Присъда по дело №199/2023 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 13
Дата: 23 май 2023 г. (в сила от 8 юни 2023 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20235620200199
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 април 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 13
гр. Свиленград, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниПанайот Ив. Панайотов

заседатели:Руска М. Георгиева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
и прокурора М. Н. С.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20235620200199 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. Н. М., роден на ********** година в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
**********, област Хасково, вдовец, с основно образование, ЕГН
**********, неосъждан – реабилитиран, ЗА ВИНОВЕН в това, че в периода
от 19.10.2022 година до 24.10.2022 година, включително, при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на моторно превозно средство -
товарен автомобил марка „Ивеко” с държавен регистрационен № Х 60 49 ВТ,
негова собственост,
- на 19.10.2022 година в местността „Табите” в землището на град
Любимец, област Хасково, лично и чрез посредственото извършителство на
други неустановени лица отнел чужди движими вещи – 1 300 килограма
грозде сорт „Мавруд” на стойност 1 560 лв. от владението на „ТТ” ЕООД без
1
съгласието на негов представител и
- на 24.10.2022 година в местността „Табите” в землището на град
Любимец, област Хасково, лично и чрез посредственото извършителство на
****************, всички от град Любимец, област Хасково, направил опит
да отнеме чужди движими вещи – 687.50 килограма грозде сорт „Мавруд” на
стойност 825 лв. от владението на „ТТ” ЕООД без съгласието на негов
представител, като деянието е останало недовършено по независещи от него
причини,
всичко на обща стойност 2 385 лв., с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1
от НК, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл.
26, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и 3 (три) месеца,
като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така определеното наказание
„Лишаване от свобода” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния размер на
наказанието „Лишаване от свобода” на 10 (десет) месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на така
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години,
считано от влизане в сила на Присъдата.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА А. Н. М., роден на
********** година в град Свиленград, област Хасково, българин, български
гражданин, живущ в град **********, област Хасково, вдовец, с основно
образование, ЕГН **********, неосъждан – реабилитиран, ДА ЗАПЛАТИ по
Републиканския бюджет направените по делото разноски в размер на 212.85
лв. (двеста и дванадесет лева и осемдесет и пет стотинки), представляващи
такива за изготвяне на Оценъчна експертиза, вносими по сметка на ОДМВР –
Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5
лв. (пет лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по
сметката на Районен съд - Свиленград.
На основание чл. 53, ал. 1, т. 1, б. „а” от НК, ОТНЕМА в полза на
Държавата 13 броя сини найлонови чували, 1 брой зелен найлонов чувал и 11
броя черни найлонови чували, които да се унищожат поради ниската им
стойност, което да стане съгласно чл. 133 от ПАС.
На основание чл. 53, ал. 1, т. 1, б. „а” от НК, ОТНЕМА в полза на
2
Държавата товарен автомобил марка „Ивеко” с държавен регистрационен №
Х 60 49 ВТ, ведно 2 броя ключове и Свидетелство за регистрация, част I.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 13 от 23.05.2023 година
по НОХД № 199/2023 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
441/2022 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 4836/2022
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, М. С. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград,
повдига обвинение на А. Н. М., роден на ********** година в град
Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в град
**************************, вдовец, с основно образование, ЕГН
**********, неосъждан – реабилитиран, за това, че в периода от 19.10.2022
година до 24.10.2022 година, включително, при условията на продължавано
престъпление, чрез използване на моторно превозно средство (МПС) -
товарен автомобил марка „Ивеко” с държавен регистрационен №
***************, негова собственост,
- на 19.10.2022 година в местността „Табите” в землището на град
Любимец, област Хасково, лично и чрез посредственото извършителство на
други неустановени лица отнел чужди движими вещи – 1 300 килограма
грозде сорт „Мавруд” на стойност 1 560 лв. от владението на „ТТ” ЕООД без
съгласието на негов представител и
- на 24.10.2022 година в местността „Табите” в землището на град
Любимец, област Хасково, лично и чрез посредственото извършителство на
Р.Д.С., Г.Р.Д., С.М.Х., М.С.А., В.Т.К., Р.А.М., Д.А.А., Д.А.А., М.С.К. и И.Р.С.,
всички от град Любимец, област Хасково, направил опит да отнеме чужди
движими вещи – 687.50 килограма грозде сорт „Мавруд” на стойност 825 лв.
от владението на „ТТ” ЕООД без съгласието на негов представител, като
деянието е останало недовършено по независещи от него причини,
всичко на обща стойност 2 385 лв., с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1
от НК.
В съдебно заседание подсъдимият и служебният му защитник –
адвокат И. Б., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на минимално или около минамалното по размер наказание „Лишаване от
свобода” при условията на чл. 54 от НК и с приложението на чл. 58а от НК
при наличието на смекчаващи вината обстоятелства, като бъде приложена и
разпоредбата на чл. 66 от НК.
В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от
1
защитника си, а при дадената му последна дума моли да му бъде наложено
минимално наказание. Изразява съжалението си по отношение на случилото
се и искрено се разкайва.
Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград
Прокурор М. С. в хода на съдебните прения поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано
от обективна и субективна страна по отношение на подсъдимия, при изцяло
потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на
процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен
признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация,
така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия.
Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и
осъждането му, като бъде наложено предвиденото в чл. 195, ал. 1 от НК
наказание „Лишаване от свобода” около минимума, което да се
индивидуализира при условията на чл. 54 от НК и с приложението на
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Веществените доказателства предлага да
бъдат отнети в полза на държавата като чувалите бъдат унищожени, а
разноските – да се възложат на подсъдимия.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в ДП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в
хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№
230502005000200542 от 02.05.2023 година, издадена от Бюро за съдимост при
Районен съд – Свиленград, подсъдимият не е осъждан – реабилитиран е.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият няма доходи,
2
притежава дворно место и постройка в град Любимец и е собственик на
процесното МПС, не дължи издръжка на ненавършили пълнолетие деца.
Съгласно Характеристика, изготвена от ПИ Н.К., подсъдимият има
криминалистическа и съдебна регистрации, контактува с
криминалнопроявени и осъждани лица, склонен е към извършване на
противообществени прояви и нарушения на обществения ред.
На неустановена дата, десетина дни преди 19.10.2022 година,
подсъдимият (по прякор Салама) среща случайно негов познат, а именно:
свидетелят А.Д.П. (по прякор А. Бъчваря) в село Георги Добрево, област
Хасково. Свидетелят П., заявява на М., че ще му трябва черно грозде, тъй като
има само бяло и ако намери от някъде има интерес да купи. На 19.10.2022
година М. пристига в село Лозен на ракиения казан, който държи свидетеля
П. с процесния товарен автомобил и му казва да му даде 20 найлонови
чувала, обяснявайки му, че работи на някакъв човек, който му оставил
няколко реда грозде, което да обере и така да си вземе надницата за
положения труд, което не отговаря на истината, тъй като подсъдимият решил
да открадне гроздето от лозовите масиви на „ТТ” ЕООД без съгласието на
негов представител, а след това да го продаде на свидетеля П.. За целта
подсъдимият се придвижва с процесния товарен автомобил като намира и
взема няколко малолетни деца (неустановени по делото), с които да наберат
гроздето. През деня на 19.10.2022 година подсъдимият и неустановените по
делото малолетни лица, крадат 1 300 килограма грозде сорт „Мавруд”, което
набират и поставят в чувалите, които свидетелят П. по-рано сутринта на
същия ден му дал, от местността „Табите” в землището на град Любимец от
масивите с лозови насаждения на „ТТ” ЕООД. Същият ден подсъдимият носи
гроздето на свидетеля П., който го харесва и купува цялото количество за
сумата от 520 лв., които дава на подсъдимия. Още същата вечер свидетелят П.
смила гроздето за джибри.
На 24.10.2022 година подсъдимият решава да отиде още веднъж и да
открадне от същия лозов масив още грозде. За целта се снабдява с празни
полиетиленови чували - 25 броя и отива в махалата на град Любимец, където
съобщава, че търси работници за бране на грозде, на които обещава да плати
на чувал набрано грозде по 5 лв. Желание изявяват лицата Р.Д.С., Г.Р.Д.,
С.М.Х. (малолетна), М.С.А., В.Т.К., Р.А.М. (малолетен), Д.А.А., Д.А.А.
(малолетен), М.С.К. и И.Р.С., които се качват в микробуса на подсъдимия, с
който последният ги откарва до лозовия масив в местността „Табите” в
землището на град Любимец, който е стопанисван от „ТТ” ЕООД. На някои
от лицата подсъдимият обяснява, че ще правят „тараш” и няма проблем; на
други - че лозето е изоставено. Подсъдимият посочва от къде да се бере, като
това са редове, от където не е брано грозде. Подсъдимият е в един от
редовете, когато забелязва приближаващ се автомобил и вика на останалите
да се съберат при микробуса.
Представители на дружеството - собственик на лозовите насаждения
установяват кражба и засилват бдителността и охраната в масива, чиято
3
беритба още не била започнала. В тази връзка малко преди обед на 24.10.2022
година пазач на лозовия масив в местността „Табите” съобщава на търговския
директор на „Тера – 95” ООД - собственик на „ТТ” ЕООД (видно от
Справката от Търговския регистър), че по средата на масива е навлязъл бял
микробус. Свидетелят С.Г.Г. - търговски директор на „Тера – 95” ООД (видно
от Справката за Трудовите му договори) отива по най-бързия начин с
автомобила си до лозята, като на място заварва процесния товарен автомобил,
а в редовете от лозови насаждения и подсъдимият. Когато го виждат децата
се разбягват, а възрастните остават на място между редовете в лозовия масив
и не казват нищо. В редовете има разпръснати полиетиленови празни чували,
които пдсъдимият е раздал на лицата, които взел за беритбата, за да пълнят в
тях набраното грозде. За установеното свидетелят Г. сигнализира органите на
МВР. На място идва полицейски патрул.
Извършен е оглед на местопроизшествие като е установено, че в
някои чували има набрано грозде от общо 10.75 килограма.
С Протокол от 24.10.2022 година процесният товарен автомобил,
ведно със Свидетелството му за регистрация, част I и 2 броя контактни
ключове, както и 25 броя полиетиленови (найлонови) чували на цвят сини,
черни и зелен и 10.75 килограма грозде сорт „Мавруд” са предадени
доброволно от подсъдимия (след което с Разписка гроздето е върнато на
собственика), който сочи, че е брал с процесния микробус и друг път (преди
няколко дни) грозде около тон от същия масив и го е продал на А. Бъчваря.
Приложени са Справки от Търговския регистър на дружеството-
собственик на лозовия масив и на дружеството-собственик на посоченото
дружество.
Според Заключението на назначената и изготвена Оценъчна, ведно
с Допълнитела експертиза обща стойност на предмета на престъплението
възлиза на сумата от 2 385 лв. (1 560 лв. е стойността на отнето количество
грозде с деянието на 19.10.2022 година и 825 лв. е стойността на количеството
грозде, за което е бил направен опит да бъде отнето на 24.10.2022 година).
Пазарната стойност на процесното МПС съгласно Заключението на
Автотехническата експертиза е в размер на 6 272.83 лв.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият не се признава за виновен по
предявеното му обвинение като обяснява, че гроздето, което продал на А.
Бъчваря било тараш от лозови масиви в землищата на селата Лозен, Георги
Добрево и Малко градище, а на 24.10.2022 година взел няколко човека, които
да берат тараш грозде в 5-6 чувала в процесния лозов масив (предният ден
видял работници, които беряли грозде на същото място), но на место видял,
че гроздето не е обрано и им казал да не слизат от микробуса и да не берат. В
съдебната фаза подсъдимият се признава за виновен, кто изтъква факти
относно влошеното сиздравословно състояние.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, назначена е и е изготвена Оценъчна, ведно с
4
Допълнителна и Автотехническа експертизи; извършени са огледи, ведно с
Фотоалбуми и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се
извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е
безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно
заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към
ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, събрани на ДП, включват: Молба, Протокол за доброволно предаване,
Пълномощни, Скици, Епикриза, издадена от „МБАЛ – Свиленград”,
Докладни записки, Свидетелство за регистрация, Заключение по Оценъчната
експертиза, ведно с Допълнителната такава, Справки за съдимост,
Характеристика, Протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с
Фотоалбуми, Декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, Разписка; както и събрани в съдебната фаза на процеса: Справка за
трудови договори на лицето С.Г.Г., Справка от НБД „Население” за лицето А.
