№ 2823
гр. София, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ирина Стоева Въззивно гражданско дело №
20221100500920 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20215115 от 23.11.2021 г., постановено по гр.д. № 13328
по описа за 2021 г. на СРС, II ГО, 126-ти състав, първоинстанционният съд е
отхвърлил предявения от ищеца Л. Б. Б. срещу ответника „Ю.Б.” АД иск по
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено със заповед №
27/14.01.2021 г. С решението ищецът е бил осъден да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 1150,00 лева,
представляваща разноски по делото.
Ищецът е обжалвал решението на районния съд в цялост, като е
посочил, че същото е неправилно и необосновано. В жалбата се поддържа, че
в девет от десeт точки работодателят е индивидуализирал нарушения,
извършени от други служители, работещи в офис „София-Свобода” – ФЦ 983,
като лаконично е направил извода, че в качеството си на управител,
служителят е допуснал трайна и системна липса на контрол върху работата на
служителите. Обжалваният съдебен акт бил мотивиран избирателно –
кредитирани и обсъдени били част от доказателствата по делото и част от
твърденията на ищеца. Съдът не бил обсъдил заключението на приетата по
делото експертиза, не бил посочил дали кредитира същата и тя не била
залегнала в мотивите му, с което бил допуснал процесуално нарушение. В
заключителната част по експертизата, в таблица 14 на стр. 10 от
заключението, били отразени кредитите, подписани от ищеца. Видно от нея,
1
имало само два кредита – под номер 11 и номер 12 в таблицата, които били
подписани от управителя и които касаели процесния период –
FL1104631/27.07.2020 и FL1110024/12.08.2020, за които била вписана
констатация, че всички изискуеми документи по процедурата били налични в
системата. Останалите посочени документи не касаели периода на заповедта
за уволнение, с оглед на което не следвало и да бъдат предмет на изследване
при уволнение на служителя или последващ контрол от страна на съда.
Посочва се, че доколкото работодателят твърдял, че кредити с липсващи
документи по досие имало, те били явно проверявани и подписвани от друг
търговски пълномощник. Това кореспондирало и с твърденията в исковата
молба, в която ищецът бил изложил, че потребителските кредити били
проверявани най-вече от М.М. на длъжност МОРКО, която била и търговски
пълномощник, докато фирменото и жилищно кредитиране било предмет на
дейността на Л. Б.. По отношение на конкретната процедура по преглед и
подпис на договорите и досиетата по кредитиране на физически лица,
правилата на банката имали специфично изискване контролната дейност да се
осъществи от един от търговските пълномощници– управителят нямал
задължение да проверява електронно досие повторно. Съдът не бил взел
предвид в мотивите си тези възражения или конкретните изводи на
експертизата, че ищецът проверявал и подписвал малка част от проверените
договори, но техните досиета били окомплектовани. Предоставяйки на
вещото лице необходимата информация за изготвяне на заключение,
ответникът бил включил редица договори, по които имало пропуски на
служители и касаели предходен период преди процесния. Съдът постановил
решението си в противоречие на свидетелските показания, които не
подкрепяли същите. От разпитаните свидетели се установявало, че от
работното място на ищеца не се виждали останалите работни места или
входа, а свидетелката Чобанова затвърдила, че ищецът не присъствал в клона
или на ситуация, в която един служител използвал чужда работна станция.
Твърди се, че в рамките на дисциплинарното производство било нарушено
правото на защита на ищеца - нарушенията били описани неясно и непълно,
като на ищеца бил даден твърде кратък срок за даване на писмени обяснения
предвид комплексността и броя на въпросите. Седем от общо тринадесетте
нарушения били описани общо, без да се посочат конкретни договори,
кредитни досиета или клиенти, кое нарушение от кой служител е извършено,
дати или приблизителен период на извършените нарушения. Необосновани и
базирани на предположения били изводите на съда, че ищецът бил запознат с
вменените му нарушения по други канали – проведена онлайн среща,
кореспонденция, доклад на „Вътрешния одит”, а не на доказателствата по
делото. В поканата по чл. 193 от КТ работодателят не бил описал
нарушенията на трудовата дисциплина от страна на ищеца – твърдяло се
нарушение на вътрешните правила и процедури на банката, без да се посочва
коя част от тези документи, регламентиращи неговите трудови задължения, не
е изпълнил, за да бъдат квалифицирани като липса на „достатъчен контрол”.
