ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31.08.2020 г.
град Търговище
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
пети състав
На тридесет и първи
август година 2020
В закрито заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от председателя Иванка Иванова
АД № 191 по описа за
2020 година
Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във вр. с
ал. 2 от АПК във връзка с чл. 107, ал. 3 от ЗАвтП.
Делото е образувано по жалбата на Р.Я.В. ***, чрез а..
А.Н. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 1 против Заповед за прилагане на ПАМ
№ РД-14-1876/ 17.08.2020 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ (ОО“АА“) – Търговище, с което е приложена ПАМ – само по т. 2 по чл. 106а, ал. 1 ,т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтП – временно
отнемане на СУМПС с № ********* на жалбоподателя, издадено на 23.08.2016 г. от
МВР – Търговище и контролен талон № 5820937 до отстраняване на нарушението, но
за не повече от 1 година, като
жалбата е само в частта по т. 2.
Заедно с
жалбата срещу ПАМ е направено и искане за спиране на предварителното
изпълнение, допуснато по силата на отделен закон (ЗАвтП). В жалбата по
отношение на искането за спиране на изпълнението се излагат следните доводи: 1.
Тъй като СУМПС е вече отнето, то жалбоподателят не може да ползва другия
автомобил, който има и не може да пътува, той всеки ден ходел до гр. Търговище
и до селото наоколо, за да си търси работа. 2 Липсата на СУМПС го поставяло в
положението на затворник и му пречело да реализира другите свои права и
възможности за работа.
След
запознаване с доводите на жалбоподателя и с писмените доказателства, които са
приложени към искането за спиране на предварителното изпълнение, както и с
писмените доказателства, които се съдържат в административната преписка, от
правна и фактическа страна съдът намира следното:
Искането
за спиране на изпълнението е допустимо. Налице е допуснато по силата на отделен
закон предварително изпълнение. Видно от разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ЗАвтП, подадената
жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка (вкл. и тези
по чл.
106 а ЗАвтП). На следващо място, разпоредбата на чл.
166, ал. 4 АПК въвежда отрицателна предпоставка, която обуславя
допустимостта на искането за спиране на изпълнението – да не се предвижда
забрана за съдебен контрол. Такава забрана ЗАвтП не съдържа. На трето място,
условие за допустимост на искането е наличие на оспорване срещу
законосъобразността на административния акт, по отношение на който специален
закон допуска предварително изпълнение. Това условие също е налице, доколкото в
съда е депозирана жалба срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД – 14 – 1876 / 17.08.2020 г. на началник на областен
отдел "Автомобилна администрация" - Търговище. Искането е подадено в
срок, доколкото жалбоподателят е получил заповедта за прилагане на ПАМ на дата 17.08.2020
г., а жалбата е депозирана пред АС – Търговище на дата 19.08.2020 г. Жалбоподателят
безспорно е и заинтересовано лице,
доколкото е задържан автомобил, по който той е управлявал като таксиметров
автомобил, тъй като е собственост на трето лице – Найден Нанев от гр. Бургас.
Жалбоподателят изрично е посочено като адресат на акта и същият е получил
екземпляр от него.
По същество искането за спиране на допуснатото
по силата на закон предварително изпълнение на принудителна административна
мярка № РД – 14 – 1876 / 17.08.2020 г. на началник на областен отдел
"Автомобилна администрация"- Търговище е неоснователно, по следните
съображения:
Съгласно приложената заповед на
изпълнителен директор на изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", началник на областен отдел "Автомобилна
администрация" е компетентен орган да прилага принудителни административни
мерки по чл.
106 и чл.
106 а от ЗАвтП. В този смисъл ПАМ, по отношение на която е допуснато
предварително изпълнение по силата на закона, е издадена от компетентен орган.
Основанието за прилагането й се съдържа в чл.
106а ЗАвтП.
На следващо място, съдът следва да
обсъди наличието на материално-правните предпоставки на чл.
166, ал. 2 АПК, приложими на основание на препращането на чл.
166, ал. 4 АПК. Тези предпоставки са: възможност допуснатото по силата на
закон предварително изпълнение да причини значителни или трудно поправими
вреди. Вредите следва да настъпват за оспорващия. Освен това, условие за
спиране на предварителното изпълнение е наличието на нови обстоятелства.
Преценени от тази гледна точка,
посочените в искането потенциални вреди от страна на оспорващия не отговарят на
критериите, заложени в чл.
166, ал. 2 АПК. Посочените в искането вреди не са от вида материални
(претърпени загуби и пропуснати ползи). На първо място, не може да се приеме,
че те са доказани. Жалбоподателят разполага с възможност във всеки един момент
в хода на съдебното производство да иска спиране по реда на чл.
166, ал. 4, вр. ал.
2 АПК, включително и пред касационната инстанция. Посочените от
жалбоподателя мотиви се основават на предположението за търсене на работа, а не
че принудителната административна мярка ще продължи да се изпълнявадо
отстраняване на нарушението, но не повече от 1 година, което може и да не се
осъществи.
На следващо място, претендираните
вреди са срещу акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение,
по силата на закон - ЗАвтП. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато
с разпореждане по чл.
60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и
държавният интерес надделяват над личния (в случая интересът на жалбоподателя).
Преценката не е на органа, а на законодателя. Очевидно в случая мотивите, които
ще има жалбоподателят са преценени като такива, които не могат да се
противопоставят на обществения и държавния интерес, който следва да бъде
защитен – например да се предотвратят пътни инциденти, в резултат на превоз,
който се извършва в нарушение на ЗАвтП (въпрос, който ще се разгледа в отделно
съдебно производство).
На последно място, условие за спиране
на предварителното изпълнение е наличието на нови обстоятелства. В искането на
жалбоподателя никъде не се сочат обстоятелства, които да са нови. Под нови
обстоятелства следва да се разбират тези, които са възникнали след издаването на
акта. Съществуващите към момента на издаване на ПАМ факти не са нови. Със
самото издаване на акта те са преклудирани. Обстоятелствата, че следва да си
търси, не са нови. Те са съществували и към момента на издаване на заповедта.
Нещо повече, те се преценяват от законодателя като несъответни на държавния и
обществения интерес. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВАС (вж.
Определение 13934 / 19.12.2016 г. на ВАС, VІ отделение, където е посочено, че в
случаите, при които предварителното изпълнение на акта е допуснато по силата на
закона, ...предварителното изпълнение се счита допуснато с факта на
постановяване на акта. Когато се касае до допуснато по силата на закона
предварително изпълнение, значението на всички факти и обстоятелства, съществуващи
до постановяването на акта и представляващи естествена последица на акта, е
преценено от законодателя като непротивопоставимо на обществения интерес, който
се защитава с допускането на предварителното изпълнение на акта. Виж и
Определение № 6814/ 31.05.2017 г. на ВАС по АД № 5079/ 2017 г. VІІ отд.)
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
искането за спиране на допуснатото по силата на ЗАвтП предварително изпълнение
на принудителна административна мярка № РД – 14 – 1876 / 17.08.2020 г. на
началник на областен отдел "Автомобилна администрация" - Търговище.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред ВАС
на Р.България.
ПРЕПИС от определението да се
изпрати на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ: