РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. Пловдив, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300503066 по описа за 2021 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Г. Д. Н. от гр.П., чрез
адв.М.И., ПАК против Решение № 262271/ 23.09.2020г. постановено по гр.д.
№ 12448/ 2020г. по описа на ПРС – І гр.с. в частта, в която е отхвърлен
предявеният от ищеца иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл.200,
ал.1 КТ от трудова злополука, настъпила на 22.05.2020г., установен с Акт за
трудова злополука от 06.07.2020г., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 22.05.2020г. до окончателното изплащане на
дължимата сума, за разликата над уважения размер от 8 000 лева до пълния
предявен размер от 30 000 лева. По изложени доводи и оплаквания в жалбата
се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на иска до
пълнопредявения му размер. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна „Инка Машин Билдинг“
ООД-гр.София, чрез адв.М.П. П., с който се оспорва въззивната жалба като
1
неоснователна, като се иска потвърждаване на решението на районния съд в
обжалваната му част. Претендира се присъждане на направените за
настоящата инстанция разноски за адв.възнаграждение по ДПЗС.
Третото лице –помагач – ЗАД“Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, редовно
уведомено, не взема становище по въззивната жалба.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото
доказателства, във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С предявения на основание чл.200 КТ от ищеца Г. Д.Н. против работодателя
„Инка Машин Билдинг“ ООД иск по чл.200 КТ е поискано присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, констатирана
надлежно с Акт за трудова злополука от 06.07.2020г. , в общ претендиран с
ИМ размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното му изплащане. Безспорно се е явило по
делото, че ищецът работил по трудово правоотношение при ответника
считано от 01.03.2018г. на длъжност „***“, като от 26.02.2018г. изпълнявал
длъжността „***“ с място на работа в производствен цех на фирмата,
находящ се в гр.П.. На датата 22.05.2020г. ищецът извършвал наблюдение на
работата на машина за плазмено рязане при изрязване на детайли от метал и
при включен работен режим на работата на машината посегнал с лявата ръка
в зоната на режещия инструмент за да извади изкривен детайл; при
връщането на супорта на плазмата, детайлът опрял носача в резачка,
притиснал детайла надолу и затиснал лявата лъка на ищеца, в резултат на
което ищецът получил травматична ампутация на *** ръка. След оказана
първа помощ, ищецът бил откаран в болница МБАЛ „Св.Пантелеймон“
ЕООД-Пловдив, след което пренасочен в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД-Пловдив
за операция. На 25.09.2020г. била подадена от ищеца до ТП на НОИ Пловдив
Декларация за трудова злополука с писмени обяснения , по която след
разследване с Разпореждане от 06.07.2020г. декларираната от ищеца
злополука е призната за такава по чл.55, ал.1 КСО и влязло в законна сила. В
деня на ТЗ била извършена операция на ищеца, видно от представен протокол
за това № 980/ 205.2020г., за прикрепване на трансплантант на краче или
ламбо на друго място – ПХО и ****, пролежал в болницата до 25.05.2020г.
2
Ищецът бил в отпуск по болест за периода от 22.05.2020г до 28.09.2020г.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди се основава на
претърпени от увреждането значителни болки и стрес, разстройване на съня,
постоянно напрежение и неувереност за шофиране, потиснатост и чувство за
непълноценност в семейството и в професията си с оглед възрастта на ищеца
към момента на злополуката – 25 г. – трудоспособна възраст, полученото
увреждане на лявата ръка е пожизнено поради това, че пълно възстановяване
на функциите на ръката е невъзможно, което лишавало ищеца от
възможността да води нормален трудов и социален живот занапред.
Изтъкнато е обстоятелството, свързано с машината, на която ищецът работел
още на длъжността „****“, която не работила добре в периода от м.декември
2019г. – януари 2020г. като започнала за изрязвало неправилно детайлите,
често показвала грешки и превръщала материала в брак.