Някои конкретни нарушения от доклада на „Вътрешен одит” не били описани
в поканата за даване на обяснения или в заповедта, като не било налице
2
препращане. Съдът неправилно бил приел, че срокът за налагане на
дисциплинарно наказание бил спазен. Заповед № 0027/14.01.2021 г. била
издадена на основание доклад на управление „Вътрешен одит” и предложение
на Етичната комисия от 25.11.2020 г., като липсвало информация кога
ръководството на ответното дружество се било запознало с констатациите на
доклада на управление „Вътрешен одит”. От свидетелските показания се
установявало, че проверката била започнала по сигнал през месец септември
2020 г. при открити нарушения при наблюдение на камери за наличните 3
месеца назад. Твърди се, че общият период от началото на проверката до
налагане на наказание бил над 4 месеца. Твърдяното нарушението по т. 10 от
заповедта за уволнение било извършено преди три години – посочва се, че за
да е едно задължение с продължителен характер, то трябвало да бъде
определено като такова от страна на работодателя или да бъде вписано в
длъжностната характеристика, вътрешните правила за работа и процедури
или от получените нареждания от работодателя. В настоящия случай
ответникът не представял доказателства за специфичния мониторинг над
дейността на М.М. да е бил задължение, което да се изпълнява
продължително и до второ нареждане. Нарушението не следвало да се
кумулира към останалите нарушения, описващи „системно” неизпълнение на
трудови задължения. Съдът неправилно и необосновано бил приел, че
нарушенията били извършени. Посочва се, че ищецът нямал специфично
задължение за контрол, а споделял това задължение с други служители –
търговски пълномощници. Доколкото съгласно политиките на банката
кредитите следвало да се преглеждат от търговски пълномощник, в случая не
се касаело за делегиране на дейности от управителя към търговски
пълномощник, а до дистрибуция на дейности между отговорните за
процесите лица по отношение на преглеждането и подписването на
документите от втория търговски пълномощник – М.М.. Според
свидетелските показания на свидетеля К., ищецът не е имал дефинитивно
възможност да проследи всяка една операция на своите служители. Посочва
се, че според същата свидетелка документите за отпускане на кредит се
преглеждали реално от друга администрация във вида, в който са
окомплектовани в склона, т.е. кредитът се разрешавал от друго звено на база
на окомплектованите документи. По отношение на твърденията за
съществуване на нерегламентиран канал за клиенти в жалбата се посочва, че
ищецът е знаел единствено, че М.М. разполагала с канал за клиенти, както и
кое е лицето, което ги осигурява. Неправилно съдът приел, че нарушенията са
извършени системно – ответникът не бил доказал връзката между конкретния
посредник и конкретните договори, които се твърди да са сключени с негово
посредничество. Дори и да се възприемел извода на съда, че ищецът знаел за
нерегламентирания канал за клиенти, това било продължавано нарушение, а
не системни нарушения. Направено е искане за отмяна на решението на
първоинстанционния съд. Направено е искане за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба
от ответника, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. Поддържа се,
3
че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Посочва се, че
въззивникът не бил оспорил заключението на вещите лица. Възразява се
срещу аргументите в жалбата с довода, че въззивникът прави опит да
минимизира и смекчи въпроса за отговорността на управителя на финансовия
център. По отношение на използването на работната станция на М.М. от Д.Ш.
