№ 210
гр. Сливен, 29.04.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20232200100448 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищцата М. Ж. А., редовно призована, се явява лично.
Ищецът Д. В. А., редовно призован, се явява лично.
Ищецът Ж. В. А., редовно призован, се явява лично.
За тримата ищци се явява адв. Р. М. АК – София, с пълномощно
представено по делото.
Ответникът ЗК „Б.И.“ АД, редовно призован, се представлява от адв. Г.
Д., с пълномощно към отговора на ИМ.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални преки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
АДВ. М.: Поддържам ИМ и направените с нея доказателствени искания.
Моля да приемете представените доказателства. Поддържам искането за АТЕ,
СМЕ и СПЕ. Водя тримата допуснати свидетели за неимуществени вреди,
които са пред залата. Моля да им дадете възможност след запознаване с ДП,
което все още не е приобщено към настоящото дело, да посочим имена на
свидетели за механизма на ПТП.
1
АДВ. Д.: Оспорвам исковете. Поддържам възраженията, изложени в
отговор на ИМ. Поддържам доказателствените искания, направени с
отговора.
Съдът пристъпва към устен доклад на делото по реда на чл.146 от
ГПК.
Предявена е ИМ от М. Ж. А., Д. В. А. и Ж. В. А. срещу ЗД „Б.И.“ в
която се твърди, че на 24.07.23г. около 11:30 ч. на път II-66 км.9 +200 водачът
С.Д.С. на автомобил линейка марка и модел „Пежо Бокс-Интегра- ЖС“ при
движение със специален режим на движение застига и блъска л.а. марка и
модел „Фолксваген Голф“, управляван от В.Д. А., който намалява скоростта и
предприема завой наляво, с което реализира ПТП. При инцидента е
причинена смъртта на В.Д. А., който е съпруг на М. Ж. А. и баща на Д. В. А. и
Ж. В. А.. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП от
24.07.2023г. и образувано ДП № 1043/2023г. по описа на РУ Сливен. Твърди
се, че ищците и починалият са били сплотено и задружно семейство, силно се
обичали и били привързани един към друг. В. А. бил главата на семейството и
носел упора и подкрепа на своята съпруга и синове. Бил изключително добър
и грижовен съпруг и баща, и се стараел нищо да не липсва на семейството му.
Всичките му усилия били насочени към щастието и добруването на неговите
най-близки хора. Отношенията между починалия и съпругата му били
изградени на основата на взаимна любов, уважение и разбирателство. Двамата
успели да изградят здраво и щастливо семейство и нямали пререкания
помежду си в съвместния им брачен живот. С общи усиля и взаимна помощ
отгледали и възпитали двамата си синове. Обичали да прекарват времето си
заедно в дълги разговори, имали общи занимания и развлечения. Били
неразделни в ежедневието си и се подкрепяли във всичко. В атмосфера на
любов, подкрепа и споделяне В. А. е отгледал и възпитал своите синове, бил е
грижовен и всеотдаен родител изцяло посветен на отглеждането на своите
деца. В. бил до децата си във всеки важен момент от тяхното развитие и
изградил специална връзка със всеки от совите синове. Д. и Ж. общували
редовно с починалия, като често му споделяли проблемите и трудностите в
ежедневието си, и търсели мнението му и съветите. В негово лице те виждали
човек на когото можели да се доверят и знаели, че той никога не би ги
предал. Към момента ритъмът на живот на ищците е изцяло подчинен на
2
скръбта и голямата загуба. Съпругата е съкрушена от внезапната смърт на
съпруга си, непрекъснато мисли за случилото се, разстройва се лесно и плаче
постоянно. Станала е неспокойна и напрегната. Всичко в дома им й напомня
за починалия й партньор. Чувства се самотна и не може да свикне с мисълта,
че е загубила съпруга си. Страда от силно безпокойство и тревожност, и се
страхува от факта, че ще се наложи да прекара остатъка от живота си сама.
Загубата на В. се отразява и на неговите деца Д. и Ж.. Двамата изключително
тежко понасят смъртта на своя баща, починал така нелепо и неочаквано.
