ започнала работа по силата на труд
договор № 6/09.03.2012 г. на длъжност барман и работи към настоящия момент. Св.
П.С./л. 37 от ДП/ започнала работа по силата на трудов договор № 1/30.04.2014
г. на длъжност барман и работила до месец януари 2016 г.
Св. Ш. в качеството си на работодател следвало да
плаща всички дължими осигуровки на работилите при нея свидетели, както и да
плаща дължимите данъци. С оглед това й задължение, след като св. Ш. станала
управител на фирмата тя се договорила устно с подс. Е.В. да продължи да обслужва счетоводно
фирмата и внася необходимите вноски за осигуровки. Във връзка с тази договорка
между св. Ш. и подс. В., нямало подписан писмен договор за уреждане на техните
отношения, но пък те устно се разбрали как да работят помежду си . За целта в
началото на всеки месец подс. В. давала на
св. Ш. сведения с информация за размера на сумата, която следва да бъде внесена
за всеки месец за дължимите от ЕТ осигуровки и данъци. Св. Ш. осигурявала
необходимите финансови средства за покриване размера на дължимите данъци и
осигуровки, като давала на подс. В. посочената
от нея сума. Предаването на сумите се осъществявало основно, чрез св. Й.С.,
който работел като огняр в Община Садово. Св. Славчев от своя страна веднага
предавал получената сума на подс. В.,
като за това не бил съставян никакъв документ. Имало случаи и в които св. Ш.
сама предавала директно сумите на подс. В..
Подс. В. от своя страна трябвало да внася дължими от св. Ш. суми върху данък
върху доходите за обществено осигуряване /ДДФЛ/, данък обществено осигуряване
/ДОО/, суми по здравно-осигурителните вноски /ЗОВ/, универсален пенсионен фонд
/УПФ/ и фонд гарантирани вземания на
работници и служители /ФГВРС/. Според броя на работниците за всеки месец и
изработените дни предадените суми варирали между 500 лв. и 700 лв. месечно.
Докато св. Й.Ш.бил управител, а в последствие и до
месец юни 2010 г., когато собственик и управител на ЕТ „А. И.-Даник 2009”, станала св. А.Ш.,
подс. В. изпълнявала коректно своите задължения. В последствие обаче, тя взела
решение да не изпълнява поетите задължения, като от месец юли 2010г. започнала да не внася получените суми от страна на св. Ш.. Св. А.Ш. имала пълно
доверие на подс.В., като била в неведение относно престъпните намерения на
подс. В. и резултата от тях. В
следващите близо пет години, подс. В. продължавала да дава на св.Ш. информация
с дължимите от ЕТ суми за ДДФЛ, ДОО, ЗОВ, УПФ и
ФГВРС. Св. А.Ш. от своя страна продължила да дава на подс. В. съответните
финансови средства, за покриване на тези задължения, но последната от своя
страна не изпълнявала поетите задължения да внася дължимите от ЕТ задължения,
като получените суми харчила за лични нужди.
Така за периода 01.07.2010 г. до 31.12.2010 г. подс. В. получила от св.Ш. и не внесла сумата от 2
275,85 лв. за ДДФЛ, ДОО, ЗОВ, УПФ и ФГВРС.
За
периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. подс. В. получила от св.Ш. и не внесла сумата от
5528,04 лв. дължими за ДДФЛ, ДОО, ЗОВ, УПФ.
За
периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. подс. В. получила от св.Ш. и не внесла сумата от
5725,89 лв. дължими за ДДФЛ, ДОО, ЗОВ, УПФ.
За периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. подс. В. получила от св.Ш. и не внесла сумата от
5638,44 лв. дължими за ДДФЛ, ДОО, ЗОВ, УПФ.
За периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. подс. В. получила от св.Ш. и не внесла сумата от
6367,59 лв. дължими за ДДФЛ, ДОО, ЗОВ, УПФ.
За периода от 01.01.2015 г. до 31.06.2015 г. подс. В. получила от св.Ш. и не внесла сумата от
3488,92 лв. дължими за ДДФЛ, ДОО, ЗОВ, УПФ.
