Р Е Ш
Е Н И Е
№66
гр.Силистра, 06.12.2012 г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
Силистренският
окръжен съд - наказателно отделение- в
открито заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и дванадесета година, като изслуша докладваното от съдия
ВНОХ дело № 174 по описа за
С присъда № 459 от 23.05.2012 г. постановена по НОХД № 289/12г.
Силистренски районен съд признава
подсъдимия С.Д.А. за ВИНОВЕН в това, че
в периода 14.04.2011 г. до 18.04.2011 г. в качеството си на длъжност лице –
управител на „АС – Г. България” ЕООД гр.
София , в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна облага
, възбудил и поддържал заблуждение у Д. Д.Д.
и на 18.04.2011 г. поддържал заблуждение у М.Д.Д., като причинил имотна
вреда на „БГ П.” ЕООД гр. Силистра в размер на 7 682 лв., поради което и
на осн. чл. 201, ал.1,т.3 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК му налага наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е
отложено за срок от четири години.
Със същата присъда СРС е осъдил подс. А. да заплати
на М.Д., в качеството й на управител на „БГ П.” ЕООД гр. Силистра сумата от
7 682 лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди на
дружеството ,ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното
изплащане на сумата.
Недоволен от присъдата е останал подс. А., който излага бланкетни мотиви за необоснованост на присъдата. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде признат за невинен.
В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло. Нови доказателства не се сочат, като в хода по същество се преповтарят съображенията изнесени в първоинстанционния съд като защитна пледоария.
Представителят на ОП Силистра счита жалбата за неоснователна с мотиви за потвърждаване на присъдата.
Силистренски Окръжен съд, след като взе предвид изнесеното в жалбата, становището на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, прие за установено следното:
Жалбата е допустима , разгледана по същество – неоснователна.
Първоинстанционния съд при спазване на процесуалния ред за събиране и проверка на доказателствата е приел за установена фактическа обстановка, по която пред въззивната инстанция не се спори и не се правят нови доказателствени искания.
Спори се
относно изградените правни изводи и
обосноваността на присъдата.
Следва да се посочи, че ако и изводите на съда да не се харесват на защитата и подсъдимия, същите са извлечени от наличния по делото доказателствен материал и въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, която пред настоящата инстанция е непроменена.
По повод желанието на Д. Д. да закупи професионална видеокамера с определени технически параметри и по предложение на св. М. И., пострадалият се свързал с подс. А.. Подсъдимият обяснил, че има богат опит в доставките на такива стоки и без проблем ще предостави исканата вещ. След като уточнили марка, стойност и начин на доставка , постр. Д. се съгласил поръчката да стане чрез търговското дружество на подс. А..
На 14.04.2011 г. подс. А. по ел. пощата предоставил на Д. данни за фирмата си, банкова сметка, като го уведомил, че камерата може да се достави директно от САЩ, с по-малко разходи и по-бързо, но за целта следва да бъдат преведени парични средства и то веднага. На следващия ден подсъдимият отново се обадил и настоял за уговорената сума пари, като обяснил, че камерата била вече закупена с лични средства от неговия познат, живущ в САЩ , който щял да се прибира за България, но за да се финализира сделката трябва да се изпратят поне част от парите.
/Тук е мястото да бъде отбелязано, че в защитната версия на подсъдимия , се прави опит да се изкривят отделни факти и да се „избяга” от съставомерността на деянието, като се наблегне на търговските взаимоотношения между страните по договора и евентуалното неизпълнение на същия, което ще бъде коментирано по-долу/
На 15.04.2011 г. постр. Д. изпратила част от исканата обща сума.На 18.04.2011 г. след проведен личен разговор с подс. А. , Д. пратила и останалите пари – 18.04.2011 г., като у нея е било затвърдено вече съществуващото заблуждение, че ще получи поръчаната камера, която уж била вече купена в САЩ и човекът едва ли не чака на летището и ще се качи на самолета, само ако бъдат преведени парите.
Още от тези действия на подс. А. може да се прави извод за наличие на умисъл за извършване на измама. В конкретния случай не би могло да се говори за неизпълнение на договор, поради независещи от страната причини. Още в първите действия на подсъдимият прозира измама и изначално намерение за неизпълнение на договора, където е и тънката разлика между престъплението и „търговската измама”. Всички останали действия на подс. А. само затвърждават този извод.
