Решение по дело №1664/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Х. Г. против Решение № 678/01.08.2024г., постановено по НАХД № 1422/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 8402290 на О. М. Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на Я. Х. Г. [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и отмяна на електронния фиш. Счита, че първоинстанционният съд е постановил неправилно решение поради нарушения на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и липса обосновани съображения, защо не приема всички твърдения, възражения и доводи в жалбата. Според него в нарушение на закона съдът не е приел, че с електронния фиш, в нарушение на закона е ангажирана административнонаказателната отговорност на лице, което не е собственик на автомобила при наличие на доказателства, че собственик е юридическото лице „Порше лизинг БГ“ЕООД; че не е посочено в какво качество е санкциониран касатора. Твърди, че правната квалификация на деянието е неправилна, тъй като в нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП не е посочено конкретно изпълнително деяние, категорията на превозното средство. Няма никакви доказателства, че ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В26, както и за начина на въвеждане на ограничението и участъка на неговото действие. Твърди, че на представената по делото снимка няма видим регистрационен номер на превозното средство; че електронен фиш може да бъде издаден само при положение, че нарушението е установено с мобилно техническо средство. Посочва, че са налице различни варианти на един и същ електронен фиш, което означава, че има недопустимо дописване на текста на документа. В представената снимка не са налице данни какъв е бил обсега на действие на радара и момента на сработване. Няма доказателства, че на посоченото място е монтирана стационарна система. Удостоверението за одобряване на системата е изтекло, няма данни същата да е преминала през първоначална проверка.Няма представена заповед по чл.16, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

Касаторът претендира и присъждане на разноски за две съдебни инстанции за оказана безплатна правна помощ.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът ОДМВР Бургас не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е намерил за установена следната фактическа обстановка:

„На жалбоподателя Я. Х. Г. е издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание „глоба” за това, че на 18.11.2023 г. в 12:33 ч. в [населено място], ПП - Е773, км. 491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв. Ветрен към КПП-1 при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч отчетен толеранс – 3 % на измерената скорост, с А. К. 5 рег. № [рег. номер] е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32D4F9 - разрешена скорост 80 км./ч, установена скорост 96км./ ч и превишена скорост 16 км./ч.

Видно, че съгласно справка собственик на МПС с рег. № [рег. номер] е „Порше лизинг БГ“ЕООД, а като негов ползвател е вписан Я. Х. Г. като с оглед на въведените възражения е изискана информация от „Порше лизинг БГ“ЕООД и е заявено, че автомобилът е предаден на 20.09.2022г. и се представя контролен талон за МПС.

На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закон за движение по пътищата.“.

Съдът е приел, че при издаване на електронния фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че материалният закон е приложен правилно. Обратно на заявеното с касационната жалба съдът се е произнесъл по всички направени пред него, възражения.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Според разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

В случая собственик на автомобила е „Порше лизинг БГ“ЕООД, а като ползвател е вписан Я. Х. Г. (както в масивите на МВР, така и талона на автомобила). В този смисъл е доказано, че управлението превозното средство е предоставено на настоящия касатор. Нещо повече, с отделно писмо собственикът на автомобила е представил по делото приемо- предавателен протокол, удостоверяващ предоставянето на превозното средство на Г. на 20.09.2022г.

От своя страна Г. след като е получил електронния фиш не е представил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

С оглед изложеното следва да се приеме, че на посочените в електронния фиш дата и място превозното средство е било управлявано от настоящия касатор.

Същият е имал качеството водач и като такъв е бил субект на установеното административно нарушение.

Неоснователно е възражението за неправилна правна квалификация. По отношение на касатора е приложена санкционната норма на чл. 182, ал.1,т.2 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 50лв за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 km/h. В случая установеното превишение с 16 km/h.

Като нарушена норма наказващият орган е посочил разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. Ал.2 на текста сочи, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

В случая ограничението на скоростта е било въведено с пътен знак В26.

Не представлява нарушение на процесуалните правила непосочването на категорията на превозното средство. От една страна, защото тази категория може да бъде определена с посочването на вида и модела на преводното средство. От друга, защото в случая категорията на автомобила е ирелевантна за преценка съставомерността на нарушението.

Въведеното с пътен знак В26 ограничение действа по отношение на всички категории превозни средства.

Наказващият орган не дължи посочване и зоната на действие на посочения пътен знак, тъй като тази зона е определена със ЗДвП и подзаконовите актове за приложението му.

Не отговаря на истината твърдението, че на представената по делото снимка няма видим регистрационен номер на превозното средство. Регистрационният знак на автомобила е увеличен като ясно се вижда рег.№ [рег. номер].

Тук следва да се посочи и че снимката съдържа детайлна информация относно параметрите, при които е установено нарушението: място и време на извършване на нарушението, въведеното ограничение, вид на техническото средство, с което е установено нарушението, скоростта на движение на превозното средство.

Неоснователно е възражението, че автоматизираното техническо средство, с което е установено нарушението е неизправно. Използваната радарна система е одобрен вид техническо средство, което е преминало последваща проверка. Факт, удостоверен с представен по делото протокол за извършена такава с продължителност 1 година, като проверката е била извършена за периода 6.02.-09.02.2023г. При това положение е абсолютно излишно да се дирят доказателства за извършена първоначална проверка на системата.

В случая не е необходимо и представяне на доказателства за мястото, на което е монтирана радарната система, тъй като този факт е служебно известен на съда, както и факта, че по отношение на мястото на извършване на нарушението ограничението на скоростта е въведено с пътен знак В26.

Неоснователно е възражението, че електронен фиш може да бъде издаден само при положение, че нарушението е установено с мобилно техническо средство.

Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП изрично сочи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Според §6, т.65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Т.е. електронен фиш може да бъде издадено както за нарушение, установено с мобилно техническо средство, така и със стационарно, както е в случая.

Съдът не установи дописване на текст на документ по отношение на представените екземпляри на електронния фиш. Както правилно отбелязва първоинстанционният съд касае се за различен визуален вид на ЕФ, но не и за различна квалификация.

Що се касае до възражението за допуснато процесуално нарушение поради липса на представена заповед по чл.16, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Т. нарушение не е налице, тъй като тази заповед е неотносима към настоящия спор. Тя има за адресати конкретни служители от ОДМВР, на които е възложена обработка на информацията, свързана с данните за нарушенията и по никакъв начин не касае правото на защита на санкционираното лице.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 678/01.08.2024г., постановено по НАХД № 1422/2024г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.