Междувременно в края на 2014 г. св. В.Г. отсъствала от
работа по болест. След като изминал предвидения срок, тя установила че не
ѝ е било преведено предвиденото обезщетение от НОИ. Това станали причина
тя да отиде и лично да провери каква е причината за това. За целта отишла в ТД
НОИ гр. Пловдив и след като била извършена проверка било установено, че за
периода тя не е осигурявана от
работодателя си-в случая ЕТ „А. И.-Даник 2009”. С цел установяване на причината, св. Г.
провела разговор със св. Ш., а тя от своя страна извършила проверка и също
установила, че има пропуски при плащането на данъците и осигуровките. В края на
2014 г. св. А.Ш. ***, че дължи сумата от около 33 000.00 лв. представляваща
невнесени осигуровки и данъци и лихви по тях. Св. Ш. се срещнала с подс. Е.В. предала ѝ полученото писмо от НАП и
я попитала относно причината за тази липса. Подс. В. първоначално заявила, че има някакво
забавяне и че всичко ще се оправи. Даденото обяснения от подсъдимата не
породило съмнение у св.Ш.. Доверявайки се на подс.В., св. Ш. продължила да й дава,
заявените от нея ежемесечни суми, като
това продължило до месец юни 2015г. включително. Въпреки писмото от НАП Пловдив
и проведения разговор със св.Ш., подс. В.
продължила да не внася парите по дължимите от ЕТ вноски. В последствие Св. Ш.
отново извършила справки в НАП и НОИ и констатирала, че установените и дължими
от нея суми, в посочените в по-горе
размери и периоди не са внесени. Св. Ш. разбрала, че е обект на измама от
страна на подс. В., като се обърнала към друго лице, което ангажирала да
обслужва счетоводно фирмата ѝ. В последствие подс. В. признала, че не е
внасяла редовно сумите предадени й от св. Ш.. Малко след това подс. В. предала на св. Ш. сумата от 11 689,63 лв., а
впоследствие било образувано и изпълнително дело против нея, като ежемесечно
ѝ било удържана сумата от по 50 лв. В резултат на това, на подс. В. била
удържана сумата от 450 лв. или общо възстановената сума от обвиняемата възлиза
на 12 139,63 лв. От своя страна св. Ш. се принудила със свои средства, на един
по-късен етап, погаси всички задължения за ДДФЛ, ДОО, ЗОВ, УПФ и ФГВРС.
Във връзка с действията на подс. Е.В., чрез подадена
жалба вх. № 1704/10.07.2017г. св.Ш. сезирала
РП Асеновград. Въз основа на жалбата с
Постановление от 10.07.2017г. било разпоредено да се извърши предварителна
проверка, като въз основа на събраните материали по нея, на 29.08.2017г. с
Постановление на прокурор в РП Асеновград било образувано и ДП № 677/2017г. с
оглед извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
От заключението на вещото лице- А.А.С., по назначената
съдебно-счетоводна експертиза /листи от 207 до 212 от ДП/ се установява, че
общо дължимите суми за данъци и осигуровки на физическото лице А.Ш. през
периода 01.07.2010 г. до 30.06.2015 г. е в размер на 29 025.03 лв. разпределени
по видове задължения са както следва за ДДФЛ – 5084,11 лв., за ДОО – 13560,22
лв., за ЗОВ – 6459,36 лв. , за УПФ –
3917,14 лв. и ФГВРС – 4,20 лв. От заключението става видно, че вещото лице подробно
е изчислило размера на задълженията за данъци и осигуровки на физическото лице,
като същите са посочени в таблица 1 към
заключението. Според експерта, за периода 01.07.2010 г. до 30.06.2015 г., няма
направени плащания от страна на ФЛ към НАП за погасяване на задължения към
държавния бюджет.
Първоначално изготвеното заключение изцяло се
потвърждава от заключението на вещото
лице- А.С., по допълнително назначената съдебно-счетоводна експертиза /листи от
306 до 311 от ДП/. От същото се установява, че след извършените плащания от
страна св.Ш., дължимите от нея към
18.03.2019 г. суми възлизат на 1247,63 лв. Тези задължения са подробно отразени
по вид и размер и периоди в приложение 1
/ в табличен вид на лист 311 от ДП/.
Двете цитирани по-горе заключения изцяло се
потвърждават от заключението на вещото лице- А.С., по допълнително назначената
съдебно-счетоводна експертиза /листи от 437 до 429 от ДП/. От същото се
установява, че средната минимална работна заплата за инкриминирания период е
291,51 лв. и размера на 70 минимални работни заплати възлиза на сумата от 20
405,70 лв. Общата дължима сума към НАП от ЕТ „А. И. - Д. 2009” за този период възлиза
на 29 025,03 лв. и надхвърля 70 средни месечни заплати за страната. Съгласно
тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на общо събрание на наказателните
колегии, критерии за понятието „големи размери” е съответно 70 минимални
работни заплати и присвоената сума от подс. В. отговаря на определението големи
размери.
Изложената фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства. Тя се
установява изцяло от самопризнанието на подсъдимата и от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели- А.Д.Ш., Й.М.Ш., В.Г.Г.,
С.К.Д., Д.Н.Д., Г.Д.И., Д.А.М., Й.Г.С., М.А.Н., П.Я.С.и Г.Й.С.,дадени от тях в
хода на досъдебното производство, като взеха предвид и заключенията на вещото
лице А.А.С.по назначените по ДП три съдебно-счетоводни експертизи- /л.207 до
212 от ДП/, /л.306 до 311 от ДП/ и /л.437 до 439 от ДП/ и справки от ТД на НОИ
Пловдив, от ТД на НАП Пловдив /листи от 49 до 202, 221, от 251 до 270, от 300
до 304, от ДП/, Трудови договори
подписани от ЕТ „А. ***, в качеството на работодател / листи от 224 до 231 от
ДП/, Банкови извлечение от ЦКБ АД клон Пловдив /листи от 333 до 341 от ДП/,
писмени справки представени от управителя на ЕТ „А. *** /листи от 344 до 435 от
ДП/, съставените протоколи за доброволно предаване, както и останалите
приложени по делото писмени доказателства.
От събраните и проверени по реда и със средствата
предвидени в НПК доказателствени материали, по безсъмнен начин се установява
извършването на престъплението от страна на подс.В., предмет на настоящето
наказателно производство, време и място на осъществяване.
От правна
страна:
Подсъдимата Е.В.В.
от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъплението
по чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. чл. 209, ал.
2, вр. ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно, затова, че през периода от
01.07.2010 г. до 30.06.2015 г. в гр.Садово, обл. Пловдивска, в условията на
продължавано престъпление, като е обслужвала счетоводно “ЕТ А. И. - Д. 2009”, с
цел да набави за себе си имотна облага, е използвала заблуждението на А.Д.Ш., в качеството й на управител на “ЕТ
А. И. - Д. 2009”, като не е внасяла дадените й суми дължими върху данък върху доходите за
обществено осигуряване, данък обществено осигуряване, суми по
здравно-осигурителните вноски, универсален пенсионен фонд, фонд гарантирани вземания
на работници и служители, за периода,
както следва:
- в периода 01.07.2010г. до 31.12.2010г. за ДДФЛ
/Данък върху доходите на физическите лица/ общо сума в размер на 371.33 лева,
ДОО /Държавно обществено осигуряване/ общо сума в размер на 1030.62 лева, за
ЗОВ /Здравно осигурителни вноски/ общо сума в размер на 535.2 лева, за УПФ
/Универсален пенсионен фонд/ общо сума в размер на 334.5 лева, за ФГВРС /Фонд
гарантирани вземания на работници и служители/
общо сума в размер на 4.2 лева, или общо за периода 2275.85 лева,
- в периода 01.01.2011г. до 31.12.2011г. за ДДФЛ общо
сума в размер на 953.37 лева, за ДОО
общо сума в размер на 2608.17 лева, за ЗОВ
общо сума в размер на 1242.77 лева, за УПФ общо сума в размер на 723.73
лева, или общо за периода 5528.04 лева,
- в периода 01.01.2012г. до 31.12.2012г. за ДДФЛ общо
сума в размер на 1133 лева, за ДОО общо
сума в размер на 2585.65 лева, за ЗОВ общо сума в размер на 1268.54 лева, за
УПФ общо сума в размер на 738.7 лева, или общо за периода 5725.89 лева,
- в периода 01.01.2013г. до 31.12.2013г. за ДДФЛ общо
сума в размер на 919.8 лева, за ДОО общо
сума в размер на 2690.64 лева, за ЗОВ общо сума в размер на 1248 лева, за УПФ
общо сума в размер на 780 лева, или общо за периода 5638.44 лева,
