Решение по дело №2/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 38
Дата: 18 февруари 2019 г. (в сила от 18 февруари 2019 г.)
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20191400500002
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 38

 

гр. ВРАЦА, 18.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско  отзеление, в публично                   

заседание на 13 февруари две хиляди и деветнадесета година,                в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                Иван Никифорски-мл.с.

   

с участие на секретаря   Виолета  Вълкова

като разгледа докладваното  от  съдия Хальова              

въз. гр. дело N`2 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид:

     С.Ц.И. с ЕГН **********  и адрес ***, чрез адв. Л.П. ***, е подала въззивна жалба против  решение №769/19.10.2018 г по гр.д.№ 764/18 г по описа на ВРСъд.

      В жалбата се навеждат доводи ,че решението на ВРСъд  е неправилно  и незаконосъобразно.

Твърди се ,че предявения иск по чл. 415 ал.4 от ГПК бил процесуално недопустим, тъй като не бил предявен в едномесечния законен срок. Жалбоподателката посочва, че съгласно чл. 60 ал.3 от ГПК срока за предявяване на установителния иск от ответника изтичал на 28.02.2018, а исковата молба е входирана на 01.03.2018 г във ВРСъд.

     От друга страна в исковата молба била посочена сумата от 3377 лв, представляваща 19 погасителни вноски станали  предсрочно изискуеми,а на втора страница от същата искова молба е посочено ,че дължимата сума е  3343,54 лв  след направено плащане от 200 лв.Отделно от това  по заключението на в.л. по делото пред ВРСъд жалбоподателката дължала 3134,06 лв-главница и  лихва.Според жалбоподателката внесените от нея суми не са коректно отразени в представените с ИМ писмени  доказателства.

     Моли се решението на ВРСъд да бъде  отменено и постановено друго ,с което се отхвърли предявения иск като се претендират разноски пред въззивния съд. С жалбата не се правят нови доказателствени  искания.

      В законния срок  за отговор на въззивната жалба "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.клон България гр.София ЖК***бизнес парк София сгр.14 ,чрез юрисконсулт П.П. е подаден такъв, с който  се  поддържа, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена , а  решението на ВРСъд -потвърдено като законосъобразно. Претендират се и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.пред въззивната инстанция.

     На 14.02.2019 г т.е. след съдебното заседание  е получена молба от ответника,изпратена с пощенско клеймо от 12.02.2019 г, с която известява ,че по обективни причини няма да се явява в  откритото с. з. по делото на 13.02.2019 г. С тази молба се поддържа отговора на въззивната жалба и се моли същата да бъде отхвърлена със законните последици.

С отговора не се правят нови доказателствени искания пред въззивния  съд.

      Съд. състав на осн. чл.267  от ГПК приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима  , тъй като е подадена в законния  срок от страна с право на обжалване ,срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите. Разгледана по същество ,същата е  о с н о в а т е л н а.

     Пред ВРСъд е разгледан иск  с правно  основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 ал.1 т.1 от ГПК.

     От приложеното  ч.гр.д.№4986/17 г по описа на  ВРСъд  се установява,че след подадено от С.Ц.И. възражение по чл. 414 от ГПК ,че не дължи изпълнение по вземането по издадената  заповед за изпълнение  по чл. 410 от ГПК по посоченото  дело на ВРСъд,решаващият съдия с разпореждане №164/08.01.2018 г е указал на заявителя- "БНП Париба пърсънъл Файнненс" С.А.клон България гр.София, да предяви искове относно вземанията си против възразилото лице-С.И..

     Разпореждането  до заявителя е връчено  на 29.01.2018 г на  юрисконсулт Ц.С. с неин подпис и печат. Исковата молба по чл. 422 вр. с чл. 415  ал.1 т.1 от ГПК е подадена на 01.03.2018 г ,когато е депозирана в регистратурата на РС-Враца с вх.№ 2907/01.03.18 г/11 35 ч, без плик. Молбата е съпроводена с т.н.съобщение, че са предявили  указания им от съда утановителен иск в определения срок.

     ВРСъд е  приел  предявения иск за допустим, въпреки ,че с отговора на ИМ  С.И. е възразила срещу неговата допустимост , тъй като е нарушен чл. 60 ал.3 от ГПК и  последния ден за предявяване на  иска е бил 28 февруари 2018 г , а не 01.03.2018 г.

     В доклада си от 08.05.2018 г по чл. 146 от ГПК решаващият съдия  приема ,че  преписа от възражението е връчено на кредитора на 29.01.2018 г. В случая  м. февруари нямал 29  ден и затова срока изтичал на 01.03.2018 г , поради което е приел иска за процесуално допустим и го е разгледал по същество.

     Във въззивната си жалба   С.И. отново   заявява ,че  предявения уст. иск е бил недопустим, тъй като е предявен   извън  едномесечния срок визиран в чл.60 ал.3 от ГПК.

     Врачанският окръжен съд приема ,че   първоинстанционният съд се е произнесъл  по процесуално недопустим иск, тъй като неправилно е приложил разпоредбата на чл. 60 ал.3 от ГПК. След като  едномесечния срок се брои от 29 януари 2018 г до 29 февруари 2018 г т.е. на месеци , а не на дни, то месечния срок в случая изтича на съответното число на последния месец, а ако последния месец няма съответно число, то срокът изтича на последния му ден. Или при липса на съответно число 29 за м. февруари 2018 г, срока изтича на 28 февруари 2018, която година   не е високосна , а не на 01.03.2018 г ,както е приел ВРСъд.

      Затова постановеното решение   е процесуално недопустимо, тъй като  установителния иск е предявен  след изтичане на един месец от указанията на ВРС и следва да бъде обезсилено , а производството пред ВОС - прекратено.

ВОС не следва да обсъжда другите доводи на жалбоподателката във въззивната жалба , които са по същество на спора по обжалваното решение , с оглед неговата  процесуална недопустимост, тъй като иска по чл. 422 от ГПК  е подаден извън едномесечния срок посочен в чл. 415 ал.1 т.4 от ГПК.

     При този изход на делото  ответникът дължи на жалбоподателката направените от нея разноски  само  пред ВОС в размер на 98,27 лв д.т. за въззивната жалба, тъй като само те са претендирани  с нея.

      Водим от гореизложеното съд. състав на осн. чл.270 ал.3 от ГПК 

 

Р Е Ш И:

 

     ПРЕКРАТЯВА производството по въз. гр.д.№ 2/2019 г по описа на ВОС

 

    ОБЕЗСИЛВА решение №769/19.10.208 г по гр.д.№764/18 г по описа на ВРСъд като процесуално недопустимо.

 

     ОСЪЖДА "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А. Париж, Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.клон България гр.София ЖК***бизнес парк София сгр.14 да заплати на С.Ц.И. *** сумата от 98,27 лв/деветдесет и осем лева и 27 ст./ разноски пред двете съдебни  инстанции.

 

     Решението на осн.чл. 280 ал.3 т.1 от ГПК е окончателно и  не подлежи на касац. обжалване .

 

 

                    Председател :

 

                    Членове:1/           2/