Р Е Ш Е Н И Е
№ 52 /23.02.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ
МИХАЛЕВА разгледа докладваното от
председателя адм.д. №634/2021 г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС), във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на "ПЛА МИТ ФРУКТ" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от управителя П.К.Б., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 190-ФК/26.11.2021 година на началника на отдел "Оперативни
дейности" - Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която
на основание чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект – щанд за плодове
и зеленчуци, находящ се в гр. Добрич, ул. „Дунав“ №41, стопанисван от дружеството и забрана на достъпа до него за срок от 30 (тридесет) дни на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи, че мярката е
несъразмерно тежка. Твърди се, че стоката, която е в обекта ще се развали и ще
стане негодна за продажба и консумация. Моли, да се отмени наложената ПАМ.
В
с.з. оспорващият се представлява от своя процесуален представител, адв. Ст. Б.
– ДАК, който поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Не оспорва, че
от продавачката на обекта не е издаден касов бон. Моли се да се отмени
заповедта, а в алтернатива се иска намаляване на срока на наложената мярка.
Ответната страна - Началник отдел "Оперативни
дейности"
Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез своя
процесуален представител юриск. Г.А. оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че жалбоподателят има публични задължения, деянието е повторно и поради
което и срокът на мярката е такъв. Моли, жалбата да се остави без уважение,
като неоснователна. Претендира се юриск. възнаграждение.
Съдът, при преценка на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.11.2021 г. в 12:17 часа била извършена от инспектори по приходите в ГД
"ФК" при ЦУ на НАП-Варна проверка на щанд за плодове
и зеленчуци, находящ се в гр. Добрич, ул. „Дунав“ №41 и стопанисван от „ПЛА МИТ
ФРУКТ“ ЕООД. Преди легитимация в 12.17 ч. била направена контролна покупка на 15 кг. картофи с
цена за килограм 0,80 лева, на обща стойност 12 лева. Покупката била заплатена в брой от инспектора по приходите Веселин Николов
Иванов с една банкнота от 20 лв. За покупката не бил издаден фискален касов бон от
работещото в обекта фискално устройство. След легитимация на органите по приходите бил разпечат отчет от КЛЕН за деня, от който се
установило, че няма маркирана продажба на стойност 12 лв в 12.17 ч.
Като доказателство за резултатите от проверката бил
съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК
Протокол за извършена проверка № 0055415/22.11.2021 г., ведно със приобщените към него опис на
паричните средства в касата в момента на проверката, КЛЕН за деня на проверката и периодичен финансов отчет.
При така установените в хода на проверката факти било
прието, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13
декември 2006 г. за регистриране н отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (Наредба № Н-18), не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство (ФУ), с което е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1
т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н- 18/06 г. на МФ във вр. с чл. 118
от ЗДДС.
Предвид горното на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б.
"а" от ЗДДС, чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 187 от ЗДДС със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 190-ФК/26.11.2021 година началника на отдел "Оперативни
дейности" -
Добрич в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП наложил
ПАМ запечатване на търговския обект стопанисван от дружеството и забрана достъпа
до него за срок от 30 /тридесет/ дни.
В заповедта са изложени мотиви, че при определяне на
продължителността на мярката са съобразени следните обстоятелства: неспазването
на реда за издаване на касова бележка, неиздаването на фискален бон за извършената
покупка на стойност 12,00 лв., задълженията към Държавата в размер на 1 604.84
лв,
издадените НП три броя за други извършени нарушения на финансовата дисциплина, поради което следва да се осигури защитата на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Прието е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ,
наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон
документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл. 118 от ЗДЦС са нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и /или управляващи търговски обекти, които следва да се
изпълняват при съответните предпоставки с цел бъде възможно извършването на
текущ и последващ контрол от органите по приходите.
Нарушението е прието, че показва поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, организацията в търговския
обект, няма за цел спазването на данъчното законодателство.
За така установеното нарушение бил съставен АУАН № F636569/01.12.2021 г.