Н. М. – пълни данни; Фиш за спешна медицинска помощ от 24.10.2022
година, издаден от Център за спешна медицинска помощ – Хасково, филиал
Любимец; Справка от АИС „КАТ” – МВР за процесния товарен автомобил,
Договор за покупко-продажба на процесното МПС; приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от
НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на
свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Х.С.А., Р.Д.С., М.С.А.,
А.Д.П., С.Г.Г., В.Д.К., В.К.К., И.А.Б., Д.Х.М., Г.Р.Д., С.М.Х., В. Т. К., И.Р.С.,
Д.А.А., М.С.К., Р. А. М. и Д.А.А., всички те материализирани в съответни
Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с
доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им,
корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими
се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на
формирането им. Разпитаните свидетели (изключая упълномощения
представител на ощетеното юридическо лице) са трети лица,
незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността
на полицейските служители, които само поради това си качество, макар и
обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове
съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните
по делото не се установява свидетелите – полицейски служители, да са се
намирали в някакви отношения с подсъдимия, поради което да целят
увреждането му, като му припишат престъпление, което не е
извършил.Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото,
механизмът на изпълнителните деяния, както и тяхното авторство са доказани
пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК,
което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени
5
към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите,
Протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с Албуми Протокол за
доброволно предаване, както и от Заключението на назначената и изготвена
Оценъчна експертиза, ведно с Допълнителна такава.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – огледи и експертизи,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващото се наказание.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по
извършените Оценъчна, ведно с Допълнителна такава и Автотехническа
експертизи, тъй като са извършени от вещи лица – специалисти с
необходимата квалификация и знания, включени в Списъка на специалистите,
утвърдени за вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната
власт за 2022 година и за 2023 година за съдебния район на Окръжен съд –
Хасково и на Административен съд – Хасково, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвените писмени Заключения
обективират необходимите данни, ползвани за оценката на откраднатите
вещи и процесното МПС и фактически констатации, поради което се явяват
обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни доказателства,
опровергаващи констатациите и Заключенията на вещите лица, поради това
Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите и
ползва същите при формирането на фактическите и правните си изводи.
Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон със Заключенията
на вещите лица.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
в съдебната фаза на процеса от страна на подсъдимия признание относно
всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и се подкрепя от
събраните безпротиворечиви доказателства, като на основание
6
императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това
самопризнание за изграждането на фактически и правни изводи при
постановяване на Присъдата.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетеля С.Г.Г., приобщени в тази инстанция като доказателство, макар и
същият да се явява упълномощен представител на ощетеното от деянито
юридическо лице, тъй като това a priori не е индиция за недостоверността на
твърденията му. Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по чл. 102 от НПК могат да бъдат установени с всички допустими
доказателствени средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително
определена доказателствена сила. Показанията на упълномощния
представител на ощетеното юридическо лице са важен източник на преки
доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото, както и поради претърпяните вреди от
престъплението. Настоящият сътав кредитира показанията на упълномощния
представител на ощетеното юридическо лице като обективни, безпристрастни
и логически последователни. Не е налице индиция за недостоверност на
показанията му.
