Р E Ш Е Н И Е
№ 13
гр.Плевен, 08.01.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Елка Братоева
Членове:
Цветелина Кънева
Ралица Маринска
При секретаря Бранимира Монова и с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 855 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 99 от 29.07.2020 г., постановено по НАХД №
47 по описа за 2020 г., Районен съд – Кнежа е отменил Наказателно
постановление № 19-0285-000412 от 05.08.2019г. на Началник РУ към ОД на МВР гр. Плевен, РУ Кнежа, с което на П.В.К. ***, за нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.179, ал.2 вр. чл.179 ал.1 т.5 предл.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста
лева/.
Срещу решението е подадена касационна жалба от
РУ-Кнежа, представлявано от началника М.П., чрез юрисконсулт Ф., в която са
наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради съществено нарушение на
процесуалните правила и необоснованост. Счита се, че районният съд неправилно е
приел, че фактическата обстановка и механизмът на настъпване на ПТП са
неправилно възприети от наказващия орган, като този неправилен извод идва от
факта, че единият участник в ПТП е бил неправоспособен водач. Сочи се, че
районният съд е приел също, че не може да се вменява вина на правоспособен
водач, ако е настъпило ПТП с неправоспособен такъв, като изцяло пренебрегва
механизма на ПТП. В тази връзка се твърди, че в ЗДвП няма разпоредба, която да
урежда отношенията при настъпило ПТП между МПС-та на правоспособен и
неправоспособен водач, която изрично да посочва, че винаги в тези случаи вината
е на неправоспособния водач. Счита се, че в такива случаи следва да се изясни
механизма на ПТП, каквито са и указанията на Административен съд Плевен по КАД
№3/2020г. Твърди се, че в конкретния случай неправоспособният водач се е движил
правилно по път с предимство, а правоспособният водач /К./ в нарушение на
правилата на ЗДвП е навлязъл в кръстовището без да се увери, че по пътя с
предимство се движи друг автомобил – нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП. Твърди
се, че по този начин правоспособният водач е отнел предимството на водача,
правилно движещ се по пътя. Сочи се, че наистина последният е неправоспособен и
е доказано, че е употребил алкохол, но за това е наказан по административен ред
със съставяне на АУАН и издаване на НП. Счита се също, че мотивите на районния
съд са противоречиви, като на едно място се приема, че няма как К. да е
виновен, защото е правоспособен водач, а на друго място, че ако и двамата
водачи са правоспособни, и при този механизъм на ПТП, то правилно щеше
нарушението да бъде квалифицирано и
правилно вината щеше да бъде вменена на К.. В заключение се моли за отмяна на
решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лева.
От ответника, чрез адв. Л. ***, е депозиран писмен
отговор с подробни доводи за неоснователност на касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът - РУ Кнежа не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът П.В.К. не се явява и не
се представлява. От адв.Л. е подадено становище за неоснователност на
касационната жалба и се претендират разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на К. за това, че на 06.07.2019г. в
18:20часа в гр.Кнежа, на кръстовището на ул.“Марин Боев“ и „Опълченска“, като
водач на л.а. Пежо 307 с рег***, при движение по първата посока кръстовището,
не спазва разпоредбата на ПЗ Б2 /Стоп/ и при навлизане в кръстовището става
причина за ПТП с движещ се по път с предимство л.а. Мерцедес Мл с Рег***, който
го удря в предната част на автомобила и в последствие се удря в ляво в
крайпътно дърво. Нарушението е квалифицирано по чл.50 ал.1 от ЗДвП.
Решението, предмет на касационен контрол, е
постановено след като с решение от 18.02.2020г. по КАД №3/2020г. е отменено
предходно решение на районния съд и делото е върнато за ново разглеждане с
указания да се изясни механизма на ПТП, като се разпитат нови свидетели, и се
установи дали е налице неосигуряване на предимство от страна на К..
При установяване на фактическата обстановка районният
съд е обособил две групи свидетели. Първата – свидетели очевидци и втората -
-свидетели неочевидци. След анализ на свидетелските показания съдът е дал вяра
на показанията на свидетелите очевидци относно предпоставките, причините и
механизма на настъпилото ПТП, и на показанията на свидетелите неочевидци
относно възприетите от тях местонахождения и щети по двете участвали в ПТП МПС-та
след настъпването му. За да отмени
наказателното постановление районният съд е приел, че при съставяне на акта и
издаване на постановлението са извършени съществени процесуални нарушения на
разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които нарушават правото на
защита на наказаното лице. Посочил е, че същото се изразява в това, че неправилно
е възприето като причина за настъпването на ПТП нарушението на чл.50 ал.1 от ЗДвП при положение, че е установен неправоспособен да управлява МПС участник в
него, който освен това е управлявал такова и след употреба на алкохол над
допустимите от закона стойности. В тази връзка е счел, че нормалната житейска и
законова логика е в насока, че неправоспособните да управляват МПС лица нямат
право да управляват такива, като се е мотивирал с разпоредбите на чл.150 и сл.
от ЗДвП. Приел е, че не може да се вменява на правоспособен водач виновно
поведение при настъпило ПТП с управлявано от неправоспособен водач МПС. Счел е
още, че описаната в акта и постановлението фактическа обстановка неправилно е
квалифицирана като нарушение на чл.50 ал.1 от ЗДвП от страна на правоспособния
водач, при наличие на неправоспособен водач, който е управлявал МПС без да е
правоспособен и при установена употреба на алкохол, които представляват
нарушения на чл.150а ал.1 и ал.2 т.6 от ЗДвП от страна на другия участник.
Посочил е още, че ако е станало ПТП между двама правоспособни водачи е
допустимо при наличието на установено частично навлизане в кръстовището между
двете улици от страна на управляваното от нарушителя МПС да се приеме, че
именно той е нарушил разпоредбата на чл.50 ал.1 от ЗДвП и да бъде санкциониран
за това. В заключение е приел, че допуснатото води до липса от обективна и
субективна страна на съставомерно нарушение по чл.50 ал.1 от ЗДвП, тъй като
законово не е допустимо неправоспособен да управлява МПС лице да управлява такова
по пътищата, отворени за обществено ползване.
Решението е правилно като краен резултат по следните
съображения:
Неправилно районния съд е приел, че не може да се
вменява на правоспособен водач виновно поведение по чл.50 ал.1 от ЗДвП при
настъпило ПТП с управлявано от неправоспособен водач МПС. Следва да се посочи,
че за да бъде определено виновно за нарушението лице следва да се изяснят
предпоставките, причините и механизма на настъпилото ПТП. В този смисъл
районният съд е посочил, че ако ПТП е настъпило при същия механизъм –
установено частично навлизане в кръстовището между двете улици, и между двама
правоспособни водача, то ще бъде правилно нарушението да се квалифицира като
такова на чл.50 ал.1 от ЗДвП и да се вмени на лицето отнело предимството. Независимо
от приетото, съдът е пренебрегнал механизма на станалото ПТП, установен в
производството, и е счел, че правоспособният водач не следва да носи
отговорност след като другият водач е неправоспособен. Последното противоречи
на законовите разпоредби, регламентиращи правилата за движение по пътищата,
както и разпоредбата на чл.24 ал.1 от ЗАНН за лична отговорност на дееца. В
тази връзка следва да се посочи, че на втория участник в ПТП, а именно
неправоспособният водач е съставен АУАН за нарушения на чл.150 и чл.5 ал.3 т.1
от ЗДвП. Т.е. същият е санкциониран за нарушенията, които са извършени от него.
Независимо от горното, настоящият касационен състав
счита, че при съставяне на акта и издаване на НП действително са допуснати
нарушения на разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, които
нарушават правото на защита на наказаното лице. Видно от АУАН констатираното
нарушение е извършено на 06.07.2019г. в 20:38часа, а в обжалваното НП е
посочено като час на нарушението 18:20часа. Също така, според настоящия състав
е налице и неясно описание на нарушението, като не става ясно дали нарушението
се изразява в неспиране на ПЗ Б2 /Спри/ или в отнемане на предимството на
водач, движещ се по път с предимство. От друга страна, вмененото нарушение е на
чл.50 ал.1 от ЗДвП, според който на
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Това нарушение
е санкционирано обаче по чл.179 ал.2 вр. с чл.179 ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП.
Според чл.179 ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. А съгласно т.5 на ал.1 от чл.179, на санкциониране подлежи водач,
който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите
средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване /пр.4/, за
изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена
опасност за движението.Т.е. в санкционната норма е посочено предложението за
нарушение на правилата за разминаване, а не относимото и отговарящото на описаната
фактическа обстановка предл.3 касаещо нарушение на правилата за предимство. Ето
защо е налице несъответствие между описаната фактическа обстановка и нейната
правна квалификация и приложената санкционна норма. С последното е нарушено и
правото на защита на наказаното лице. Налице е основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление.
Предвид изложеното, решението на районния съд като
краен резултат е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото, своевременно направено искане за разноски и липса на възражение за
прекомерност, следва в полза на П.К., на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143
ал.4 от АПК, да се присъдят направените по делото разноски в размер на 400лева,
представляващи договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 99 от 29.07.2020 г.,
постановено по НАХД № 47 по описа за 2020 г. на Районен съд –
Кнежа.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на П.В.К. ***, ЕГН:
**********, направените по делото разноски в размер на 400лева /четиристотин
лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.