- в периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г. за ДДФЛ общо
сума в размер на 1100.13 лева, за ДОО
общо сума в размер на 2998.16 лева, за ЗОВ общо сума в размер на 1404.3 лева,
за УПФ общо сума в размер на 865 лева, или общо за периода 6367.59 лева,
- в периода 01.01.2015г. до 30.06.2015г. за ДДФЛ общо
сума в размер на 606.18 лева, за ДОО
общо сума в размер на 1646.98 лева, за ЗОВ общо сума в размер на 760.55 лева,
за УПФ общо сума в размер на 475.21 лева, или общо за периода 3488.92 лева, или
общо за целия период за ДДФЛ общо сума в размер на 5084.11 лева, за ДОО общо
сума в размер на 13560.22 лева, за ЗОВ общо сума в размер на 6459.36 лева, за
УПФ общо сума в размер на 3917.14 лева, за ФГВРС общо сума в размер на 4.2 лева, като с това е
причинила имотна вреда в размер на 29
025.03 лева на “ЕТ А. И. - Д. 2009”, собственост на А.Д.Ш., като причинената
вреда е в големи размери
По тази правна квалификация, съдът я призна за виновна.
От доказателствата по делото безспорно се установи, че
през периода от 01.07.2010 г. до 30.06.2015 г. подс. Е.В., многократно е
осъществила изпълнителното деяние на престъплението по чл.209, ал.2 вр. ал.1 от НК, изразяващо се в това, че с цел да набави за себе си имотна облага, е
използвала заблуждението на св. А.Д.Ш., именно в качеството й на управител на ЕТ „А. И.-Даник 2009”, като й е причинила
имотна вреда общо в размер на 29 025.03 лева.
Видно от показанията на св. А.Д.Ш. и св. Й.М.Ш.,
първоначално двамата не са имали никакво съмнение относно коректността на
подс. В.. Във връзка с това след
прехвърлянето на собствеността на ЕТ „А. И.-Даник 2009”,св. Ш. в качеството си управител
и собственик, е продължила да й дава информация и суми относно дължимите данъци
и осигуровки. На практика, самата А.Ш. не е познавала толкова добре подс. В.,
колкото св. Й.Ш.. Тя самата се е доверила на неговата преценка относно
качествата на подсъдимата. Доверието което е съществувало между подс. В. и св.Ш.,
а в последствие и действията на подс. В. в първите месеци след като
пострадалата е станала собственик на ЕТ, са довели до формиране и у св. А.Ш. на едни погрешни първоначални
представи за подс. В.. Погрешна е била преценката й относно професионални и
личностни качества на подс. В.. В резултат на това св.Ш. мълчаливо е решила, че
именно подс. В. е човека, който й е нужен, като за себе си, е приела личността
на подсъдимата със значителен кредит на доверие, убедена за в бъдеще, че е
коректен човек и продължавайки да работи с нея, тя добросъвестно ще изпълнява
своите задължения. На тази първа среща,
подс.В. не предприела нищо да разсея тези погрешни представи, които са се формирали у пострадалата. В първите
месеци, след прехвърляне на собствеността на ЕТ, подс. В. безспорно е
констатирала, че св. Ш. й има пълно доверие, като в този период, не е имало и
никакви съмнения относно нейната работа и резултатите от нея. От тук нататък,
след 01.07.2010г. за подсъдимата вече е било лесно да се съгласи и поддържа
така изградената невярна представа в съзнанието на пострадалата и да си даде
вид, че тази невярна представа отговаря на обективната действителност. При
разговорите си с нея, тя не е положила никакви усилия да опровергае тези нейни
неверни представи,а напротив,съвсем спокойно, всеки месец е продължавала да
заявява размера на дължимите от ЕТ суми, да ги получава по размер от св. Ш., но
не и да ги внася съответно за ДДФЛ, ДОО, ЗОВ, УПФ и ФГВРС. Поради доверието
което пострадалата е имала към подс.В. между тях не е нямало и подписан договор
за извършване на счетоводни услуги. При предаването на сумите за осигуровки и данъци,
разписки между страните, не се съставяли, които обстоятелства още повече,
улеснявали подс.В. да реализира
престъпните си намерения.Това, че целта на подсъдимата е била да набави за себе
си имота облага се установява от събраните по делото доказателства. След като в
края на 2014 г. св. В.Г. разбрала, че на са й били внасяни здравните
осигуровки, то било установено, че за периода от 01.07.2010г. такива въобще не
са били внасяни от ЕТ. Въпреки това, подс. В. отново не е признала пред св.Ш.