имало ясни и категорични свидетелски показания. Управителят на
финансовия център имал ясно разписани в длъжностната си характеристика
задължения и правомощия в областта на информационната сигурност и
опазването на паролите, както и задължения да гарантира спазването им в
поверения му финансов център от всички. Противно на твърденията в
жалбата, управителят участвал активно в одитната проверка, във
видеоконферентната и имейл комуникацията, лично бил изпратил отговорите
на въпросниците по имейл и вътрешната поща. Възразява се срещу
твърдението, че тридневният срок за депозиране на писмени обяснения бил
недостатъчно кратък. Посочва се, че твърдението, че докладът на вътрешния
одит до ръководството не предхождал искането на обяснение било
преклудирано. Поддържа се, че искането за даване на писмени обяснения
съдържало самостоятелно, пълно и точно описание на констатираните
нарушения, като се подчертава ирелевантността на въпроса дали на
служителя бил връчен докладът на вътрешния одит или не. Посочва се, че от
представените по делото писмени доказателства, неоспорени от ищеца, се
установявало спазването на преклузивните срокове за налагане на
дисциплинарно наказание. Правилно съдът бил възприел, че непосочването
на конкретна дата на откриване на нарушенията в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказания не я опорочавало. Правилно съдът бил приел
наличието на нарушения на трудовата дисциплина, тяхната значимост и
системност. Сочи се, че от свидетелските показания се установявало, че
заетостта и натовареността във финансовия център в никой момент не били
от естеството да затруднят разглеждането на документацията и записите от
системата, респ. осъществяването на контрол. От свидетелските показания се
установявали извършените нарушения и занижената контролна среда в офиса,
способствала за многократното и продължителното им извършване.
Възразява се срещу твърдението в жалбата за липса на „системност” на
нарушенията – според въззиваемата страна в случая липсата на контрол се
отнасяла поотделно до всяко отделно нарушение в работата на подчинените
на управителя служители и системното им извършване предпоставяло и
системността в липсата на контрол. Направено е искане за потвърждаване на
решението на районния съд. Направено е искане за присъждане на разноски
за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание страните са били представлявани от
процесуалните си представители. На етап ход по същество същите са
преповторили накратко доводите си и исканията си, изложени вече във
въззивната жалба, съотв. отговора на въззивната жалба, като са заявили
претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
4
страна следното:
По делото е било обявено за безспорно, че страните по спора са били в
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
при ответниковото дружество длъжността „управител” на банков клон
„София- Свобода” – ФЦ-893”, че уволнението е извършено със Заповед №
27/14.01.2021 г.и заповед № 20/14.01.2021 г. поради налагане на
дисциплинарно наказания „уволнение”, заповедите са връчени на ищеца на
15.01.2021 г. при отказ.
От представената по делото като писмено доказателство длъжностна
характеристика се установява, че ищецът е имал контролни функции –
следвало е да упражнява контрол и да организира проверки на всички
дейности в клона и прилежащите му офиси, да информира при подозрителни
действия и трансакции, да контролира обслужването, извършваните
плащания и съблюдаването на вътрешните правила и процедури, спазването
на законодателството, да следи и контролира предоставянето на достъп до
банковите системи.
От свидетелските показания на разпитаните пред районния съд И.Г.А.,
И.Г.Ч. и Ж.Д.Д. се установява, че под контрола на ищеца в процесния период
е имало няколко души. Процесните нарушения са били установени
вследствие на проверка, започнала в резултат на жалба от месец септември
2020 г., подадена от клиент. От проверката, завършила с доклад на
управление „Вътрешен одит” и сезиране на Етичната комисия, се установили
допуснати пропуски в неединични случаи, върху които ищецът не бил
упражнил необходимия контрол върху дейността на служителите си.
Установените нарушения отговаряли на неспазването на сходни правила и
процедури, касаещи отпускането на кредити. В насока констатиране на
пропуски в процедурно отношение във връзка със сключени договори са и
експертните изводи в заключението на назначената по делото комплексната
съдебно-техническа и икономическа експертиза, която настоящият съдебен
състав кредитира като компетентно изгответно от специалисти в съответната
област и след запознаване с материалите по делото.
Проверката приключила към средата на месец ноември 2020 г., което се
подкрепя и от представени по делото писмени материали – доклад на
управление „Вътрешен одит”, кореспонденция от 19.11.2020 г. във връзка с
насрочване на заседание на Етичната комисия и изпращане на материали, вкл.