След като получава парите, без за него самия вещта да е налична, той изпраща копие на фактура до „БГ П.” ЕООД Силистра, която фактура изобщо не включва в дневниците си за продажби. Започват увъртания по телефона и ел. пощата, че лицето, което трябва да достави камерата си било тръгнало без да я вземе, че тази камера после била доставена в някакъв офис в САЩ, пък после била задържана на митницата, като на пострадалите били посочени дори и номера на митнически документи. Такива изобщо не съществували , естествено. Св. Д. и св. Д. поискали връщане на дадената сума, но такава не получили.
Пред първоинстанционния съд , защитната версия се развила и в друга насока, че на Д. била пратена идентична камера , с цел да бъде ползвана за времето до доставяне на „американската” . Ако и това не се приеме за измамливо действие, то тогава подс. А. е постъпил доста странно като е изпратил по автобус от София до Силистра вещ на стойност около и над 7 000 лв. / и то чужда – камерата е взета под наем, според неговите обяснения / , която е пътувала приблизително 7-8 часа без надзор. Невероятното доверие от негова страна към шофьора на автобуса , граничи с невъзможност да бъде обяснено пък убеждението му, че Д. е получил камерата, за което пък няма доказателства.
С оглед изнесената в краткост фактическа обстановка по-горе, правилно СРС е направил правен извод за наличие на довършено престъпление по чл. 210 ,ал.1,т.3 във вр. с чл. 209, ал.1 от НК.
Направения изключително подробен анализ на събрания доказателствен материал води до единствения, обоснован от СРС, правен извод, в резултат на анализ и проверка на доказателствения материал, с оглед процесуалните правила и тези на формалната логика.
Ако и защитата да се опитва за преиначава фактите, те говорят сами по себе си. На всяко едно от възраженията е било отговорено и то доста аргументирано. Всяко едно съображение за довършеност на квалифицираната измама се приема от настоящата инстанция и няма да бъде повтаряно, тъй като защитната реч пред въззивната инстанция не се различава по нищо от тази пред ПИС.
Изпълнителното деяние в неговите две форми „възбуждане” и поддържане” на заблуждение е довършено спрямо постр. Д. и постр. Д., чрез телефонни разговори, изпращане на данни за дружеството, кореспонденция по ел. поща, копия от фактури, не вписване на същите в дневника за продажба и т.н.
Следва да се посочи, че още в ОА е допусната груба грешка при квалификацията на деянието. Видно е , че престъплението, за което е осъден подс. А. е следвало да бъде квалифицирано като такова в условията на продължавано престъпление с две деяния -по отношение на Д. и по отношение на Д., извършени да две различни дати , довело до две отделни разпоредителни действия ,касаещи финансови средства. Този пропуск на РП Силистра към настоящият момент не може да бъде отстранен поради липса на протест , тъй като би дошло реч за утежняване положението на подсъдимия.
Деянието е извършено умишлено при форма на вината пряк умисъл и постигната специална цел – имотната облага е набавена, в резултат на разпоредителните действия от страна на постр. Д.. Настъпилият вредоносен резултат е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с деянието на подс. А..
Отделно от горното, СРС е пропуснал да осъди подс. А. да заплати ДТ върху уважения размер на гр. Иск., което няма пречка да бъде поправено в настоящото производство.
Що се касае до размера на определеното наказание, СОС счита, че същото е твърде либерално. Странно , че при наличието само на едно смекчаващо вината обстоятелства и три отегчаващи , СРС е определил размер на наказанието при превес на смекчаващите . Този порок също не може да бъде коригиран, поради липса на протест и от своя страна не може да доведе да връщане на делото за ново разглеждане.
При извършената въззивна проверка не бяха констатирани процесуални нарушения, които да водят до отмяна или изменение на присъдата.
С оглед на изложеното и на основание чл. 338 от НПК, Силистренски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 459/23.05.2012 г. постановено по НОХД № 289/12 г. по описа на СРС изцяло.
ОСЪЖДА подс. С.Д.А. да заплати по транзитната сметка на СОС сумата от 307,28 лв., представляваща ДТ върху уважения размер на гр. иск.
Решението не подлежи на обжалване.