извършеното престъпление, като заблуждавайки я, че се касае за грешка, я е
мотивирала да продължи да й дава пари на ръка.
По делото се установи, че подс. В. доста умело е
използвала заблуждението в което се е намирала св.А.Ш., като целта й безспорно
е била да набави имотна облага за себе си. Действително, на този етап няма как
да се направи извод, че тази специална цел е съществувала още към онзи момент,
след прехвърлянето на собствеността на ЕТ „А. И.-Даник 2009”, когато подс. В. е
продължила да обслужва счетоводството на ЕТ. От събраните по делото
доказателства обаче, безспорно може да се направи извод, че тази специална цел
е възникнала, като за нейното формиране е спомогнало и това, че между подс. В.
и св. Ш. не е бил налице писмен договор за счетоводното обслужване. В тази
насока следва да се отчете и това, че при предаването на сумите не е бил
съставян документ, като подс. В. е била абсолютно безконтролна относно
намеренията си и бездействията във връзка със задълженията си да превежда
дължимите от ЕТ суми, като отношенията между счетоводителя и управителя на ЕТ са
се основавали единствено на взаимно доверие. Фактически подс.В. е започнала да
реализира намеренията си още от 01.07.2010г., когато е получила от св.Ш.
съответната месечна суми, но не я превела по съответните параграфи за дължими
данъци и осигуровки от ЕТ. От тук насетне, всеки месец подавайки към св.Ш.
необходимата информация и получавайки от нея съответните суми до края на
периода, подс. В. е поддържала у св. Ш. погрешни представи, че тя продължава да
изпълнява своите ангажименти.
Размера на щетите за пострадалата А.Ш. се установява
на първо място от заключенията трите назначени по делото счетоводни експертизи.От
първото от тях се установява, че общо дължимите суми за данъци и осигуровки на
физическото лице А.Ш. през периода 01.07.2010 г. до 30.06.2015 г. е в размер на
29 025.03 лв. разпределени по видове задължения са както следва за ДДФЛ –
5084,11 лв., за ДОО – 13560,22 лв., за ЗОВ – 6459,36 лв. , за УПФ – 3917,14 лв.
и ФГВРС – 4,20 лв. От заключението става видно, че вещото лице подробно е
изчислило размера на задълженията за данъци и осигуровки на физическото лице,
като същите са посочени в таблица 1 към
заключението. Според експерта, за периода 01.07.2010 г. до 30.06.2015 г., няма
направени плащания от страна на ФЛ към НАП за погасяване на задължения към
държавния бюджет. От второто заключение се установява, че след извършените
плащания от страна св.Ш., дължимите от нея
към 18.03.2019 г. суми възлизат на 1247,63 лв. Тези задължения са
подробно отразени по вид и размер и периоди в приложение 1 / в табличен вид на лист 311 от ДП/. От
третото заключение се установява, че средната минимална работна заплата за
инкриминирания период е 291,51 лв. и размера на 70 минимални работни заплати е
20 405,70 лв. Общата дължима сума към НАП от ЕТ „А. И. - Д. 2009” възлиза за
този период на 29 025,03 лв. и надхвърля 70 средни месечни заплати за страната.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 30.10.1998 г. на общо събрание на
наказателните колегии, критерии за понятието „големи размери” е съответно 70
минимални работни заплати и присвоената сума от подс. В. отговаря на
определението големи размери.