и доклада, касателно дневния ред на същото. От разказаното от свидетелите,
включително по отношение на периода на проверките на видеозаписите в
офиса, и посочените писмени материали, съвместно с депозираните
обяснения на проверените служители, комуникацията с тях по имейл и
попълваните от тях въпросници, се установява, че е била извършена проверка
за нарушения от не по-късен момент от няколко месеца преди подаване на
сигнала от месец септември 2020 г.
Свидетелите А. и Д. единодушно в показанията си посочват, че ищецът
е имал възложен постоянен мониторинг на служителката М.М., като за
осъществяването му не е имало зададен краен срок – задължението е било до
5
второ нареждане. Установява се, че ищецът е следвало да обръща по-
специално внимание на дейността и за извършения контрол да попълва
контролни листа, като вследствие на проверката не били установени
постъпили или налични такива. Свидетелят Д. изрично посочва, че контролът
не изисква директно и буквално наблюдение над лицето и поведението му по
цял ден.
От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че
вследствие на извършената проверка касателно процесните нарушения бил
съставен доклад на управление „Вътрешен одит” от 18.11.2020 г., с който
ръководството било информирано за същите на 19.11.2020 г., и било свикано
на 25.11.2020 г. заседание на Етичната комисия, в дневния ред на което било
и разглеждането на посочения доклад.
Що се отнася до показанията на свидетелката М.П.К., въззивният съд не
кредитира показанията на същата касатално посоченото от свидетелката за
вътрешнобА.та уредба на процедурите по кредитиране на ответника,
задълженията на управителя и търговски пълномощник и обстоятелствата
около изпълнение на задълженията на останалите служители в офиса. В тази
част свидетелката или възпроизвежда собствени оценъчни мнения, или
посочва, че не знае, а изказва предположения. За да стигне до тези изводи,
въззивният съд оцени и обстоятелството, посочено от свидетелката, че
същата е работила в офиса под управлението на ищеца като касиер и не е
запозната с конкретните процедури във връзка с кредитирането, а предполага
какви са с оглед новата позиция в друга банка. Съдът кредитира
показанията на свидетелката в останалата част, доколкото разказаното от нея
се препокрива с останалия доказателствен материал.
На 15.12.2020 г. на ищеца било поискано депозирането на обяснения по
процесните нарушения. На 18.12.2020 г. ищецът е депозирал обяснения по
всички точки. Видно от съдържанието на обясненията на ищеца, същият
извънсъдебно е признал, че е бил запознат със съдържанието на доклада на
управление „Вътрешен одит”, в който подробно са били разписани случаите
на констатирани нарушения. Отделно от това, видно от приложените по
делото имейл кореспонденции и въпросници, в момент, предхождащ даването
на обясненията, ищецът е бил включен в кореспонденция, касаеща
фактическата обстановка около процесните нарушения.
Констатираните трудови нарушения от проверката били обективирани в
процесните заповеди.
С оглед приетите фактически положения въззивният съд достигна до
следните изводи от правна страна:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените
в жалбата оплаквания. При извършената проверка настоящата инстанция
намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. Предвид
6
наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд счита, че контролираната
инстанция е постановила правилно съдебно решение.
Районният иск е бил сезиран с иск с правно основание по чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ. За да отхвърли предявената искова претенция, районният съд е
счел, че обжалваното уволнение отговаря на законовите изисквания, а
обективираните в процесната заповед за уволнение нарушения съставляват
нарушения на трудовата дисциплина и задължения. Контролиращата
инстанция се съгласява с тези изводи. Въззивният съд не се съгласява с
доводите в жалбата за немотивираност на съдебния акт и за извършен
частичен доказателствен анализ. Въззивният съд е направил обстоен и
прецизен доказателствен разбор, предвид разпределената доказателствена
тежест между страните, посочвайки на кои доказателствени материали се
позовава, за да достигне до определени изводи.