Мислят постоянно за него. Всеки път се разстройват говорейки и спомняйки
си за всички споделени с починалия щастливи преживявания. Д. е дълбоко
опечален, изпитва силна мъка и тъга. Станал е мрачен и е апатичен към
случващото се в ежедневието му. Затворил се е в себе си и страда безутешно.
Живо също приема много трудно загубата на своя баща. Чувства се унил и
безпомощен от смазващата мъка на случилото се. В неспокойните нощи често
сънува починалия, което силно го разстройва. Измъчва се от постоянно
чувство на напрежение и безпокойство. И двамата синове са ограничили
социалните си контакти, престанали са да излизат и да се срещат с познати и
нямат настроение за нищо. Съгласно чл.380 от КЗ ищците са депозирали пред
ответното застрахователно дружество искане за извън съдебно изплащане на
справедливо обезщетение. Към настоящия момент такова не е определено и
изплатено. Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови решение, с
което присъди на всеки от ищците обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на по 160 000 лева за всеки от тях, ведно със
законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
уведомяване на застрахователя – 09.08.2023г. до окончателното изплащане на
задължението. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски.
ИМ е връчена редовно на ответното дружество. В законоустановения
срок е депозиран писмен отговор, в който не се оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите за процесния автомобил марка „Пежо“. Не се оспорва, че на
24.07.2023г. е настъпило ПТП с участието на посочения автомобил. Оспорват
се исковете, като неоснователни, а претендирания размер на обезщетенията,
като прекомерно завишен. Оспорват се твърденията на ищците за търпените
неимуществени вреди от тях под формата на изживян стрес и душевни
страдания от загубата на починалия. Оспорват се предявените искове по
3
размер, като се твърди, че претендираната сума от по 160 000 лева за всеки от
ищците е силно завишена и не отговаря на трайно установена практика на
съдилищата. Твърди се, че смъртта на В. А. не е резултат единствено на
виновното поведение на водача на л.а., а е налице съпричиняване от страна на
пострадалия. Същият не е бил с поставен обезопасителен колан към момента
на настъпване на процесното ПТП. Уврежданията, причинили смъртта, са в
резултат на съприкосновение на тялото му с различни части от купето на
автомобила, поради това, че същото не е било обездвижено с поставяне на
обезопасителен колан. В случай че пострадалият е бил с поставен
обезопасителен колан се твърди, че не биха настъпили травмите,
предизвикали смъртта му. Предвид гореизложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да отхвърли исковете претенции, като
неоснователни и недоказани. Евентуално да бъде намален размера на
претендираните обезщетения, с оглед наведените възражения. Претендира се
присъждане на деловодни разноски.
Правно основание на претендираните права – чл.432 ал.1, вр. чл.380 от
КЗ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – настъпилото
ПТП на 24.07.2023г., както и валидно сключената застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите по отношение на л.а. линейка марка „Пежо“.
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищците следва да ангажират доказателства и проведат пълно и главно
доказване по отношение на механизма на процесното ПТП, причинно-
следствената връзка със смъртта на починалия, претърпените неимуществени
вреди - душевни болки и страдания по вид и интензитет, отправянето на
извънсъдебна претенция към ответното застрахователно дружество.
Ответникът следва да ангажира доказателства във връзка с наведените
от него възражения по отношение на механизма на процесното ПТП, както и
по отношение на съпричиняването на вредоносния резултат, а именно липсата
на поставен обезопасителен колан.
СТРАНИТЕ: Нямаме възражения по доклада.
4
Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на водените свидетели.
САМОЛИЧНОСТ на свидетелката:
С.Ж.Г.- 60г., българин, български гражданин, със средно образование,
вдовица, неосъждана, сестра на ищцата М. А..
СВИД. Г.: Желая да свидетелствам.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
свидетелката обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Не помня точно от колко гони живеят заедно
сестра ми и В., но поне 40 години. Ожениха се по любов. Създадоха едно
здраво семейство. Винаги са се разбирали, подкрепяха се, разчитаха един на
друг. В семейството имаше спокойствие. Не съм ги видяла да се карат.
Винаги са живели заедно. Грижеха се един за друг. След раждането на децата
в грижата за тях активно участваше и В.. Разговаряше с тях, водеше ги на
разходка. За тях баща им беше авторитет. Винаги разчитаха на него, винаги
ще ги подкрепи. Във всяко едно отношение ги подкрепяше. Те знаеха, че
винаги могат да разчитат на него. След като пораснаха и създадоха свои
семейства сестра ми и съпруга й започнаха да отглеждат животни. Синът им
Ж. не работи и те двамата до голяма степен поеха грижата за сина му, за да
отрасне детето, купуваха му, плащаха му екскурзии, но се грижеха и другите
си внучета. Ж. не работи, защото има заболяване, не мога да кажа какво е
точно, нещо мускулна атрофия, и не работи. Много често контактуваха
двамата, Ж. с баща си, на няколко дена ходеха да ги видят, те също ходеха
при тях. Внучетата често гостуваха при тях. Празниците винаги заедно
празнуваха и това продължава. В. много се гордееше с тях. Казваше, че е
отгледал достойни синове, с които се гордее. Аз не бях в Сливен в деня на
катастрофата. Сестра ми ми се обади от болницата, че е станала катастрофа и
В. починал на място. Веднага дойдох в Сливен. Отидох в болницата. Тя беше
съкрушена, плачеше и се чудеше как ще продължи без него. Д. и Ж. ги видях
на следващия ден, когато отидох у тях. Погребението беше по-късно. Бяха
сломени, те почти не ми говореха. Не контактуват с никой. Бяха сломени. М.
се чувства сломена. Отивам да я видя, тя плаче непрекъснато, не иска да
излиза, казва че я е страх да върви. Каня я в къщи на гости тя не иска. Бяхме
много близки и сега сме близки, но тя не иска да идва в къщи, налага се аз да
ходя. Единственото й излизане е до близкия магазин. Казва, че не може, страх
5
я да върви, плаче непрекъснато и често ми говори за В.. И физически и
психически се чувства слаба. Моля я да отидем до магазин, а тя казва, не
може да върви. Преди катастрофата беше много активна. Те отглеждаха
животни, а това е усилен труд. Винаги са излизали, разхождаха се, идваха до
вкъщи. Активен живот имаха. Сега ми се оплаква ми се, че я боли много
гърба, непрекъснато, което я затруднява да върши домакинската си работи.
Тежка работа вече почти не може да върши. Сега не отглежда животни.
Всичко приключи. Сега живее при Ж.. След смъртта на В. тя се премести при
Ж., защото не може да отглежда вече животни и да живее сама. Ж., виждам го
и той съкрушен мисля, че се чувства. Преди и той идваше много често вкъщи,
събирахме се. Сега срещите ни много оредяха. Аз ходя да ги виждам. Ако ме
помолят нещо да им купя, защото не могат двамата, аз ходя да им купувам
неща и им ги нося. Виждала съм Ж. да плаче, често, особено когато говори за
баща си плаче. Ж. сам отглежда сина си, защото съпругата му почина. Д. и
той има здравословни проблеми. Също е съкрушен. Те живеят малко по-
далече, не мога да го виждам често, но когато го видя и той като Ж., когато си
спомни за баща си и му е много тежко. Тримата досега не са се събирали, вече
ще стане колко месеца не са се събирали. В. А. беше човек на когото винаги
можеше да се разчита. Когато и да го потърся за помощ знаем, че той ще се
отзове и ще помогне. Спокоен, весел, не създаваше конфликти. Винаги сме се
разбирали и уважавали.
Аз живея в гр.Сливен на ул. Д. П.. На 10 минути път е от сестра ми.
Винаги съм поддържала контакт с тях. Сега на този етап поне веднъж в
седмицата ходя да ги видя, а преди смъртта може би на месец. Те живееха
отделно. Голямото дете на Д. е на 10 г., значи преди 11-12 г. е сключил брак,
не мога да кажа точно. След брака си той не продължи да живее с родителите
си. Има съпруга и две деца на 10г. и на 7г. Ж. с Андрианчето живееха заедно.
В. е синът му. Той беше роден когато те сключиха брак. В. е на 16г. Те не
правиха сватба. Т.е. повече от 16г. живеят заедно. Те живееха в къщата на
родителите си. Сестра ми и В. бяха вече отделени. Сестра ми и В. имат една
вила и живееха във вилата, за да могат там да отглеждат животни. Това е пътя
за с.Г., не мога да кажа местност. Ходила съм много често, но не знам как се
казва местността. Може би 20-тина години отглеждаха животни. Първо батко
отиде на вилата да отглежда животни, след това и сестра ми отиде.
Отглеждаха овце. Това налагаше постоянно той да е там. Той нямаше пастир,
6
той си ги отглеждаше и там си живееше. Сестра ми е била в автомобила, в
който е катастрофирал. Гърбът я боли и това е в резултат на катастрофата, от
удара, който се е получил.
Андрианка е жената на Ж.. Тя почина преди две години. Ж. сам живее с
детето си. Няма жена. Синовете може би на две седмици веднъж ходеха при
родителите си, но сестра ми и мъжът й идваха често, трябваше да си пазарят,
да видят децата и внуците си.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси към свидетелката. Да се освободи
от залата.
Съдът освободи свидетелката от залата.
САМОЛИЧНОСТ на свидетелката:
И.Д. А. – 47г., българин, български гражданин, със средно образование,
омъжена, неосъждана, съпруга на Д. А..
СВИД. А.: Желая да свидетелствам.
Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК,
свидетелката обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: От 12г. сме семейство с Д.. Д. и баща му имаха
перфектни отношения. С часове си говореха. Ние живеем отделно. Не съм
присъствала на скандали между родителите и синовете им. Празниците
празнувахме заедно, имени дни, рождени дни. Ние имахме нужда от тяхната
помощ. Аз имам две малки деца на 10г. и 7г. винаги са ги вземали от градина,
от училище, аз съм била на работа винаги са се отзовавали. М. и В. бяха като
всяка едно нормално семейство. Съпругът ми е много добре възпитан. Никога
не ме е обиждал, което е пример от баща му. Това, което е виждал в
семейството си така се държи и с мен. Всеки ден се чуваха по телефона с
баща си, искал помощ от баща си и от майка си. На следващия ден след
катастрофата щяхме да ходим на море. Той беше с малката ми дъщеря.
Мисля, че свекърва ми звънна на Ж. и така разбрахме за случилото се. Мисля,
че в болницата Д. видя за първи път майка си и разбра за смъртта на баща си.
Д. го видях след като свършиха в болницата и се чухме по телефона.
Говореше малко несвързано. Първо ми каза, че и двамата са загинали на
място, а той е говорил с майка си, така говореше, което означава, че е бил в
7
тотален шок. След етърва ми това беше втория удар, който получава за една
година. Етърва ми също почина. Ж. по същия начин и от смъртта на неговата
съпруга, и след това и баща му. Губят една опора. Изнервени са. Моят съпруг
си смени и длъжността, защото не можеше да издържа на напрежение, да се
занимава с много хора. Беше началник тъкачен цех. Стана изнервен и не му се
говори с хората, затворен е. Нямат желание за срещи, за празненства, за
социални контакти. При Ж. промяната е, че не излиза никъде, затворил се е в
себе си тотално. Майка му живее при него. Взаимно си помагат. Правят
помени, ходят на гробищата, поддържат гроба, направиха паметник синовете.
Паметник се прави на годината по принцип. Д. много по-трудно споделя в
момента. Тежко му е. Свекърва ми М. предполагам, че й е много трудно,
защото аз съм по-далеч. Много често чувам, че и тя искала да бъде с него на
едно. Свекърът ми беше прекрасен човек, децата още го издирват и го търсят.
Те вече бяха отишли на вилата, когато ние с Д. се оженихме. Свекъра ми и в
кв. К. живееше, но понеже се занимаваха с животни и живееха и на вилата.
Когато се оженихме тогава се изместихме с Д.. Когато сключихме брак те
вече живееха на вилата. Живееха и на двете места. Свекърва ми тогава
помагаше на девер ми с малкото дете. Доста често се виждахме, а и след като
звънна и веднага идва да вземе децата.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката. Да се освободи от
залата.
Съдът освободи свидетелката от залата.
САМОЛИЧНОСТ на свидетелката:
Д.В.М. – 38г., българин, български гражданин, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност, обещава да говори
истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Семейни приятели сме с Ж.. Ж. разбра за
случилото се по телефона. Аз говорих с него по телефона, тъй като точно в
този момент той не се чувстваше добре, заради здравословното му състояние
и ми каза да изчакам, че майка му му звъни. Чакал ги да дойдат. Затворихме.
Нямаше и минута и ми върна обаждане. Той просто не можеше да говори.
Казваше „баща ми, баща ми, баща ми почина“. Беше в шок. Аз отидох до тях.
Той не знаеше къде се намира. Беше изпаднал в страшна депресия. Струваха
8
и година на съпругата му. След това и тази трагедия с баща му. Той
психически не е добре. Не иска да излиза, постоянно плаче. Не иска да яде,
беше отказал да се храни известно време. Ако не отида да настоявам да го
изкарам сред хора няма да излезе. От детството го познавам. Баща му беше
страхотен човек. Чичо В. беше баща за пример. Той беше идол за Ж.. Ж. му
подражаваше постоянно. Споделяше му всичко, всяка вечер се чуваха. Имаха
много специална и силна връзка, като баща и син. Никога не съм ги виждала
скарани. След смъртта на съпругата му той намери опора в родителите си.
Цялото му семейство му бяха опора. Той имаше много голяма нужда от нас.
Аз съм кръстница на детето му. Детето ходеше често при майка му и баща му.
Ж. не беше в състояние. Те и тримата винаги са си споделяли неща. Ако
имаше някаква дразга между двамата братя, ежедневна, винаги баща им им
даваше съвет, винаги казваше кой е прав в ситуацията. Никога не са имали
скандал. Винаги са се разбирали, като приятели. Не бяха като баща и син, а
като приятели. Приятелски и бащини отношения имаха. След смъртта и
състоянието на Д. също се влоши. Спря работа. И на него здравословно не му
се отрази добре. За М., не знам тази жена как се справя. Тя сега живее при Ж..
Двамата се грижат един за друг и М. им помага. Болката и мъката не е
намаляла и едва ли ще намалее. Не мога да кажа кога точно се преместиха във
вилата, мисля че след като се роди детето на Ж.. Може би от 15 години
живеят на вилата. Но разстоянието между вилата и къщата им е може би 10
минути, те почти всеки ден си бяха в къщи. На вилата те отглеждаха животни.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси.
Съдът освободи свидетелката от залата.
Съдът констатира, че двукратно е изискал материалите по ДП №
1043/2023г. по описа на РУ Сливен, като по делото са приложени две писма-
отговор, в които е посочено, че поради извършване на следствени действия по
разследване, материалите не могат да бъдат разгласявани. Към отговора е
приложено Постановление с дата 27.02.2024г. за привличане на обвиняем
С.Д.С. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343а, ал.1 б.“г“, вр. чл.343,
ал.3 предл.4 б.“б“, предл.1, вр. ал.1 б.“в“, вр. чл.342 ал.1 от НК. Предвид това,
че описаното ПТП е идентично с описаното в ИМ, като в качеството на
обвиняем е привлечено лицето С.Д.С. като причинител на процесното ПТП -
водач на автомобил линейка „Пежо Бокс-Интегра-ЖС“, съдът намира, че са
9
налице условията на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК, с оглед на което
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА производството по гр. дело № 448/2023г. по описа на ОС
Сливен до приключване с влязъл в сила съдебен акт по ДП № 1043/2023г. по
описа на РУ МВР Сливен, вх. № 1354/23г. на ОП Сливен.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от
днес за страните.
Да се извършват ежемесечни справки относно движението и
приключването на наказателното производство по ДП № 1043/2023г. по описа
на РУ МВР Сливен, вх. № 1354/23г. на ОП Сливен.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10:50 часа.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
10