Решение по дело №1203/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 89
Дата: 19 февруари 2023 г.
Съдия: Екатерина Петрова Николова
Дело: 20221210201203
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Благоевград, 19.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Любомира П. Петрова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201203 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.61 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Б “ЕООД, със седалище и адрес на управление
в Б , представлявано от управителя А Б , против НП №42-
0002024/15.07.2022г., издадено от Директора на РД“Автомобилна
администрация“-гр.София, с което на дружеството е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00лв., във връзка административно нарушение по
чл.7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Твърди се, че при издаването на НП са допуснати
процесуални нарушения по ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището,
че не е доказано твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт .

Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира
процесуален представител и становище по жалбата. С придружително писмо
при изпращане на процесната преписка е направил искане за прекомерност на
1
претендираното адвокатско възнаграждение за защитника на жалбоподателя.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД
„Автомобилна администрация“ –гр.София, редовно и своевременно
призована, не ангажира свой процесуален и законен представител.
РП-Благоевград надлежно призовани не ангажират представител по делото
и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право,
установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 на ЗАНН.
/Обжалваното НП е връчено на законният представител на жалбоподателя на
16.08.2022г. и в законният срок по ЗАНН срещу него е подадена жалбата в
настоящото дело –на 29.08.2022г. /
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин, че на 30.05.2022г., длъжностно лице при
санкционният орган – св.Г., в присъствието на колегата си –Я., двамата на
длъжност „инспектор“, е сьставил на жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение №324302 за това, че на същата дата, около
13.20 часа, в Б на ул.“Д “ № /в сградата на ОО“АА“/, при извършена
тематична проверка за дейността на дружеството /международен превоз на
товари срещу заплащане/, съгласно Лиценз на Общността
№21110/17.07.2019г., е констатирано, че „превозвача е осъществил
международен превоз на товари срещу заплащане в Б , ул.“К “№ на
15.10.2021г. и същевременно и от К И до РГ , с натоварване на 15.10.2021г. и
разтоварване на 22.10.2021г., с водач С М , който не отговаря на
изискването за психологическа годност, определено с Наредба по чл.7/3/ и
чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Прието е също така, че водача не притежава УПГ за
превоз на товари , като превоза е извършен с МПС с марка „С “ и рег.№ ,
видно от ЧМР от 15.10.2021г. и Протокол №01081/23.10.2021г. от Г „.Това
описано деяние на жалбоподателя е квалифицирано с акта като
административно нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от Закона за
2
автомобилните превози.
АУАН е връчен на упълномощено лице на датата на съставянето му-Д К , за
която по делото е представено и изрично пълномощно от процесното
дружество, нотариално заверено на 23.07.2019г. С това пълномощно на К са
делегирани от жалбоподателя правомощия за негово представителство пред
санкционният орган, в това число и права да приема и подписва АУАН и НП.

Въз основа на АУАН, на 15.07.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е
издал обжалваното НП№42-0002024, с което за посоченото в акта нарушение,
на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, е
определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
3000.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя
на 16.08.2022г.
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при
разпита на свидетелите Г. и Я., които заявяват, че лично са извършили
процесната проверка и в рамките на същата установили, че процесното
дружество е извършвало международен превоз на товари срещу заплащане от
И до Г с водач, който е гражданин, но не отговаря на изискванията за
психологическа годност на водачите, защото не притежава валидно
удостоверение за такава психологическа годност .
Преди изготвянето на АУАН, на жалбоподателя е изпратено известие за
това с рег.№15-00-00-228/16/21.04.2022г., получено от пълномощника К на
10.05.2022г. В известието е посочено, че за нуждите на проверката се изиска
представянето на редица документи от страна на превозвача, както и , че
проверката ще се осъществи на 30.05.2022г. За проверката е изготвен и
нарочен Констативен протокол, в който са отразени аналогични фактически
твърдения и обстоятелства като тези материализирани в АУАН.
Като доказателство по делото е прието извлечение от паметта на дигитален
тахограф, монтиран върху МПС с рег.№ , от което е видно, че в периода
03.10.2021г.-19.10.2021г., това превозно средство е било в движение,
включително и извън пределите на страната
След легализиран превод на български език на приложеният документ на
чужд език към административната преписка се констатира, че това е
документ за извършен превоз на товари /ЧМР/ за дата –м.10.2022г. / с
3
нечетлив ден от датата/, от адрес в К . Като превозвач в документа е посочен
жалбоподателя.