Не се кредитират обясненията, дадени от подсъдимия на фазата на
ДП, тъй като в противоречие с всички останали доказателства, които Съдът
кредитира – в показанията си свидетеля М.С.А. сочи, че само на дата
24.10.2022 година е бил с подсъдимия да берат грозде, който му казал че е
тараш, като преди това не е бил с него, включително и за дърва в близост до
процесния лозов масив, от показанията на разпитаните свидетели става ясно,
че лицата, наети от подсъдимия да берат са били в лозивия масив и са
започнали работата по беритбата – в някои от чувалите е имало грозде, а не
както сочи подсъдимият, че били все още в процесния автомобил при
идването на свидетеля Г.; подсъдимият сочи за 5-6 чувала, които щели да
пълнят, но на място са открити много повече и някой от тях с грозде и
отделно от това свителите – около десетина човека, сочат че всеки е взел по
един чувал да бере грозде, от показанията на свидетеля В.Д.К. става ясно, че
подсъдимият не е брал грозде от негови лозови масиви, тъй като
отглежданите от него сортове са черно грозде сорт „Мерло” и бяло, а
предметът на престъплението включва черно грожде от сорта „Маврутд”.
Съдът прие, че направеното от страна на подсъдимия в съдебната фаза на
процеса признание относно всички релевантни факти по обвинението,
кореспондира и се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства,
като на основание разпоредбите на НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правни изводи относно периода,
мястото и изпълнителната форма на деянието и неговият механизъм на
извършване, както и авторството му.
7
Гореизложената фактическа обстановка се установява и от
веществените доказателства, приобщени в хода на съдебното следствие по
реда на чл. 284 от НПК.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадената правна квалификация на деянието на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си
подсъдимият А. Н. М. е осъществил състава на престъплението чл. 195, ал.
1, т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият А. Н. М. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 195, ал. 1,
т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна – в периода от 19.10.2022 година до 24.10.2022
година, включително, А. Н. М. при условията на продължавано престъпление,
чрез използване на МПС - товарен автомобил марка „Ивеко” с държавен
регистрационен № Х 60 49 ВТ, негова собственост, в местността „Табите” в
землището на град Любимец, област Хасково, на 19.10.2022 година лично и
чрез посредственото извършителство на други неустановени лица отнел
чужди движими вещи – 1 300 килограма грозде сорт „Мавруд” на стойност 1
560 лв. от владението на „ТТ” ЕООД без съгласието на негов представител и
на 24.10.2022 година лично и чрез посредственото извършителство на Р.Д.С.,
Г.Р.Д., С.М.Х., М.С.А., В.Т.К., Р.А.М., Д.А.А., Д.А.А., М.С.К. и И.Р.С.,
всички от град Любимец, област Хасково, направил опит да отнеме чужди
движими вещи – 687.50 килограма грозде сорт „Мавруд” на стойност 825 лв.
от владението на „ТТ” ЕООД без съгласието на негов представител, като
деянието е останало недовършено по независещи от него причини, всичко на
обща стойност 2 385 лв., с намерение противозаконно да ги присвои. Т.е. от
страна на подсъдимия е осъществено от обективна страна противозаконно
отнемане, респ. опит за отнемане владението на чужди движими вещи, без
съгласието на техния собственик и с намерение да бъдат противозаконно
присвоени – имал е лично участие при отнемането на вещите, както и във
фазата на установяване на трайна фактическа власт върху тях.
В случая е налице изпълнително деяние извършено и при
посредствено извършителство, тъй като деецът М. е нарушил съответната
наказателноправна норма, като си служи с други лица – свидетелите Р.Д.С.,
Г.Р.Д., С.М.Х., М.С.А., В.Т.К., Р.А.М., Д.А.А., Д.А.А., М.С.К. и И.Р.С., които
са действали без умишлена вина. Пълнолетните, респ. непълнолетните от
8
посочените свидетели макар и вменяеми и наказателноотговорни са
действали без вина и при пълна заблуда относно това какво точно грозде ще
берат, т.е действали са без каквато и да било представа, че вършат
престъпление, тъй като подсъдимият им е обяснил, че отиват да правят тараш
или пък да берат грозде от лозе, което е изоставено. Другата част от
посочените свидетели са малолетните, поради което и
наказателнонеотговорни.