Въззивният съд не се съгласява с твърдението в жалбата, че в
процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание били визирани
пропуски в трудовите задължения, извършени от други служители. С оглед
заеманата от ищеца длъжност и изпълняваните от него задължения, имащи
контролни функции, именно ищецът е бил задължен да осъществява надзор
върху надлежното изпълнение на трудовите задачи на служителите в офиса. В
заповедта ясно е посочено, че наказанието се налага, тъй като ищецът при
изпълнение на задълженията му като управител не е осъществил достатъчен
контрол върху работата на цитираните в заповедта служители и е допуснал
оттам визираните в заповедта груби нарушения на вътрешните правила и
процедури на банката и на трудовата дисциплина. В този смисъл
несъстоятелно е възражението, че кредити с липсващи документи по досие
имало, но те били явно проверявани и подписвани от друг търговски
пълномощник и че част от кредитите или електронните досиета били
проверявани от друг служител, а други документи не следвало изобщо да
преминават през проверката на управителя. Посоченото твърдение, дори и да
бъде прието за вярно и доказано, не освобождава ищецът от контролните му
функции и задължения.
Неоснователно е възражението касателно изводите на съда и
експертните изводи в заключението по назначената комплексната експертиза.
Следва да бъде отбелязано, че страната не е направила своевременно
възражение във връзка с приемане на заключението. Отделно от това, за да
достигне до крайните си изводи касателно законосъобразността на
уволнението контролираният съд не се е позовал единствено на експертните
изводи, а на събраните по делото гласни и писмени доказателства (в т.ч.
доклада на управление „Вътрешен одит”), които установяват с необходимата
доказателствена тежест, че нарушенията, закрепени в заповедта, са от период
м. февруари 2020 г. Отделно от това, видно от експертните изводи, в
табличен вид са визирани договори с пропуски и след началото на този
период.
Несъстоятелно е оплакването, че съдът е постановил решението си в
противоречие на свидетелските показания, които не подкрепяли същите.
Двете съдебни инстанции са достигнали до едни и същи изводи, включително
7
и позовавайки се на кредитираните по делото показания на свидетелите.
Позовавайки се на фрагменти от разпитите на част от свидетелите, а именно в
частта относно това, че от работното място на ищеца не се виждали
останалите работни места или входа и че ищецът не присъствал в клона или
на ситуация, в която един служител използвал чужда работна станция, не са
годни да внесат съмнение в успешно проведеното доказване на законността
на уволнението. Именно от свидетелските показания се установява, че
работата в офиса на ищеца не е била с такава натовареност, която да оправдае
занемаряване на едно от ключовите задължения на управителя, а
разположението на работните помещения не следва да се приема като
обективна пречка за осъществяване на контрол върху работата на малкия на
брой служители в офиса.
Правилни са изводите на районния съд, че ищецът бил запознат с
констатираните по време на проверката пропуски още преди да му бъдат
поискани обяснения, доколкото същият бил осведомяван чрез проведена
онлайн среща, кореспонденция, доклад на „Вътрешния одит”. Видно от
писмените материали по делото, в хода на проверката от ищеца е искано
попълването на различни въпросници и същият е бил осведомен за
резултатите, обективирани от горепосочения доклад. В обясненията ищецът
се позовава именно на информираността си от доклада, което съдът цени като
извънсъдебно признание. Несъстоятелни са оплакванията, че в поканата по
чл. 193 от КТ работодателят не бил описал нарушенията на трудовата
дисциплина от страна на ищеца – нарушенията са описани по ясен и
недвусмислен начин, като правото на защита на ищеца не е било нарушено.
Предвид запознатостта на ищеца, която беше посочена по-горе, въззивният
съд не счита, че работодателят е следвало да разписва всеки договор, респ.
всяка процедура, или да предоставя някакъв по-дълъг срок за обяснения.
Законодателят не въздига това в задължение, а от обективния прочит на
искането за даване на обяснения и установената фактическа обстановка, а и
депозираните впоследствие обяснения и съдържанието им, може да се
приеме, че ищецът е бил достатъчно запознат по кои въпроси следва да
депозира обяснения.
