№ 1071
гр. София, 07.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601088 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр.с чл. 341, ал. 2 НПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд, НО, 27. първоинстанционен състав от
27.9.2021 г. по н.ч.д. № 3440/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Е.
Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част (в размер на 9
месеца и 1 ден) от наказанието лишаване от свобода – цялото в размер на 4 години,
определено му по н.о.х.д. № 856/2018 г. на РС Сливен за извършено престъпление по чл.
206, ал. 3, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 1 НК.
В жалбите, подадени от осъдения и от служебно назначения му защитник адвокат И. И., се
оспорват крайните изводи на първата инстанция за неоснователност на искането за
предсрочно условно освобождаване на лишения от свобода Я.. Излагат се доводи за това: че
е настъпило поправяне на осъдения, тъй като престоя му в затвора му е повлиял да води
законосъобразен живот; че е отказал да работи, тъй като разбрал, че не може да изпълни
заложените цели по плана на присъдата, поради това, че лишените от свобода, които са
чужденци били поставени в по-неблагоприятно положение от българските граждани; че
предсрочното му освобождаване ще му позволи да бъде със семейството си и ще облекчи
българския данъкоплатец от издръжката му в затвора; наложените дисциплинарни наказания
не са за тежки нарушения; че това първия му престой в местата за лишаване от свобода. В
жалбите се отправя искане за отмяна на определението на градския съд и за постановяване
на ново, с което Я. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наказанието.
1
Софийски апелативен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата, събраните
по делото материали и атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Фактите по делото са установени от първоинстанционния съд в тяхната пълнота и при
спазване на процесуалните изисквания, предвидени в особеното производство на глава 35,
раздел 1 от НПК. В резултат на законосъобразно приобщените доказателствени материали
съставът на градския съд правилно е приел, че лишеният от свобода Е. Я. е постъпил в
затвора гр. Варна на 19.03.2019 г. за изтърпяване на наказание в размер на 4 години
лишаване от свобода, наложено му по н.о.х.д. № 856/2018 г. на РС Сливен. Това е първият
престой на Я. в местата за лишаване от свобода. Приведен е в ЗО „Казичене“ на 13.05.2019
г. Трудово устроен на 28.06.2019 г. на длъжност – работник в затворническа кухня. На
4.02.2020 г. е освободен от работа по собствено желание. Наказван е многократно – със
заповед № 133/20.08.2019 г., № 41/6.03.2020 г., № 156/13.10.2020 г. и № 183/4.12.2020 г.
Всички наказания са наложени за притежание на забранени вещи.
Първоначалната оценка за риск от рецидив е 40 точки и към момента е завишена на 44
точки. Повишението е в областите – начин на живот – завишение от 4 та 10 точки, тъй като
търгува със стоки в местата за лишаване от свобода и не желае да участва в
общопенетенциарни дейности и в уменията за мислене – от 7 на 9 точки.
Среден е рискът от вреди за обществото, а за персонала в затвора е нисък.
Към датата на провеждане на първоинстанционното производство (27.9.2021 г.) осъденият
Я. е изтърпял общо 3 години, 2 месеца и 29 дни, от които фактически 2 години, 11 месеца и
29 дни и от работа 3 месеца. Остатъкът за изтърпяване към същата дата е 9 месеца и 1 ден.
От докладите и становищата на длъжностните лица, които са ангажирани в поправителния
процес по отношение на лишения от свобода, се установява, че процесът на промяна не е
завършил, констатирани са проблемни зони, които изискват продължаване на работата с
него.
В доклада на ИСДВР И. са посочени редица ясно изразени дефицити в зоните, които се
отнасят до начина на живот и обкръжението на осъдения и уменията за мислене.
Установено е, че Я. отказва да работи, не спазва режимните условия, за което е наказван
многократно, рискът от повторяемост на престъпното поведение вместо да се намалява се
увеличава, а рискът от вреди за обществото е среден. В този смисъл за преодоляване на
посочените дефицити е необходимо корекционната работа с лишения от свобода да
продължи в условията на местата за лишаване от свобода.
Подобни изводи се съдържат и в становищата на началника на затвора гр. София и на
началника на ЗО „Казичене“, в които се дава негативна оценка за поправянето на лишения
от свобода Я., като аргументите повтарят, посочените в доклада на ИСДВР И..
2
При така установените данни изводът на първоинстанционния съд, че не са налице
предпоставките на чл. 70, ал. 1 НК, САС намира за правилен и законосъобразен.
Градският съд е приел за безспорно съществуването на първата предпоставка, тъй като от
представената от администрацията на затвора в гр. София справка е било видно, че
осъденият Е. Я. е изтърпял повече от половината от наложеното му с присъдата наказание от
4 години лишаване от свобода. Това обстоятелство е несъмнено.
Доколкото правилно решаващият първи съд е концентрирал усилията си върху наличието на
втората предпоставка по чл. 70 НК, въззивният съд също извърши оценка за нейното
съществуване. В тази връзка първият съд вярно е приел, че тази предпоставка отсъства, тъй
като липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения. Градският съд се е
доверил на отрицателното становище на затворническата администрация за приложението
на чл. 70 от НК и освен него е направил собствен извод, че стартиралият поправителен
процес при Е. Я. не е достатъчно убедителен и той не следва да бъде предсрочно освободен.
Оценката на осъдения по чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС и работата по индивидуалния план за
изпълнение на присъдата спрямо него следва да бъдат кредитирани с доверие, защото не се
опровергават от други доказателства по делото. В тази връзка бяха оценени стойностите на
риска от рецидив при осъдения – 44 точки, които са в средните нива и се завишават след
постъпване на лицето в пенитенциарното заведение. Бе съобразено от състава на САС
обстоятелството, че осъденият практически отказва да се подчинява режимните условия, не
работи и нарушавана наложените забрани. Освен това, представителите на администрацията
в затвора установяват редица дефицитни зони, преодоляването на които изисква
продължителна и задълбочена корекционна работа с осъденото лице. В противен случай
съществува обоснован риск от завръщането му към стари обществено опасни модели на
поведение при излизане от средата на затвора.
По изложените съображения съставът на САС прие, че осъденият Е. Я. не е дал и
доказателства за поправянето си и в този смисъл, че не би представлявал риск за ново
престъпно поведение. Като законосъобразно издадено в този смисъл атакуваното
определение следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, Софийски апелативен съд, Наказателно
отделение, II състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд, НО, 27. първоинстанционен
състав от 27.9.2021 г. по н.ч.д. № 3440/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на
3
осъдения Е. Я. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част (в
размер на 9 месеца и 1 ден) от наказанието лишаване от свобода – цялото в размер на 4
години, определено му по н.о.х.д. № 856/2018 г. на РС Сливен за извършено престъпление
по чл. 206, ал. 3, пр. 1 вр. с ал. 1, пр. 1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4