Приложен е и формуляр за извършена пътна проверка на 23.09.2021г. на
Промахон, Р Гърция на процесното дружество в качеството му на превозвач.
С представено СУМПС на водача С М се доказа, че същият притежава
този документ от 20.12.2021г. и е с дата на валидност до 27.02.2025г., като
същото важи за категории МПС: A2,A,B,C,D,BE,CE Р DE.
По делото са представени и приети като доказателство Заповед №РД-08-
30/24.02.2020г., издадена от министъра на транспорта и информационните
технологии и Заповед №589/03.10.2020г. на Изпълнителният директор на
ИА“АА“, ведно с длъжностна характеристика към последната за
длъжността“директор на РД „АА“, с които документи се доказва
делегирането на правомощия на процесният издател на НП, за съставяне на
такива актове при констатирани нарушения по ЗАвтП и издадените за
прилагането му подзаконови актове.
С Президентски Указ №51/2012г., обн. в ДВ том А101, Свидетелства
за управление на моторни превозни средства, е извършено адаптиране на г
законодателство към Директива 2006/126 ЕО на ЕП и на Съвета относно
СУМПС. Съгласно чл.6 на този Указ, при издаването на СУМПС за всички
категории МПС се изисква заинтересованото лице да отговаря на
минималните изисквания за физическа и психическа годност. Съгласно чл.7
на този Указ, при подновяване на СУМПС за всички категории МПС също
се изисква заинтересованото лице да отговаря на така нар. минимални
изисквания за физическа и психологическа годност .
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за извършване на
нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН и в тази
насока се представи заповед за делегирани правомощия на процесният
издател, ведно с негова длъжностна характеристика. АУАН и НП са
надлежно връчени на жалбоподателя, като същите са изготвени и при
спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН. В тези документи обаче липсва ясно
посочен основен и задължителен реквизит за тях по смисъла на чл. 42,
ал.1, т.3, предл.2 /за АУАН/ и по чл.57, ал.1, т.5 /за НП /, а именно място
4
на извършване на твърдяното нарушение. Видно от съдържанието на
АУАН и НП, в тях е посочено, че жалбоподателя е извършвал международен
превоз на товари срещу заплащане на дата 15.10.2021г. едновременно в РБ и
на адрес Б , ул.“К “№ и в същото време и в К , от където започнал превоза с
натоварване на товара. Създадената неяснота до степен на липса на този
задължителен реквизит в АУАН и НП, винаги съществено засяга правото
на защита, за това е съществено процесуално нарушение и самостоятелно
основание за отмяна на обжалваният акт заради неговата процесуална
незаконосъобразност .
На следващо място съдът констатира, че фактическото и обстоятелствено
описание на твърдяното административно нарушение, не кореспондира с
направената за него правна квалификация по чл. 7а, ал.2, предл.3 от Закона за
автомобилните превози. Видно от съдържанието на НП, с него е ангажирана
имуществената отговорност на жалбоподателя в този казус за това, че в
качеството му на „превозвач“ по см. на пар.1, т.5 от ДР на ЗАП, е извършил
международен превоз на товари срещу заплащане на 15.10.2021г. , чрез МПС
с марка „С “ и рег.№ и водач С М , който не отговарял на изискването за
психологическа годност, тъй като не притежавал валидно удостоверение за
такава годност, изисквано съгласно Наредба / макар да не е посочено,
вероятно се има предвид Наредба №36 от 2006г. на МТИТС./ Това описано по
този начин нарушение не кореспондира със съдържанието на нормата на чл.
7а, ал.2, предл.3 от Закона за автомобилните превози, а по-скоро навежда на
правна квалификация на деяние по чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на
МТС. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 7а, ал.2, предл.3 от
ЗАвтП, лицензираните превозвачи могат да осъществяват, лицата по чл. 24е
и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват
превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията
за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни
средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с
наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата. От своя страна нормата на чл. 57, ал.1 вр.