Неотносимо към законосъобразността на уволнението е дали описаните
в повече в доклада на управление „Вътрешен одит” нарушения са били
описани в поканата за даване на обяснения или в заповедта, доколкото
процесните нарушения са били възпроизведени и в доклада, а тези „други”
нарушения не са залегнали в преценката на работодателя за налагане на
процесното дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото
правоотношение.
Правилни са изводът на съда, че били спазени законоустановените
срокове. Видно от писмените доказателства по делото дисциплинарното
уволнение е било наложено заради нарушения, извършени с начален период
от месец февруари 2020 г. При връчена заповед на 15.01.2021 г. следва да се
приеме, че не е изтекъл срокът от една година от извършване на нарушенията.
Несъстоятелно е твърдението, че нарушението по т. 10 от заповедта за
уволнение било извършено преди три години. От гласните доказателства по
8
делото успешно се доказа, че задължението за мониторинг е имало
продължителен характер, т.е. същото е следвало да бъде изпълнявано до
второ нареждане, каквото по делото не се доказа да е имало. Законът не
поставя изискване за изрично обективиране в писмен вид на това задължение.
Правилно СРС е приел, че ръководството на банката е било информирано, т.е.
работодателят е узнал, за нарушенията по т. 1-8 най-рано на 19.11.2020 г.
предвид представената по делото кореспонденция от 19.11.2020 касателно
насроченото заседание на Етичната комисия и приложените документи, вкл. и
доклада на управление „Вътрешен одит”. Верни са и изводите и касателно
възможната най-ранна дата за откриване на нарушенията по т. 9-10,
доколкото са налице данни за упоменаване на същите най-рано в искането за
обяснения до ищеца от същата дата, изхождащо именно от работодателя.
С оглед цялата доказателствена маса въззивният съд правилно е приел,
че процесните дисциплинарни нарушения са били осъществени и същите са
били системни, предвид това, че се доказа трайното неупражняване на
контролните функции от страна на ищеца. Такова се явява и нарушението на
задължението за мониторинг, доколкото същото е трябвало да се изпълнява
константно, а ищецът го е пренебрегвал през периода. Несъстоятелни и
недоказани са твърденията на ищеца, че същият е нямал специфично
задължение за контрол, а споделял това задължение с други служители –
търговски пълномощници, и че било налице и делегиране на определени
задължения. Видно от длъжностната характеристика и кредитираните
свидетелски показания именно ищецът е бил натоварен с контролните
функции над служителите в офиса като негов управител. Съмнение в тази
насока не могат да внесат цитираните от въззивника показания на
свидетелката К., с оглед гореизложените от съда мотиви защо именно в тази
част разказаното от свидетелката не следва да се кредитира. Недоказаните и
неотносими са твърденията за извършване на проверки по кредит от други
звена и единствено знанието на ищеца, че служителката М.М. е разполагала с
канал за клиенти. Въпросът за доказването на връзката между конкретния
посредник и конкретните договори, които се твърдяло да са сключени с
негово посредничество, също се явява неотносим към предмета на
конкретния спор.
Предвид гореизложеното въззивният съд счита, че обжалваното
решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход от спора на въззиваемата страна се полагат разноски.
Същата е претендирала юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00
лева. Следва да се отбележи, че съобразно процесуалните разпоредби съдът е
този, който определя размера на юрисконсулткото възнаграждение.
Доколкото пред въззивния съд не е било проведено съдебно дирене, имало е
само едно открито съдебно заседание, осъществен е контрол само върху
произнасянето на районния съд по самостоятелно предявен иск по чл. 344, ал.
1, т. 1 от ГПК и предвид процесуалната активност на процесуалния
представител на страната, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 37 от ЗПП и чл.
23, т. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 50,00 лева.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20215115 от 23.11.2021 г., постановено по
гр.д. № 13328 по описа за 2021 г. на СРС, II ГО, 126-ти състав, в цялост.
ОСЪЖДА Л. Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
****, офис 3- адвокат Х., да заплати на „Ю.Б.” АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата в размер на 50,00 (петдесет) лева, представляваща
сторени пред въззивния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280
от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10