Решение по дело №6657/1996 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 ноември 2024 г.
Съдия: Росица Василева
Дело: 19965330106657
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 1996 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

260072

гр. Пловдив, 15.11.2024 г.

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, VI състав, в публично заседание на първи ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

                                               

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Росица Василева

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6657 по описа на Районен съд съд - Пловдив за 1996 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 270784/27.09.2022 г., допълнена и уточнена с молба с вх. № 271458/18.10.2022 г., и двете по описа на Районен съд – Пловдив, депозирани от съделителката М.Т.И., ЕГН **********, втората молба от които чрез адв. Н.К., с които е направено искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в Решение № 1699/24.04.2013 г., постановено по настоящото гр.д. № 6657/1996 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В молбата се твърди, че в постановеното във втора фаза на делбата Решение № 1699/24.04.2013 г. по гр.д. № 6657/1996 г. по описа на Районен съд – Пловдив е допусната явна фактическа грешка, тъй като посочените в това решение наследствени квоти не съответстват на Решение № 828/22.04.2002 г. по гр.д. № 160/2001 г. на ВКС и Решение от 17.01.2013 г. по гр.д. № 1181/2002 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в което са определени квотите, при които е допусната делбата на процесните имоти. При постановяване на Решение № 1699/24.04.2013 г. по гр.д. № 6657/1996 г. по описа на Районен съд – Пловдив не била съобразена приложимата редакция на чл. 21, ал. 2 от ЗН към релевантния за спора момент, както и в делбената маса неправилно бил включен допълнителен имот - имот № *****, с площ от 9,998 дка, представляващ оризище, находящо се в землището на с. Ч., който не бил принадлежал на общия на страните наследодател И.П., а бил собственост само на прекия наследодател  Т.П.. В молбата е посочено, че при отстраняването на очевидната фактическа грешка в решението трябва да се опишат имоти № **** с площ от 7,500 дка, № 04704 с площ от 12,243 дка и № 106006 с площ от 4,332 дка, които следвало да бъдат включени в делбата, да се посочат правилните, според молителката, квоти  в съсобствеността, при съобразяване решенията на Окръжен съд – Пловдив и ВКС, както и от делбената маса да се изключи имот № *****. Доколкото определянето на равностойни наследствени дялове и включване в делбената маса на имот № ***** било грешка, се прави искане тези грешки в Решение № 1699/24.04.2013 г. по гр.д. № 6657/1996 г. по описа на Районен съд – Пловдив да бъдат отстранени по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка в постановен съдебен акт.

По делото са постъпили становища от съделителите Г.Г.С.-И., П.Г.С. и Е.Г.Д., в които излагат доводи за неоснователност на молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Останалите страни не са депозирали становище в указания срок.

В открито съдебно заседание на 01.11.2024 г. в производството по чл. 192, ал.2 ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал.1 ГПК, процесуалният представител на явилата се страна  М.И. – адв. Н.К. изразява становище за основателност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. По делото е депозирана и писмена защита от адв. Н.К., в която излага доводи за основателност на молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка и моли да бъде уважена.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл. 192, ал.2 ГПК (отм.) предоставя на съда възможност да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. По смисъла на горната разпоредба очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, както и в случаите на очевидна техническа грешка.

В процесния случай съделителката М.И. не твърди да е налице разминаване между действителната воля на съда и нейното обективиране в диспозитива на Решение № 1699/24.04.2013 г. по гр.д. № 6657/1996 г. по описа на Районен съд – Пловдив, а навежда аргументи за неправилност на това решение, като постановено в нарушение на материалния закон. Твърденията на съделителката М.И., че във визираното решение, с което е обявен за окончателен разделителния протокол и въз основа на което е извършена делбата, съдът не е съобразил приложима правна норма и предходно постановено влязло в сила съдебно решение, поради което бил достигнал до неправилно определяне на квотите на съделителите и до погрешно включване на допълнителен имот при определяне на дяловете за жребия, преценен като подходящ способ за извършване на делбата, са свързани с правилността на съдебното решение. Наведените от съделителката М.И. пороци на решението могат да бъдат отстранени само пътя на инстанционния контрол, но не и по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка. С решението за поправка на очевидна фактическа грешка не може да се изменя вече постановено съдебно решение, т.е. недопустимо е чрез поправката на  очевидна фактическа грешка да се замества или променя формираната от съда воля, нито да бъдат допълвани мотивите на решението. Допуснатите от съда правни грешки се поправят единствено по реда на инстанционния контрол. В случая обаче, видно от материалите по делото, срокът за обжалване на Решение № 1699/24.04.2013 г. по гр.д. № 6657/1996 г. по описа на Районен съд – Пловдив отдавна е изтекъл и същото е влязло в законна сила. Пропускът на страната да обжалва неправилен според нея съдебен акт не може да бъде преодолян по реда на отстраняване на очевидна фактическа грешка в този акт.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка в Решение № 1699/24.04.2013 г., постановено по гр.д. № 6657/1996 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

 Така мотивиран, съдът

 

                                                      РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 270784/27.09.2022 г., допълнена и уточнена с молба с вх. № 271458/18.10.2022 г., и двете по описа на Районен съд – Пловдив, депозирани от съделителката М.Т.И., ЕГН **********, втората молба от които чрез адв. Н.К., с които е направено искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в Решение № 1699/24.04.2013 г., постановено по гр.д. № 6657/1996 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му - арг. чл. 192, ал. 3 от ГПК (отм.).

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала

СГ