По отношение на тези деяния включени в диспозитива на
престъплението осъществено от подс.В. спрямо св. Ш., в случая се касае за
продължавано такова по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като отделните деяния
описани по-горе, осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление-измама, осъществено в рамките на около пет години , при една и
съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което
последващото се явява продължение на предшестващото от обективна и субективна
страна.
По отношение на подс. Е.В.В. се установи, че деянието е осъществено при
наличие и на квалифициращия признак на чл.210,ал.1,т.5 вр.чл.209,ал.2 вр.ал.1
от НК, а именно, като причинената от нея вреда е общо в размер на 29025.03
лева и по смисъла на закона представлява
големи размери. Този квалифициращ признак се установява съгласно общоприетия в
съдебната практика принцип, според който стойността на големите размери следва
да изчислява като се умножи минималната работна заплата за страна по коефициент
равен на 70. Съгласно ПМС №
419/17.12.2014 г. за определяне размера на минималната работна заплата в
страната, за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г., тя била фиксирана до
размер на 360лв. Тъй като престъплението на подс.В. е извършено в условията на
продължавано престъпление, то за съответния период през който тя е осъществила
престъпната си дейност, следва да се вземе предвид минималната работна заплата
посочена в цитираното ПМС, а именно сумата от 360лв. по тази начин след
съответното чисто математическо пресмятане, големите размери на вредите следва
да се считат размери над сумата от 25 200.00лв. Очевидно е размера на
щетата опредЕ.по настоящето дело значително надминава този най-нисък праг на
понятието големи размери. Тази стойност на отнетите пари следва да се приеме за
“големи размери” съгласно практиката на съдилищата и указанията на ВКС в
Тълкувателно решение № 1/1998 г. на ОСНК.
За определяне на точната квалификацията на извършеното от подс. В. престъпление, съдът
взе предвид обвинението, за което същата е била предадена . С обвинителния акт
прокурора е приел, че тя е присвоила общо
сума в размер на 29025.03 лева, собственост на А.Д.Ш. лично и в качеството и на
едноличен собственик на капитала на фирма “ЕТ А. И. - Д. 2009”, които пари
подс. В. е владеела.
По отношение на първоначално повдигнатото спрямо подс.
В. обвинение, а именно това, за извършено престъпление по чл.206,ал.3 вр.ал. 1
вр.чл.26, ал.1 от НК, съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда. Съдът не
споделя становището на прокурора, че с действията си спрямо пострадалата,
фактически подс. В. е осъществила състава на престъплението визиран в чл.206,
ал.1 от НК. В случая безспорно, предмет на престъплението е размера на дадените
на подс.В. пари за осигуровки и данъци дължими от ЕТ „А. И.-Даник 2009“. Във
връзка с престъпните си намерения и това, е реализирала състава на измамата, подс.В.
не е изпълнявала задълженията си към св.Ш. да внася получените пари по
съответните сметки и не е превеждала тези суми по сметки. Макар и да е нямало
сключен писмен договор между страните, то между тях до 01.07.2010г. безспорно
са съществували граждански правоотношения, възникнали на основата на договор за
поръчка съобразно чл.280 и сл. от ЗЗД. Всяка една от страните е знаела своите
задължения и е следвало добросъвестно да ги спазва. Не така обаче, се е
получило на практика след този момент: докато едната страна по този договор,
доверителката в лицето на ЕТ „А. И.-Даник 2009“ е изпълнявала своите задължения
да дава ежемесечно пари, то другата страна довереникът, в лицето на подс.В. не
е изпълнявала своите задължения, да внася парите на търговеца и така да направи
необходимото, сумите да постъпят, чрез съответните банки, по сметките на НОИ и РУСО
Пловдив. Макар обаче подс.В. да е получила тези пари от пострадалата, при
предаването им, тези пари като вещи, на са били индивидуализирани по никакъв
начин, т.е на нея са й давани „суми” пари, които са заместими вещи и в случая
неопределени по родови белези. За подс.В. не е съществувало задължение да отиде
и да внесе именно парите дадени й от пострадалата, т.е ако тя беше внесла
същата сума, но състояща се от други банкноти, с които В. е разполагала, то
задължението й, щеше да се счита за изпълнено. На подс.В., ежемесечно й е даван
финансов ресурс, но не за да го владее и пази, а със задължение да захрани с
него сметките на едноличния търговец и в последствие да направи необходимите
преводи на съответните суми за осигуровки и данъци. Неизпълнението на подс.В.