Извършеното от подсъдимия престъпление е правилно
квалифицирано като продължавано, тъй като представлява една усложнената
престъпна дейност - извършени са две деяния, които осъществяват поотделно
един състав на едно и също престъпление - това против собствеността,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Обстоятелството, че деянията, включени в състава на
продължаваното престъпление, са извършени чрез използване на МПС -
товарен автомобил марка „Ивеко” с държавен регистрационен № ********,
собственост на подсъдимия, по смисъла на чл. 195, ал. 1 т. 4, предложение
първо от НК обосновава наличието на този квалифициращ белег в правната
квалификация на повдигнатото обвинение.
Едното от деянията, извършено от подсъдимия правилно е
квалифицирано като опит по смисъла на чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като е
останало недовършено в стадия опита поради независещи от дееца причини и
благодарение единствено на адекватната и своевременна намеса на свидетеля
С.Г. и на органите на Участък – Любимец (свидетелите В.К. и И.Б.). В
конкретния случай деянието е останало в стадия на опита, тъй като залавянето
на дееца е прекъснало изпълнителното деяние и довършването на
престъплението.
Престъплението правилно е квалифицирано като довършено, тъй
като деянието, което е останало недовършено не се отразява значително върху
характера на цялостната престъпна дейност.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
М. е годен субект на престъплението.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Той е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с ясното съзнание, че тези вещи
не му принадлежат и са чужди, но въпреки това ги е отнел и присвоил, респ.
направил опит за това, като е целял именно това. Осъществил е хладнокръвно
отнемането на движимите вещи, респ. опит за това. Т.е. съзнавал е, че с
деянието си, ще лиши от фактическа власт собственика на чуждите вещи,
9
предвиждал е преминаването на вещите в негова фактическа власт и е целял
да установи тази власт върху предмета на престъплението с цел последващо
разпореждане без правно основание лично и чрез посредственото
извършителство на неустановени по делото лица, на наказателно неотговорни
малолетни лица, както и на наказателното отговорни лица. В този смисъл
всички тези лица са действали като оръдие, без да съзнават изобщо
противоправността и наказуемостта на деянието си и обстоятелството, че в
действителност отнемат чужди движими вещи без съгласие на собственика и
без да знаят за намерението от страна на М. те да бъдат присвоени с цел
последващото разпореждане, което е и сторил за част от вещите.
По делото категорично и безспорно са доказани фактическите
действия по отнемане, респ. опит за отнемане на чужди движими вещи,
осъществени от страна на подсъдимия лично и чрез посредственото
извършителство на други лица, от тук и несъмнено установено е авторството
на престъплението.
Подсъдимият А. Н. М. е роден на ********** година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от
български произход. Живее в град Л., ул.„**************” № 71, област
Хасково. Вдовец е. С основно образование е. Не е осъждан – реабилитиран е.
Безработен е.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно: принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първия принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия престъпление в специалния текст на 195, ал. 1 от
НК се предвижда наказание наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1
година до 10 години. Съставът на престъплението има и специален минимум,
и специален максимум, непозволяващ замяната на наказанието „Лишаване от
свобода” с друг вид наказание.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
вината обстоятелства тежкото финансово, социално и семейно състояние на
пдсъдимия, влошеното му здравословно състояние, с направеното
самопризнание пред настоящия Съдебен състав на практика изразява и своята
критичност към противоправното си поведение, което смекчава вината му,
изразеното съжаление, искрено разкаяние, изявлението му, че за в бъдеще се
спазва правомерно поведение, липсата на наложени административни
наказания, напредналата му възраст, обстоятелството че е реабилитиран и
добросъвестното му процесуално поведение в съдебната фаза и във фазата на
10
ДП. Като отегчаващи вината обстоятелства се отчетоха извършване на
деянието чрез посредственото извършителство на наказателно неотговорни
лица и лошите му характеристични данни. Следва да се отчете и следното
обстоятелство – образователното му ниво също не може да се свърже с
очаквания за трайна заетост.
Обществената опасност на деянието не е завишена предвид начина
на извършване на кражбата – не се изискват особени умения и знания за
осъществяването й, както и предвид факта, че настоящият случай не се
различава по нищо от типичен случай на кражба; както и обществената
опасност на дееца предвид изложеното по–горе относно личността му.
Причини за извършване на престъплението са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия, незачитането на установения в страната
правен режим и неприкосновеността на собствеността на физическите и
юридическите лица, незачитане спокойствието на гражданите, липса на
морални задръжки, недобрият му социален статус и липсата на доходи, с
който да живее и да се издържа с оглед влошеното му здровословно
състояние.
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
следователно наказанието следва да се определи по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-
напред по общите правила и след това да се намали с една трета. Така
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са
многобройни, нито пък някое от тях е изключително, за да обоснове
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Деянието, извършено от
подсъдимия, разкрива една значително завишена степен на обществена
опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на
вида и размера на предвиденото за този вид престъпление наказание.
Поначало престъплението по чл. 195 от НК е с висока степен на обществена
опасност. В конкретния случай не са били проявени от дееца особена
изобретателност или находчивост предвид факта, че инкриминираната вещ се
е намирала в лозов масив. С оглед на така коментираните обстоятелства,
имащи значение за размера на отговорността, както и предвид разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК относно задължителното приложение на чл. 58а от
НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и
съобразявайки се с естеството на конкретните такива, Съдът постанови
Присъдата си, с която призна подсъдимия за виновен за престъплението по
чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 26, ал. 1 от НК и му наложи
справедливо наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК в размер малко
над минималния, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 3
месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размера на това
наказание с една трета и определи окончателния размер на наказанието
„Лишаване от свобода” в размер на 10 месеца. По-нататъшно намаляване на
този размер се явява неоправдано от гледна точка на защитата на
обществения интерес.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на
11
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, считано от
влизане в сила на Присъдата, тъй като наложеното наказание е до 3 години,
лицето не е осъждано (реабилитирано е) към датата на деянието и за
постигане на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия не е
необходимо да изтърпи наказанието ефективно.
Както вече бе посочено, Съдът в настоящия си състав намира, че не
са налице предпоставките за налагане на наказание при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за да преценява дали приложението му е по-
благоприятно за дееца, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, когато и най–лекото предвидено в чл. 195,
ал. 1 от НК наказание („Лишаване от свобода” в размер от 1 година до 10
години) ще бъде несъразмерно тежко.
Така индивидуализираното наказание ще въздейства в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия като предизвика положителни
промени в съзнанието и го мотивира към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с него подсъдимият ще бъдат предупреден, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще му даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството му за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирано така по вид и размер, наложеното наказание на
подсъдимия, Съдът прецени за необходимо, достатъчно и справедливо
наказание за постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл.
36 от НК, а именно: да се въздействува възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
Относно разноските:
По предявеното обвинение подсъдимият бе признат за виновен,
като при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по
Републиканския бюджет – сумата от 212.85 лв. – разноски от ДП, вносими по
сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК – държавна такса от 5 лв. в случай на
служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по сметката на Районен
съд – Свиленград.
Относно веществените доказателства:
На чл. 53, ал. 1, б. „а” от НК, 13 броя сини найлонови чували, 1 брой
зелен найлонов чувал и 11 броя черни найлонови чували следва да се отнемат
в полза на Държавата, тъй като принадлежат на подсъдимия и са били
предназначени, респ. са послужили за извършване на умишленото
престъпление и да се унищожат поради ниската им стойност, което да стане
12
съгласно чл. 133 от ПАС.
Съдът счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 53,
ал. 1, б. „а” от НК и по отношение на процесиня товарен автомобил марка
„Ивеко” с държавен регистрационен № ******************– собственост на
подсъдимия (видно от Свидетелство за регистрация, част I, Справката от НБД
„Население” относно семейното му положение и Договор за покупко-
продажба на МПС от дата 15.06.2021 година), защото в самата норма
законодателят изрично е посочил, че независимо от наказателната
отговорност, се отнемат в полза на Държавата определени вещи.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)
13
Съобщи за изтекли лични данни