Основното поддържано и пред настоящата инстанция възражение
от страна на ответния работодател е за съпричиняване по смисъла на чл.201,
ал.2 КТ поради проявена от страна на ищеца груба небрежност поради
нарушаване на свои задължения и правила за работа с процесната машина по
т.15 от Инструкция за техника на безопасност и хигиена на труда при работа с
машини за плазмено рязане, чл. 13, чл.14, т.1 и чл.15 от Правилник за
осигуряване на Машин Билдинг ООД от 10.05.2017г. , както и основни
длъжностни задължения и изисквания за недопускане на аварии и злополуки
по Длъжностна характеристика от 26.02.2018г. и допълнение към нея от
15.01.2020г. във фирмата на ответника. Като обстоятелства е посочено, че при
опита за изваждане на изкривен детайл от зоната на режим машина за
плазмено рязане, пострадалият извършил нарушение на чл.33 ЗЗБУТ.
По делото са представени от страните във връзка с твърденията, доводите и
възраженията писмени доказателства, ангажирани са свидетелски показания и
СМЕ.
При частично уважаване на така предявения иск в размера от 8000 лева,
районният съд е отчел от една страна е установил неизпълнение от страна на
работодателя задължението за провеждане на периодичен инструктаж за
2020г., а изготвената от същия Инструкция за техника на безопасност и
хигиена на труда при работа с плазмено рязане, не съдържа информация,
която да определи и посочи конкретни действия, които следва да се
3
предприемат от оператора на машината при възникнала ситуация с изкривен
детайл в машината. От друга страна обаче е прието за установено и
неспазване от страна на работника на залегнали в инструкцията и
длъжностната му характеристика задължения да протяга или поставя ръцете
си в близост до движещите се части на машината , с което е допуснал груба
небрежност поради нарушение на основни правила на безопасност, като не е
положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка
и така е допринесъл за ТЗ при 20% съпричиняване. Във връзка с критерия за
справедливост е отчетен характерът на получената в резултат на ТЗ травма –
частична ампутация на крайна фаланга на ***, която не е довела до нарушена
хватателна функция на ръката, запазени в пълен обем движенията на четвърти
пръст, но ограничена работоспособността при фини движения с този пръст на
ръката.
Решението в уважената част на иска по чл.200 КТ до размера от
8 000 лева е влязло в законна сила, като предмет на висящия правен спор пред
въззивната инстанция е за разликата от 8 000 лева до 30 000 лева.
Въззивният съд възприема обжалваното решение като правилно и
законосъобразно обосновано по отношение наличието на надлежно доказано
и установено с влязлото в сила в необжалваната част основанието по чл.200,
ал.1 КТ за причинени на ищеца неимуществени вреди, настъпили в пряка
причинна връзка с настъпилата трудова злополука, подлежащи на
обезщетяване. Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно
наличието на осъществени такива действия от ищеца, съставляващи
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. По
отношение степента на неимуществените вреди, подлежащи на обезвреда и
компенсирането им и при приемане и от въззивния съд наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от работника, съдът възприема
частично изводите на първоинстанционния съд по съотношението в степента
на отговорността на работодателя с тази на работника, като превес се дава на
отговорността на работодателя.
В тази връзка и на основание чл.269 ГПК, въззивният съд приема следното:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недоказаност на
основанието по чл.201, ал.2 КТ за съпричиняване на вредоносния резултат
поради груба небрежност от страна на ищеца. Безспорно е по делото
4
фактическото обстоятелство, че пострадалият е посегнал с лявата си ръка в
зоната на режещия инструмент, при което ръката била затисната и се
получила травматична ампутация в областта на четвърти пръст, довело до
процесната трудова злополука за ищеца. Трудовата злополука е риск
едновременно за работника и /или служителя и води до увреждане на
здравето и невъзможност същият да използва работната си сила в пълния й
потенциал, а за работодателя - в резултат на настъпването й се поражда
задължението за заплащане на обезщетение на увредения за вреди /
имуществени и/ или неимуществени/. Обезщетението се намалява ако
пострадалият е допринесъл за увреждането като е допуснал груба
небрежност. В случая поставяйки ръката си в зоната на режещия инструмент,
който с оглед на функциите на този инструмент като режещ на метални
детайли може бързо и лесно да причини отрязване и на по-меки детайли, то
логично с импулсивното действие чрез поставяне на ръката в този участък,
не може да се приеме, че работникът не е съзнавал настъпването на
вредоносния резултат, но е мислил, че това няма да се случи и самонадеяно
се е надявал, че ако възникне този проблем, той ще е в състояние да го
предотврати. В този смисъл с длъжностната характеристика за длъжността
„****“ в частта на т.12 е предвидено указанието спрямо изпълняващия
трудовите функции на тази длъжност , включващо изрично забраната за
непротягане и непоставяне на ръцете в близост до движещите части на
машината. Действително за заемана на тази длъжност по длъжностната
характеристика квалификационните изисквания включват професионален
опит от над 2 години трудов стаж, в каквато насока е възражението на
жалбоподателя. Действително ищецът е работил в периода 03.08.2017г. –
01.03.2018г на длъжността „***“, след което е преназначен на длъжността
„*****. Посоченото изискване в длъжностната характеристиката за наличие
на трудов стаж от над 2 години е за заемана преди това на подобна длъжност
, каквато подобна длъжност е длъжността „*****“, която е със сходни на
процесната длъжност трудови функции. А от заемане на длъжността „*****“
– 01.03.2018г до деня на трудовата злополука, ищецът е притежавал повече от
2 години трудов стаж на заеманата длъжност. Независимо от това
несъстоятелно се намира възражението на жалбоподателя, основано на
твърдението с оглед притежаването от страна на ищеца Удостоверение за
придобита втора квалификационна група, че единствено преминаването на
5
специално обучение за придобиването на съответната квалификационна група
за изпълнение на процесната длъжност, е необходимо за съзнаване на
потенциалния вредоносен ефект от поставянето на ръка в непосредствена
близост до режещ инструмент, като преценката за това, че вредоносният
резултат не би могло да се предотврати следва да се основава на обичайните
житейски опитни правила, а не при самонадеяност.
Основателно обаче се намира изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство с
оглед спецификата на процесната машина като такава за плазмено рязане и
конкретната ситуация, при която се следва изискващо се конкретно
поведение от работника, съответно видът на фактическо действие, което се
следва в случаите когато тази машина произведе изкривен детайл и
отстраняването му от обхвата на работната повърхност. От разследването на
трудовата злополука, установен в протокола за разследване е, че при опита за
изтегляне на изкривения детайл и при предприет заден ход на супорта на
машината, е причинена травматичната ампутация на пръста на пострадалия. В
този смисъл действително безспорно е установено по делото от
представените писмени доказателства, че на ищеца е бил проведен начален
инструктаж, но неустановено е провеждането на периодичен инструктаж през
2020г. ,вкл. с оглед спецификите на процесната машина за плазмено рязане,
механизмът на действието й, вкл. в случаите на произведен изкривен детайл и
начините и средствата за неговото отстраняване от работната повърхност. В
този смисъл са и констатациите на контролния орган Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Пловдив, видно от Протокол за извършена проверка изх.№
ПР2016513 от 06.07.2020г. по делото в насока на неосигурено от страна на
работодателя за получаване на необходимото от работниците обучение за
използвано работно оборудване – машина за плазмено рязане „Baykal“, вкл. и
обучение за всеки възможен риск, с което е нарушено изискването на чл.167,
ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за ЗБУТ на работните места и
при използване на работно оборудване / ДВ.бр.88/1999г./ , във връзка с чл. 6,
ал.1, т.6 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В
тази насока са дадени и предписания на работодателя за предотвратяване и
отстраняване на констатираните нарушения на основание чл.404, ал.1, т.1 КТ.
6
По така изложените съображения вземайки предвид степента на
физическа увреда на лявата ръка на пострадалия от настъпилата трудова
злополука о установеното от СМЕ, наложила частична ампутация на крайната
фаланга на 4-ти пръст на лявата ръка, причиняваща затруднение по
отношение на фината моторика, включваща този пръст и нестабилност на
хватателната функция, при продължаващи след трудовата злополука и към
момента на прегледа по СМЕ / м.май 2021г./ болки при почукване или допир
и ограничена работоспособност при фини движения на пръста, въззивният
съд намира по критерия за справедливост на основание чл.52 ЗЗД, че
репарацията на причинените на ищеца неимуществени вреди следва да се
определи на 11 500 лева, при отчитане на процент на съпричиняване 15 % и
следващо се за присъждане обезщетение за обезвреда в размер на 10 000 лева.
По така изложените съображения жалбата се намира за частично
основателна, а обжалваното решение ще следва да се отмени за разликата от
уважения размер по предявения иск по чл.200, ал.1 КТ от 8 000 лв до
отхвърления размер от 10 000 лева, искът да се уважи до този размер, а в
останалата обжалвана част решението да се потвърди.
Разноските на страните за адв.възнаграждение на основание чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК следва да се определи съобразно обжалваемия интерес пред
настоящата инстанция и съразмерно на уважената/отхвърлената част от
претендирания размер на обезщетението. На процесуалния представител на
жалбоподателя следва да се присъди адв. възнаграждение на основание чл.38
ЗА във връзка чл.7, ал.2 т.4 Наредба №4/ 2004г. на ВАдвС, което с оглед
уважения размер на иска за разликата от 8 000 лева до 10 000 лева възлиза на
119 лв, а за първоинстанционното производство още сумата от 94,67 лв. По
съразмерност на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за
адв.възнаграждение в размер на 974, 55 лева за въззивната инстанция.
На основание чл.1 от ТДТ, които се събират от съдилищата работодателят
следва да заплати по сметка на ОС-Пловдив в полза на бюджета на съдебната
власт сумата 80 лева – ДТ.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК ,
въззивният съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262271/ 23.09.2021г. постановено по гр.д.№
12448/ 2020г. по описа на ПРС – I гр.с. в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Г. Д. Н., ЕГН: ********** против „Инка машин билдинг“
ООД, ЕИК:********* иск по чл.200 КТ за разликата от 8 000 лева до 10 000
лева / десет хиляди лева/, претендирано обезщетение за неимуществени вреди
в резултат на трудова злополука, настъпила на 22.05.2020г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
22.05.2020г. до окончателното й изплащане, както и за разликата от 382 лева
до 476,67 лева, направени разноски по делото , КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Инка машин билдинг“ ООД, ЕИК:********* да
заплати на Г. Д. Н., ЕГН: ********** сумата в размер още сумата от 2 000
лева/ две хиляди лева/, представляваща разликата от уважения с обжалваното
решение размер от 8 000 лева до 10 000 лева / десет хиляди лева/ на основание
чл.200, ал.1 КТ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 22.05.2020г. и установена с Акт
за трудова злополука от 06.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази
сума , считано от датата на увреждането – 22.05.2020г. до окончателното й
изплащане, както и още сумата от 94,67 лв деветдесет и четири лева и
шестдесет и седем ст./ разноски за първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Осъжда „Инка машин билдинг“ ООД, ЕИК:********* да заплати
на адвокат М.И., ЕГН: ********** сумата 119 лева / сто и деветнадесет лева/
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА за въззивната инстанция.
Осъжда Г. Д. Н., ЕГН: ********** да заплати на „Инка машин
билдинг“ ООД, ЕИК:********* сумата 974, 55 лева / деветстотин
седемдесет и четири лева и петдесет и пет ст./ - разноски за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Осъжда „Инка машин билдинг“ ООД, ЕИК:********* да заплати
8
по сметка на Окръжен съд-Пловдив в полза на бюджета на съдебната власт
сумата 80 лева / осемдесет лева/- ДТ.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9