с чл. 2, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС повелява, че
международен превоз на пътници и товари може да извършва всеки
едноличен търговец или търговско дружество, което притежава лиценз на
Общността и заверени копия на лиценза, издаден от министъра на
5
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено
от него длъжностно лице, като такъв превозвач допуска до управление на
превозните средства за международни превози на пътници и товари, само
водачи, които са психологически годни. Това несъответствие между
фактическото описание на твърдяното нарушение и направената за него
правна квалификация по Закона за автомобилните превози, както и
некоректното и непълно посочване и препратка с НП и АУАН към
някаква „наредба по чл.7/3/“, която предвиждала липсващото според
санкционният орган условие за процесният международен превоз, също
са рефлектирали съществено върху правото на защита и възможността
за организиране на такава в процеса заради неясен основен реквизит на
НП и АУАН и по чл. 42, ал.1, т.5 от ЗАНН/ за АУАН/ и респ. по чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН/за НП/. Това съществено процесуално нарушение също е
самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на обжалваният акт и в тази
насока е съдебната практика , коректно цитирана от жалбоподателя –
Решение №446/03.11.2016г., постановено по кнахд №82/2016г. по описа на
АС-Благоевград.
Изложените аргументи мотивират отмяната на НП заради неговата
процесуална незаконосъобразност без да се разглежда спора по същество и
извършва контрол за законност при приложението на материалният закон. /В
тази насока е Решение №427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г.
по описа на Административен съд –Благоевград и Решение №
1863/11.06.2020г., постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на
Административен съд –Благоевград ./
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и
съгласно нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът счита, че искането за
присъждане на сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното
дело пред РС- Благоевград, в размер на 440.00лв. за участието на адв.Ц. Х. е
основателно и доказано, поради което и следва да се уважи.
Видно от представеният договор за правна помощ, сключен между
жалбоподателя и адв.Х. при започване на делото /29.08.2022г./,
жалбоподателят е заплатил на този негов защитник възнаграждение в размер
на 410.00 лв. за процесуално представителство и защита по настоящото дело.
Съда отчете, и че адв.Х е участвала лично и упражнила процесуално
6
представителство по делото в полза на жалбоподателя в рамките на две
съдебни заседания. От друга страна, съгласно чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №
1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
сила при започване на настоящото административно-наказателно
производство, за хипотеза като процесната и за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела при интерес от 1000 до 5000
лв., предвижда, че минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
100 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв, или в казуса това е сумата от 220.00
лв. За процесуално представителство по административно-наказателни дела,
нормата на чл.18, ал.1 от Наредбата предвижда минимално адвокатско
възнаграждение в размер на 50.00 лв. , която сума може да се заплати и за
участието в едно съдебно заседание на адвоката или в казуса двукратното
участие на адвоката обосновава минимално възнаграждение 100.00лв.
Отчитайки тези обстоятелства и 2-кратното участие на адв.Х. като
процесуален представител по делото, както и изготвени и представени от
нейна страна писмени бележки, съдът приема, че заплатеното й
възнаграждение за адвокатска защита от процесното дружество в размер на
410.00лв., с оглед на неголямата фактическа и правна сложност на делото, но
и свършената от нея работа в полза на жалбоподателя, не се явява
прекомерно такова и е към минимума по цитираната Наредба и във вр. с
чл.36, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата. В този смисъл направеното
възражение на санкционният орган в процеса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН,
материализирано в с придружително писмо по делото, се явява
неоснователно и не следва да се уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1 от
ЗАНН, Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№42-0002024/15.07.2022г.,
издадено от Директора на РД“Автомобилна администрация“-гр.София, с
което на „Б “ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б , ул.“К “№ , с
ЕИК , представлявано от управителя А Б , е наложена имуществена санкция
в размер на 3000.00лв., във връзка административно нарушение по чл.7а, ал.2,
7
предл.3 от Закона за автомобилните превози.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“-гр.София, да заплати на
„Б“ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б, ул.“К “№ , с ЕИК ,
представлявано от управителя А Б , сумата от 440.00лв./четири стотин и
четиридесет лева/, представляваща направени съдебни разноски за заплащане
на възнаграждение на адв. Ц. Х. по нахд №1203/2022г. по описа на Районен
съд –Благоевград .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград в 14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка
от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8