По делото са приобщени фактури за закупени картофи, три
наказателни постановление, Заповед за налагане на ПАМ №9-ФК/14.01.2021 г.,
справка за задълженията и издадено Наказателно
постановление №620216- F636569/20.12.2021 г..
При така изложената фактическа обстановка съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира от правна страна следното:
Жалбата е предявена пред надлежен съд, от легитимирано
лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването,
поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 3 във вр. с, ал. 1
от ЗДДС, принудителната административна мярка "запечатване на обект"
се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от
него длъжностно лице. Предвид горното прилагането на принудителната
административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е възложено в компетентността
на "органа по приходите или оправомощено от него лице", в която
връзка със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. тези правомощия са възложени на
началник на Отдел "Оперативни дейности" в Главна Дирекция
"Фискален Контрол" при ЦУ на НАП. Следователно обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е издадена от
материално компетентен административен орган-Началник отдел "Оперативни
дейности" Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, в рамките
на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е, както
правното основание за упражненото от Началник отдел "Оперативни
дейности" - Варна в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на материалноправна предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. В обстоятелствена част на
заповедта е описано фактическото основание за осъщественото публично право на
налагане на ограничителната административна мярка, с обосноваване от фактическа
и правна страна на констатираното нарушение, датата и място и час на неговото
извършване, като са изложени отделни мотиви за продължителността на срока на
мярката.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се подвеждат в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
В случая на дружеството е наложена принудителна
административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, според
която норма принудителната административна мярка запечатване на обект за срок
до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага
на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.
187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява
и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Следователно юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС да наложи ПАМ
запечатване на обект /кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 ЗДДС - забрана на достъпа до обекта/, е неспазването на реда или
начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по
приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от
задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл.
118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. С арг. от
чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава
касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Доказателства за правно релевантните факти на
извършването на продажбата, получаване на плащането и момента му и липсата на
издаден фискален бон са протоколът за проверка от 22.11.2021 г. и разпечатката от ФУ, в която отсъства
регистрирана продажба на стойност 12.00 лева.
Задължението на лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18 за
издаване на фискалната бележка възниква при извършване на плащането /чл. 25,
ал. 3 от Наредбата в ред. от ДВ бр. 111 от 2013 г./. Едновременно с получаване
на плащането това лице предоставя на клиента издадената фискална бележка.
Отрицателният факт на неиздаване на бележката се установява от ПИП и от
разпечатката. Посочените обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, и са удостоверени
в Протокол за извършена проверка, който е съставен по установения ред и форма
от органите по приходите в кръга на правомощията им и се ползва с материална
доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В случая от
събраните по делото доказателства, по несъмнен начин се установява описаната в
обжалваната заповед фактическа обстановка.
Въз основа на посочената по-горе нормативна регламентация
следва извода, за осъществен фактическия състав на законово предвиденото
материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, доколкото дружеството жалбоподател не е спазило реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред за продажба.
При установено нарушение от вида на процесното,
административен орган е длъжен да наложи принудителната административна мярка
"запечатване на търговския обект", за обекта, в който е осъществена
противоправната деятелност - т.е. органът действа в условията на обвързана
компетентност. 3аконът не регламентира възможност за всеки конкретен случай
органът да извършва преценка дали при наличие на нормативно установените
фактически предпоставки да наложи или не мярката по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Приложимият специален закон /ЗДДС/, не регламентира възможност при отстраняване
на установеното нарушение на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, да не се
издава заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС за налагане на
ПАМ. Преустановяването /отстраняването/ на нарушението, съставляващо предвидена
в закона материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, не заличава нито
факта на извършването на това нарушение, нито обуславя извод за отпаднало
материалноправно основание за налагане на ограничителната мярка, нито изключва
възникването и съществуването на правопораждащия фактически състав за
упражняване на административното правомощие за постановяване на заповед за
прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 3 във вр. с чл. 186, ал. 1 от ЗДДС.