по този договор се състои най вече в това, че като цяло, тя не е правила
необходимите вноски дължими за осигуровки и данъци на ЕТ . В случая парите,
собственост на А.Ш., предоставени от нея
на подс.В. в изпълнение на родово определени задължения, по устно сключен
между тях договор за поръчка, съставляват заместими вещи, които не могат да
квалифицират, като „чужди движими вещ”, поради което не могат да бъдат предмет
на престъплението обсебване по смисъла на чл.206, ал.1 от НК.
В случая съдът счете, че няма пречка, описаното престъпление
по чл.206,ал.3 вр.ал. 1 вр.чл.26, ал.1 от НК в обвинителния акт изготвен от РП
Асеновград, да се преквалифицира, като извършено от подс. В. престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 вр.чл.209, ал.2 вр.ал.1 вр. чл.26 ,ал.1 от НК. От
разпоредбата на чл.210, ал.1,т.5 вр.чл.209,ал.2 вр.ал.1 от НК, става ясно че за
извършителите на тази вид престъпления се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” от една до осем години. От
разпоредбата на чл.206,ал.3 вр.ал. 1 вр.чл.26, ал.1 от НК. става ясно че за
извършителите на тази вид престъпления се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” от три до десет, като съдът следва да лиши виновния от права по чл.
37, ал. 1, точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му
имущество. Съдът счете, че няма пречка да признае подсъдимата за виновна за
извършеното от нея престъпление по
чл.210, ал.1,т.5 вр.чл.209, ал.2 вр.ал.1 от НК, тъй като по смисъла на закона, за съда,
това представлява прилагане на закон за по леко наказуемо престъпление, за
чието приложение, спрямо извършеното от подсъдимата престъпление, пред вид
това, че не са били установени нови обстоятелства, не съществува пречка.
Престъплението е
извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл, тъй като е
съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала настъпването
на неговите общественоопасни последици.
Мотивите на подсъдимата за извършване на
престъплението се коренят в желанието й да се облагодетелствува по непозволен и
престъпен начин .
По наказанието:
Относно определяне на наказанието съдът, с оглед
приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК и предвид императивноста на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, след съобразяване и с разпоредбата на
чл.58а,ал.1 от НК и предвидената по чл.210, ал.1, т.5 от НК, санкция за това
престъпление, определи наказанието при условията на чл.54, ал.1 от НК.
Съдът, като взе предвид степента на обществената
опасност на престъплението – висока, с оглед обществените отношения, които засяга,
последиците от същото, разпространеността на този вид престъпления в страната,
размера на настъпилите имуществени щети за пострадалата А.Д.Ш., и степента на
обществената опасност на дееца – сравнително не толкова ниска, като отчете отегчаващите
обстоятелства, предвид проявените качества от страна на извършителя: упоритост,
изобретателност и комбинативност при осъществяване на механизма на извършване
на престъплението, факта, че деянието е извършено в условията на продължавано
престъпление, като през инкриминирания период подс.В. многократно е осъществила
състава на престъплението измама, както и факта, че вече е осъдена за друго
престъпление по чл.209, ал.1 от НК което не влияе на квалификацията на
престъплението предмет настоящето дело, като отчете семейното положение на подс.В.
и факта, че един от изтъкнатите мотиви при нея, да извърши престъплението е
била нуждата от пари за лечение на болен родител, то счете, че на подсъдимата следва да бъде
наложено наказание съобразено с предвиденото в чл.210, ал.1 от НК. За
извършване на това престъпление законодателят е предвидил на
виновното лице да бъде наложено наказание от една до осем години „лишаване от
свобода“ , като на основание чл.210, ал.2 от НК, то в случаите на точки 4 и 5
съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния.
