№ 115
гр. Благоевград, 27.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело
№ 20241200501112 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Агенция „Пътна
инфраструктура”/АПИ/ чрез С. П. – началник отдел „Административно обслужване” при
Областно пътно управление-Благоевград, срещу Решение №220/23.08.2024г., постановено по
гр.д. № 402/2024г. по описа на РС- Сандански.
Наведени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решение,
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, като е за необоснованост, поради това че същото е постановено в противоречие на
действителното правно положение.
Оспорват се изводите на първоинстанционният съд, като се навеждат доводи, че видно от
мотивите към обжалваното решение, съставът на РС Сандански неправилно е приел, че са
налице при условията на кумулативност всички предпоставки, както и че вредата е пряко в
следствие от действие или бездействие на друго лице, от възложител на работа при и по
повод на изпълнението и.
Сочи се с жалбата, че ищецът с исковата молба претендира, че на 13.01.2023г., на АМ
„Струма“, на км. 148, в посока гр. София е настъпило ПТП, при което застрахованият
автомобил е блъснал внезапно излязло на пътното платно куче, вследствие на удара на
автомобила са нанесени вреди. С исковата молба се твърди, че от АПИ не е осигурена
защита на АМ „Струма“, чрез поставяне на предпазна телена ограда, и че това е осигурило
1
достигането на животното - куче до пътното платно. Поддържа се още с ИМ, че ако такава е
била поставена, респ. отговаря на изискванията и е поддържана в изправно състояние, то тя
следва да е ефективна при опити на животни да минат през нея.
Поддържа се с въззивната жалба, че от АПИ с писмения отговор е оспорено това
обстоятелство, тъй като през посочения период на АМ „Струма“ е била поставена предпазна
телена ограда, която възпрепятства достъпа на животни до пътя.
Поддържа се от въззивната страна по делото, че от приетите писмени доказателства и
разпитаните свидетели се установява категорично, че предпазната телена ограда на км. 148
на АМ „Струма“ е била изградена и е съществувала към датата на ПТП - 13.01.2023г. По
делото е прието Разрешение за ползване, издадено от началника на ДИСК, с което обектът
АМ „Струма“ в процесния участък е въведен в експлоатация. В представено извлечение от
Технически паспорт от 25.02.2019г. на строеж АМ „Струма“ ЛОТ 3.3, участък „Кресна-
Сандански“ е посочено, че е изградена- телена оградна мрежа за ограничаване достъпа на
хора и животни до пътното платно.
Излагат се правни доводи от въззивника че в чл. 3 ал. 7 от Закона за пътищата са посочени
задължителните елементи, които трябва да притежават автомагистралите, като съгласно т. 6
автомагистралите трябва да имат задължително предпазна телена ограда. Според § 1 т. 4 от
ДР на Закона за пътищата - предпазните огради представляват „пътни принадлежности“,
каквито пътни принадлежности са пътните знаци, маркировката, светофарните уредби и др.
Поддържа се от Агенция „Пътна инфраструктура”/АПИ/, чрез пълноощника и по делото, че
от горепосочените документи категорично се установява, че предпазна телена ограда е била
изградена при въвеждането в експлоатация на АМ „Струма“ на км 148.
Оспорват се с въззивната жалба изводите на първоинстанционния съд, изложени в
обжалваното решение, относно наличието на причинно - следствена връзка между щетите и
действието, респ. бездействието на възложителя на работата по чл. 49 от ЗЗД. Възразява се
от въззивника, че съдът е направил изцяло погрешен извод, че: „Но, фактът, че в момента на
удара с лекия автомобил кучето е било на автомагистралата, е достатъчен за да се приеме, че
е налице противоправно поведение, изразяващо се в бездействие и неизпълнение на
определените по закон задължения във връзка с организиране и осъществяване защитата на
принадлежностите на пътя и осигуряване на безопасно и удобно движение по
републиканския път“.
Поддържа се с жалбата, че също така съдът неправилно е приел, че: „Предвид изложеното
съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между бездействията на служителите
на АПИ и настъпилите щети, т.е. една от задължителните предпоставки за уважаване на
иска“. Възразява се, че в случая по делото липсва установена причинна връзка между
твърдяното в исковата молба поведение на АПИ, че от АПИ не е осигурена защита на АМ
„Струма“, чрез поставяне на предпазна телена ограда, и че това е осигурило достигането на
животното - куче до пътното платно. Също и че ако такава е била поставена, респ. отговаря
на изискванията и е поддържана в изправно състояние, то тя следва да е ефективна при
опити на животни да минат през нея.
2
Поддържа се с въззивната жалба, че съдът е направил погрешен извод, че е налице
бездействие от страна на АПИ по непоставяне на предпазна телена ограда, а от друга страна
е кредитирал показанията на свидетеля- водач на увредения автомобил Менчо Мицев, че в
деня на процесното ПТП на магистралата е имало предпазна ограда. Също е приел, че
показанията на свидетелите се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства-
Разрешение за ползване и Технически паспорт.
Поддържа се с въззивната жалба, че по делото ищецът не доказва по категоричен начин
причинната връзка между твърдяното в исковата молба поведението на АПИ по
непоставянето на предпазна телена ограда - и вредите.
Застъпва се становище, че в случай като настоящия когато страната основава исканията си
на твърдения за претърпени вреди от противоправно бездействие на насрещната страна,
следва да установи, всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, включващ
причинната връзка между твърдяното противоправно поведение и вредите. В този см.
изрично Решение № 147 / 19.6.2012г. на ВКС, по гр. д. 582/2011г., 4-то г. о. на ГК/
Поддържа се че по делото е установено и доказано, че през посочения период на
автомагистралата е била поставена предпазна телена ограда, която възпрепятства достъпа на
животни до пътя. Съгл. § 1, т. 4 от ДР на Закона за пътищата - предпазните огради
представляват „пътни принадлежности“, каквато към момента на процесното ПТП е била
поставена и е съществувала.
В случая при положение, че животното е попаднало на пътното платно, то не е доказано
убедително противоправно поведение на ответника АПИ чрез негови служители или
натоварени лица. Действително е задължение на АПИ чрез Областно пътно управление
Благоевград да осигури безопасността на пътното платно, включително и чрез поставяне на
обезопасителни съоръжения, препятстващи попадането на всякакви животни върху платното
за движение на автомобили. Тези съоръжения се поставят на нормативно определените за
това места и в участъка, където е настъпило произшествието- км. 148 от АМ „Струма“,
безспорно е имало поставена стандартна предпазна телена ограда.
Поддържа се, че ищецът на е доказал фактическия състав на непозволеното увреждане, а
именно- причинната връзка между твърдяното противоправно бездействие на АПИ и
настъпилите вреди. В случая не се установява по несъмнен начин причинно - следствената
връзка между настъпилите щети и твърдяното поведение на АПИ, явяваща се необходим
елемент от фактически състав на непозволеното увреждане, поради което искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Излагат се доводи, че преценката на горните обстоятелства обуславя извода, че не са налице
законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на АПИ за причинените
имуществени вреди. При така изложените правни и фактически аргументи, поддържа се от
въззивника- АПИ че съдебният състав на PC - Сандански се е произнесъл с решение, което е
неправилно и необосновано, постановено в несъответствие със събраните по делото
доказателства.
3
Атакуваното първоинстанционно решение е неправилно, като при постановяването му,
съдът не е приложил правилно материалния закон и е извършено съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като същото е и необосновано от събраните по делото
доказателства. Поддържа се с въззивната жалба, че решението не е постановено след
задълбочен и внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства.С оглед на
изложеното и вземайки впредвид доказателствения материал, събран в хода на цялото
съдебно производство, иска се от съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
Решение № 220/23.08.2024г., постановено по гр. дело № 402/2024г. по описа на PC
Сандански, като решавайки спора по същество отхвърлите исковата претенция.
Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение, както и направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК, "Застрахователно дружество ЕВРОИНС” АД, чрез
пълномощника си юрк Кристина Никовска е депозирало отговор на въззивната жалба, в
която оспорва същата като неоснователна.