Своевременното преустановяване /отстраняване/ на нарушението представлява
обстоятелство, което би могло да има значение при определяне продължителността
на срока на налаганата ПАМ, но е ирелевантно за наличието на предпоставките за
прилагането на законово предвидената по вид и съдържание, следваща се за това
нарушение принудителна административна мярка. Предвид така установените по
делото факти съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че
допуснатото в проверения търговски обект на жалбоподателя нарушение на Наредба
№Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118 от ЗДДС, съставлява основание за
издаване на заповед по чл. 186, ал. 3 във вр. с, ал. 1, т. 1, б. "а"
от ЗДДС и в условията на обвързана компетентност е приложил със ЗНПАМ
принудителна административна мярка запечатване на търговския обект, кумулативно
с нея и при същите предпоставки и по чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на
достъпа до обекта.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложената на дружеството жалбоподател с оспорената заповед
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект и забрана
за достъп до него, на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС,
е за максималния срок – 30 дни.
При тази преценка органът по приходите обаче е бил длъжен
да съобрази тежестта на мярката с вида на стопанската дейност на жалбоподателя
и тежестта на допуснатото нарушение по правилата на чл. 6, ал. 1 - 5 от АПК
като упражни правомощието си по разумен начин и справедливо.
Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед за
налагане на ПАМ за срок от 30 дни, съдът намира,
че същият е определен без да са съобразени обективно фактите досежно
запечатвания обект, който не е в централната туристическа част на града,
сравнително малък е и с малък оборот, видно от представения опис на паричната
средства в обекта за периода. Да наистина същият има задължения към държавата и
е нарушавал фискалната дисциплина, но съдът намира, че при преценката на административния орган за запечатване на търговския обект
за период от 30 дни, който е максималния предвиден в нормата, не е съобразил и обстоятелството, че в страната бяха въведени
противоепидемични мерки и все още се намираме в Ковид епидемия и това във всеки
случай е намалило оборотите на жалбоподателя.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от АПК в случаите, когато се
засягат права на граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са
по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Определената в
максимален 30 дневен възможен срок за ПАМ се явява несъразмерен и оттам
незаконосъобразен. При избора на срока на ПАМ са
засегнати прекомерно правата и интересите на дружеството. С оглед събраните
данни за поведението на дружеството, целта на закона и интересите на държавата
и обществото биха могли да бъдат постигни и с прилагане на по-благоприятна
мярка в частта на определения й срок на действие.
Затова съдът приема, че определеният в заповедта срок от 30 дни за запечатване на обекта, е несъизмерим с целите по чл.
22 от ЗАНН, за които се прилага мярката, тъй като засяга права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото. При определянето на срока на
ПАМ не е избрана най-благоприятната за държавата и обществото възможност чрез
отчитане на вида на конкретното нарушение, данните за поправянето му и
възможните реални вреди, които ще причини ПАМ на стопанската дейност на
жалбоподателя. От процесната заповед не биха могли да бъдат извлечени мотиви за
конкретни и доказани факти, обосноваващи определяне на тридесет дневен срок за налагане на мярката. В този смисъл съдебната
практика на ВАС дадена в решение № 6143 от 27.05.2015 г. по адм. д. № 9490/2014
г. на ВАС приема, че дори при неяснота относно критериите на срока може да
обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени предпоставки
за налагане на ПАМ.
Продължителността на административната мярка следва да
бъде разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на
дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане.
В конкретния случай, съдът намира, че превантивната и
възпираща цели, търсени с наложената ПАМ, биха били постигнати и с
продължителност на мярката, близка до средната и при продължителност от 10 дни, който срок
съответства на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата е
частично основателна, досежно срока на наложената ПАМ, който следва на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК да се измени от 30 дни на 10 дни.
При този изход на спора, съдът намира за основателна
претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и
правна сложност на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалба на "ПЛА МИТ ФРУКТ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. Добрич, ***,
представлявано от управителя П.К.Б., Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 190-ФК/26.11.2021 година на началника на отдел "Оперативни
дейности" - Добрич в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП в
частта, с която е определен срока на принудителната административна мярка от 30 /тридесет/ дни на 10 /десет/ дни.
ОСЪЖДА "ПЛА МИТ ФРУКТ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, ***, представлявано от управителя П.К.Б. да заплати на Национална агенция за приходите сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: