Р Е Ш Е Н И Е
№ 62 / 14.7.2020
г.
гр. Карнобат
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД
КАРНОБАТ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На десети юни две хиляди и двадесета година
в публичното
заседание в следния състав :
Районен съдия : Георги Добрев
при
секретаря Галина Милкова
като
разгледа докладваното от съдия Добрев н.
а. х. д. № 99 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по повод постъпила жалба от Р.А.Ч.,*** със съдебен адрес *** Симеон Първи №
102, ет. 1, ап. 2, чрез адв. Т.Д. против
наказателно постановление № 454а-11 / 07.
04. 2020г. на Началник на РУ Сунгурларе.
С
посоченото наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 2000 /хиляда/ лева на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 212 от ЗОБВВПИ. По съображения изложени
в жалбата е поискана отмяна на издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание подадената жалба се поддържа от процесуален представител на
жалбоподателя. Сочат се процесуални нарушения, както и нарушение на материалния
закон. Желае се отмяна на атакуваното наказателно постановление, както и
присъждане на направените разходи за адвокатски хонорар.
В
съдебно заседание АНО се явява, не оспорва жалбата. Желае да се потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът
установи, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което
е процесуално допустима.
Районен съд - Карнобат, след като
анализира събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното :
Обжалваното от жалбоподателя Р.А.Ч. наказателно
постановление № 454а-11 / 07. 04. 2020г. на Началник на РУ Сунгурларе е издадено въз
основа на акт за установяване на административно нарушение h5ha– 11 /
07. 04. 2020 г. съставен от мл. ПИ КОС при Районно управление – Сунгурларе и е
с бланков № 501812. Видно от приложените към преписката материали по ДП № 159 /
2018 г. по описа на РУ- Сунгурларе, пр. вх. № 675 / 2018 г. по описа на РП-
Карнобат, АУАН е съставен след като
производството е било прекратено от прокурор при РП- Карнобат, с постановление
от 11. 03. 2020 г.. В постановлението наблюдаващият прокурор е приел, че по
делото липсват доказателства жалбоподателя Ч. да е предал умишлено
огнестрелното си оръжие и боеприпаси на Х.Я.И., който е нямал разрешение за придобиването
му, поради което извършеното деяние не съставлява престъпление по чл. 339, ал.
3 от НК. Прието е също така, че липсват доказателства за извършено от Х.Я.И.
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, поради което образуваното досъдебно
производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК наказателното
производство е прекратено.
След
прекратяването на наказателното производство е съставен посочения по горе АУАН въз основа на който е
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Както
в АУАН, така и в НП е посочено, че същите се издават против Р.А.Ч., за това, че
на 22. 07. 2018 г. , около 01, 30 часа на разклона за селата Везенково, Есен,
Велислав общ. Сунгурларе в лек автомобил „**** е допуснал достъп на друго лице до собственото си ловно, нарезно, огнестрелно оръжие „ТИККА“,
кал. 300-уинчестър, Магнум, номер „L 18690“
с монтирани на него : оптика марка „Shirstone“
и фенер марка „Olight„ а именно на лицето Х.Я.И.,
ЕГН **********, живущ ***, ****, с което е нарушил чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВП,
наказуем по чл. 212 от ЗОБВВПИ.
В
обжалваното наказателно постановление е записано, че на основание чл. 53, ал. 1
от ЗАНН и чл. 212 от ЗОБВВПИ се налага на Р.А.Ч. глоба в размер на 2000 /
хиляда/ лева.
Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
От
процесуална страна, съдът констатира, че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които водят до опорочаване на административно-наказателното
производство по налагане на административното наказание на жалбоподателят. Атакуваното
наказателно постановление на Началник РУ Сунгурларе е издадено в нарушение на нормата
на чл. 57 , ал. 1, т. 7 от ЗАНН, според
която вида и размера на наказанието са задължителни реквизити на всяко едно
наказателно постановление. Това е така, защото санкционираното лице следва да е
наясно освен с вмененото му
административно нарушение и със законните разпоредби, които АНО счита за
нарушени, така също и с вида и размера на наложеното му наказание. Всяко
нарушение на тази разпоредба води до невъзможност на наказания да организира
правилно и адекватно защитата си. В
настоящия случай е посочен вида на наложеното наказание „Глоба“, но е налице
съществено противоречие относно размера на тази глоба, като с цифри е записано,
че размера и е 2000 лева, а с думи размера е определен на хиляда лева.
Въпросната неяснота не е възможно да се изведе от съда по тълкувателен път, тъй
като в санкционната норма посочена в НП, а именно чл. 212 от ЗОБВВПИ
съществуват и двете наказания. В посочената норма е записано „За нарушение на
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2000
лв…..“.
Не е допустимо некоректно посоченият размер
на наказанието за извършено административно нарушение да бъде изясняван,
променян или поправян в процеса на съдебното обжалване на наказателното
постановление. Допуснатото
нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно, поради което същото не следва да се обсъжда по същество.
Относно
присъждането на разноските.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед
изхода на делото такива се дължат на жалбоподателя. Последният, чрез
процесуалния си представител е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 200 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, представен
в съдебно заседание е посочено, че претендираното възнаграждение е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата
на чл. 63, ал. 3 З от ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 от АПК, която
гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т.
6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен
орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Бургас като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ,
наказателно постановление № 454а-11 / 07. 04. 2020г. на
Началник на РУ Сунгурларе, с което на Р.А.Ч., ЕГН **********,*** за
нарушение на чл. 59, ал. 1 от ЗОБВВП на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 212
от ЗОБВВПИ е наложено наказание глоба в размер на 2000 (хиляда)
лева.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ– БУРГАС да
заплати на Р.А.Ч., ЕГН ********** сумата от 200 (двеста) лева, представляваща разноски по делото.
НАСТОЯЩОТО
РЕШЕНИЕ подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.
Районен съдия :