Излагат се доводи от въззиваемата страна, че депозираната въззивна жалба е неоснователна,
а постановеното решение на РС Сандански е правилно, като съдът се е съобразил със
събраните по делото доказателства и установената съдебна практика.
Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че в производството ищеца доказа
всички елементи от фактическия състав на регресното си право, в т.ч. противоправността на
деянието и причинно-следствената му връзка с вредите. Изложените в обратния смисъл
аргументи от страна на въззивника са несъстоятелни и не следва да бъдат споделяни.
Сочи се, че въз основа на събраните доказателства установява се механизма на настъпване
на процесното ПТП в цялост, като се установи от представените писмени доказателства,
изготвеното и прието без да бъде оспорено от страните експертно заключение по съдебната
автотехническа експертиза, както и от показанията на разпитания свидетел Мицев
(последователни и вътрешно непротиворечиви), всички кореспондиращи помежду си- че
при управление на процесния лек автомобил „**“ по автомагистрала „Струма“ в посока гр.
София, водачът удря куче, излязло внезапно на платното за движение. Водачът установи, че
за него е липсвала възможност да избегне удара, въпреки предприетото аварийно спиране.
Свидетелят посочи още, че удара е настъпил в предната част на автомобила и е предизвикал
множество скрити увреждания по него. Нещо повече, заключението по съдебната
автотехническа експертиза, установи категорично причинно-следствена връзка на така
описания механизъм на ПТП и настъпилите по превозното средство вреди.
Както съдът правилно отбелязва в мотивите си, пътят, на който е настъпило процесното
ПТП, е републикански по смисъла на чл. 3 ал. 2 от Закона за пътищата, поради което на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата, ответникът е длъжен да
осъществява дейностите по управлението и поддържането му, в т ч. осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година ( §
1 т. 14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата). Също така, разпоредбата на
4
чл. 167 ал. 1, изр. първо от Закон за движение по пътищата вменява на лицата, които
стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. По смисъла на §
1, т. 37 от Закона за движение по пътищата, „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества и други подобни, които се намират на пътя и
създават опасност за движението. Нещо повече, разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т. 6 от Закона за
пътищата, която предвижда автомагистралата да има предпазна телена ограда. Ако такава е
поставена, респ. отговаря на изискването да предпазва и е поддържана в изправно
състояние, то тя следва да е ефективна при опити на животни да я преминат и да навлязат на
платното за движение, което от своя страна без съмнение застрашава безопасното движение
на превозните средства. Ето защо, фактът, че в момента на удара с лекия автомобил кучето е
било на автомагистралата е достатъчен, за да се приеме, че е налице противоправно
поведение, изразяващо се в бездействие, респ. неизшълнение на определените с
горепосочените разпоредби законови задължения.
Предвид изложените съображения, иска се от състава на ОС Благоевград, да остави
подадената въззивна жалба без уважение и да потвърдите изцяло обжалваното Решение №
220/23.08.2024г. по гр.д. № 402/2024г. по описа на PC Сандански, с което е уважен
предявения иск, както и са присъдени разноски в полза на ищеца “ЗД ЕВРОИНС” АД.
Претендират се от въззиваемата страна направените разноски в настоящата инстанция, в
това число и юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер.
Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК
констатира, че жалбата е подадена в предвиденият в чл. 259 ал.1 от ГПК законов срок, от
легитимирана страна в производството при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което същата е процесуално допустима. Редовността на жалбата налага насрочване на
открито съдебно заседание за разглеждане на спора по същество.
Депозирания писмен отговор от “ЗД ЕВРОИНС” АД, чрез пълномощника е редовен с оглед
на изискванията за съдържание и депозиран в установения от закона срок, като изхожда от
насрещната страна по въззивната жалба, поради което следва да бъде приет от съда и
съобразен при постановяването на съдебния акт.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото, за която дата да бъдат
призовани страните по делото и техните пълномощници.
Водим от горното и на основание чл. 267 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото пред въззивния съд за 20.02.2035г. от
09.00ч.,за която дата да се призоват редовно страните и пълномощниците им
5
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6