Определение по дело №1408/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260012
Дата: 30 юни 2020 г.
Съдия: Насуф Исмал
Дело: 20203100501408
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………….…./………….….2020г.

гр.  Варна

 

            ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

мл.с. НАСУФ ИСМАЛ

            като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал

            въззивно гражданско дело № 1408 по описа за 2020 година,

            за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29069/20.05.2020 г., депозирана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, действащ чрез адв. Н.Г., срещу Решение № 1420 от 16.03.2020 г., постановено по гр. д. № 13146/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че В.Г.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, действаща чрез адв. Н.С., не дължи на въззивника сумата в размер на 3323.32 лева /три хиляди триста двадесет и три лева и тридесет и две стотинки/, представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 06.08.2016 г. до 28.05.2019 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с клиентски № **********, за която сума е издадена фактура № ********** от 08.08.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД.

            В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият не е вземал становище по наведените от въззивника оплаквания.

 

І. По допустимостта на въззивното производство:

 

            Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

            Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

            II. По доклада на въззивната жалба:

 

Въз въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът сочи, че е налице правно основание за възникване на вземането на дружеството, а именно чл. 55 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, като в условията на евентуалност излага, че субсидиарно приложение следва да намери разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД. Твърди, че са осъществени всички елементи от фактическия състав, обуславящи провеждането на едностранната корекционна процедура по ПИКЕЕ, като са спазени всички нормативно установени изисквания по процедурата. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд досежно недоказаността на реално доставеното и потребено количество ел. енергия, натрупано след монтажа на електромера в процесния обект на потребление, като се твърди, че електромерът е монтиран нов в обекта, за което обстоятелство потвърждава и вещото лице при изслушването му, което води до заключението, че и невизуализирания регистър е с нулеви показания към датата на монтирането на СТИ, тъй като няма как да се натрупа електрическа енергия без електромерът да е бил включен към захранващата мрежа преди това. Въззивникът твърди, че производителят на СТИ не допуска измервателен уред в търговската мрежа без той да е преминал задължителна техническа и метрологична проверка, което означава, че не е възможно измервателният уред да има показания, различни от нулата, в който и да е било регистър и по-точно в регистър 1.8.3.

            Страните не са обективирали доказателствени искания пред въззивния съд.

            Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

            Водим от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 29069/20.05.2020 г., депозирана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е”, действащ чрез адв. Н.Г., срещу Решение № 1420 от 16.03.2020 г., постановено по гр. д. № 13146/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 51-ви съдебен състав.

 

            НАСРОЧВА производството по в. гр. д. 1408/2020 г. на ОС-Варна за     05.08.2020 г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                       

                                                                       2.