Предвид изложеното по-горе, съдът счете, че на подсъдимата следва да се
определи наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради
което, при спазване разпоредбата на чл.54 от НК съдът определи първоначално
наказание в размер на две години и шест месеца „Лишаване от свобода”. Съобразно
разпоредбата на чл.58а,ал.1 от НК, определеното наказание бе редуцирано с една
трета, като подс.В. бе осъдена да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в
размер на една година и осем месеца. При определяне размера на наказанието
„лишаване от свобода“ съдът отчете и
общия размер на причинената на имуществена щета-общо в размер на 29 025.03лева
на “ЕТ А. И. - Д. 2009”, собственост на А.Д.Ш., като и факта, че подс. В. е
възстановила, сумата от 12 139.63 лева. В случая по отношение на подс.В. са
налице смекчаващи вината обстоятелства, но те не са явяват изключителни и
многобройни, поради и което съдът приложи чл.55,ал.1,т.1от НК и не определи
наказанието под най-ниския предел. Като отчете всички обстоятелства по делото,
както и факта, че подс. В. е положила усилия да възстанови част от причинената
щета, то съдът счете, че спрямо нея, не следва да се прилага текста на чл.210,
ал.2 от НК.
В случая, след преценка на приложените по отношение на
подс. В. справка за съдимост, както и другите писмени доказателства, съдът установи, че са налице предпоставките за
приложението на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. Освен престъплението предмет
на настоящето дело, по отношение на подс. В. е налице още едно осъждане, като
то се явява от значение за прилагане на
чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. С присъда №13/ 01.06.2020г. постановена по
НОХД № 81/2020 г. по описа на РС-Асеновград, подс. Е.В. е била призната за
виновна за извършено от нея през периода
от 27.04.2015г- до края на есента на 2016г. престъпление по чл.209, ал.2
вр.ал.1 вр. чл.26 ,ал.1 от НК. За същото на подс. В. е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три
години. Присъдата е влязла в сила на 17.06.2020г.
С настоящата присъда по НОХД №140/2020г. , подс. В. бе
призната за виновна в извършено за периода от 01.07.2010г. до 30.06.2016г.
престъпление по чл.210, ал.1,т.5 вр.чл.209,ал.2 вр.ал.1 от НК. За същото на
подс. В., при условията на чл.58а,ал.1 от НК, на подс.В. бе определеното окончателно наказание „Лишаване от свобода” в
размер на една година и осем месеца.
Видно е, че деянията предмет на настоящето НОХД
№140/2020г. на АРС и това по НОХД №81/2020г. на РС Асеновград, са извършени от подс. В. преди да е имало
влязла в сила присъда, за което и да е от тях, като няма пречка на основание
чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК да й бъде определено едно общо най-тежко
наказание измежду наказанията наложени й по тези две дела, каквото в случая се
явява наказанието „Лишаване от свобода” в размер на една година и осем месеца.
При преценка на начина на изтърпяване на така
определеното общо най-тежко наказание в размер на една година и осем месеца „лишаване от
свобода”, съдът взе предвид разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и счете, че
изпълнението на същото следва да се отложи с изпитателен срок от три години,
като по този начин, ще се постигнат целите предвидени в чл.36 от НК. В
действителност, няма пречка за съда да постанови, това наказание да се изтърпи
и ефективно. При своята преценка относно отлагането на изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода” за предвидения от закона тригодишен
изпитателен срок обаче, няма как отново да не бъдат отчетени това, че подс. В. е признала вината си по тези дела, като и
двете са приключили по реда на глава 27 от НПК, като взе предвид и това, че тя
е възстановила част от причинените щети,
нейното семейно положение и факта, че до момента същата няма регистрации
за други извършени противообществени деяния.
С оглед изхода на делото – осъдителна присъда, съдът
на основание чл.189 от НПК, осъди подсъдимата Е.В.В. да заплати в полза на държавния бюджет, по
сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 657,90
лв., представляваща разноски по водене на
делото.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: