РЕШЕНИЕ
Номер 205 11.09.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, втори
касационен състав, на двадесет и трети август две хиляди двадесет и трета
година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Ивайло Йосифов
Членове:1. Росица Басарболиева
2.
Диана Калоянова
при секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурор Диана Неева като разгледа докладваното от съдия Калоянова касационно административно наказателно дело номер 133 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Александровска“ № 26, ет. 4,
представлявано от Геновева Христова Минчева – управител срещу Решение № 168/ 17.03.2023
г., постановено по АНД № 85/2023 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 18-2200039/03.11.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Русе. С наказателното постановление, за
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“ от Наредба № 5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредба № 5) и
на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева поради преквалифициране на нарушението като
маловажно основание чл. 414, ал. 1 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано по причина, че изложените
мотиви не кореспондират с установените от правна страна факти и аргументи,
относими към делото и административнонаказателната преписка. Посочените в
жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно
решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В съдебно заседание касатора не се представлява.
По делото е постъпило писмено становище с вх. № 3500/18.08.2023 г., заедно с
писмена защита, като се поддържа вече изложените с жалбата възражения срещу
оспореното съдебно решение. При условията на алтернативност се въвежда ново касационно
основание – явна несправедливост на наложеното наказание, тъй като се иска
намаляване на наложената имуществена санкция в размер на 300,00 лева на 100,00
лева. Претендират се разноски за две инстанции.
Ответникът - директор на
Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Русе се представлява в процеса от старши
юрисконсулт П.С. – Й., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
иска от съда да остави същата в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването поради
липса на касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Сочи,
че спрямо касатора вече е приложен привилегирования състав на чл. 415в от КТ,
който се явява специален спрямо чл. 28 от ЗАНН и в рамките на предвидената в
този състав санкция наказанието е правилно индивидуализирано.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред
Районен съд – Русе е образувано по жалба на „Момтрейд Русе 2“ ЕООД против
Наказателно постановление № 18-2200039/03.11.2022 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл. 3, ал. 1, т.
1, б. “б“ от Наредба № 5 и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414,
ал. 1 във връзка с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда на „Момтрейд Русе 2“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева. Санкцията е наложена
за това, че работничката М.Р.К., ЕГН ********** е командирована в Германия в
периода 01.03.2022 г. – 31.08.2022 г.
въз основа на допълнително споразумение от 01.03.2022 г. към трудов договор № 069/14.10.2019
г., сключено на основание чл. 121а от КТ във връзка с чл. 2, ал. 1 от Наредбата
за
условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в
рамките на предоставяне на услуги,
при което дружеството като работодател не подало в тридневен срок до ТД на НАП
уведомление за изменение на трудовия договор. От приложените по делото
доказателства се установява, че работодателят е подал посоченото уведомление до
НАП на 31.08.2022 г., след извършената на 23.08.2022 г. проверка от контролните
органи на ДИТ Русе. Административнонаказващият орган е приел, че нарушението е
отстранено веднага след установяването му, при липса на настъпили вредни последици
и по тази причина при издаване на
наказателното постановление е приложил нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ и
определил имуществена санкция в размер на 300 лева.
За да потвърди процесното
наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че при съставянето
на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения,
които да обуславят отмяната на обжалваното постановление, като е приел, че
правните норми са прецизирани и са приложени точно.
Решението
на Районен съд – Русе е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
В
касационната жалба е релевирано възражение за неправилно приложение на
материалния закон – според жалбоподателя установеното нарушение следва да се
квалифицира като такова по чл. 62, ал. 3 от КТ и чл. 414, ал. 3 от КТ, докато
първоинстанционният съд е възприел правната норма, приложена от административно
наказващият орган и във
връзка с нея чл. 414, ал. 1 от КТ.
Според чл. 3, ал. 1, т.
1, б. “б“ от Наредба № 5 Уведомлението
съгласно приложение № 1 се изпраща в тридневен срок от изменение на трудовия
договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора, както и в
случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно
чл. 414, ал. 1 от КТ Работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15
000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с
глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Касационният
жалбоподател претендира прилагането на чл. 62, ал. 3 от КТ , според който В
тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в
седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от
него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите. Националната агенция за
приходите предоставя в реално време на оправомощени лица от дирекции
"Инспекция по труда" електронен достъп до регистъра на трудовите
договори и при поискване в срок три работни дни изпраща копие от съответното
заверено уведомление. Разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда, че Работодател, който наруши
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение.
Предвид
съдържанието на посочените норми,
касационният състав намира, че възражението е неоснователно. На първо място, в
процесното наказателно постановление не е посочена като нарушена разпоредбата
на чл. 62, ал. 3 от КТ за да се направи връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ. На второ
място е необходимо да се посочи времето на приемането и изменението на тези
норми – чл. 62, ал. 3 от КТ последно е изменен през 2008 г. и следователно не е
съобразен с допълнението на посочената разпоредба - чл. 3, ал. 1, т. 1, б. “б“
от Наредба № 5, което е реализирано през 2021 г. На следващо място, чл. 62, ал.
3 от КТ урежда общото положение – не е указано при какво точно изменение на
трудовия договор работодателят е длъжен да уведоми НАП. Посочената в
наказателното постановление норма конкретизира случаите, при които следва да се
подаде уведомление и в частта по буква „б“ тази норма е приложима по настоящия
казус. Друга разлика е, че алинея първа на чл. 414 от КТ се отнася до всички
нарушения на трудовото законодателство, извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и нарушенията, за които е предвидено
по-тежко наказание. Няма спор, че нарушението по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
Наредба № 5 не е свързано с осигуряването на здравословни и безопасни условия
на труд, нито пък за него е предвидена по-тежка санкция от предвидената в чл. 414,
ал. 1 от КТ. Не на последно място следва да се посочи, че ако се изпълни
искането на жалбоподателя и се приложи чл. 62, ал. 3 от КТ, то неговото положение
ще се влоши, което е недопустимо. Влошаването ще се дължи на факта, че спрямо
касатора няма да може да се приложи привилегията, предвидена в чл. 415в, ал. 1,
а ще е приложима забраната, въведена с чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Защитаваната в съдебно
заседание теза от процесуалния представител на жалбоподателя за явна несправедливост
на наложеното наказание също е неоснователна. Действително, явната
несправедливост на наказанието е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3
от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, като дефиницията е се съдържа в ал. 5, т.
1 от чл. 348 на НПК и определя, че наказанието
е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност
на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс. Няма спор между страните, че
административно наказващият орган е приел нарушението за маловажно по смисъла
на чл. 415в, ал. 1 от КТ и затова на дружеството касатор е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лева, като са
изложени мотиви относно този размер, които се приемат от касационния състав.
Трябва да се посочи, че процесуалният представител на жалбоподателя необяснимо
защо иска едно и също обстоятелство едновременно да се третира като такова,
което обуславя привилегия (прилагане на чл. 414в, ал. 1 от КТ) и също така да
бъде прието за смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на
административното наказание, което на основание чл. 56 от Наказателния кодекс
във връзка с чл. 11 от ЗАНН е недопустимо.
По делото искане за
присъждане на разноски е направено от двете страни.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН,
в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора,
настоящия съдебен състав намира, че в полза на ответника следва да се присъди
сумата от 80,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009
г. на ВАС. Касационният жалбоподател не е релевирал възражение относно размера
на претендираното юрисконсултско възнаграждение.
По изложените причини,
касационният съд приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в
сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 168/17.03.2023 г.,
постановено по АНД № 85/2023 г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА „Момтрейд Русе 2“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. „Александровска“ №
26, ет. 4, представлявано от Г. Х.М. – управител да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище в гр. София, бул. "Княз
Александър Дондуков" № 3, сумата от 80,00 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение в касационното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: